РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Благоевград, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210102720 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „Б..........със седалище и адрес на управление:
гр. В.........и с адрес за кореспонденция: гр.В......... представлявано от управителя Г...... против
А. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б......
Ищецът е предявил срещу ответника при условията на обективно кумулативно
съединяване следните установителни искове:
1) иск за сумата от 44,52 лв. – главница по фактури №................, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
погасяване;
2) иск за сумата от 15,73 лв. – мораторна лихва върху главницата "от горепосочената
фактура" до 14.03.2017 г.;
Изтъкнато е, че за претендираните вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 632/2017г. на РС – гр. Б......., срещу която от страна на длъжника е
постъпило възражение по чл. 414 ГПК.
С разпореждане от 17.11.2021г. исковата молба е била оставена без движение и на ищеца
са дадени съответни указания. По повод изпълнението на указанията, на 09.12.2021г. от
ищцовата страна е била депозирана уточнителна молба, с която нередовностите са
отстранени. С уточнителната молба е направено и оттегляне на претенцията от 15,73 лв. –
общ размер на лихва за забава върху главницата за периода от 27.01.2014 г. до 14.03.2017 г.
С влязло в сила определение от 10.12.2021г. е прекратено частично производството, в
частта относно претенцията за сумата от 15,73 лв., представляваща общ размер на мораторна
лихва върху главницата за периода 27.01.2014 г. до 14.03.2017г., като едновременно с това
на основание т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013
г. на ОСГТК на ВКС е обезсилена и издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в
частта й, отнасяща се за лихва за забава общ размер на 15,73 лв. за периода 27.01.2014г. до
14.03.2017г.
Ищецът твърди, че между „Б........... и ответника А. Д. С. е бил сключен на 14.11.2012 г.
Договор № **********14112012-26290477 за предоставяне на мобилни услуги. Поддържа,
че по силата на посочения договор „Б......е предоставяла на ответника мобилни услуги по
мобилен номер ********** и по абонаментен план „T....... за срок от 24 месеца. Заявява, че
1
ответникът не изпълнявал задължението си по договора да заплати цената на
предоставените и потребени от него мобилни услуги за периода от 08.12.2013г. до
07.05.2014г., в общ размер от 44,52 лв. Излага, че за процесното вземане на „Б..........са
издадени следните фактури: Фактура № **********/08.01.2014 г. за отчетен период
08.12.2013 г. – 07.01.2014 г., Фактура № **********/08.02.2014 г. за отчетен период
08.01.2014 г. – 07.02.2014 г., по Фактура № **********/08.04.2014 г. за отчетен период
08.03.2014 г. – 07.04.2014 г., Фактура № **********/08.04.2014 г. за отчетен период
08.03.2014 г. – 07.04.2014 г. и Фактура № **********/08.05.2014 г. за отчетен период
08.04.2014 г. – 07.05.2014 г. Навежда, че съгласно Договор за цесия от 29.05.2015г. „Б.........е
прехвърлило на “С........ (цесионер) вземанията си към ответника А. Д. С., произтичащи от
горепосочения договор за мобилни услуги. Твърди, че съгласно Договор за цесия от
12.05.2016г. от своя страна “С........е прехвърлило на „Б...... (цесионер) вземанията си към
ответника, произтичащи от процесния договор за мобилни услуги. Заявява, че ответникът е
бил уведомен за така сключените цесии. Поддържа, че задължението на ответника към
настоящия момент било в размер от 44,52 лв. - незаплатена цена за потребените от
ответника телекомуникационни услуги по процесния договор за периода от 08.12.2013г. до
07.05.2014г. Излага, че за посоченото вземане на 24.03.2017г. по ч. гр. д. № 632/2027г. по
описа на РС- Б.......е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която
ответникът подал възражение.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на
исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който оспорва ищцовата
претенция. Ответникът изразява становище за неоснователност на ищцовата претенция.
Тази си процесуална позиция обосновава с доводи, че не било налице валидно
облигационно правоотношение между него и „Б...... като не е сключвал на 14.11.2012г.
