Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 21.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД EЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 313 по
описа за 2018 г. на РС Елин Пелин и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Ю.А.Е., ЕГН **********
***, офис 806 срещу Наказателно постановление № 18-1204-003197 от 08.10.2018 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна
полиция ОДМВР София, с което:
1. на основание чл.178ж, ал.1, пр.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58,
т.3 от ЗДвП
2. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на
чл.104А от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно по основание и
размер, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
вмененото нарушение не е извършено от жалбоподателя. Моли се обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено изцяло.
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован, не се
явява в открито съдебно заседание. Депозирано е писмено становище от
пълномощника му адв.Славов, с което поддържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган – ОДМВР
София, редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата.
РП
Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като провери
законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Видно от обжалваното Наказателно постановление
№ 18-1204-003197/08.10.2018г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна
полиция ОДМВР София, същото е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 756776/23.07.2018 г. по описа на ОД МВР София срещу
Ю.А.Е.. Наказателното постановление е съставено срещу жалбоподателя за това,
че: „На 20.07.2018 г. около 17.50 ч. в Община Елин Пелин, на път автомагистрала
№ А-1 като водач на товарен автомобил –………… с рег. № ………….., държава България,
при обстоятелства: на АМ Тракия, с посока от гр.София към гр. Пловдив, същият
управлява специален автомобил …… с рег. №……, собственост на „……” ЕООД, БУЛСТАТ ……,
като водачът е извършил следните нарушения: 1.В района на 19-ти км Водачът управлявал
МПС-то в лента за принудително спиране /аварийна лента/, като МПС-то било
технически изправно и водачът нямал здравословни оплаквания, с което нарушил
чл.58, т.3 от ЗДвП; 2. Водачът използвал телефон без устройство свободни ръце
по време на движение, с което е нарушил чл.104а от ЗДвП. Поради гореописаното в
1. на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП и 2. на основание
чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 50.00 лева за нарушение на чл.104А от ЗДвП.
Видно от АУАН № 756776/23.07.2018г. по
описа на ОД МВР София, същият е съставен от В.Х.И. – началник при с-р ПП ОД МВР
София и подписан от свидетеля Л.В.П. срещу Ю. А.Е. за това, че: „На 20.07.2018 г.
около 17.50 ч. на автомагистрала „Тракия” с посока от гр. София към гр. П.
управлява специален автомобил…… оранжев металик, с рег. №…………., собственост на
„…….., БУЛСТАТ ……, като в района на 19км водачът управлява МПС-то в лентата за
принудително спиране /аварийна лента/, МПС-то е технически изправно и водачът
без здравословни оплаквания. Водачът също ползва телефон без устройство
свободни ръце по време на движение.”, с което е нарушил чл.58, т.3 и чл.104а от ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя срещу подпис и е подписан от него без
възражения.
Представена е Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи, определяща компетентността на служителите от
„Пътна полиция” да съставят АУАН по ЗДвП и служителите, компетентни да издават
наказателни постановления по ЗДвП.
От справка за нарушител водач на името на Ю.А.Е. се установява, че същия е правоспособен
водач и има наложени наказания по ЗДвП.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели В.Х.И., Л.В.П. и И.С.И. се установява следното: Свидетелят И. –
актосъставител, сочи, че на датата, посочена в АУАН, се намирал в автобус,
движейки се по автомагистрала Тракия в посока гр. И.. В един момент се
образувала тапа от автомобили и всички намалили скоростта на движение. Тогава св.
И. и колегите му в автобуса видели как през аварийната лента преминал автомобил
на „Пътна помощ”, марка …. като водачът говорел и по телефона. Свидетелят
твърди, че водачът продължил да се движи в аварийната лента, като не ставало
дума за инцидентно навлизане, а превозното средство продължило и напред да се
движи в аварийната лента. И. докладвал извършеното нарушение на свои колеги с
патрулна кола, които спрели водача и при извършената му проверка установили
още, че същият се движил без залепен валиден винетен стикер, за което му
съставили отделен акт на място.
Св. П. потвърждава
заявеното от св. И. относно извършените нарушения от водача на автомобил „Пътна
помощ”, като допълва, че от местоположението си в автобуса имала добра видимост
на пътя и наблюдавала движението на нарушителя, който продължил да се движи в
аварийната лента, а не навлязъл в нея инцидентно и за кратко, като същевременно
говорел и по телефон.
Св. И. присъствал
единствено при съставяне на акта за установяване на административно нарушение.
Всички разпитани
свидетели твърдят, че поддържат написаното в АУАН.
Жалбоподателят не сочи други
доказателства. Поддържа изложеното в жалбата и моли за отмяна на наказателното
постановление.
При
така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от
процесуално легитимирано лице – наказаният с наказателното постановление и е
процесуално допустима, но разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна,
по следните съображения:
По
т.1 от наказателното постановление, с което на основание чл.178ж, ал.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП:
Настоящата съдебна инстанция
намира, че АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление, в
разглежданата му част, са съставени
съобразно императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът не
констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Следва да се отбележи, че всички конкретни деяния, съставляващи
административни нарушения, трябва да бъдат конкретизирани, както по време, така
и по място на извършването си, като в конкретния случай тези изисквания са спазени.
