№ 237
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Светлин Михайлов
Даниела Христова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000501918 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Р. Д. Ш., с която обжалва
решение № 1 338 от 06.03.2024 г., постановено по гр. д. № 9 613/22 г., по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, 11 състав, с което съдът е признал за установено по
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от П. А. С. и П. А. С., че Р. Д. Ш.
не е собственик на недвижими имоти, представляващи поземлен имот с проектен
идентификатор 68134.1007.2800, който имот е образуван, съгласно скица-проект № 15-
529458/17.05.2022 г. чрез изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за
поземлен имот с идентификатор 68134.1007.1249, находящ се в гр. София, общ. Столична,
обл. София (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18- 108/13.12.2016 г., на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот, съгласно документи: гр. ***, ул. „***“ № **, е проектна площ от 821 кв.м.,
при съседи поземлени имоти с идентификатори: 68134.1007.2801, 68134.1007.1386,
68134.1007.1250 и 68134.1007.2802 и при съседи, съгласно доказателствените документи: от
три страни - съседни дворни места и от север - улица, заедно с построената в гореописания
поземлен имот сграда с проектен идентификатор 68134.1007.2800.1, с адрес на сградата,
съгласно доказателствените документи: гр. ***, ул. „***“ № **, която сграда е разположена
в поземлен имот е проектен идентификатор 68134.1007.2800, със застроена проектна площ
от 29 кв. м., с брой етажи 1, която съгласно доказателствените документи, представлява
работилница за производство на продукти от пластмаса и шивашки цех, при съседи,
1
съгласно доказателствените документи: от север и от юг дворното място, в което е
построена сградата, от изток - сграда, находяща се в поземлен имот е идентификатор
68134.1007.2802 и от запад - сграда , находяща се в поземлен имот е идентификатор
68134.1007, материализирани в нот. акт за собственост на основание давностно владение №
35, том I, per. № 2 168, дело № 35/27.07.2022 г., на Нотариус Е. З. и е отменил на основание
чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание
давностно владение № 35, то, I, per. № 2 168, дело № 35/27.07.2022 г.
В жалбата се твърди, че съдът е приел предявеният иск за допустим, като е
основал извода си, че ищците имат правен интерес предвид възможността ако бъде отречено
правото па собственост в полза на Р. Д. Ш., те самите да се позоват на изтекла погасителна
давност и да придобият права именно по отношение на процесната част от имота. Оспорва
този извод, като твърди, че в производството е установено, че в полза на ищците не е
изтекъл необходимия давностен срок и те не могат да придобият процесния имот по давност.
Твърди, че от представеният с исковата молба нотариален акт № 149, том III, per. № 5 048,
дело № 423 от 16.10.2017 г. ищците са придобили от ответника собствеността върху 1/2
идеална част следния недвижим имот, а именно - 1690/3511 ид. ч. от поземлен имот е
идентификатор 68134.1007.1249 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, община „Столична“, Област „София“, с адрес на имота - гр. ***, район „***“, ул.
“*** “ № **. Твърди, че към датата на завеждане на исковата им молба - 14.09.2022 г. в полза
на ищците не е изтекъл нито необходимия десетгодишен давностен срок, нито дори и
кратката петгодишна придобивна давност. Твърди, че след като ищците нямат възможност
да придобият право на собственост върху процесния имот, ако отрекат правото на
собственост на ответника, то не е налице правен интерес от воденето на такъв иск в тяхна
полза и производството по делото следва да бъде прекратено.
По отношение на законосъобразността на атакуваното решение твърди, че
същото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че с отговора на исковата молба е
представила решение от 18.11.1999 г., постановено по гр. д. № 8 939/97 г. по описа на
Софийски районен съд, с което на бившия собственик Б. П. на основание чл. 11, ал. 2 от
ЗСПЗЗ е признато право на възстановяване на собствеността на нива от 6 220 кв.м., която
нива е възстановена от ПК – Драгалевци. Твърди, че с решение № 2 831 от 10.03.2000 г. е
призната собственост на Б. П. върху: нива от 6.187 дка съставляваща имот пл. № 276 ,
образуван от нови пл. № 633, 634,635 и 22 в кад. лист 569 по плана от 1974 г. и на нива от
4.312 дка част от имот пл. № 276-стар и нови пл. № № 633, 635,22 и северната част от имот
№ 20, като тези обстоятелства не се оспорват от ищците. Твърди, че същото е установено от
представеното решение от 05.04.2012 г., но съдът е приел, че от същото не става ясно на
какво основание ищците са признати за собственици на част от имот пл.№ 20. Оспорва този
извод, като твърди, че същото е установено от ПК, както и от заключенията на вещите лица.
