Р Е Ш
Е Н И Е
№ 103
гр.Бургас, 24.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 5298 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „***“
ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „***“
№ 28, ет. 2, чрез представляващия – Иван Христов, против Наказателно постановление
№ 22-0000342/29.10.2019г., издадено от Началник ОО“АА“ гр.Бургас, с което за
нарушение на чл. 6, ал.7, т.3, буква „Б“, предл. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. на МТС (Наредбата) и на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр, на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 200 лева.
С жалбата е направено искане за отмяна
на наказателното постановление като се твърди, че същото е незаконосъобразно, а
при издаването му са допуснати редица нарушения на процесуалните правила. Застъпва
се, че в АУАН и НП е налице непълнота в описанието на фактическите
обстоятелства по извършване на нарушението, като не са посочени дата и място на
извършването му. Развиват се подробни съображения, защо в конкретния случай
липсата на тези реквизити е съществен пропуск, водещ до отмяна на санкционния
акт. Застъпва се, че не става ясно и в какво точно е „обвинено“ дружеството,
доколкото е използван израз „не е доказало финансовата си стабилност“, който не
е запълнен със съдържание. Посочва се, че дружеството е било финансово
стабилно, като е имало валидна застраховка. Оспорва се правната квалификация на
нарушението, така както е дадена от АНО, както и се посочва, че неправилно в
АУАН е отразено, кой представлява дружеството.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се представлява пълномощник – адв. Колева – БАК, която заявява, че поддържа
жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че в случая цялото производство е
било опорочено, доколкото АУАН е бил съставен и връчен в присъствието на лице,
което не е имало никаква представителна власт по отношение на санкционирания
субект. Пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващият
орган, надлежно призован не се представлява. В съпроводителното писмо, с което
преписката е изпратена в съда се изразява становище за неоснователност на
жалбата и се иска НП да бъде потвърдено.
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието
за доставяне на л. 12 – НП е връчено на 13.11.2019г., а жалбата е подадена на
20.11.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като
съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На 23.10.2019г. около 12,10
часа в гр.Бургас, сградата на ОО „АА“-Бургас се явила Г.Х.– съдружник в „***“
ООД, която носила документи, които следвало да се депозират пред
администрацията, касателно доказване на финансовата стабилност на дружеството,
в качеството му на превозвач, притежаващо лиценз на Общността № 20285 за
международен превоз на товари. При приемане на документите било констатирано,
че същите следвало да се подадат в срок до 14.10.2019г. – т.е. допуснато е
забавяне с 9 дни. В тази връзка св. П.Р.
- инспектор към ОО „АА“ – Бургас, преценил, че превозвачът не е доказал
финансовата си стабилност в срок до 14.10.2019г. (преди изтичане на срока на
застрахователна полица № 3400170700000014/2018г.) и пристъпил към съставяне на
АУАН № 265142/23.10.2019г. Актът бил съставен в присъствието на Гергана
Христова, като изрично било записано, че същата е в качеството на „съдружник“ в
дружеството. В акта св. Р. квалифицирал извършеното като нарушение по чл. 6,
ал.7, т.3, б.“б“, предл. 1 от Наредбата. След съставяне на АУАН
актосъставителят го връчил срещу подпис на Гергана Христова, като възражения не
били направени. В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН писмени възражения също
не били депозирани.
Административнонаказващият орган,
сезиран с акта, също приел констатациите в акта за доказани и издал обжалваното
наказателно постановление, като наложил на жалбоподателя имуществена санкция в
размер на 200 лева за нарушение на чл. 6, ал.7, т.3, б“б“, предл. 1 от
Наредбата.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – Началник Областен отдел на „Автомобилна администрация” -
гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното
към материалите по делото копие на Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на изпълнителния
директор на ИА „АА”. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Въпреки това съдът счита, че в случая в
хода на производството е било допуснато съществено нарушение на
производствените правила, опорочило цялата процедура по издаване на санкционния
акт по следните причини.