В АУАН е посочено, че нарушението е извършено в района на 19-ти км на АМ
„Тракия”, а в Наказателното постановление е посочено, че нарушението е
извършено на територията на община Елин Пелин, на път Автомагистрала № А-1, в
района на 19-ти км. Посоченото описание, а именно: точното място и конкретния
километър на местоизвършване на деянието, се явява достатъчно, за да разбере наказания какво нарушение е извършил и да се направи категоричен извод
за териториалната компетентност на административнонаказващия орган. Ето защо в конкретния случай мястото на извършване на
нарушението е достатъчно добре индивидуализирано и отхвърля възраженията на
жалбоподателя в обратната насока. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже от обективна страна наличието на предвидените
в правната норма признаци на нарушението. Доказването следва да бъде пълно и
главно, по категоричен и безпротиворечив начин, за да
се установи наличието на съставомерно деяние. В
настоящия случай, това бе сторено от административнонаказващия орган и нарушението бе доказано по несъмнен и категоричен начин от
страна на компетентните органи, в съответствие с изискванията на процесуалния
закон. В тази насока следва да се коментират събраните по делото писмени и гласни
доказателства. При описанието на фактическата обстановка в АУАН и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление, е отбелязано, че деянието е извършено
на 20.07.2018 г. и това обстоятелство не е спорно между страните по делото. Спорно
е обстоятелството имало ли уважителна причина за движението на жалбоподателя в
аварийната лента на автомагистралата. Видно от приложените АУАН и НП, както и
от показанията на разпитаните свидетели по случая е установено, че
управляваният от Е. автомобил е бил напълно изправен, а водачът не е заявил никакви
здравословни оплаквания. Напротив, същият сочи, че движението му в аварийната
лента било моментно, по причина, че търсел свой клиент, на когото да окаже на
пътна помощ. В разпоредбата на чл.58, ал.3 от ЗДвП са посочени две изключения
от забраната за спиране или движение в лентата за принудително спиране, на
които нарушителят не отговаря. Изложените възражения по този пункт от
наказателното постановление не следва да се кредитират, а въз основа на
гореописаното същите се явяват неоснователни. Предвид
гореизложеното съдът счита за правилно приетото
от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.58, т.3 от Закона за движение по пътищата, тъй като на посочената в НП дата
и място, е управлявал автомобила по автомагистрала, като се е движел в лентата
за принудително спиране /аварийната лента/ без да са били налице повреда на
пътното превозно средство и без да има здравословни проблеми или такива да са
налице за пътниците в превозното средство. Правилно
за гореописаното нарушение, на основание чл.178ж, ал.1
пр.1 от ЗДвП, АНО е наложил на нарушителя наказанията
"глоба" в размер на 1000 лева както и наказание "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 3месеца, които са фиксирани като вид и размер и не могат да
бъдат редуцирани. В
случая не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Изхождайки от тежестта на нарушението (това че същото е извършено по време,
когато трафика на магистралата е бил затруднен и с движението си в аварийната
лента водачът е можел да създаде затруднения за другите участници в движението
да я ползват при реално възникнала необходимост) и на нарушителя (по делото не
е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи на
нетипично ниска обществена опасност на нарушителя или на извършеното
нарушение), случаят не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с други такива нарушения, т. е. не е налице маловажен случай.
По т.2 от
наказателното постановление, с което на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл.104а от ЗДвП:
Съдът намира, че в конкретния случай, както АУАН, така и НП са
съобразени с изискванията на ЗАНН и съдържат всички изискуеми от закона
реквизити, спазена е и процедурата по съставянето им, поради което не са налице
пороци, които да водят до нарушения на материалните и процесуални норми. И АУАН
и НП, съдържат датата, часът и мястото на нарушението, посоката на движение на
управлявания от жалбоподателя автомобил, а извършеното нарушение е описано по
ясен начин, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация,
което е достатъчно за нарушителя да разбере какво деяние му е вменено като
нарушение, за може да организира адекватно своята защита. Съгласно чл.104а от ЗДвП, на водачите на моторни превозни средства е забранено да
използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен
чрез устройство "свободни ръце". Ето защо, за да е осъществен
съставът на това нарушение е необходимо кумулативното наличие на два елемента:
привеждане в движение на автомобила от страна на водача и използване от негова
страна на мобилен телефон. Изпълнителното деяние на визираното нарушение е във
формата на действие. Субект на нарушението е лице, което има качеството водач
по смисъла на ДР на ЗДвП.
В случая съдът
кредитира показанията на разпитаните
свидетели- очевидци -
В.И. и Л.П., тъй като същите
са логични, последователни и подкрепящи отразената в АУАН фактическа обстановка
и не се установяват доказателства, които да ги опровергават. Не се установиха в
хода на съдебното следствие и данни за пряка заинтересованост от депозирането
им, поради което съдът им дава вяра и ги възприе като достоверни.
За установеното нарушение, както в АУАН,
така и в издаденото Наказателно постановление правилно е приложена разпоредбата на чл.104А от
ЗДП, а също и предвидената за това нарушение санкционна норма на чл.183, ал.4,
т.6 от ЗДвП, според която предвиденото административно наказание е с
фиксиран размер от 50.00 лева, поради което не подлежи на промяна.
С оглед изложеното,
настоящият състав прие, че наказателното постановление, като правилно -
законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 18-1204-003197/ 08.10.2018 г.
на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София.
Решението подлежи на касационно
обжалване по
реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: