Решение по дело №38458/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11440
Дата: 1 юли 2023 г.
Съдия: Светослав Атанасов Пиронев
Дело: 20221110138458
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11440
гр. София, 01.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110138458 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Д О З“ ЕАД срещу С О
Ищецът твърди, че на 21.05.2021г., в гр. София, бул. „...“, по посока НДК, в близост до
кръстовището с ул. „Орел“, водачът на МПС марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег. №
.... попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което било
реализирано ПТП, от което било увредено имуществото на собственика на процесното
МПС, за което имало сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца. За настъпилите
вреди при ищеца имало образувана щета № 44012132114503, по която на 28.05.2021г.
заплатил сумата от 123,65 лв. за отстраняване на повредите по увредения автомобил.
Поддържа, че въпреки изпратена от него регресна покана до ответника (в качеството му на
лице, което управлява общинските пътища) дължимата сума в размер на 138,65 лв. (от която
123,65 лв. – изплатено обезщетение и 15 лв. – ликвидационни разноски) не била заплатена
от ответната страна. Моли за осъждане на ответника да му заплати процесната сума, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска – 15.07.2022г. до окончателното
плащане.
Ответникът С Ое депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“ на процесното МПС. Възразява срещу механизма
на ПТП. Твърди, че водачът не се е съобразил с пътната обстановка и не е реагирал
своевременно при появата на пътна неравност Оспорва доказателствената стойност на
представено уведомление за щета № 44012132114503 и на представения по делото снимков
материал. Моли за отхвърляне на иска..
1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на сключен договор
за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие, на който е настъпило описаното в исковата молба
застрахователно събитие, причинено от противоправно бездействие на служители на
ответника, както и наличието на необезопасена и необозначена дупка на мястото, на което е
настъпило ПТП, както и това, че в резултат на същото събитие са настъпили имуществени
вреди в претендирания размер.
При доказване на горепосочените обстоятелства ответникът следва да докаже
въведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения, в т.ч. възражението
за съпричиняване (т.е. че водачът на увреденото МПС е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост, респ. че с това му поведение е допринесъл за настъпване на вредите).
В случая от приложената комбинирана застрахователна полица (л. 55) е видно, че
между „Д О З“ ЕАД и увреденото лице е имало валидно застраховатено правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ по отношение на МПС марка „Фолксваген”, модел
„Пасат”, с рег. № .....
От приетата САТЕ е видно, че на 21.05.2021г., около 14:15 часа, л.а. марка
„Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег. № .... се движи по бул. „...“, с посока от МОЛ
„Парадайс“ към НДК и на около 100 метра преди пряката с ул. „Орел“, превозното средство
попада в необезопасена дупка на пътното плато, вследствие на което се уврежда предна лява
гума. Механизмът на ПТП се потвърждава напълно и от показанията на свид. М., който
заявява, че е попаднал в дупка на пътното платно, която не била обозначена и обезопасена,
след което установил, че са налице увреждания по автомобила. Недоказано е съдържащото
се в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване, като не са наведени никакви
доказателства, че свид. М. е управлявал процесното МПС с несъобразена скорост, респ. че с
това му поведение е допринесъл за настъпване на вредите.
С изрично определение на съда от 31.10.2022г. е отделено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил на увреденото лице застрахователно
обезщетение във връзка с процесното ПТП в размер на 123,65 лв.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответната община, в чиято тежест е вменено
задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност
на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея
моторни превозни средства (чл. 31 ЗП).
Размерът на регресната претенция следва да се определи съобразно действителната
2
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено
същото имущество към момента на настъпване на вредата, или пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Съгласно приетото заключение по САТЕ, стойността необходима за възстановяване на
увредения лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
146,80 лв., поради което следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за сумата от 138,65 лв., от които 123,65 лв. за отстраняване на повредите по
увредения автомобил и 15 лв. – ликвидационни разноски.
Ето защо, предявеният иск за главница следва да се уважи изцяло като основателен.
Предвид акцесорния характер на претенцията, следва да се уважи и претенцията за законна
лихва върху уважената главница за периода от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът за сумите, както следва: 50 лв.
– държавна такса, 70 лв. – разноски за свидетел, 250 лв. – разноски за експертиза и 168 лв. –
адвокатско възнаграждение с ДДС.
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА С О с БУЛСТАТ ........, с адрес в гр. София, ул. „...... ДА ЗАПЛАТИ на
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Средец, ул. ......... следните суми: 138,65 ЛЕВА - регресна претенция по чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за
определянето му за вреди от ПТП, настъпило на 21.05.2021г., в гр. София, бул. „...“, поради
попадане на МПС марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег. № .... в необезопасена и
несигнализирана неравност на пътното платно, ведно със законната лихва за периода от
датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сторените разноски по делото, а именно: 50 ЛЕВА – държавна такса, 70
ЛЕВА – разноски за свидетел, 250 ЛЕВА – разноски за експертиза и 168 ЛЕВА
адвокатско възнаграждение с ДДС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

3
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4