№ 697
гр. *****, 13.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20243001000352 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда повторно от въззивната инстанция по
жалба срещу решение, с което са били отхвърлени предявени от възложител
на строителни услуги кумулативно съединени искове за присъждане на осн.
чл. 92 от ЗЗД на сума от 27 720 лв, дължима от изпълнителя неустойка за
забавено изпълнение на частично престирани след срок строително-
монтажни работи по конструкции на тела Б, В и Д на обект „Жилищна група с
ограда“, изграждан в имот с идентификатор ***************, ж.к.****,
гр.*****, и за връщане, на осн. чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД на задържана на
отпаднало основание сума от 22 557,62 лв. с ДДС, съответна на получено от
изпълнителя възнаграждение за зидарски работи, платени по фактури № 300
от 28.12.2017г., № 320 от 02.02.2018г., № 336 от 12.03.2018г. и № 349 от
02.04.2018г., останали отчасти непрестирани след развалянето на договора
поради значителната забава на строителя, както и са били определени
разноските.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК да подготви въззивен
контрол по оплаквания на страните по същество, с определение №
538/27.08.2024г съдът е констатирал процесуален пропуск на първата
инстанция по очертаване на предмета на първата претенция, основана
единствено на твърдения за уговорена неустоечна клауза, без обаче ясно да е
обоснована забавата, пораждаща основанието за отговорност, покрита с такъв
вид мораторно обезщетение. Въззивният съд е отчел, че като се позовава на
частично неизпълнение (удостоверено невярно като получено) и послужило за
разваляне на договора за неизпълнената част, ищецът имплицитно признава,
че полученото изпълнение (извън неверно остойностените зидарски работи) е
прието. Твърденията за забавата на изпълнителя по тази приета част от
договореното първоначално изпълнение (покрита с мораторната неустойка) не
са били конкректни, а посочени общо с довод за неспазени крайни срокове за
1
цялостно изграждане на конструкциите на три от телата на сградата. Затова с
поредица от указания, въззивният съд е задължил ищеца да конкретизира
именно онези факти, които се отнасят до ЗАБАВЕНОТО изпълнение на
възложените работи, различни от зидарските дейности(твърдяни като
неизпълнени и подробно пояснени по претенцията по чл. 55 ЗЗД), фактически
предложени на възложителя след срокове за довършване на конструкции,
съответно които са приети като късно, но полезно изпълнение.
С две поредни молби (вх.№6619/18.09.2024г. и вх.№
7612,7613/24.10.24г) пълномощникът на въззивника е пояснил, наред с
получените работи по процесните 4 фактури на сборна стойност 55048,06 с
ДДС(разлика между общо фактурирана стойност и пояснените като невярно
вписани като приети, но неизвършени работи) и допълнително работите по
прието със забава изпълнение на сборна стойност 75 585,45лв с ДДС по 5
други фактури(чието цялостно извършване е вече установено с решения по
приключили спорове). Макар, че при тези уточнения (до сборен обем само
130633,51лв) са посочени моменти на изпълнение, които са в рамките на
уточнените крайни срокове, и те не достигат (заедно с претендираните по чл.
55 ЗЗД стойности на работи изпълнени от други лица) до общия договорен
размер на престацията на изпълнителя, въззивния съд не намира за нужно да
изиска отново допълване на твърденията на ищеца. Тази страна е заявила
категорично(т. 3 от последна уточнителна молба), че претендира за
ангажиране на отговорност за забава с изплащане на пълен лимитиран размер
на уговорена мораторна неустойка, като обемът на предложена за приемане
извън уговорените срокове изработка по конструкциите (изтичащи на
22.1.2018г за тяло Б, 15.06.2018г за тяло В и 25.03.2018г за тяло Д) е на
стойност 180 191,86 лв(с ДДС), а неизпълнените изобщо (неверно
удостоверени като приети) зидарски работи към тях са 22 557.62лв ( с ДДС)
при договорен обем 184 800лв без ДДС(221 760лв с ДДС). За въззивиния съд е
явно, че ищецът възприема договореното обезщетение като породено от факта
на липсата на цялостното договорено изпълнение към посочените дати, а
не от наличие на частично изпълнение, предлагано както в хода, така и след
изтичане на уговорени срокове и приемано от възложителя въпреки забавата.
Затова, независимо че липсва конкретизация на дейности и действителните
моменти на изпълнението им след срок, които да покрият така посочения обем
на забавата до 180 191,86 лв., предявената от ищеца претенция по чл. 92 ЗЗД
ще следва да разгледа при това уточнение на посочен от страната фактически
състав, пораждащ спорното право.
При първоначалното разглеждане на жалбата по ВТД 139/2021 на ВАпС,
съставът е подготвил разглеждането на делото по същество, като е докладвал
бланкетно оплаквания на въззивника – възложител на услугата „ГБС-
*****“АД за допуснати нарушения на процесуални правила и
неправилно интерпретиране на доказателства, довели до необосновани
изводи. По конкретно, въззивната жалба е обоснована с доводи за неясна
квалификация на претенцията по чл.55 ГПК. Извън доводите за вътрешно
противоречие (което вече е отстранено от първа инстанция по реда на чл. 247
ГПК с решение №260020/26.01.2021г), тази част от жалбата се свежда до
оплаквания за неправилно разглеждане на претенцията обоснована с
твърдения за заплащане без основание на пълна стойност на работи, които
2
отчасти не са били извършени изобщо от изпълнителя, като иск за връщане на
дадено на отпаднало основание и това е довело до неадекватно разпределение
на тежест на доказване. Касационната инстанция е приела, че при тези
твърдения квалификацията на предявения иск е по чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД,
поради което в настоящото производство ще следва да се разгледат само
оплакванията, относими към този фактически състав. Въззивникът се е
позовавал и на неправилно установяване на съществуващо договорно
основание за получено плащане на зидарските работи, при липса на очаквано
и предварително платено пълно изпълнение, което не е било престирано в
срок. Тази липса на цялостно изпълнение е породила според ищеца
повторното възлагане на неполучените обеми от работа след като възложената
изработка била прекратена с изтичане на срока за изпълнението й, евентуално
след разваляне на възлагането без предизвестие в резултат на значителна
забава, заявено с покана за изпълнение или с исковата молба. Оплакванията по
установяване на фактите по забавеното изпълнение се свързват с оценката на
доказателствена стойност на писмени документи, противопоставими на
насрещната страна, като подписани от служители на изпълнителя(приет
инструктаж по безопасност и здраве при започване на работа на строителния
обект; протоколи и фактури за завършени етапи от изпълнението) в
съвкупност с признание за допусната забава(подразбиращо се в защитната
теза за закъснение по вина на възложителя и заявено от самия изпълнител
прихващане). Указанията на касационната инстанция са свързани също с
нарушенията по обсъждане на доказателствата и доводите на страните по
установените факти и затова ще се съобразят при разглеждането на тази част
от жалбата по същество.
В тази връзка въззивният съд преценява, че освен събраното вече по
делото експертно заключение, чиято задача е била ограничена до работи,
протоколирани между 28.12.2017г. и 30.03.2018г., между страните вече са
неоспорими и други факти, установени с влезлите в сила решения по гр.д.
4023/19 на ВРС. Предмет на този спор са били работи, възложени по същия
договор и приети от възложителя като изпълнени с протоколи в периода от
18.12.2017г. до 31.01.2018г. В съответствие с уточнената претенция за
неустойката, претендирана за цялостна забава на изпълнението и служебно
задължение за прилагане на императивни норми, каквото е правилото по чл.
297 ГПК, въззивиният съд следва да изясни спорните факти по най-ранен
(установим с противопоставими на изпълнителя) момент на осигуряване на
условията за започване на работа на различните етапи на строежа (най-
ниските нивата по коти за всяко от телата), респективно изтичането на
уговорените дни за изпълнение на конструкциите преди приемането на изцяло
завършени работи (с протоколи към фактурите, предмет на гр.д. 4023/19 на
ВРС) и спорните зидарски работи(включени като изпълнение в протоколите
към процесните фактури). Съпоставката на строителната документация и
съобразяване на технологичните процеси изискват специални знания, с
каквито съдебния състав не разполага и затова се налага да се назначи вещо
лице(т.3 ТРОСГТК 1/2013).
При предходното разглеждане на жалбата не е било уважено искането на
въззивника за събиране на нови гласни доказателства, обосновани с оплакване
за нарушение на съда. Попълването на делото с тези показания не е било
3
предмет на оплакванията, разгледани от касационната инстанция. Доколкото
свидетелите са били допуснати, но показания не са събрани поради изрично
оттегляне на тази защита от представителя на страната, настоящият състав
споделя извода за неоснователност на искането на въззивника, поради липса
на допуснато от първа инстанция нарушение на правилата по събиране на
поискани доказателства.
Докладът на въззивният съд при предходното разглеждане на делото по
отговора на насрещната страна „СК ***** 2007“ЕООД се изчерпва с
оспорването на оплакванията, основано на доводи за правилно определена
квалификация и приложен закон по установените със събрани доказателства
факти. В отговора си въззиваемия ответник е изложил становище, което
изцяло подкрепя мотивите както за недоказаната забава като основание за
търсената неустойка, така и за липса на изявление за надлежно упражнено
право на разваляне на договора и сторниране на счетоводните записи за
пълното изпълнение на фактурирани работи. Въззиваемият ответник не е
обосновал никакви евентуални конкретни свои оплаквания нито по фактите,
нито по правото. Липсва и отделно обосноваване на доводи, които да се
отнасят до заявеното от тази страна в първа инстанция евентуално възражение
за прихващане.
