№ 1462
гр. Варна, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. В.ев
мл.с. Александър В. Ц.
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500001 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 294 вр. чл. 293, ал. 3 от ГПК.
С Решение № 138 от 22.12.2020г. по гр.д. № 345/2020г. на ВКС, I ГО е отменено
Решение № 921 от 23.07.2019г. по в.гр.д. № 524/2019г. по описа на ВОС, V-ти състав, като
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по
прилагането и тълкуването на закона и установяване на фактите.
Предмет на настоящото въззивно производство е въззивна жалба на Н.Н. Д.а, ПР. Ж.
КЬ. и ИВ. Н. Д. срещу Решение № 5150 от 13.12.2018г. по гр.д. № 7829/2017г. по описа на
ВРС, ХХXV-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 109 от ЗС са отхвърлени
предявените от въззивниците срещу Т. М. СТ. и К. Й. СТ. искове за осъждане на
ответниците да преустановят действията, пречещи на ищците да ползват собствения си
недвижим имот, представляващ ПИ с ид. 10135.2508.717 по КККР на гр. Варна, с номер по
предходен план 1066 по плана на СО „С.“, с площ от 1092 кв.м., а по предходен документ за
собственост – 1089 кв.м., изразяващи се в преминаване през южната част на имот ид.
10135.2508.717 до границата на имот ид. 10135.2508.716, която част е защрихована с
оранжеви линии и щрихи на скицата на вещото лице Ш.Х. на л. 144 от делото на ВРС,
приподписана от съда и съставляваща неразделна част от съдебното решение.
Решението на ВРС, постановено на 13.12.2018г. по гр.д. № 7829/2017г., в частта, с
която ответниците са осъдени да преустановят действията, пречещи на ищците да
ползват собствения си ПИ № 717, изразяващи се в паркиране на автомобил в част от ПИ
1
1035.2508.717 на границата с ПИ 10135.2508.716, е потвърдено от въззивния съд. В тази
част срещу въззивното решение не е подадена касационна жалба и същото е влязло в
законна сила.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на решението в обжалваната част и за постановяването му при
противоречие със събраните по делото доказателства. Съдът не е взел предвид установеното,
че процесният имот № 717, собствен на въззивниците е ипотекиран три пъти през 2005-
2006г.; през 2008г. е учредено право на преминаване, като ипотекираният имот е обременен
с право на преминаване; през 2014г. ипотекираният служещ имот е изнесен на публична
продан и продаден на „Аквапарк Бяла“ ЕООД – праводател на ищците. Дори и да са имали
учредено право на преминаване, ответниците понастоящем не са носители на това право
поради приложение разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ЗЗД, доколкото правото на
преминаване е учредено след като имотът е бил ипотекиран. С изнасяне на публична продан
вещните права, учредени след първата ипотека се погасяват. Т.е. имотът е придобит от тях
чист от права на трети лица, а правото на преминаване учредено с НА № 32/2008г. е
погасено. Отправили искане в тази връзка за постановяване на решение, с което
обжалваното да се отмени, а предявените искове с извод за основателност – да се уважат.
В отговор на жалбата, Т. и К. С.и оспорили доводите в нея. Навели твърдения, че
сервитутното право е придобито на основание давностно владение в периода от 1966г. до
момента, упражнявано от тях, както и от праводателя им. Последното се установява от
всички събрани по делото доказателства /гласни, писмени и експертни/. Доколкото правото
на преминаване е придобито на основание придобивна давност преди първата ипотека върху
имота, то чл. 175 от ЗЗД не намира приложение. Отправили поради това искане въззивната
жалба да се остави без уважение.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на решението в обжалваната част,
съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Н. Д.а, П.К. и И.Д.
