№ 133
гр. Г.О., 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
при участието на секретаря Мария Ат. Първанова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20224120200070 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказанията/ЗАНН/.
Образувано е по жалба от ПЛ. К. М. срещу Наказателно
постановление/НП/ № НП-124/ 22.12.2021г., издадено от изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/ гр.София-
д-р Г.Х., с което на жалбоподателя ПЛ. К. М. са наложени четири
имуществени санкции- общо в размер на 4600 лв., както следва: по т. 1 - 2000
лева на основание чл. 116 ал. 1 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ/; по т. 2
- 300 лева на основание чл. 229 ал. 1 от Закона за здравето/ЗЗдр/;по т. 3 -2000
лева на основание чл. 116 ал. 1 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ/ и по т.
4 -300 лева на основание чл. 229 ал. 1 от Закона за здравето/ЗЗдр/. В
подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление/НП/ по пунктове 1,2 и 3 от НП.
Твърди се, че описаните нарушения не били извършени от страна на
жалбоподателя. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща представител. Заема
становище за неоснователност на жалбата/СЗ 29.03.22г.- л.224 от делото/. Не
се прави възражение по разноските/СЗ 28.06.2022г./.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на
обжалване акт от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
1
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На основание заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор" (ИАМН), в периода 30.08.2021 г. - 03.09.2021
г., е извършена проверка в МБАЛ „*****************" ЕООД във връзка с
лечението на пациента П.Г.С.. След приключване на проверката е съставен
Акт за установяване на административно нарушение № А- 143/19.11.2021 г.
/л.111-121 от делото/ против д-р ПЛ. К. М., заемащ длъжност лекар- хирург в
Отделението по хирургия към МБАЛ „*****************" ЕООД. Във
въпросния АУАН са отразени 4 /четири/ нарушения, установени в хода на
проверката от страна на комисията от служители на ИАМН. Актът е връчен
на 19.11.21г./л.121/.
На 13.01.2022 г. на д-р П.М. е връчено Наказателно постановление №
НП-124/22.12.2021 г., издадено от изпълнителния директор на ИАМН/л.110/.
С наказателното постановление на жалбоподателя са наложени посочените
по-горе четири санкции „глоба", в общ размер от 4600 /четири хиляди и
шестстотин/ лева.
В т.1 от Наказателно постановление № НП-124/22.12.2021 г., издадено от
изпълнителния директор на ИАМН, е отразена следната констатация във
връзка с хоспитализацията и проведеното хирургично лечение на пациента
П.Г.С.: в съставената медицинска документация (история на заболяването)
липсвли данни за предприемане на действия по установяване на
кръвната група на пациента преди осъществяване на оперативна дейност на
06.07.2021 г. Това обстоятелство е зачетено като нарушение на т.4.4
„Изисквания за осъществяване на оперативна дейност съобразно обема и
сложността" от раздел III „Изисквания за осъществяване на дейността по
специалността" на Наредба № 10 от 05.05.2021 г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Хирургия", обн., ДВ, бр.43 от 21.05.2021 г. и е
подведено под хипотезиса на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения,
което от своя страна било предпоставка за реализиране на
административнонаказателна отговорност съгласно разпоредбата на чл.116,
ал.1 от Закона за лечебните заведения.
В т.2 Наказателно постановление № НП-124/22.12.2021 г., издадено от
изпълнителния директор на ИАМН е посочено, че в хода на хоспитализация
на пациента П.Г.С. в Отделението по хирургия към МБАЛ
„*****************" ЕООД не е назначен PCR, който да потвърди или
отхвърли диагнозата COVID-19. Също така е посочено, че не са проследени
LDH, фибриноген и чернодробни ензими с оглед диференциалната диагноза с
инфекциозното заболяване COVID-19. Тези обстоятелства са зачетени като
нарушение на разпоредбата на чл.86, ал.1, т.3 от Закона за здравето в частта
„качествена здравна помощ".
В т.3 от Наказателно постановление № НП-124/22.12.2021 г., издадено от
изпълнителния директор на ИАМН, е отразена следната констатация във
2
връзка с хоспитализацията и проведеното хирургично лечение на пациента
П.Г.С.: в съставената медицинска документация (история на заболяването)
липсват данни за предприемане на действия по установяване на кръвната
група на пациента преди осъществяване на оперативна дейност на 14.07.2021
г. Това обстоятелство е зачетено като нарушение на т.4.4 „Изисквания за
осъществяване на оперативна дейност съобразно обема и сложността" от
раздел III „Изисквания за осъществяване на дейността по специалността" на
Наредба № 10 от 05.05.2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Хирургия", обн., ДВ, бр.43 от 21.05.2021 г. и е подведено под хипотезиса на
чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения, което от своя страна е
предпоставка за реализиране на административнонаказателна отговорност
съгласно разпоредбата на чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения.
По всеки от посочените пунктове на обжалваното наказателно
постановление са развити доводи за отмяната му.
При издаване на наказателното постановление
административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите
констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение
и е наложил процесните четири санкции/л.98-109 от делото/.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените и
приети по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетеля Г. относно обстоятелствата изложени в АУАН за начина на
извършване на проверката.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Жалбоподателят д-р П.М. е санкциониран по реда на чл. 229, ал. 1
ЗЗдр/пункт 2 и 4 от оспореното НП/ за това, че е нарушил разпоредбата на чл.
86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето: "Като пациент всеки има право на:
достъпна и качествена здравна помощ; ", в частта "качествена". Следователно
според административнонаказателното обвинение е нарушено правото на
пациента да получи качествена здравна помощ, което според АНО е
нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето.
Съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗЗдр., който наруши разпоредбите на този
закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 -
228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на
същото нарушение - от 500 до 3000 лв., т. е. тази нормата е бланкетна.
Бланкетните норми се запълват с конкретни разпоредби от същия нормативен
акт или от друг нормативен акт, както и от подзаконов нормативен акт, които
регламентират ясни задължения, вменени на правните субекти. За да може
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да се
защити е особено важно в АУАН и НП да се посочат законовите разпоредби,
които са нарушени – чл. 42, т. 5 и чл. 57, т. 6 ЗАНН. Административните
нарушения по чл. 229, ал. 1 от ЗЗдр. са формални- при тях не се изисква
настъпване на резултат за разлика от престъпленията по чл. 123 и чл. 134 НК.
При формалните нарушения по ЗЗдр. следва да се посочи точно нарушената
разпоредба от нормативен акт, към който ЗЗдр. препраща, защото само когато
конкретна разпоредба, към която е препратено със ЗЗдр. и която регламентира
ясни задължения, вменени на правните субекти, е нарушена, ще е налице
осъществен състава на формалното нарушение. В случая, актосъставителят и
3
наказващият орган/АНО/ са посочили като нарушена разпоредбата на чл. 86,
ал. 1, т. 3 от ЗЗдр. Тази разпоредба установява принципите, които следва да се
спазват при осъществяване на медицинска помощ на пациента, но също не е
от категорията, с които се вменяват конкретни задължения за лицата,
предоставящи медицинска помощ, а очертава само правната рамка, в която
следва да се вместват конкретните задължения, гарантиращи правата на
пациентите в пълен обем. Доколкото в медицинската наука и практика е
възможно да съществуват различни, а понякога и противоположни
схващания по едни и същи въпроси, в ЗЗдр. е посочено, че следва да се
съобразяват медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения. Вярно е, че спазването на регламентираните
в чл. 81, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗдр. принципи е задължително, както и че те са
основополагащи при урегулиране на обществените отношения, свързани със
здравето на българските граждани, но сами по себе си самите принципи не
могат да очертаят състав на административно нарушение. Следователно
за да се приемат за нарушение и това да влече административнонаказателна
отговорност, следва извършените от дееца действия да са в противоречие с
медицински стандарти или правила за добра медицинска практика, които
вменяват конкретни задължения, чието изпълнение представлява
съблюдаване и спазване на принципите, които следва да се спазват при
осъществяване на медицински помощ на пациента. Това означава, че в АУАН
и НП освен задължителното посочване на съставомерните факти в обобщен
вид и приложимата норма от ЗЗдр., при бланкетните и препращащите норми,
каквито са чл. 229, ал. 1 ЗЗдр. и чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗЗдр, се налага да се
посочат допълнително и нарушените конкретни разпоредби в медицинските
стандарти или правилата за добра медицинска практика. В константната си
практика административните съдилища /например: Решение № 722 от 6
Декември 2018 година по КАНД № 806/2018 г. на Адм. съд-гр. Плевен,
Решение № 2490 от 23.11.2018 г. на АдмС - Пловдив по КАНД № 2940/2018,
Решение № 241 от 16.11.2018 г. по КАНД № 205 по описа за 2018 г. на Адм.