С оглед на това твърди, че съдът е направил превратното тълкуване на доказателствата и
несъобразяването със установените по делото факти и обстоятелства, което е предпоставило
незаконосъобразни и необосновани изводи. Твърди, че в решението си съдът е приел, че
ответникът не е ангажирал доказателства, че е упражнявал фактическа власт за себе си върху
средната част на имот с идентификатор 68134.1007.1249, както и доказателства изобщо да е
владял целия недвижим имот. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила
първоинстанционния съд е дал вяра на показанията на доведените от ищцовата страна
свидетели и ги е кредитирал въпреки заинтересоваността. В тази връзка твърди, че същите
са вписани като собственици на „Вок дизайн“, което е ищец по гр. д. № 463/23 г. по описа на
Софийски градски съд, 12 състав, образувано по отрицателен установителен иск по чл. 124
ГПК срещу ответника за същия имот. В тази връзка твърди, че липсват доказателства,
2
подкрепящи показания на тези свидетели, а представеното разрешение за ел. мощност от
01.11.1995 г. единствено доказва, че е дадено разрешение, но не и че такава мощност е
прокарана и се ползва. Твърди, че в противоречие с показанията на двамата свидетели е и
приложеното решение по гр. д. № 12 751/09 г., от което се установява, че дружеството се
намира на каквото и да било основание в процесния имот, а единственото такова е
представения договор за наем от 2012 г. Релевира довод, че съдът не се е произнесъл по
въведеното по възражение за недействителност на договора за замяна между ищците и
ответната страна и моли съда обяви за недействителен договора за замяна по нот. акт№ 149,
т. 3, per. № 5 048, дело 423 от 16.10.2017 г. на основание чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие
на закона или заобикаляне, или договор, които накърнява добрите нрави, доколкото се касае
за замяна на два имота в София с данъчна оценка над 100 000 лв. в замяна на два земеделски
имота в Община Разлог с данъчна оценка - съответно 328.50 лв. и 236 лв. В тази връзка
твърди, че са неверни и противни на закона твърденията на ищцовата страна за заплащане
на парични суми в размери, които значително надхвърлят допустимия минимален размер за
кешови разплащания. Твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение като е заличил
втория допуснат свидетел, като по този начин е лишен от един честен и равностоен съдебен
процес. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да се прекрати производството,
евентуално да се отхвърлят претенции и претендира присъждане на разноски.
Ответниците П. А. С. и П. А. С. оспорва подадената въззивна жалба. Твърдят,
че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и молят съда да го потвърди.
Претендират разноски и правят възражение за прекомерност на претендираните от
въззивника разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 1 338 от 06.03.2024 г., постановено по гр. д. № 9 613/22 г., по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, 11 състав, съдът е признал за установено по искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от П. А. С. и П. А. С., че Р. Д. Ш. не е
собственик на недвижими имоти, представляващи поземлен имот с проектен идентификатор
68134.1007.2800, който имот е образуван, съгласно скица-проект № 15- 529458/17.05.2022 г.
чрез изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлен имот с
идентификатор 68134.1007.1249, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София
(столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
108/13.12.2016 г., на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот,
съгласно документи: гр. ***, ул. „***“ № **, е проектна площ от 821 кв.м., при съседи
поземлени имоти с идентификатори: 68134.1007.2801, 68134.1007.1386, 68134.1007.1250 и
68134.1007.2802 и при съседи, съгласно доказателствените документи: от три страни -
съседни дворни места и от север - улица, заедно с построената в гореописания поземлен
имот сграда с проектен идентификатор 68134.1007.2800.1, с адрес на сградата, съгласно
доказателствените документи: гр. ***, ул. „***“ № **, която сграда е разположена в
поземлен имот е проектен идентификатор 68134.1007.2800, със застроена проектна площ от
29 кв. м., с брой етажи 1, която съгласно доказателствените документи, представлява
работилница за производство на продукти от пластмаса и шивашки цех, при съседи,
съгласно доказателствените документи: от север и от юг дворното място, в което е
построена сградата, от изток - сграда, находяща се в поземлен имот е идентификатор
68134.1007.2802 и от запад - сграда , находяща се в поземлен имот е идентификатор
68134.1007, материализирани в нот. акт за собственост на основание давностно владение №
35, том I, per. № 2 168, дело № 35/27.07.2022 г., на Нотариус Е. З. и е отменил на основание
3
чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание
давностно владение № 35, то, I, per. № 2 168, дело № 35/27.07.2022 г.
Не се спори, а се установява и от представеното решение от 05.04.2012 г.,
постановено по гр. д. № 12 751/09 г. по описа на Софийски градски съд, 2 състав, че е
признато за установено на основание чл. 108 от ЗС, по иска, предявен от П. Г. М. и Р. Д. М.
срещу И. В. К., че ищците са собственици на ПИ № 20, в размер на 1.690 дка, при граници:
дере (река) - на север и на изток, ПИ 19 на И. Х., ПИ № 633 - на П. П., Ц. П. и Г. П., УПИ У-
634 - на С. и М. Н. и ПИ № 22 и ПИ № 633 - Б. С., като на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е
отменен нот. акт № 55, том XXV от 17.12.1995 г. по нот. д. № 2 716/95 за описаната по горе
част, собственост на ищците. Видно от мотивите на така цитираното решение съдът е приел,
че с решение от 18.11.1999 г., постановено по гр. д. №8 939/97 г., влязло в сила на 09.12.1999
г. на Б. П. на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е признато правото на възстановяване на нива
от 6 220 кв.м., която е възстановена с решение № 2 831/10.03.2000 г. В решението е
посочено, че с договор за продажба на наследство, с нот. заверка от 12.09.2008 г., Б. П. е
продал на П. Г. М., по време на брака му с Р. Д. Ш., тогава М., наследството на Б. П.. В
мотивите е отразено, че ищците в о.с.з. на 03.07.2011г. признават, че имотът е
безстопанствен.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение №
130 461/26.05.2017 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 91 състав, е
прекратен брака на Р. Д. Ш. с П. Г. М.. Видно от мотивите на решението, придобитите по
време на брака недвижими имоти, включително и нерегурилан поземлен имот /нива/ от 6
187 кв. м., находящ се в землището на кв. Драгалевци - гр. София, по регулационния план на
„Южен парк - IV“, м. „Вело поле“, съставляващ имот пл. № 276, образуван от нови пл. № №
633, 22, 19 и част от имот 20, кад. лист № 569 от кадастралния план от 1974 г., при съседи: С.