срещу Т. и К. С.и искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да
прекратят действията, пречещи на ищците да ползват собствения си недвижим имот – ПИ №
10135.2508.717 по КККР на гр. Варна, изразяващи се в преминаване през южната част на
имота на границата на имот № 10135.2508.716.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищците
са собственици на ПИ 717 по силата на сделка, като праводателят им се е легитимирал като
собственик на имота с постановление за възлагане – придобил е имота на публична продан,
2
след като е бил ипотекиран от собствениците Й., Т. и К. С.и за обезпечаване на различни
дългове. В полза на ответниците С.и с НА № 32 от 18.12.2008г. е учредено право на
преминаване върху ПИ 717, но към настоящия момент това право не съществува, тъй като
приложение намира разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД – правото на преминаване е учредено
след като имотът е бил ипотекиран, а с изнасянето на имота на публична продан вещните
права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Ето защо действията на ответниците по
преминаване през собствения им имот са без основание, поради което отправили искане за
положително произнасяне по исковете.
В отговор на исковата молба Т. и К. С.и оспорили правата на ищците с твърдението,
че процесната част от имот 717 погрешно е включена в неговата площ, тъй като
представлява общинска пътека. Заявили, че преминаването през тази част се осъществява
въз основа на учредено по силата на правна сделка сервитутно право, а в условията на
евентуалност се позовали на придобивна давност върху сервитутното право от 1966г. до
настоящия момент. Ето защо преминаването през частта не е лишено основание, поради
което отправили искане предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 02.06.1966г. е съставен НА № 23, с който Е. К. А. е призната за собственик по
давност на недвижим имот – лозе – овощна градина от 2 дка в землището на Варна, м. „С.“,
при граници: С. Б., К. К.в, Б. С. и Б. Ж., като впоследствие с НА № 184/17.10.1966г. и НА №
30/27.12.1966г. се е разпоредила изцяло с имота, като дарила на Г. М. Ц. лозе – овощна
градина от 1 дка, при граници: С. В., Е. К.ова А., Б. С. и Б. Ж. и на В. М. Ц. дарила лозе –
овощна градина от 1 дка, при граници: Г. М. Ц., Б. С.ов и К. К.в.
Според заключението на изслушаната пред ВРС СТЕ по КП от 1956г. имотите с
настоящи идентификатори 716 и 717 попадат в имоти с пл. № 11852 и пл. № 11800, записани
на Е. К., с обща площ от 2050 кв.м, а по КП от 1973г. попадат в имот с пл. № 2580 с площ от
1145 кв.м. и имот пл. № 2587 с площ от 928 кв.м.
На 10.05.1999г. с договора по НА № 36, Г. и Е. Ц. продали на Т. М. СТ. описания в
НА № 184/17.10.1966г. недвижим имот от 1000 кв.м., съставляващ ПИ № 2587, ведно с
построената в него сграда, а на 04.09.2001г. с договора по НА № 70, Я., М. и А. Ц. продали
на К. Й. СТ. описания в НА № 30/27.12.1966г. недвижим имот, представляващ неурегулиран
ПИ № 2580 по плана на м. „С.“ с площ от 1000 кв.м.
С декларация с нотариална заверка на подписите Г. Ц., като собственик на имот №
2587, Я. Ц. като собственик на имот № 2580 и С.ка Я. като собственик на имот № 2581, са
заявили, че общият път, използван от тримата декларатори, устроен на кооперативни начала,
със средна ширина 3 метра и обща дължина 75 метра, е фиксиран в Общия регулационен
план – скица на м. „С.“ в отдел Архитектура и благоустройство-техническа служба на
3
кметство „П.“, гр. Варна, който път се обслужва от две общи металико-мрежести врати.
Нотариалната заверка на подписите на Г. Ц. и Я. Ц. е с дата 05.05.1999г., а на С.ка Я. – с
дата 11.05.1999г.
На 02.06.2004г. с договора по НА № 155 К. и Т.С.и продали на сина си Й. Т.ов С.
общо 120 кв.м. ид.ч. от имот пл. № 717, идентичен със стар имот пл. № 2580 по плана на м.
„С.“, а на 15.11.2006г. с договора по НА № 39 същите дарили на М. М. общо 80 кв.м. ид.ч. от
имот № 1066, идентичен с имот пл. № 717, а Й. Т.ов С. дарил на същото лице 1/3 от своите
120 кв.м. ид.ч. от същия имот.
От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че по КП от 2000г.