договор за мобилни услуги. Оспорва и „Б.............да му е доставяла мобилни услуги. Смята,
че вземането било погасено по давност. Поддържа, че не били налице валидни договори за
цесии. Заявява, че не бил уведомен за извършените цесии по установения в закона ред.
В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 13.06.2022г. ищецът на
основание чл. 232 ГПК направи изявление за частично оттегляне на иска с правно основание
чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99,
ал. 1 ЗЗД, свързан с установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 4,52 лева – част от стойността на фактура № **********/08.01.2014 г. и
сумата от 10,00 лева по фактура № **********/08.02.2014г. С оглед така заявеното частично
оттегляне на горепосочения иск, съдът с влязло в сила протоколно определение №
690/13.06.2022г. е прекратил частично производството по отношение на сумите от 4,52 лева
– част от стойността на фактура № **********/08.01.2014 г. и сумата от 10,00 лева по
фактура № **********/08.02.2014г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 632/2017г. на РС – гр. Б.........На основание т. 13 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е обезсилена и
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта й, отнасяща се за тези две суми.
При това положение и след двете постановени по делото определения за частично
прекратяване останалият висящ предмет по делото е установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 30 лв. - незаплатена цена за потребените от ответника
телекомуникационни услуги по Договор № **********14112012-26290477 за предоставяне
на мобилни услуги от 14.11.2012 г. за периода от 08.12.2013г. до 07.05.2014г.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявения установителен иск:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от
легитимирано лице, депозиран е пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК
2. Относно основателността на предявения иск:
Основателността на претенцията предполага: 1/ облигационно правоотношение,
създадено между ответника и „Б........ по силата на процесния договор за мобилни услуги, от
2
който за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата, претендирана като
неизплатена главница за потребени и незаплатени мобилни услуги; 2/ реалното
предоставяне от „Б..........на ответника на мобилни услуги за посочения период; 3/
настъпване на падежа на задължението на потребителя на мобилни услуги, касаещо
заплащане на цената за ползване на мобилните услуги; 4/ размера на цената на мобилните
услуги; 5/ наличието на твърдените две цесии, с които процесното вземане е прехвърлено в
полза на ищцовата страна; 6/ уведомяване на длъжника за извършените цесии, и 7/
неизпълнение на корелативното задължението на потребителя за заплащане стойността на
доставените мобилни услуги.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите шест
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението
на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
С цел да установи първото от горевизираните условия за уважаване на иска, ищецът е
представил Договор № **********14112012-26290477 за предоставяне на мобилни услуги
от 14.11.2012г. по мобилен номер ********** и по абонаментен план „T......, с индивидуален
клиентски номер на абоната № 13263032001 за срок от 12 месеца. Горепосоченият договор
носи подписа на ответника А. С.. Следователно „Б......... и ответника по делото са били
обвързани от правна сделка, имаща за предмет продажба на далекосъобщителни услуги с
доставчик – „Б................. и потребител – ответната страна. В тази връзка неоснователни са
възраженията на ответника, че липсвало облигационно правоотношение между Б.......и
ответника.
От приетия като писмено доказателство по делото Договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 29.05.2015г. се установява, че „Б....... (цедент) е прехвърлило на “С.........
(цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от процесния договор за
предоставяне на мобилни услуги.
Впоследствие “С......... (цедент) е прехвърлило на ищеца „Б........ (цесионер) вземанията си
към ответника А. С., произтичащи от процесния договор за предоставяне на мобилни
услуги. Този факт се установява от приетия по делото Договор за прехвърляне на вземане
/цесия/ от 15.05.2016г.
Ответникът е бил уведомен за извършените цесии в рамките на настоящото исково
производство. Това се е случило с получаване на препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, включващи договорите за цесии, писмените потвърждения по чл. 99,
ал. 3, предл. последно ЗЗД и самите уведомления.