и М. П., братя П. и О. М., който имот е описан в решение № 2 831/10.03.2000 г. на ПК
„Драгалевци“ и в решение от 18.11.1999 г., постановено по гр. д. № 8 939/97 г. по описа на
Софийски районен съд, 47 състав, след развода остават лична собственост на Р. Д. Ш..
От заключението на СТЕ се установява, че ПИ 68134.1007.1249 е нанесен в
КККР на гр. София, р-н „Триадица“, м. „Кръстова вада“, одобрена със заповед № РД-18-
108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, а след това КК е променена,
като ПИ 68134.1007.1249 е разделен на три имота: 68134.1007.2800, 68134.1007.2801 и
68134.1007.2802. В изготвена комбинирана скица (приложение 1), вещото лице установява
че ПИ 68134.1007.1249 с площ от 3 511 кв.м. е идентичен с ПИ пл. № 20 от к.л. 569 (извадка
- приложение 2) по предходния кадастрален план, изработен през 1974 г. и попълван до
одобР.е на КККР.
От представеният нотариален акт за продажба на недвижим имот от 11.08.2016
г. се установява, че „Вок дизайн“ ООД е закупило едноетажна жилищна сграда на адрес: гр.
София, район „Триадица“, ул. „Мичман Тодор Саев“ № 13, с площ от 40 кв.м„ заедно с
дворното място, върху което е построена, с площ от 1 000 кв.м., представляващо източната
реална част от имот, целия с площ 3 550 кв.м., с пл. № 20.
От представеният нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 149, том
III, per. № 5 048, дело № 423/16.10.2017г. се установява, че ответницата е прехвърлила на Е.
К. А. 1/4 ид. ч. от притежаваните от нея 1 690/3511 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
68134.1007.1249, както и на П. А. С. и П. А. С. другата 1/4 идеална част от собствените си 1
690/3511 ид. ч. от същия поземлен имот.
От представеният нотариален акт за собственост на недвижим имот на
основание давностно владение № 35, т., I, per. № 2 168, дело № 35/27.07.2022 г. се
установява, че Р. Д. Ш. е призната за собственик на поземлен имот с проектен
идентификатор 68134.1007.2800 с проектна площ от 821 кв.м.
От представените от СГКК документи, както и от заключението на СТЕ се
4
установява, че с удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри № 25-142645/17.05.2022 г. е одобрено изменението на КККР на р-н
„Триадица“, гр. София, с който имот ПИ 68134.1007.1249 е разделен на три имота: ПИ
68134.1007.2800 с площ - 821 кв.м, ПИ 68134.1007.2801 с площ – 1 690 кв.м и ПИ
68134.1007.2802 с площ – 1 000 кв.м. Същото е отразено в изготвената от вещото лице
комбинирана скица.
От представеният договор за наем на недвижим имот от 01.07.2012 г., сключен
между П. Г. М. и „Вок дизайн“ ООД се установява, че П. М. е предоставил на дружеството за
възмездно ползване част от имот с пл. № 20, целия с площ от 3 550 кв.м., с приблизителни
размери на наетата площ от 500 кв.м., ведно с построените в наетата площ сгради. От
представеният договор за COT № 2-472С от 11.12.2013 г., сключен между дружеството и
„СОТ - сигнална охранителна техника“ ЕООД се установява, че наемателят е сключил
договор за охрана на дърводелски цех на адрес гр. София, район „Триадица“, ул. „Мичман
Тодор Саев“ № 13, а от представеният договор за продажба на електрическа енергия за
стопанска дейност от 19.01.2012 г. и споразумение за откриване на партида се установява, че
на името на дружеството на адрес гр. София, район „Триадица“, ул. „Мичман Тодор Саев“
№ 13 е открита партида за доставка на ел. енергия с определена мощност, посочена в
разрешение за ел. мощност от 1.11.1995 г.
От показанията на свидетеля В. Т. К., управител на „Вок дизайн“ ООД се
установява, че познава Р. Ш. от 2012 г., когато се появила в имота в гр. ***, „***“, район
„***“, ул. „***“ № **, със съдебно решение. Твърди, че преди това никога не я бил виждал,
както и че имотът представлява празен поземлен имот с част от временни постройки в
единия си край. Заявява, че в тези постройки се помещава тяхното ателие и работилница. В
показанията си твърди, че до 2000 г. в част от постройките е живеел В. К., който починал
през 2000 г. и от чиито наследник дружеството е придобило своите 1 000 кв.м. от имота.