процесните имоти съвпадат с № 717 и № 716, като са констатирани изменения в последния
КП и отразени в него на основание заповеди, одобрени от кмета на район „П.“ /№ РП-
20911.08.2006г. и № РП-143/23.07.2007г./ - първоначално имот № 716 е бил с изменен номер
на № 1065 и имот № 717 е изменен с имотен № 1066, а впоследствие на № 1091.
На 05.04.2005г. с НА № 164 за обезпечаване на предоставен на Й. Т.ов С. кредит, в
полза на ипотекарния кредитор „Българска пощенска банка“ АД Й., К. и Т.С.и учредили
ипотека върху място с площ от 1000 кв.м., находящо се в гр. Варна, м. „С.“, съставляващо
ПИ № 717 по КП на местността, идентичен с имот № 2580, ведно с построената в това място
двуетажна жилищна сграда. На 08.02.2006г. с НА № 69 Й., К. и Т.С.и учредили върху
същия имот втора ипотека отново в полза на ипотекарния кредитор „Българска пощенска
банка“ АД за обезпечаване на задължението на „Дастимакс“ ЕООД, след което на
29.09.2006г. с НА № 91 учредили ипотека в полза на същата банка и върху същия имот за
обезпечаване на задължения на представляваното от Й. С. дружество „Дастимакс“ ЕООД.
По силата на договор за доброволна делба от 12.07.2007г. в дял на Й. Т.ов М. е
поставен ПИ № 1066, идентичен с имот № 717, като К. и Т.С.и получили в дял вещното
право на ползване, заедно и поотделно, пожизнено, върху ПИ 717, от което впоследствие се
отказали с декларация, вписана с акт № 199/2008г.
На 18.12.2008г. с НА № 32 Й. Т.ов С. учредил безвъзмездно в полза на К. Й. СТ. и Т.
М. СТ., както и в своя полза право на преминаване върху сервитутна зона с площ от 486
кв.м. в южната част на имот № 1091 по плана на СО С., целият с площ от 1089 кв.м.
съгласно приложена скица-проект, при граници на сервитутната зона: път, имот № 1093,
имот № 1092, останалата част от имот № 1091, имот № 1065, имот № 713, имот № 715, имот
№ 719, имот № 720, имот № 721 и имот № 7221 в полза на имот № 1092, находящ се в гр.
Варна, м. С., с площ от 519 кв.м., собственост на Й. Т.ов С. и в полза на имот № 1065,
собственост на К. Й. СТ. и Т. М. СТ..
Според скицата към заповед № 143/23.07.2007г. и акт за непълноти в одобрен
кадастрален план /л. 209 от гр.д. №7829/2017г./ имот пл. № 1092 съответства на имот пл. №
1081, имот пл. № 1091 съответства на имот пл. № 1066, на който е съседен имот пл. №1065.
4
Като свидетел по делото е разпитан Г. Ц., бивш собственик на имот пл. № 716,
получил го по договор за дарение от 18.10.1966г. от Е. А., която прехвърлила на свидетеля и
на неговия брат по 1 дка. Според показанията на този свидетел към момента на придобиване
на имота през 1966г. до него нямало достъп. Пътят бил изграден от свидетеля, като през
1967г. пътят е прекаран с ширина 3 метра и узаконен. Достъпът до имот пл. № 716 се
осъществявал през имота на брат му /понастоящем имот пл. № 717/, като изградената пътека
била обща на свидетеля и брат му, била оградена и съществувала възможност за влизане на
автомобил по нея.
Според показанията на свидетеля С. П., собственик на намиращия се в близост до
процесните имоти имот № 722, към 1979-1980г. процесният път съществувал с ширина
около 3 метра и по него можели да преминават автомобили, вкл. и товарни.
Установено е по делото, че за удовлетворяване на вземанията на „Българска
пощенска банка“ АД по изп.д. №20117110400487 е проведена публична продан, като въз
основа на влязло в сила на 26.06.2014г. постановление за възлагане на ЧСИ от 11.10.2013г.
имот 10135.2508.717 е придобит от купувача на публична продан „Аквапарк Бяла“ ЕООД. С
договора по НА № 159, на 03.05.2017г. дружеството продало имота на ищците Н. Д.а, П.К. и
И.Д..
От показанията на свидетеля В. М. се установява, че ищците имат проблеми с
ответниците по повод паркирането на колата им в част от имота – виждал е колата на Т.С.