Същинският спор в настоящото производство е концентриран относно това дали е имало
реално предоставяне от първия цедент „Б......... на ответника на мобилни услуги за
процесния период. В тази връзка е необходимо да се съобрази следното:
С цел да докаже извършване на процесната доставка и съответно да установи размера на
цената на мобилните услуги, ищцовото дружество е представило 5 броя фактури, а именно:
Фактура № **********/08.01.2014 г. за отчетен период 08.12.2013 г. – 07.01.2014 г., Фактура
№ **********/08.02.2014 г. за отчетен период 08.01.2014 г. – 07.02.2014 г., по Фактура №
**********/08.04.2014 г. за отчетен период 08.03.2014 г. – 07.04.2014 г., Фактура №
**********/08.04.2014 г. за отчетен период 08.03.2014 г. – 07.04.2014 г. и Фактура №
**********/08.05.2014 г. за отчетен период 08.04.2014 г. – 07.05.2014 г. В крайната Фактура
№ ********** от 08.05.2014 г. е била посочена общо дължима сума от 50 лв. От
съдържанието на фактурите става ясно, че за техен издател фигурира първият цедент
„Б........... а за получател на услугите – ответникът, като фактурите не са подписани за
получател.
Фактическите данни, визирани в предходния абзац, обаче сами по себе си не са достатъчни
3
да обосноват сигурен извод, че мобилните услуги са били реално доставени на ответника.
Това е така, защото процесните фактури от гледна точка на правилата, уреждащи
доказването в исковия граждански процес, представляват частни свидетелстващи
документи, които не са подписани от ответника и отразяват факти, изгодни за техния
издател. В тях липсва подпис на потребителя, поради което и доказателствената им стойност
не е достатъчна за провеждане на пълно и главно доказване, че услугите, до които се
отнасят, действително са били предоставени, за да се дължи заплащане на цената им.
Следователно така ангажираните от ищеца доказателства не са достатъчни за създаването
на пълна увереност, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата,
претендирана като дължима главница по договора за мобилни услуги от 14.11.2012г.
Както стана ясно, ищецът е този, който трябва да установи, при условията на пълно и
главно доказване, доставянето на процесните услуги. А непровеждането на доказване от
такъв порядък, създава за съда правото и задължението да не зачете правната последица на
недоказания юридически факт.
Липсата на надлежно доказване относно възникването на претендираното вземане за
главница е основание за отхвърляне на иска, отнасящ се до него.
Относно разноските:
При този изход от делото (неоснователност на предявения иск) на ищеца не се дължат
разноски нито за заповедното, нито за настоящото исково производство.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати
направените от ответната страна разноски. При определяне на дължимите разноски трябва
да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за
прекомерност за претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В тази връзка
съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се
присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба №
1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищцата претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., като с оглед предмета на делото
минималният размер на адвокатския хонорар е 400 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата,
съгласно изменение на Наредбата - ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.). Следователно исканото
адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед действителната фактическа и правна
сложност на делото и същото в размер на сумата от 300 лв. трябва да се присъди изцяло.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Б........... със седалище и адрес на управление: гр. В................. и с
адрес за кореспонденция: гр.В........., представлявано от управителя Г......... предявен против
А. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б........... с който се претендира да бъде
признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца следната
сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 2466 от
24.03.2017г., издадена по ч. гр. д. № 632/2017г. на Районен съд – гр. Б........, а именно:
- 30 лв. /тридесет лева/ – представляваща главница за незаплатена цена за потребените от
ответника телекомуникационни услуги по Договор № **********14112012-26290477 за
предоставяне на мобилни услуги от 14.11.2012 г. за периода от 08.12.2013г. до 07.05.2014г.,
ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението в съда –
23.03.2017г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Б.........със седалище и адрес на управление:
гр. В......... и с адрес за кореспонденция: гр.В......... представлявано от управителя Г...............
да заплати на А. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б............... сумата от 300 лв.
4
/триста лева/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за производството по
гр. д. № 2720/2021г. на РС – гр. Б.....
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Б....в двуседмичен срок,
считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава
чрез Районен съд – гр.Б............
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5