съд-гр. Кюстендил, Решение № 364 от 30.10.2018 г. по КАН дело № 308 по
описа за 2018 год на Адм. съд- Ст. Загора, Решение № 569 от 26.09.2018 г. на
АдмС - Плевен по КАНД № 662/2018 г. Решение по КАНД № 1389 по описа
за 2018 г. на Административен съд - Варна, Решение № 199 30.05.2018 г. по
КАНД № 177 по описа за 2018 г. на Адм. съд-Ст. Загора, Решение № 785
/20.04.2018 г. по КАНД № 386/2018 г. на Адм. съд-гр. Бургас/, приемат, че за
да се проведе законосъобразно процесът на административно наказване по чл.
229, ал. 1 ЗЗдр., е необходимо в АУАН и в НП да се посочат конкретни
разпоредби на медицинските стандарти или конкретно правило за добра
медицинска практика, които са нарушени. Когато такова посочване не е
налице, е допуснато съществено процесуално нарушение/основание по чл.63
ал.3 т.2 от ЗАНН за отмяна на НП/. Тези медицински стандарти и правила
за добра медицинска практика не могат да бъдат заместени от
посочените в АУАН и НП твърдения, че привлеченият към отговорност е
следвало да извърши определени действия, които той не е извършил. В
обжалваното НП въпреки обемното изложение на установените
обстоятелства, липсва посочване на нормите от утвърден стандарт или
правило на добра медицинска практика, които не са спазени от д-р М.. Като
се е позовал на обща норма, която не регламентира правила, а съдържа само
общ принцип, и като не е посочил съставомерни признаци на специални
норми, АНО е нарушил правото на защита на нарушителя, което от своя
страна е самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно
само на процесуално основание. Липсата на такива конкретно посочени
норми в утвърден медицински стандарт или на правило за добра медицинска
практика, които са нарушени от д-р М. в АУАН и атакуваното наказателно
постановление, прави невъзможно и осъществяването на контрол от страна на
съда дали описаните в обстоятелствената част на конкретни действия и
4
бeздействия на жалбоподателят осъществяват състава на административното
нарушение по чл. 229, ал. 1 ЗЗдр.
По т.1 и т.3 от Наказателно постановление № НП-124/22.12.2021 г.: не е
налице нарушение на т.4.4 „Изисквания за осъществяване на оперативна
дейност съобразно обема и сложността" от раздел III „Изисквания за
осъществяване на дейността по специалността" на Наредба № 10 от
05.05.2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Хирургия". Видно от
обстоятелствата по делото е, че органите на ИАМН са извършили проверка в
лечебното заведение, в което жалбоподателя работи в периода 30.08.2021 г. -
03.09.2021 г., като са проверили дейности, които са извършени в периода
06.07.2021 г. - 14.07.2021 г.
В §1 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 10 от
05.05.2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Хирургия" е
посочено, че „Лечебните заведения привеждат дейността си в
съответствие с тази наредба в срок до 6 месеца от влизането й в сила".
Доколкото въпросната Наредба е обн., ДВ, бр.43 от 21.05.2021 г., то срокът за
привеждане на дейностите в съответствие с разпоредбите на въпросния
подзаконов нормативен акт изтича на м.11.2021 г. Тук министърът на
здравеопазването е предприел правна техника, съгласно която не е отложил
влизането в сила на издадената от него Наредба, но е предоставил 6-месечен
срок на лечебните заведения, за да се запознаят в предписанията на
медицинския стандарт по Хирургия и да приведат дейността си в
съответствие с предписанията му. В този период има действащ нормативен
акт, но в същото време има и срок, отправен до адресатите му, за да се
предприемат мерки по привеждане на действията си в съответствие с
императивните му изисквания. Налагането на санкции за нарушение на
нормите на Наредба № 10 от 05.05.2021 г. за утвърждаване на медицински
стандарт „Хирургия" в периода 25.05.2021 г. - 25.11.2021 г. противоречи на
целта и идеята за предоставяне на срок, в който адресатите на правните норми
следва да извършват активни действия по въвеждане на мерки за спазване
изискванията на съответния медицински стандарт.