При съставянето и предявяването на акта
за административно нарушение е допуснато съществено нарушение на
административно-процесуалните правила. За да бъде редовен, съставеният акт
трябва да бъде предявен за подпис на нарушителя, след което съгласно
изискването на чл.43 ал.5 от ЗАНН, препис от акта следва да се връчи на
нарушителя срещу разписка, което на практика не е сторено. АУАН е предявен на Гергана
Христова, която към онази дата е била съдружник в дружеството. Факт, който е
бил известен на актосъставителя, видно от разпита му, и който факт е изрично
отразен в АУАН. Съгласно разпоредбите на Търговския закон и по точно - чл. 141,
ал.2 ТЗ – управлението и представителството на дружеството се осъществява от
управителя, а не от някой от съдружниците (освен ако последният не бъде избран
да изпълнява и функцията на управител). В случая управител е бил Иван Христов –
факт, отразен в публичния и общодостъпен Търговски регистър. Съдружникът има
голям кръг права, изчерпателно посочени в чл. 123 ТЗ, а по отношение на общото
събрания – чл. 137 ТЗ. Сред тези права обаче не е включено правото да
представлява търговското дружество, освен ако не е овластен за това. Видно от
показанията на св. Р. – явилият се съдружник не е представил пълномощно, поради
което и съдът приема, че Г.Х.не е била упълномощена да представлява дружеството
в производството пред административния орган. Това, че тя се е явила за
да подаде документи от името на дружеството, не може да се приеме за
овластяване да действа от име и за сметка на търговеца, най-малкото защото
депозирането на документи пред администрацията е чисто техническа дейност,
която може да се извърши от всяко лице без да е необходимо специално
оправомощаване (вкл. помощник, секретар и т.н.). Липсва изрично упълномощаване за осъществяване на представителство пред
ОО „Автомобилна администрация”, както и да представлява търговското дружество в
образувани срещу него административно-наказателни производства като подписва
АУАН, НП или прави възражения срещу тях. Настоящият състав счита, че предвид
липсата на изрични пълномощия на Г.Х.за участие в АНП срещу търговското
дружество, е следвало до представляващия дружеството да се изпрати
покана/призовка за съставяне и връчване на АУАН. Едва в случай, че след
изпращане на покана, представляващият дружеството не се яви или не изпрати свой
нарочен пълномощник, АУАН би могъл да се състави законосъобразно и в негово
отсъствие в хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. По делото липсват данни такава
покана да е била отправяна, поради което е налице допуснато нарушение, което
АНО не е установил при съставяне на НП, в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Това нарушение би могло да се санира, ако АУАН е бил връчен надлежно. В случая
не е така, доколкото АУАН е връчен отново на Гергана Христова, която както
стана дума е лице без представителна власт за дружеството.
Няма съмнение, че разпоредбите относно
съставяне, предявяване и връчване на АУАН са императивни и свързват вписването
или невписването на възражения, връчването на акта и подписването, с нарушителя, тъй като всички последващи
права и задължения са свързани с него, най-вече реализирането на правото му на
защита в пълен обем. Това изискване на закона има важно значение с оглед
защитата на посочения като нарушител. По тези съображения съдът счита, че в
хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, което е пречка за издаване на законосъобразно
наказателно постановление. Административнонаказващият орган съгласно чл. 52,
ал. 2 от ЗАНН е следвало да върне акта, за да бъде предявен по надлежния ред за
възражения и удостоверено надлежното връчване на нарушителя. В нарушение на
тази разпоредба АНО е издал атакуваното наказателно постановление, с което е
допуснал процесуално нарушение. Допуснатото нарушение е съществено и не може да
бъде преодоляно, тъй като се засяга
правото на защита на нарушителя, което следва да бъде гарантирано във всички
стадии на производството. В резултат на това на нарушителя е наложена
имуществена санкция, без да бъде дадена възможност на същия да се запознае-
съобразно изискванията на ЗАНН със съдържанието на акта, като му се предяви, за
да направи своите възражения и да
представи доказателства в предвидения от закона срок, и в крайна сметка е
нарушен принципът на правото на защита, с което се ползват лицата- за защита на
законните им интереси и права. Съставянето и връчването на АУАН на лице без
представителна власт е процесуално нарушение от категорията на съществените,
тъй като е довело до ограничаване правото на санкционираното лице да упражни
правото си на защита в образуваното срещу него административнонаказателно
производство, като наведе устни възражения при самото съставяне на АУАН или
като подаде писмени възражения срещу АУАН. Това нарушение не може да бъде
санирано и опорочава самото производство до степен, обуславяща отмяната на
наказателното постановление като незаконосъобразно на самостоятелно основание.
Изрично в този смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични
казуси: Решение № 1159/30.06.2015г. по
к.н.а.х.д. № 1013/15г. на АдмС-Бургас; Решение
№ 586/05.04.2017г. по к.н.а.х.д.№ 424/17г. на АдмС-Бургас; Решение от 23.01.2014г. по к.н.х.а.д. №
4253/2013г. на АдмС-Варна и много други.
На база на всичко казано по-горе съдът
счита, че в случая е допуснато съществено нарушение на административните
правила, което не може да се санира в процеса, а реално е довело до съществено
накърняване на правата на санкционирания субект, поради което НП следва да се
отмени само на това основание, без да е необходимо да се обсъждат в детайли
останалите възражения за незаконосъобразност.
Към момента е настъпила законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай нито една от страните не е
поискала присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи служебно
произнасяне по тях.
Предвид гореизложеното на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
22-0000342/29.10.2019г., издадено от Началник ОО“АА“ гр.Бургас, с което за
нарушение на чл. 6, ал.7, т.3, буква „Б“, предл. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. на МТС и на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр, на „***“ ООД с ЕИК:
********* е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала:
М.Р.