Описва последния като ограден от две страни, а от другите две страни минавала река, като
достъпа се осъществява през мост и порта в частта, която ползва дружеството. Посочва, че
от 2016 г. дружеството ползва всички постройки в имота, като се извършва дейност през
всички работни дни на седмицата, понякога и през почивните. Твърди, че дружеството и П.
С. стопанисват целия имот, като извършват косене, подрязване на дървета, като само те
имат ключ от портата. Твърди, че в имота не е имало шивашка работилница. В показанията
си твърди, че след като закупили 1 000 кв.м. от имота, провеждали неколкократно разговори
с Р. Ш., за да закупят частта, която притежава - 1 690 кв. м. Твърди, че останалите 800 кв.м.
от имота са собственост на синовете на В. К., които са в Германия и във Виена. Изрично
заявява, че в период от 2017 г. до 2022 г. Р. Ш. или нейни упълномощени лица изобщо не са
се появявали в имота по никакъв начин и под никаква форма, като и преди този период не се
били появявали. Твърди, че договора за наем с Р. Ш. бил за частта, където се намира
работилницата им, но след като П. С. закупил тази част спрели да заплащат наем и
разпределили ползването на целия имот заедно с П. С..
В показанията си свидетелят Я. Г. Л., собственик на част от капитала на „Вок
дизайн“ ООД твърди, че дружеството е в имота, който се намира на ул. „Мичман Тодор
Саев“ № 13, от много отдавна, като ползва почти всички постройки в имота. Твърди, че
посещава имота всеки ден, доколкото в него дружеството прави мебели, а в частта от имота,
в която няма сгради, свидетеля сади домати. Твърди, че с П. С. постигнали съгласие да
разделят ползването на имота на 2, като дружеството ползва източната част и помещенията,
а самият имот е ограден, от две страни с река, а от другите с ограда, като в него се влиза
само от едно място - порта, която се заключва и ключове имат само от дружеството и г-н С..
Твърди, че познава ответницата от 2012 г., когато предявила претенции, че е собственик на
част от имота и дружеството й заплащало наем за помещенията до 2016 г. – 2017 г., като тя е
идвала в имота най-много 3 пъти, без да извършва никакви дейности. Твърди, че работи в
имота от 1995 г. и не е имало шивашка работилница. Знае, че единствената партида за ток е
5
на дружеството. Заявява, че не е възможно Р. Ш. да е идвала в имота без да я видят, нито да е
ползвала постройки.
В показанията си Ж. М. И., братовчед на ответницата твърди, че знае, че Р. Ш.
има имот в район „Триадица“, ул. „Мичман Тодор Саев“, а семейството на свидетеля имало
имот в съседство. В имота, собственост на Р. Ш., преди повече от 25-30 години вуйчо му
имал работилница за пластмаса и шивашки цех. Твърди, че в имота е нямало жилищна
сграда, а в имота, в който били шивашкия цех и цеха за пластмаса имало мостче, през което
се влизало в имота. Последно свидетеля ходил в имота през 2015 г. със съпруга на Р. Ш., за
да вземе той наем, но не е влизал вътре.
В показанията си разпитаният пред настоящата инстанция свидетел С. Н.
твърди, че познава Р. Ш. и баща й от мястото, на което живея, тъй като през 1996 г. неговия
баща е закупил за него и сестра му въпросния имот на № 15 а от сестра на бащата на Р..
Твърди, че като фамилия те винаги са били там в района във връзка с околни имоти, като е
контактувал, повече с баща й на Р., а самата Р. по отскоро я познава. Твърди, че за бащата на
Р. няма спомен да е упражнявал някаква трудова, професионална дейност, но фамилия са
занаятчии - там имаше ковачи, имаше някакви пластмаси, имаше всякакви такива неща.
Твърди, че знае, че там е имало занаятчийска дейност, дори преди времето, когато е купил
терена. Твърди, че неговия имот е в средата. Имотът, който е на юг от неговия, е купен
някога, би трябвало от Р. да е купен някога от един човек, който живее в Америка, а северно
от неговия имот имаха спорове фамилията Ш. с други хора там и много ясно си спомням,
това е било отдавна, може би 2010 г. или нещо от сорта, бащата на Р. сменил катинара на
метална врата и му каза, че това е негов катинар. Твърди, че бащата по някое време е бил
наемодател на мебелния цех и след това продаде, като цеха се намира в източния имот
спрямо неговия, имаме граница с имота, не със самия цех. Твърди, че това са много стари
постройки, покрити с ламарина и откакто е влезнал в своя имот от 1996 г. има спомен за
съществуването на мебелен цех. Твърди, че имота, където наследодателят на ответницата е
сложил катинар е от север на неговия имот, а този, в който е мебелния цех, е от изток на
неговия.
