№ 467/ 01.07.2022г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА
ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
Валентина Радева - Ранчева
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №402 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
Агенция Пътна инфраструктура -София, против
Решение №24/10.03.2022г., постановено по анд №60/2022г. по описа на РС
Харманли. Твърди се, че обжалваното решение било неправилно.
Първоинстанционният съд правилно възприел и отразил фактическата обстановка в
решението, но правните изводи на съда не кореспондирали с материалния закон. В
хода на административното производство пред първоинстанционния съд се установило,
че процесното превозно средство с рег.№*******било ППС Лек автомобил, а при
закупуване на електронна винетка с идентификационен номер ************** била допусната грешка при въвеждане на
категорията, тъй като закупената едногодишна винетка била за ППС рег.№*******, но
категория ремарке на лек автомобил. Налице били погрешно декларирани данни
относно категорията на процесното ППС. При закупуване на винетка за процесното
превозно средство било необходимо същото да бъде декларирано като ППС Лек автомобил,
а не като ремарке на лек автомобил. Така за процесното ППС не била налице
валидна електронна винетка и не било изпълнено законовото изискване за
преминаване по републиканската пътна мрежа, свързано със заплащането на
дължимата пътна такса. Съгласно чл.10а, ал.3а от Закона за пътищата при
неправилно декларирани данни се считало, че за пътното превозно средство не е
заплатена винетна такса, а наличието на
неправилно декларирани данни се приравнявало на липса на заплатена винетна
такса. Реквизитите, изискуеми за издаване на електронна винетка, се избирали и
декларирали персонално от потребителя по негово усмотрение и на негов риск и
отговорност и отговорността била пряка последица именно от неправилното
деклариране, което било и основният релевантен факт. Имало изрична
регламентация за отговорността при неправилно декларирани данни, както
задължението за декларирането на данните, така и отговорността за допуснатите
грешки по време на този процес, били за собственика или ползвателя. Заплащането
на винетната такса давало право на пътното превозно средство, за което е
заплатена таксата, да използва платената пътна мрежа. Твърди се, че изводът на
районния съд за наличие на маловажен случай бил неправилен, некореспондиращ със
закона, изложен при недостатъчно цялостен, пълен и задълбочен анализ на
кредитираните доказателства, което довело до отмяната на един законосъобразен и
правилен ЕФ. С оглед разпоредбата на чл.189з от ЗДвП липсвали предпоставки за
преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за приложението
на чл.28 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.139 ал.6 от ЗДвП дължимата
винетна такса следвало да бъде заплатена, като едва при нейното заплащане
водачите и ползвателите имали право да използват платената пътна мрежа.
Използването на пътен участък, за който е дължима винетна такса, а такава не е
заплатена, представлявало административно нарушение – неизпълнение на
императивната правна норма по чл.139, ал.6 от ЗДвП, за което извършителят следвало
да носи административнонаказателна отговорност. Иска се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърден електронния фиш,
като се претендира юрк.възнаграждение и
за двете съдебни инстанции.
Ответната страна по касационната жалба –
С.Г.А., в подаден чрез процесуален представител писмен отговор, оспорва
касационната жалба, като твърди, че същата била необоснована и неоснователна. Иска
съдът да остави в сила обжалваното решение, като претендира разноски за
касационната инстанция.
Окръжна Прокуратура Хасково счита решението
на РС Харманли за правилно и законосъобразно и иска да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1
от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Харманли
е отменил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата №**********, издаден от Агенция Пътна инфраструктура, с който на С.Г.А.
за нарушение на чл.139, ал.5 и 6 във вр. с чл.102, ал.2 от Закон за движението
по пътищата и на основание чл.179, ал.3 във вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева. За да отмени
електронния фиш, районният съд установил, че при издаването на същия не са
допуснати съществени процесуални нарушения, но е допуснато неправилно
приложение на материалния закон. Посочил е, че с измененията на ЗДвП и Закон за
пътищата - ДВ бр.105/2018г., е предвиден нов начин на заплащане на такси за
преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства – винетни такси и
такси на база време и на база изминато разстояние, като били въведени съответно
и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на
дължимите такси. Съдът е обсъдил разпоредбите на чл.10, ал.1, т.1 и ал.7 от ЗП, на чл.10а, ал.9 от ЗП, както и на
чл.5 ал.2 и ал.3 от Наредбата за таксуване на ППС, като е посочил, че липсва
регламентация на реда, по който собственикът или ползвател на ППС следва да
декларира релевантните за закупуване на електронна винетка обстоятелства
(деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно
средство и периода на валидност, но не и вида на превозното средство ремарке),
като това можело да бъде осъществено
устно или писмено, или чрез действие – предоставяне на регистрационния талон на
автомобила. Коментирал е разпоредбите на чл.139, ал.5 и ал.6 от ЗДвП и е
посочил, че в случая жалбоподателят заплатил годишна винетна такса 97,00 лева,
с посочени едногодишен срок на валидност от 01.04.2020г. до 18.04.2021г., като
погрешно било посочено, че видът на пътното превозно средство е ремарке на лек
автомобил с маса заедно с автомобила по-голяма от 3.5 т., вместо МПС – лек
автомобил. Съдът е отбелязал, че едва с промяната в закона – ДВ, бр.23 от
2021г., в сила от 19.03.2021г., е предвидена отговорността на собственика или
на ползвателя на превозното средство относно неправилно декларирани данни във
връзка със заплащането на винетната такса. Изложени са и съображения, че
конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което било самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш. В случая