паркирана в южната част на имота на ищците, как влиза без да извести и си паркира, както
и че Т. и К. С.и демонстративно си хвърлят боклуците и фасовете в имота на ищците.
Според свидетеля П.К. направил опит да разговаря с Т.С. и доброволно да уреди спора, но
не успял, а след като К. сменил бравата на портала С. извикал полиция и го принудил да му
даде ключ.
При настоящото разглеждане на делото пред ВОС са събрани заключения на две
СТЕ. От заключението на първата, изготвена от вещото лице С.К. се установява, че в архива
на Кметство район „П.“ не се съхраняват строителни документи за сграда – „гараж“, акт за
узаконяване или издадено удостоверение за търпимост за ПИ 717. От огледа на място
експерта установил, че извършеният строеж е с масивна конструкция с частични
стоманобетонови елементи, бетонова плоча за таван, дървена покривна конструкция с
ундолинова хидроизолация и с три оградни стени от бетонови оградни блокчета.
Представлява навес с три оградни стени, като източната и южната стени съвпадат с
границите на ПИ 717. Площта на сградата получена от геодезическа снимка е 61 кв.м. Към
момента степента на завършеност на сградата не може да се определи поради липса на
инвестиционен проект, а същата се използва за гараж. За беспорен по делото е обявен факта,
че постройката, находяща се в южната част на ПИ 717 е съществувала на място към момента
на придобиване на правото на собственост върху имота от ищците и понастоящем е тяхна
собственост.
5
С писмени доказателства е установено, че със Заповед № 089 от 23.02.2018г. на Кмета
на район „П.“, влязла в сила на 12.04.2018г. на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ вр. чл. 225,
ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено на Й. Т.ов С., предходен собственик на ПИ
717 да премахне незаконен строеж „масивен гараж“, находящ се в ПИ с ид. 10135.2508.717
по КК на гр. Варна, СО „С.“ изграден през м. юли 2010г.
Експертът представя в комбинирани скици три проекта, очертаващи графично
правото на преминаване през южната част на ПИ 717 за осигуряване достъп до ПИ 716,
както следва:
Проектът по Приложение № 3 към заключението на СТЕ на вещото лице Ст. К.,
очертан в червен пунктир не отчита наличната на място сграда „гараж“, разположена в
югоизточната част на ПИ 717. Дължината на трасето по този проект е 82 м., а площта му –
248 кв.м.
Проектът на правото на преминаване по Приложение № 4 към същото заключение не
отговаря на конфигурацията на предполагаемия път по скицата на вещото лице Ш.Х. на л.
215 от делото на ВРС, а параметрите му са: дължина 72 м. и площ 217 кв.м. Този проект
съдът приема за практически неудобен за приложение доколкото пресича ПИ 717 по средата
и би засегнал драстично правата на ищците.
Проектът по Приложение № 5 към същото заключение отразява графично границите
на предполагаемото трасе за преминаване по Договор от 1999г., които са изчертани с червен
пунктир, отчитайки находящата се на място сграда – строеж. Така очертано трасето с
дължина 80.16 м. и площ 237.2 кв.м. В син цвят са повдигнати границите на изградения на
място бетонов път и бетонова площадка, като изпълнението му на място според вещото
лице не съвпада с трасето на правото на преминаване, предвидено по КП от 1973г., когато е
сключен договорът.
В заключението си по повторната СТЕ вещото лице В.А. предлага два варианта на
графично изчертаване на трасето на правото на преминаване:
При първият, отразен на Комбинирана скица № 1, предполагаемото трасе за
преминаване по Декларация от 1999г. е очертано с червен пунктир, отчитайки наличната
сграда – строеж и е съобразено с имотните граници и изобразената пътека върху КП/1973г.
Това трасе съобразно обясненията на вещото лице е същото изобразено в скицата –
Приложение № 5 на в.л. С.К., като разликите са в допустимите грешки. Изчислените
параметри на трасето са дължина 80 м. и площ 229 м.