В показанията си твърди, че по предявената скица имот с № 1246 1 е къщата, в
която живее, имотът с № 1245 е северният имот, за който говорех, че фамилията Ш. имаше
спорове в годините, на който съм виждал вратата да се заключва от Д. Ш., а в имота № 2801
ограденото представлява сградата, в която се намира мебелния цех, а до него в имоти №
2800 и № 2802 отразеното като съществуващи, това са такива сгради - в едната част живееше
навремето един бай В.. Твърди, че отразеното в скицата като имоти 2801, 2800 и 2802 винаги
е било един цял имот, който започва от реката до неговия имот, като сега наскоро разбрах,
че е разделен на отделни имотчета. Твърди, че многократно се виждал с тях в квартала, но
знае, че И. или дъщеря му по-скоро събираха наем за имотите, като най-ранната дата, за
която знае, че такъв наем е събиран, е може би 10-12 години преди настоящия момент, но не
може да бъда сигурен в това. Твърди, че в имота се извърши разчистване, разхвърляха се
някакви телени огради, но не мога да кажа кой лично е извършил това почистване. Това се
случи може би преди 2 години от сега. Няма спомен да е водил разговори с Р. и с баща й
относно ползването на имота. Мисля, че явно спорът се върти за един от имотите, които на
картата са обозначени с № 2800 и № 2802. Твърди, че имотът, който включва тези трите
имота с номера 2800, 2801 и 2802 от едната сграда са сградите граници на имота, от другата
страна е реката, а от страната на имоти 1250 и 1251 съществува стара ограда. Хората, които
ползват сградата за мебелен цех, осъществяват достъпа си през два моста на реката. По
протежението на реката достъпът може да бъде осъществен през самата река. Откъм втория
мост, който срещу цеха, има поставена метална порта. Достъп и аз съм осъществявал от
различни страни, когато се е налагало да премина. Твърди, че поставената метална порта е
свързана със старите огради, в които са на имот 1244 и остатъците от оградата на имот 1245.
Твърди, че не си спомня вътре телени огради в имота да е виждал, както и че след 2017 г.
6
няма спомен да е виждал Р. Ш. в имота. Твърди, че във връзка със споровете, които текат в
момента, беше извършено прочистване. Изчистено беше всичко, което расте тук, с
изключение на едни стари овощни дървета, които съществуват и към настоящия момент,
като почистването е извършено с багер и мисли, че С. е извършил това. Не знае името на
фирмата, която стопанисва мебелния цех, но познава единия, мисля от съдружниците.
Смята, че имота е снабден с електричество, след като в него съществува мебелен цех и има
електричество в по-малките сгради, тъй като там живееха хора, като няма представа кой е
продал имота на мебелната фирма. Твърди, че мебелният цех се помещава в голямата
постройка, а бай В. живеел в тези по-малките постройки, които се намират в имот 2802.
Твърди, че за мебелния цех знае, че бащата или самата Р. събираха наем. Твърди, че имота е
бил обрасъл като джунгла, което е пречило да се вида дали има някакви вътрешни оглади в
този големия имот, който обхваща всичките. Твърди, че след почистването има разхвърляни
телове и не е виждал Р. Ш. да ползва имота.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи, следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
уточнения са предявени субективно съединени отрицателни установителни искове, с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от П. А. С. и П. А. С. срещу Р. Д. Ш..
С атакуваното решение № 1 338 от 06.03.2024 г., постановено по гр. д. №
9 613/22 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 11 състав, съдът е
признал за установено по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от П. А.
С. и П. А. С., че Р. Д. Ш. не е собственик на не е собственик на недвижими имоти,
представляващи поземлен имот с проектен идентификатор 68134.1007.2800, който имот е
образуван, съгласно скица-проект № 15- 529458/17.05.2022 г. чрез изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлен имот с идентификатор
68134.1007.1249, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 108/13.12.2016
г., на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот, съгласно документи:
гр. ***, ул. „***“ № **, е проектна площ от 821 кв.м., при съседи поземлени имоти с
идентификатори: 68134.1007.2801, 68134.1007.1386, 68134.1007.1250 и 68134.1007.2802 и
при съседи, съгласно доказателствените документи: от три страни - съседни дворни места и
от север - улица, заедно с построената в гореописания поземлен имот сграда с проектен
идентификатор 68134.1007.2800.1, с адрес на сградата, съгласно доказателствените
документи: гр. ***, ул. „***“ № **, която сграда е разположена в поземлен имот е проектен
идентификатор 68134.1007.2800, със застроена проектна площ от 29 кв. м., с брой етажи 1,
която съгласно доказателствените документи, представлява работилница за производство на
продукти от пластмаса и шивашки цех, при съседи, съгласно доказателствените документи:
от север и от юг дворното място, в което е построена сградата, от изток - сграда, находяща
се в поземлен имот е идентификатор 68134.1007.2802 и от запад - сграда , находяща се в
поземлен имот е идентификатор 68134.1007, материализирани в нот. акт за собственост на
основание давностно владение № 35, том I, per. № 2 168, дело № 35/27.07.2022 г., на
Нотариус Е. З. и е отменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за собственост
на недвижим имот на основание давностно владение № 35, то, I, per. № 2 168, дело №
35/27.07.2022 г.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът, в
настоящия си състав намира, че същата е процесуално допустима, като подадена от
оправомощени лица и в установените от закона срокове.
7
С подадената въззивна жалба са наведени твърдения за недопустимост на
атакуваното решение, поради липсата на правен интерес от предявените искове и за
незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с неправилното приложение на
закона, необоснованост и допусната процесуални нарушения при тълкуването на събраните
по делото доказателства. По отношение на релевираното възражение за недопустимост
съдът в настоящия си състав намира следното:
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения,
дадени по т. 9 от ППВС № 1/10.XI.1985 г., недопустимо е решението, което не отговаря на
изискванията, при които делото може да се реши по същество, като напр. липса на право на
иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), когато
не е правено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на
страните. Пораждането на процесуалното право на иск и неговото надлежно упражняване се
обуславя от наличието на абсолютните положителни процесуални предпоставки (право- и
дееспособност на страните в процеса; процесуална легитимация; правен интерес; надлежна
представителна власт; родова компетентност; изключителна международна компетентност
на българския съд - арг. чл. 24 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и
на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Регламент "Брюксел I")
и чл. 22 КМЧП), респ. от липсата на отрицателни процесуални предпоставки - т. нар.
