О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........ 12.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на 17.12.2018
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Д.
Томова
въззивно частно търговско дело № 1911 по описа за
2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, във връзка с
чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №71474/01.11.2018г.
на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Десислава Александрова,
срещу разпореждане №39250 от 04.10.2018г. на Варненски
районен съд, 46 състав, постановено по ч.гр.д. №12306/2018г. по описа на същия
съд.
Жалбоподателят твърди, че отказът да се издаде
заповед за изпълнение за претендираните вземания за неустойка за неизпълнение на задължение и за
разходи и такси за извънсъдебно събиране на предоставената в заем
сума е неправилен и необоснован, тъй като в заповедното производство по
чл.410 ГПК не се проверява дали вземането съществува, а се ограничава
единствено до
проверка на формалната външна редовност на заявлението по чл. 410 ГПК и
изложените от заявителя твърдения за факти. Съобразно изискванията на закона –
чл.410, ал.2 от ГПК, достатъчно е вземането да е посочено в заявлението по
основание и размер без да е необходимо да се прилагат доказателства за неговото
установяване, което заявителят е сторил в случая достатъчно прецизно и
изчерпателно. При тези основни оплаквания и като твърди, че заповедният
съд е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил по същество
обстоятелство, което седи извън предмета на проверка в настоящото производство,
жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания отказ и
уважаване на подаденото заявление в цялост. Моли в случай на уважаване на
жалбата съдебните разноски да бъдат преизчислени съобразно уважената част и
крайната сума да бъде включена към заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист.
І. По
допустимостта на частната жалба
Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд,
с което се отхвърля отчасти заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок от търговско
дружество – молител в заповедното производство, чрез надлежно упълномощен
представител, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.413, ал.2 от ГПК, съставът на въззивния съд приема същата за процесуално допустима за
разглеждане.
ІІ. По
същество на частната жалба
От данните по ч.гр.д. №12306/2018г. по описа на Варненски районен съд се установява,
че районният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, по образец - приложение № 1 към НАРЕДБА № 6 от 20.02.2008 г. за
утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на
заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство.
За да се издаде заповед за изпълнение по реда на
чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, е необходимо от изложените в заявлението твърдения на
молителя да може да се направи положителна преценка, че вземанията, за които се
иска издаването на заповедта, са определени по размер и с настъпил падеж за
плащане. Тази преценка се извършва единствено по твърденията на кредитора –
заявител като липсва задължение за представянето на писмени доказателства за
тяхното установяване.
В конкретния случай заповедният съд е отхвърлил
искането на кредитора – заявител за „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, гр. София, легитимирал се като цесионер, придобил вземанията
срещу длъжника З.Г.Д., ЕГН **********, от гр. Варна, произтичащи от сключен с
предходния кредитор „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК *********, договор за паричен заем
№501714 от 13.04.2017г., с Приложение №1/11.05.2018г. към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г., за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК за
сумите 50,00 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение начислена за периода 06.06.2017 г. – 06.10.2017 г.,
и 208,76 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени
задължения. Отказът си заповедният съд е мотивирал с противоречие на уговорките
за дължимост на вземания за разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения и неустойка за
непредоставяне на обезпечение, извън връщане на заетата сума ведно с
уговореното възнаграждение за кредитора, с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, възможността за каквато преценка е обосновал с решения С-618/10;
С-473/00; С-137/08 (т. 56 от мотивите и т. 3 от диспозитива); С-415/11 (т. 1 от
диспозитива).
Макар съдебната практика да е колеблива по отношение
на възможността в заповедното производство в рамките на първата му едностранна
фаза съдът да разглежда и произнася въпроси, свързани със самото съществуване
на вземанията, настоящият съдебен състав споделя разбирането, че принципната
възможност съдът да преценява валидността на договорните клаузи, обосноваващи
основанието и/или размера на претендираните вземания, не може априори да се
отрече. Аргумент в тази насока може да се извлече както от цитираните от
заповедния съд решения на СЕО, така и от разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, разпореждаща, че заповед за изпълнение не може да бъде издадена в
случаите, при които искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави.
Независимо от това, в конкретния случай
по други съображения отказът на заповедния съд да издаде заповед за изпълнение
за посочените вземания за разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просрочени задължения и неустойка за непредоставяне на обезпечение
се преценява като правилно като краен резултат.
Претендираните разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени
задължения в общ размер на 208,76 лева и след представяне на изисканите по реда
на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК пояснения са заявени като сбора от “извънсъдебни
разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки
ден”, начислявани при забава за плащане на текущото задължение или на сума в
размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задълженията на кредитополучателя в тридневния срок до
предоставяне на уговорено обезпечение чрез осигуряване на поръчител, до
заплащане на сумите, и еднократно платима сума в размер на 120 лева при
настъпване на предсрочна изискуемост.
Нито са посочени като падеж дължимите и неплатени
месечни задължения, поставящи началото, според тези твърдения, на срока, за
който се начисляват разходи в размер на 2,50 лв. на ден, нито е посочен като
обобщение периода, за който същите са начислени, което лишава съда от
възможността да провери, макар и с прости аритметически изчисления,
ликвидността и изискуемостта на така претендираното вземане. Аргумент в тази
насока е и посоченото в първата уточняваща молба от 10.09.2018г., че общият
размер на това вземане е 80 лева, при което сборът с претендираната като
еднократно начислена сума за разходи по събиране от 120 лева (200 лв.) не
съответства на претендирания със заявлението общ размер на това вземане от 208,76
лева.
По отношение на втората сума от 120 лв., както
последователно се сочи от заявителя, според приетото в чл.22, ал.5 от договора,
същата се начислява еднократно при настъпване на предсрочна изискуемост.
Същевременно нито се твърди, нито се установява, че потестативното право на
кредитора да обяви всички задължения по договора за предсрочно изискуеми е
надлежно упражнено като на длъжника е връчено волеизявление в тази насока. С
оглед на това не може да се приеме, че това вземане е надлежно възникнало и с
настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
По отношение на претендираното вземане за неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер
на 50 лева. Според дадените в т.12 на заявлението пояснения, тази неустойка се
начислява в случай, че кредитополучателя не заплати текущото си задължение на
падежа, съгласно условията на сключения договор, и в тридневен срок след падежа
не осигури обезпечение на кредитора чрез поръчителство. Това задължение
възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущо задължение на
падежа. Размерът на неустойката е 10% от усвоената и непогасена главница, която
е включена в текущото задължение за настоящия месец.
Като се имат предвид тези пояснения, както и липсата
на твърдения за неплатените текущи задължения по размер и падеж, в т.ч. и за
включените в тях размери от усвоената и непогасена главница, не може да се
приеме, че това вземане е надлежно индивидуализирано като ликвидно и изискуемо
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Установяването на неговия размер и падеж не може да се извлече и от посочения
период 06.06.2017 г. – 06.10.2017 г., за който е начислявана въпросната
неустойка. Дори да се приеме, че десетте процента са начислявани върху общия
размер на главницата от 100 лева, сборът за този четиримесечен период не
съответства на търсената сума от 50 лева.
По тези съображения съставът на въззивния съд приема,
че претендираната от заявителя заповед за изпълнение за тези парични вземания
не може да бъде издадена.
Като е достигнал до същия краен извод, макар и по
различни мотиви, районният съд е постановил законосъобразно и правилно
разпореждане. Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №71474/01.11.2018г. на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Десислава Александрова,
срещу разпореждане №39250 от 04.10.2018г. на Варненски
районен съд, 46 състав, постановено по ч.гр.д. №12306/2018г. по описа на същия
съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.