Вторият вариант, илюстриран на Комбиниран скица № 2 отразява трасето на правото
на преминаване по Декларация от 1999г. с червен пунктир съобразно с наличната сграда
„гараж“ в южната част на ПИ 717 и имотните граници по КП/2000г. При този вариант
експертът е съобразил, че декларацията за общо ползване и опазване на вътрешно лозарски
път, устроен на кооперативни начала е подписана от заинтересованите лица на 05.09. и
6
11.09.1999г., т.е. максимално близко по време до одобряването на КП на 06.03.2000г. Този
КП се е изработвал поне една-две години преди одобряването му, поради което по актуален
и по-верен начин отразява фактическото положение на място. Освен това КП от 1973г. е
изработен 26 години по-рано от подписване на декларацията от 1999г. по фотограметричен
метод, който е значително по-неточен от метода на преките измервания, по който е
изработен КП в цифров вид от 2000г. Параметрите на това трасе са дължина 73 м., ширина 3
м. и площ 219 кв.м.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Предмет на делото е налице ли е годно правно основание оправдаващо действията на
ответниците по преминаване през южната част на собствения на ищците недвижим имот,
представляващ ПИ с ид. 10135.2508.717 по КККР на гр. Варна или тези действия са
предприети без основание.
Спорен в същия контекст e въпросът противопоставимо ли е на ищците
претендираното от ответниците право на преминаване през южната част на ПИ 717.
По спорния въпрос в исковата молба е наведен довод свързан с приложимостта на чл.
175, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба и задължителните указания на ВКС, дадени по
реда на чл. 294, ал. 1, изр. 2 от ГПК, с извършването на публична продан на имота всички
ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се
погасяват. Купувачът от публичната продан придобива обременената собственост във вида ѝ
преди да е била ипотекирана, т.е. ограничените вещни права, възникнали и вписани преди
вписване на ипотеката върху имота в полза на взискателя, в чиято полза е учредена
ипотеката, не се погасява с извършване на публичната продан и влизане в сила на
постановлението за възлагане. Те следват имота и са противопоставими на всеки следващ
собственик. Учредените след първата ипотека ограничени вещни права обаче според
установеното в чл. 175, ал. 1 от ЗЗД правило се погасяват с извършването на публичната
продан. Те са непротивопоставими на взискателя, в чиято полза е била учредена ипотеката,
както и на купувача на публичната продан и последващите приобретатели на имота, тъй
като ипотеката дава право на ипотекарния кредитор да иска от ипотекарния длъжник, както
и от последващите приобретатели, да се въздържат от въздействия върху ипотекирания
имот, които допълнително биха го обременили.
Общото правило на чл. 175, ал. 1 от ЗЗД намира израз и в практиката ВКС, в която се
приема, че с извършването на публичната продан се погасява ограниченото вещно право на
строеж, учредено след първата ипотека /определение № 481 от 17.10.2013г. по ч.гр.д. №
4821/2013г. на ВКС, І ГО/, както и учредено след първата ипотека вещно право на ползване
7
/определение № 173/08.10.2018г. по ч.гр.д. № 2754/2018г. на ВКС, II ГО/. Правото на
преминаване по естеството си също представлява ограничено вещно право и се погасява с
извършването на публичната продан, ако е учредено след първата ипотека.
В конкретния случай първата ипотека върху ПИ с ид. 10135.2508.717 по КККР на гр.
Варна, идентичен с ПИ № 717 по КП на града, е учредена на 05.04.2005г. с НА № 164 в
полза на ипотекарния кредитор „Българска пощенска банка“ АД. Правото на преминаване е
учредено на 18.12.2008г. от Й. Т.ов С., който към момента на учредяване на ипотеката е
притежавал идеална част от този имот, а към момента на учредяване на правото на
преминаване е бил негов индивидуален собственик. Поради това следва да се приеме, че с
извършването на публичната продан, проведена по изп.д. № 20117110400487 за
удовлетворяване на вземанията на банката – ипотекарен кредитор към длъжника Й. Т.ов С.
и представляваното от него дружество, правото на преминаване, учредено след първата
ипотека, следва да се приеме за погасено и непротивопоставимо, както на купувача на
публичната продан „Аквапарк Бяла“ ЕООД, така и на лицата, на които дружеството е
продало имота след извършването на публичната продан, а именно на ищците Н. Д.а, П.К. и
И.Д..