процесуални пречки (абсолютни - отвод за решен спор със СПН - чл. 299, ал. 1 и, ал. 2 ГПК;
отвод за висящност на тъждествен правен спор - чл. 126, ал. 1 ГПК; не подведомственост;
относителни - отвод за арбитражна клауза или клауза за определяне на договорна местна
подсъдност по чл. 117 ГПК; отвод за местна подсъдност; международна подсъдност на чужд
съд, която не е изключителна). Първоинстанцинното решението е недопустимо, когато в
противоречие с основния принцип на българския граждански процес - диспозитивното
начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът се е произнесъл по непредявен иск (по незаявените
правопораждащи спорното материално право юридически факти и търсения вид на съдебна
защита), вкл. и извън обема на поисканата съдебна защита (произнасяне "свръх петитум").
В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на въззивната жалба
оспорвайки изводите на съда ответникът е релевирал възражение, че за ищците не е налице
правен интерес от предявените отрицателни установителни искове. Така въведеното
възражение настоящият състав намира за неоснователно. Правният спор накърнява не само
спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна,
която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Всяка
от двете страни разполага с право на иск, за да може да защити това свое право, което според
нея се накърнява от правния спор. От това логично следва, че всеки, който претендира, че е
носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да
стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. Правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава
8
се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. В първоинстанционното решение съдът е приел, че за ищците съществува правен
интерес, тъй като отричайки правото на собственост на ответницата за ищците П. А. С. и П.
А. С. е налице правен интерес те да придобият право на собственост по отношение на
процесната част от имота въз основа на давностно владение.
Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или
друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца,
различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната
претенция на насрещната страна в спора. В конкретния случай, видно от обстоятелствената
част на исковата молба ищците са навели твърдения, че владеят, ползват и държат целия
имот, заедно с други двама съсобственици, т.е. същите макар и недоуточнено са навели
твърдението, че притежават правото на собственост върху целия имот. С издаването на
нотариалния акт, с които ответницата се легитимира като единствен собственик на частта от
имота се отрича твърдяното от ищците право на собственост (съсобственост), поради което
настоящият състав, съобразявайки се указанията дадени в Тълкувателно решение № 8 от
27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/12 г. на ОСГТК на ВКС намира, че предявените отрицателни
установителни искове са допустими.
По отношение на законосъобразността на атакуваното решение съдът намира
следното:
Видно от обстоятелствената част на подадената въззивна жалба въззивникът
твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно, тъй като съдът е допуснал
процесуални нарушения (заличил е допуснат свидетел), което е ограничило правото му на
защита, препятствало е възможността да установи правото на собственост по давностно
владение върху описания имот, както и е оспорил изводите на съда относно събраните по
делото писмени доказателства. Така наведените доводи, съдът в настоящия си състав намира
за неоснователни по следните съображения:
При установителните искове (включително и отрицателните) в най-голяма
степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже
засегнато от правния спор. Първото има качеството „предмет на иска“, защото е обект на
противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че
определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от
него право. Щом твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл
и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда. Правото, предмет на
отрицателния установителен иск и специално при иск, с който се отрича правото на
собственост или друго вещно право, не се индивидуализира само с вещта, върху която
съществува и с лицето, което е негов носител. Следва да се държи сметка и за придобивното
основание като белег, индивидуализиращ това право и разликата в правния режим на
правото на собственост, извеждано от първични и производни придобивни способи. При
отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото
9
на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е
могло да се породи. С огред на изложеното настоящият състав намира, че тежестта за
установяване, при условията на пълното и главно доказване на съществуването на
отричаното от ищците право на собственост е на ответника. Същият следва да установи, че
това право съществува, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с
оглед на всички възможни негови основания, тъй като уважаването на отрицателния
установителен иск за собственост отричаното от ищеца (претендирано от ответника и
предмет на спора) право се отрича, без оглед на конкретно определено правопораждащо
основание, а с оглед на всички възможни негови основания.
За да бъдат уважени така предявените искове ответникът следва да установи
при условията на пълното и главно доказване, че същата е владяла и е упражнявала
фактическата власт върху реалната част от имот с идентификатор 68134.1007.1249,
обособена в имот с проектен идентификатор 68134.1007.2800 с проектна площ от 821 кв.м.,
заемащ средата на имот с идентификатор 68134.1007.1249 и/или се ангажират доказателства,
че е владяла целия съсобствен недвижим имот (за последното не се спори между страните).
