№ 22234
гр. София, 29.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б С
като разгледа докладваното от Б С Частно гражданско дело №
20241110124978 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, подадено от „Ю Б“ АД срещу Ф. М. М..
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК заповедният съд следва да откаже
издаване на заповед за изпълнение, в случай че длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на страната.
От служебно извършената справка в Национална база данни "Население" и дирекция
„Български документи за самоличност“ се установява, че длъжникът Ф. М. М. няма
регистриран адрес в Република България и не е български гражданин.
В ГПК не се съдържа легална дефиниция на понятието "обичайно местопребиваване",
а неговото съдържание е изяснено в практиката на Съда на ЕС, която разглежда същото като
място, което изразява определена интеграция в социалната и семейната среда, като за тази
цел трябва по- специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията
и причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за
преместването в тази държава, гражданството, мястото и условията за обучение в училище,
лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от лицето
в посочената държава (Решение на Съда на ЕО, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело
C523/07). Същевременно, съгласно чл. 48, ал. 7 КМЧП под "обичайно местопребиваване" се
разбира мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.
Следователно, разглежданото понятие отразява фактическата връзка на едно лице с
територията на съответната държава.
Предвид обстоятелството, че заповедното производство в настоящия си начален етап
се развива като едностранно, поради което не са налице други данни, касаещи
действителното обичайно местопребиваване на длъжника на територията на определена
държава, съдът намира, че при преценката си за наличие на коментираната предпоставка за
1
издаване на заповед за изпълнение следва да изхожда от регистрирания настоящ адрес на
лицето. Разрешението в последния смисъл намира опора в нормите на чл. 94 ЗГР, съгласно
които настоящ адрес е адресът, на който лицето живее (ал. 1), като всяко лице има само един
настоящ адрес (ал. 2), а настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на
живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в
която живеят (ал. 3). В този смисъл е и Решение № 85 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 251/2016
на III г.о., ВКС, според което настоящият адрес е адресът, на който живее лицето и той
отразява неговото действително местоживеене.
С оглед на тези разяснения и на данните, съдържащи се в Национална база данни
"Население" относно настоящия адрес на длъжника, съдът намира, че заявлението следва да
бъде отхвърлено - арг. от нормата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 138085/25.04.2024г за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК срещу Ф. М. М..
УКАЗВА на заявителя „Ю Б“ АД, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на
срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса, като и следва
да довнесе единствено разликата и представи доказателство за довнесена дължима държавна
такса /която е в размер на 4 процента по всеки един от кумулативно съединените искове
поотделно минус заплатената държавна такса при подаване на заявлението/.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2