За погасено обаче следва да се приеме само правото на преминаване, учредено в
обема, посочен в НА № 32/2008г. За основателно следва да се приеме възражението на
ответниците за придобиване на правото на преминаване по давност – в практиката си ВКС
приема за допустимо придобиване по давност на право на преминаване през чужд имот при
действието на ЗТСУ /отм./, ако същият е неурегулиран /Решение № 126 от 26.04.2013г. по
гр.д. № 357/2012г. на ВКС, IV ГО/, както в настоящия случай. От показанията на свидетеля
Г. Ц., бивш собственик на имот пл. № 716, получил го по договор за дарение от Е. А. на
18.10.1966г., се установява, че пътят, осигуряващ достъп до имот с пл. № 716 /сега ПИ
10135.2508.716/ е прекаран още през 1967г., а според показанията на свидетеля С. П.,
собственик на намиращия се в близост до процесните имоти имот с пл. № 722, пътят е
съществувал и към 1979-1980г. с ширина около 3 метра. Това обстоятелство се установява и
от представените по делото декларации с нотариална заверка на подписите, изходящи от
собствениците на имотите, които нямат излаз на улица и до които пътят е осигурявал
достъп, според които пътят е със средна ширина 3 метра и обща дължина 75 метра и е
устроен на кооперативни начала.
Въз основа на тези данни и задължителното тълкуване дадено от ВКС следва да се
приеме, че правото на преминаване през имот пл. № 717 /сега ПИ 10135.2508.717/ е
съществувало от 1967г. до 1999г., както и в следващия период, в обема, посочен в
декларациите, и е придобито по давност от собствениците на имот пл. № 716 /сега ПИ
10135.2508.716/ в този обем. Пътят, осигуряващ достъп до имот № 716 и имот № 718,
прокаран през 1967г. с дължина от 75 метра и ширина от около 3 метра, достатъчна за
преминаване на автомобили, ограничава в минимално възможна степен правата на
собствениците на имот 10135.2508.717 и е обозначен на изготвената от в.л. Ш.Х. скица по
8
КП от 1973г. С цел минимално ограничаване правата на собствениците на ПИ с ид. № 717
достъпът до ПИ с ид. № 716 следва да се осъществява в конфигурацията по скицата към
заключението на в.л. Ш.Х., отразяваща схематично предполагаемия път, учреден между
собствениците на имоти пл. №№ 2587, 2580 и 2581 /л. 215 от делото на ВРС/, доколкото
същата съобразява и местоположението на входната врата в ПИ № 716, намираща се в
югозападния край на имота. В тази зона обаче според същата експертиза, както и
заключението на в.л. Ст. К., прието пред ВОС се намира незаконна постройка, която се
използва за гараж с площ от 61 кв.м. С констатация, че строежът е незаконен със Заповед на
Кмета на район „П.“, в сила от 12.04.2018г. е наредено на бившия собственик на имот с ид.
717 да премахне незаконния строеж „масивен гараж“. Доколкото по делото липсват
доказателства строежът да е премахнат доброволно или принудително, то наличието на тази
постройка към настоящия момент следва да бъде съобразено при очертаване на създадения
за общо ползване път, който в тази си част представлява продължение на същия път, чрез
който се осигурява достъпът до улица и за ПИ 10135.2508.717.
Въз основа на обсъждането на събраните по делото експертни заключения и
съдържащите се в тях проекции, отразяващи графично трасето на придобитото от
ответниците право на преминаване по давност, съдебният състав приема, че следва да
възприеме графично изчертания вариант от създадения за общо ползване път в частта,
преминаваща през собствения на ищците ПИ 10135.2508.717 по Комбинирана скица № 2 от
заключението на вещото лице Вл. А., приложена на л. 77 от делото. Този вариант отговаря
на конфигурацията на предполагаемия път по скицата на вещото лице Ш.Х. на л. 215 от
делото на ВРС; отчита намиращата се в южната част на имота на ищците постройка
„гараж“; съобразен е с местоположението на входната врата в ПИ № 716, намираща се в
югозападния край на имота; ограничава в най- минимално възможна степен правата на
собствениците на имот 10135.2508.717 с оглед разположението и параметрите на трасето –
със средна ширина от 3 метра; обща дължина от 73 метра и площ 219 кв.м.; площта на така
очертаното трасе е най-малка в сравнение с всички останали приети варианти на
изчертаване на трасето. Неоснователни са доводите на въззивниците, че е неприемлив този
вариант доколкото е изготвен на база имотните граници по КП/2000г. Вещото лице е
посочило в тази връзка, че именно КП одобрен на 06.03.2000г. е най-близък по време на
подписаните от заинтересованите страни Декларации за общо ползване и опазване на
вътрешно лозарски път, устроен на кооперативни начала. Този КП се е изработвал поне една
две години преди одобряването му, поради което е по-актуален и верен спрямо предходния
КП/1973г. Последния от своя страна е изработен по фотограметричен метод, който е
значително по-неточен от метода на преките измервания, по който е изработен КП/2000г. в
цифров вид. Той отчита по-вярно фактическото съС.ие към момента на подписване на
декларацията, а не отразява ситуацията от 1973г. Ситуацията към 1973г. е и ирелевантна в
случая, доколкото при наличие на позоваване, правните последици – придобиване на
вещното право, респ. на ограниченото вещно право – се зачитат от момента на изтичане на
законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното
9
основание, в случая чл. 79, ал. 1 от ЗС или от ситуацията, съобразно най-близкото по време
фактическо положение към този момент.
Следователно, действията на ответниците по преминаване през южната част на
собствения на ищците недвижим имот, представляващ ПИ с ид. 10135.2508.717 по КККР на
гр. Варна в границите на графично изчертания път, означени в червен щрих на Комбинирана
скица № 2 към заключението на вещото лице Вл. А., приложена на л. 77 от настоящото дело,
осигуряващ достъп до собствения на ответниците ПИ с ид. 10135.2508.716, са правомерни в
упражняване на придобито от тях по давност право на преминаване в периода от 1967г. до
1999г., както и в следващия период, в обема, посочен в декларациите, подписани през 1999г.
За тази част предявените по реда на чл. 109 от ЗС искове са недоказани по основание,
поради което следва да се отхвърлят. Действията на ответниците по преминаване през
южната част на собствения на ищците недвижим имот, представляващ ПИ с ид.
10135.2508.717 по КККР на гр. Варна надхвърлящи границите на така изчертания път /извън
частта, щрихована в червен цвят/ са лишени от правно основание, поради което предявеният
по реда на чл. 109 от ЗС иск като доказан по основание в тази част следва да се уважи.
Решението на ВРС следва да се ревизира съобразно така формираните правни изводи.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка от страните
има право на поискани разноски съразмерно с уважената, съответно отхвърлена част на
исковете. Съгласно представен списък претенцията за разноски на въззивниците пред
настоящата инстанция включва платено възнаграждение за вещо лице в размер на 430 лв., от
които съразмерно с уважената част на исковете на страните следва да се присъди 215 лв. На
основание чл. 294, ал. 2 от ГПК въззивниците имат право и на разноски за водене на делото
във ВКС, които съгласно списък възлизат на 865 лв. Съразмерно с уважената част на
исковете на присъждане подлежи сумата 432.50 лв. В този размер разноските следва да се
възложат в тежест на въззиваемите.
Съгласно представен списък претенцията за разноски на въззиваемите включва
платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. и депозит за вещо лице – 300 лв.
Възражението за прекомерност на платеното възнаграждение на адвокат е неоснователно с
оглед предмета на делото, проведените съдебни заседания, високата правна и фактическа
сложност на делото и спрямо уредения в Наредба № 1/2004г. минимален размер на
възнаграждението. Съразмерно с отхвърлената част на исковете на въззиваемите следва да
се присъди сумата от 550 лв.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 и чл. 271,
ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ Решение № 5150 от 13.12.2018г. по гр.д. № 7829/2017г. по описа на ВРС,
ХХXV-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 109 от ЗС са отхвърлени
предявените от Н.Н. Д.а с ЕГН **********, ПР. Ж. КЬ. с ЕГН ********** и ИВ. Н. Д. с ЕГН
********** срещу Т. М. СТ. с ЕГН ********** и К. Й. СТ. с ЕГН ********** искове за
осъждане на ответниците да преустановят действията, пречещи на ищците да ползват
собствения им недвижим имот, представляващ ПИ с ид. 10135.2508.717 по КККР на гр.