Същността и приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между
съсобственици когато съсобствеността им не произтича от наследяване, е разяснена в
указанията дадени в Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК, съгласно които когато
основанието, на което е установена фактическата власт показва съвладение и
съсобственикът владее своята идеална част, но държи вещта като обща, то презумпцията се
счита оборена. Обратно, презумпцията се прилага когато съсобственикът е започнал да
упражнява фактическа власт на основание, което изключва владението на останалите -
тогава намерението му за своене се предполага. В настоящия случай не е установено именно
такова основание, което да изключва владението на другите съсобственици. Ответницата е
била собственик на 1 690/3511 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1007.1249
(целия поземлен имот), като с разпоредителни сделки е прехвърлила част от собствеността
си на Е. К. А. 1/4 ид. ч. от притежаваните от нея 1 690/3511 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 68134.1007.1249, както и на П. А. С. и П. А. С. другата 1/4 идеална част от
собствените си 1 690/3511 ид. ч. от същия поземлен имот, при което дори да се установява,
че упражняваната от нея фактическа власт съставлява владение на собствената идеална част,
то липсват доказателства, оборващи твърдението, че упражняваната фактическа власт има
характер на държане за частите на другите съсобственици.
При съпоставяне на събраните от първоинстанционния съд, както и от
настоящият състав гласни доказателства не се установява упражняване на фактическа власт
върху процесната част от целия имот не само в необходимия срок от 10 години, но изобщо
не установява упражняване на такава от страна на ответницата. В показанията си свидетелят
Ж. И. твърди, че преди 30 години в имота вуйчо му е имал цех за пластмаса и шивашка
работилница. В показанията си свидетелят Н. твърди, че ответницата и нейния баща като
фамилия винаги са били „там в района във връзка с околни имоти“. Твърди, че бащата по
някое време е бил наемодател на мебелния цех и след това продаде, като цеха се намира в
10
източния имот спрямо неговия, както и че бащата на Р. сменил катинара на метална врата,
чрез която се е осъществявал достъпа до работилницата, но достъп до целия имот може да се
осъществява и от други места. Едновременно с това дава сведение, че няма спомен да е
виждал Р. Ш. в имота, както и че във връзка със споровете, които текат в момента, беше
извършено прочистване, чрез което е изчистено всичко, което расте тук, с изключение на
едни стари овощни дървета, които съществуват и към настоящия момент, като почистването
е извършено с багер и „мисли, че С. е извършил това“.
Съпоставeни така дадените показания от свидетелите на ответницата, както и
другите събрани по делото гласни и писмени доказателства не дават основание да се приеме,
че същата е упражнявала фактическата власт върху целия имот на основание, изключващо
правата на другите съсобственици, което е основание да се приеме, че същата е придобила
по давност конкретния, описан в нотариалния акт недвижим имот с проектен
идентификатор 68134.1007.2800, който имот е образуван, съгласно скица-проект № 15-
529458/17.05.2022 г. чрез изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за
поземлен имот с идентификатор 68134.1007.1249, находящ се в гр. София, общ. Столична,
обл. София (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18- 108/13.12.2016 г., на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот, съгласно документи: гр. ***, ул. „***“ № **, е проектна площ от 821 кв.м.
В останалата част следва да се споделят мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че предявеният иск е
основателен и доказан, а атакуваното решение е правилно и законосъобразно.
По отношение на възражението, че съдът не е обсъдил възражение за
недействителност на договора за замяна между ищците и ответната страна съдът намира
следното:
Видно от отговора на исковата молба ответникът е въвел в процеса твърдения
за неоснователност на предявеният иск, изразяващи се в оспорване на твърдението, че
ищците заедно с Е. К. А. и „Вок дизайн” ООД от месец октомври 2017 г. ползват и държат
целия поземлен имот, както и че на 16.10.2017 г. е заменила част от целия имот, който
притежава, а другата част от имота, която касае процесния имот е придобила по
обстоятелствена проверка през 2022 г. Навела е твърдения, че от 30 години необезпокоявано
ползва и владее целия имот, като изградената в него едноетажна сграда й служи като
шивашко ателие. В отговора на исковата молба не са въведени възражения относно
действителността на сделката по замяна.
Трайната практиката на Върховния касационен съд, формирана с Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, решение № 429/21.06.2010
г., постановено по гр. д. № 1 151/09 г., по описа на I г.о., решение № 700/06.12.2010 г.,
постановено по гр. д. № 304/10 г., по описа на III г.о, решение № 452/16.11.2011 г.,
постановено по гр. д. № 621/10 г., по описа на IV г.о., решение № 172/31.05.2014 г.,
постановено по гр. д. № 6 229/13 г., по описа на IV г.о., решение № 382/06.01.2015 г. по гр. д.
№ 1558/2014 г., IV г.о. и др., без противоречиво приема, че възраженията на ответника в
11
исковия процес, които се основават на факти и обстоятелства настъпили до изтичането на
срока за отговор на исковата молба се преклудират с изтичането на този срок (чл. 133 ГПК).
По-късно в хода на производството до приключване на съдебното дирене също могат да
бъдат направени възражения, но само ако страната не е могла своевременно да узнае, посочи
и представи съответните доказателства, въпреки полагане на дължимата грижа (чл. 147, ал.
1, чл. 260, т. 5 и 6 и чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК). Преклузия не настъпва, когато съдът има
задължение да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото (напр. по иск за
поставяне под запрещение и за оспорване или установяване на произход) или на лица, които
не са конституирани като страни в производството (напр. по иск за лишаване или
ограничаване на родителски права). В конкретния случай посочените хипотези не са налице.