не било налице ощетяване на бюджета, тъй като била внесена дължимата пътна
такса в пълен размер и от нарушението не настъпили никакви вредни последици. По
изложените съображения съдът е счел, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, като не страда от посочените от
касатора пороци. Настоящият касационен състав споделя изводите на въззивната
инстанция и счита възраженията на касационния жалбоподател за неоснователни. В
хода на съдебното производство, съдът е събрал необходимите доказателства за
изясняване на фактическата обстановка, а съдебният акт е постановен при
съблюдаване на съдопроизводствените правила, както и при правилно приложение на
материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на касационния ответник е
ангажирана на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, като
административнонаказавщият орган сочи като нарушено предвиденото в чл.139, ал.6 от ЗДвП задължение на водача на
пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. В настоящия случай не
е спорен фактът, че е заплатена пътна такса, както това се установява и от събраните
по делото доказателства, както не е спорно и че е допусната грешка
при въвеждане на категорията, тъй като закупената едногодишна винетка била за
категория ремарке на лек автомобил, а не за лек автомобил. Спорът е относно това
дали собственикът на автомобила, като е декларирал неправилно данните относно
категорията на процесното пътно превозно средство, то е осъществил състава на
посоченото административно нарушение. Въззивната инстанция изрично обсъжда, че към
момента на извършеното нарушение – 04.12.2020г., законът не е предвиждал
възможността за поправка на техническа грешка при деклариране на данни, но това
не е основание за отпадане на отговорността, доколкото и при последвалата
законодателна промяна - ДВ бр.23/2021г./
е указано, че евентуалната промяна в данните има действие от момента на
извършване на корекцията, т. е. не се предвижда обратно действие по отношение
на вече извършени нарушения в случаите на погрешно посочени данни.
Съгласно чл.10а, ал.3 от ЗП винетната такса се
заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след
деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно
средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя
му. В чл.5, ал.2 и ал.3 от Наредбата за таксуване на ППС е предвидено, че при
заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на
валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл.4, ал.2, като
същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер
правилно е бил деклариран от съответното лице. Отговорността при неправилно декларирани данни относно
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода
на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя,
като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че
за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Правилно
въззивният съд е отчел, че законодателят не е регламентирал реда, по който
собственикът или ползвател на ППС следва да декларира релевантните за
закупуване на електронна винетка обстоятелства, сред които е и категорията.
Това може да става устно или писмено или дори чрез действие – предоставяне на
регистрационния талон на автомобила. Отговорността е пряка последица именно от
неправилното деклариране, което е и основният релевантен факт, който следва да
бъде установен. В настоящия случай въобще не е изследвано от
административнонаказващия орган как са декларирани данните и дали в случая е
налице неправилно деклариране от страна на наказаното лице, което да е предпоставка
за ангажиране на отговорността му. Липсват твърдения, както и доказателства, ангажирани
от административнонаказващия орган, които да дават основание да бъде направен
обоснован извод, че се касае за неправилно деклариране от страна на нарушителя,
а не за напр. неправилно възприятие от служител, приемащ заплащането на винетна
такса, който погрешно посочва поради това категорията на ППС. В този смисъл не
е доказано осъществяването на административното нарушение, още повече, че касаторът
признава, че действително винетна такса е била заплатена, а също и не твърди,
че съществува ремарке с посочения рег.№ на лекия автомобил. Отговорността при неправилно декларирани данни не следва да се
приравнява на отговорността, която следва при абсолютна липса на заплатена
винетна такса. Поради това касационната инстанция счита, че разпоредбата на
чл.5, ал.3 от Наредбата не може да обоснове административнонаказателната
отговорност по чл.139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДВП, още повече и че чл.5,
ал.3 не се сочи в оспорения ел.фиш нито е изследван въпроса с грешното
посочване на категорията превозно средство дали се дължи на поведение на собственика
на автомобила, какъвто е настоящия случай. В случая от страна на
административнонаказващият орган не е доказано наличието на всички елементи от
фактическия състав на твърдяното административно нарушение и не е установено по
безспорен начин наличието на законовите предпоставки за ангажиране
отговорността. Като е отменил обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен
на посочените основания, районният съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде оставено в сила.
С оглед крайния извод за неоснователност на жалбата, на ответната страна са
дължими направените по делото разноски на основание
чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във вр. с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата –
300,00 лева.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№24/10.03.2022г., постановено по анд №60/2022г. по описа на РС Харманли, с което е отменен Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********,
издаден от Агенция Пътна инфраструктура, с който на С.Г.А. за нарушение на
чл.139, ал.5 и 6 във вр. с чл.102, ал.2 от Закон за движението по пътищата и на
основание чл.179, ал.3 във вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300,00 лева.
ОСЪЖДА
Агенция Пътна инфраструктура – София, да заплати на адв.Д.А. от Хасковска АК
направените пред касационната инстанция разноски в размер на 300,00 лева за
адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдвокатурата.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.