Варна, с номер по предходен план 1066 по плана на СО „С.“, с площ от 1092 кв.м., а по
предходен документ за собственост – 1089 кв.м., изразяващи се в преминаване през
южната част на имот ид. 10135.2508.717 до границата на имот ид. 10135.2508.716, извън
границите на правото на преминаване или графично изчертания път, заключен между т.т. A,
B, C, D, E, F, G, означени в червен щрих на Комбинирана скица № 2 към заключението на
вещото лице Вл. А., приложена на л. 77 от настоящото дело, осигуряващ достъп до
собствения на ответниците ПИ с ид. 10135.2508.716, която скица приподписана от съда
съставлява неразделна част от съдебното решение И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 от ЗС Т. М. СТ. с ЕГН ********** и К. Й. СТ. с
ЕГН ********** по исковете предявени от Н.Н. Д.а с ЕГН **********, ПР. Ж. КЬ. с ЕГН
********** и ИВ. Н. Д. с ЕГН ********** ДА ПРЕУСТАНОВЯТ действията, пречещи на
ищците да ползват собствения им недвижим имот, представляващ ПИ с ид. 10135.2508.717
по КККР на гр. Варна, с номер по предходен план 1066 по плана на СО „С.“, с площ от 1092
кв.м., а по предходен документ за собственост – 1089 кв.м., изразяващи се в преминаване
през южната част на имот ид. 10135.2508.717 до границата на имот ид. 10135.2508.716,
извън границите на правото на преминаване или графично изчертания път, заключен между
т.т. A, B, C, D, E, F, G, означени в червен щрих на Комбинирана скица № 2 към
заключението на вещото лице Вл. А., приложена на л. 77 от настоящото дело, осигуряващ
достъп до собствения на ответниците ПИ с ид. 10135.2508.716, която скица приподписана от
съда съставлява неразделна част от съдебното решение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5150 от 13.12.2018г. по гр.д. № 7829/2017г. по описа
на ВРС, ХХXV-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 109 от ЗС са
отхвърлени предявените от Н.Н. Д.а с ЕГН **********, ПР. Ж. КЬ. с ЕГН ********** и ИВ.
Н. Д. с ЕГН ********** срещу Т. М. СТ. с ЕГН ********** и К. Й. СТ. с ЕГН **********
искове за осъждане на ответниците да преустановят действията, пречещи на ищците да
ползват собствения им недвижим имот, представляващ ПИ с ид. 10135.2508.717 по КККР на
гр. Варна, с номер по предходен план 1066 по плана на СО „С.“, с площ от 1092 кв.м., а по
предходен документ за собственост – 1089 кв.м., изразяващи се в преминаване през
южната част на имот ид. 10135.2508.717 до границата на имот ид. 10135.2508.716, в
границите на правото на преминаване или графично изчертания път, заключен между т.т. A,
B, C, D, E, F, G, означени в червен щрих на Комбинирана скица № 2 към заключението на
вещото лице Вл. А., приложена на л. 77 от настоящото дело, осигуряващ достъп до
11
собствения на ответниците ПИ с ид. 10135.2508.716, която скица приподписана от съда
съставлява неразделна част от съдебното решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т. М. СТ. с ЕГН ********** и К. Й.
СТ. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.Н. Д.а с ЕГН **********, ПР. Ж. КЬ. с ЕГН
********** и ИВ. Н. Д. с ЕГН ********** сумата от 215 лева, представляваща съдебни
разноски по настоящото дело, както и сумата от 432.50 лв., представляваща съдебни
разноски при водене на делото пред ВКС, съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.Н. Д.а с ЕГН **********, ПР. Ж.
КЬ. с ЕГН ********** и ИВ. Н. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. М. СТ. с ЕГН
********** и К. Й. СТ. с ЕГН ********** сумата от 550 лева, представляваща съдебни
разноски по настоящото дело, съразмерно с отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от настоящето решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12