От друга страна съгласно задължителните указания по приложението на
закона, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/20 г. на ОСГТК
на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. С оглед на
изложеното, настоящият състав намира, че възражението за преклудиране на направеното
оспорване на действителността на нотариалния акт за замяна е неоснователно и следва да се
разгледа възражението за нищожност на същият договор.
С цитираното тълкувателно решение е прието, че когато предмет на делото са
правоотношения, произтичащи от правна сделка (иск за собственост, иск за изпълнение по
чл. 79 ЗЗД и др.), ответникът може да противопостави правоизключващи възражения,
основани на нищожността на сделката или на отделни части от нея, като при липса на такива
възражения, съдът не е обвързан да зачете нейните правни последици. Императивните
норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята на
страните, които са ги сключили. Договорната автономия не е абсолютна, тя е ограничена от
чл. 9 ЗЗД, според който страните могат да свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Когато
тази забрана не е спазена, при оценката на правното действие на договора, съдът трябва да
се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно. Материалният закон
няма да бъде приложен точно, ако съдът игнорира установените от него при преценката на
доказателствата факти, опорочаващи сделката. След като страните по сделката имат
задължение да спазват правопорядъка и да не договарят в противоречие с императивните
правни норми, когато ги нарушат, следва да понесат последиците на нищожността, която при
отнесен до съда спор, ще бъде констатирана служебно. В конкретния случай, видно от
подадената въззивна жалба ответникът е навел твърдения за нищожност на сделката, с която
е извършена замяна между страните по нея. Твърди, че така сключената сделка е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, с оглед нееквивалентност на престациите. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите
12
нрави се извършва от съда за всеки конкретен случай (решение № 285 от 12.06.2019 г. на
ВКС, постановено по гр. д. № 1 511/18 г., по описа на IV ГО). Най-често в практиката на
ВКС такава нищожност се прогласява поради значителна нееквивалентност на престациите,
но с това не се изчерпват случаите на противоречие на сделките с добрите нрави. В
задължителната за настоящата инстанция практика на ВКС, обективирана в решение № 452
от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277 по описа за 2008 г. на І Г. О. на ВКС по абстрактен и
принципен начин е формулиран критерият за преценка на значителната нееквивалентност.
Според това решение съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се
рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. В
същото време понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните
престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
нищожност на сделката. Практиката на ВКС, която се споделя и от настоящия състав
приема, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до
липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните
престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато
насрещната престация е практически нулева. В конкретния случай не е налице такава нулева
насрещна престация, тъй като видно от цитирания нотариален акт за замяна, ответницата е
прехвърлила идеални части от притежаваните от нея 1 690/3 511 ид.части от недвижим имот
в гр. София, а ищците заедно с неучастващи в производството лица са и прехвърлили
ид.части от поземлени имоти, находящи се в землището на гр. Разлог. От друга страна
преценката за нееквивалентност включва и съобразяване с отразения в нотариалния акт
факт, че прехвърлените от ответницата имоти са обременени с тежести, както и приетият
като доказателство предварителен договор, по силата, на който освен прехвърлените имоти
ищците са поели задължение за плащане на суми за уравняване. Тези уговорки между
страните не са намерили място в нотариалния акт, но същите могат да бъдат индиция за
друг вид недействителност, която обаче не е въведена в настоящия процес. Видно от същият
сумите са заплатени преди сключването на договора в нотариална форма, поради което
същите следва да бъдат взети в предвид при проверка на действителността на договора. Не
на последно място в тежест на ответника е да ангажира доказателства относно
действителната пазарна стойност на имотите, тъй като сочените данъчни оценки се изготвят
за нуждите на данъчното законодателство. С оглед на това се налага извода, че само
наличието на нееквивалентност, произтичаща от отразените в нотариалния акт данъчни
оценки на имотите, на насрещните престации не е необходимо и достатъчно условие, за да
се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна
обективна нееквивалентност, след като се вземат предвид всички уговорки между страните е
допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на
престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на
нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена при явно
неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда, но в този случай порокът
би бил унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД. Ответницата не е ангажирала доказателства в този
смисъл. В този см. е решение № 24 от 09.02.2016 г., постановено по гр. д. № 2 419/15 г., по
13
описа на Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. Ето защо настоящият състав намира, че е неоснователно и
възражението, че размерът на притежаваните от ищците ид. части от недвижимия имот е
релевантно за предявеният иск обстоятелство. Липсва спор в доктрината и съдебната
практика, че този факт има значение по отношение на придобивната давност, в случаите на
предявен положителен иск за собственост. Такъв иск не е предявен в настоящето
производство, поради което правото на собственост на ищците не е предмет на делото. С
оглед на изложеното настоящият състав намира, че въведеното с въззивната жалба
твърдение за нищожност на сделката по замяна е неоснователно.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че такива
се дължат на ответниците по жалбата. Ето защо въззивникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 2 500 лв., разноски за един адвокат.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 338 от 06.03.2024 г., постановено по гр. д. № 9 613/22 г., по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 11 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА Р. Д. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, кв. „***“, бл. ***, вх. *,
ет. *, ап. * да заплати на П. А. С., ЕГН ********** и П. А. С., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Разлог, ул. „Родопи“ № 2 сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лв., на
основание чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14