Административнонаказващият орган не е изследвал и не е събрал
доказателства относно обстоятелството дали в периода, в който са извършени
нарушенията съгласно АУАН (06.07.2021 г. - 14.07.2021 г.), лечебното
заведение МБАЛ „********", гр. Г.О. е приело акт, с който са въведени в
действие разпоредбите на Наредба № 10 от 05.05.2021 г. за утвърждаване на
медицинския стандарт по Хирургия. Това е видно и от цитираните писмени
доказателства, приложени към обжалваното наказателно постановление.
Липсата на такъв документ предполага, че лечебното заведение, което е
адресат на задължението по §1 от Преходните и заключителни разпоредби на
Наредба № 10 от 05.05.2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Хирургия", към момента на проверката от ИАМН, все още не е привело
дейността си към изискванията на цитирания медицински стандарт, като в
същото време все още не е бил изтекъл срокът за това. Щом като лечебното
заведение не е издало вътрешен акт (заповед, правилник или др.) за
5
привеждане на дейността на Отделението по хирургия към изискванията на
медицинския стандарт по Хирургия, то е изключено служителите на
болницата да спазват тези норми, преди да са узнали за тяхното съдържание и
преди те да са влезли в сила.
По делото е допусната и изслушана съдебно медицинска- експертиза
със следните въпроси: По какъв начин следва да се установи видът на
предстоящата операция (малка, средна, голяма и много голяма операция) с
диагноза „Апендицит", преди нейното начало? Възможно ли е по категоричен
начин да бъде установен видът на предстоящата операция с диагноза
„Апендицит" (малка, средна, голяма и много голяма операция) само по
клинични и лабораторни показатели на пациента преди реално да започне
извършване на операцията? Има ли данни дали пациентът П.Ст. е имал
симптоми на Ковид-19 инфекция след като му е бил извършен бърз антигенен
тест при приема му в Отделението по хирургия на МБАЛ „********", гр.
Г.О.? Съществува ли задължение (по диагностично-лечебния алгоритъм на
клинична пътека №195) за лекуващия лекар да проследи стойностите на ЛДХ
ензима на пациент, хоспитализиран по клинична пътека №195 „Оперативно
лечение при остър перитонит"?
От заключението по допуснатата експертиза се установява, че и по
същество не могат да се направи извод за виновността на жалбоподателя ПЛ.
К. М..Последният не е могъл да установи предварително обема на
оперативната интервенция. В тази връзка експертът посочва, че преди да се
извърши експлорация на коремната кухина и да се установи обективната
интраабдоминална патологична находка, операцията „апендектомия“ започва
обикновено като интервенция със среден обем.
Административнонаказателното обвинение по обсъдената наредба /относно
пункт 1 и пункт 4 от НП/ касае предоперативни изследвания и подготовка при
големи и много големи операции. Останалите изводи по експертното
заключение също не обосновават извод за подкрепа на
административнонаказателното обвинение, дори при законосъобразно
развита процедура относно санкционирането на жалбоподателя.
Всичко изложено налага обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено изцяло на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН и с оглед правомощията
на въззивната инстанция/чл.314 НПК/.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбата на чл. 63д от
ЗАНН, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноските по делото в размер на 600 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. Поради това следва Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“ /ИАМН/ гр.София да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя ПЛ. К. М. направените по делото разноски в размер на 600
лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна помощ и съдействие от 15.01.2022 г./л.242 от делото/.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № НП-124/
22.12.2021г., издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ /ИАМН/ гр.София-д-р Г.Х. въз основа на акт за
установяване на административно нарушение № А-143/19.11.2021г., с което
на ПЛ. К. М. са наложени четири имуществени санкции общо в размер на
4600 лв., като незаконосъобразно.
О С Ъ Ж Д А Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/
гр.София да заплати на ПЛ. К. М.,с ЕГН **********, разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
В.Търново в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
7