Доколкото в отменителното решение на касационата инстанция са
дадени указания за евентуално обсъждане и на насрещните вземания на
ответника, настоящият състав е изискал посочените от въззивника като
приключили съдебни производства, в които вече са били извършени
прихващания със същите активни вземания. При справката се установява, че
част от заявените насрещни вземания са погасени с извънсъдебно
прихващане, установено като факт в решение № 260279/13.10.2020г по
ВТД842/2020г. на ВОС, а остатъците им са изцяло присъдени с решение
261690/15.12.2020г. по гр.д. 4023/2019 на ВРС, след отчитане както на
признато от кредитора „СК ***** 2007“ЕООД приспадане на неусвоен аванс
по същия договор (фактура 272/14.11.2017г.) до сборен остатък от само
18 901.31лв., така и на вече извършеното прихващане. Видно от приложените
към това дело изявление на насрещната страна, присъдения остатък от
6939.36лв. е бил изцяло изплатен по издаден изпълнителен лист. Зачитането
на резултата от тези производства между същите страни изключва
разглеждането на каквото и да е остатъчно евентуално прихващане със
същите суми.
Допълнително, въззвиният съд съобразява, че при разглеждане на делото
от първата инстанция в доклада на съда по фактите, пораждащи спорното
вземане, на страните не е обявена като приложима императивна нормативна
уредба, изискваща проверка на валидността на договорни съглашения (ТР
ОСГТК 1/2020 на ВКС). Такова е правилото на чл. 26 ал.1 ал. 4 вр. ЗЗД
изключващо валидност на уговорка за неустойка на стойност, несъразмерна на
тройна цел на уговарянето й между търговци в съответствие с добрите нрави:
като стимул за доброволно изпълнение, обезщетение за предвидими за
договарящите си вреди и санкция за страната, нарушила договора (т.3 ТР
ОСТК 1/2009 ВКС).
За събиране на становищата на страните по съществото на спора, след
фактическото му уточняване, както и по новонастъпилите факти с
4
преюдициално значение(стабилизиране на решенията по приключилите дела),
и новодопуснатите доказателства, делото следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съставът на Варненски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за повторно разглеждане въззивната жалба на „ГБС-*****“
АД, срещу решение №260321/29.10.2020 г., поправено с решение
N260020/26.01.2021 г. по т.д.946/2019 г. по описа на ВОС, с което са били
отхвърлени предявени от възложител на строителни услуги кумулативно
съединени искове за присъждане на осн. чл. 92 от ЗЗД на дължима от
изпълнителя „СК-***** 2007" ЕООД, ЕИК ********* сума 27 720 лв.,
претендирана като неустойка за забавено изпълнение на престирани след
уговорени срокове строително-монтажни работи по конструкции на тела Б, В
и Д на обект „Жилищна група с ограда“, изграждан в имот с идентификатор
***************, ж.к.****, гр.***** и за връщане, на осн. чл. 55 ал.1 пр. 3
ЗЗД на задържана на отпаднало основание сума от 22 557,62 лв. с ДДС,
съответна на получено от изпълнителя възнаграждение за зидарски работи,
платени по фактури № 300 от 28.12.2017г., № 320 от 02.02.2018г., № 336 от
12.03.2018г. и № 349 от 02.04.2018г., останали отчасти непрестирани след
развалянето на договора поради значителната забава на строителя, както и са
били определени разноските.
Обявява на страните, че е запознат със съдържание на съдебни актове по
приключили производства по гр.д. 4023/2019г на ВРС и по гр.д. 10255/2019г
на ВРС.
УКАЗВА на въззиваемия ответник „СК ***** 2007“ЕООД, че в
двуседмичен срок от връчване на настоящото определение и уточнителната
молба на ищеца( вх.№ 6619/18.09.2024 и вх. №7612 и 7613/24.10.2024г) може
да допълни отговора си по уточненото искане.
На осн. чл. 267 ал.2 вр. чл. 146 ГПК УКАЗВА на насрещните страни, че:
1. не могат да се пререшават преюдициални въпроси по установяване на
факти, породили установени със сила на присъдено нещо вземания на
изпълнителя в приключилите вече спорове по гр.д. 4023/2019г на ВРС и по
гр.д. 10255/2019г на ВРС, както следва: изпълнение на възложителя, прието
изцяло в обемите, удостоверени вярно в протоколи към фактури № 293 от
19.12.2017г.; № 307 от 09.01.2018г.; № 314 от 23.01.2018г; № 360
от19.04.2018г.; № 321 от 02.02.2018г.
2. съдът прилага служебно императивни норми, ограничаващи
договорна свобода при търговски сделки (чл. 26 ал.1 ЗЗД) по отношение на
уговорки за неустойка, с които една от страните задължава другата да заплаща
обезщетение за забавено изпълнение в размер, който в нарушение на
справедливостта надхвърля предвидимите при сключване на сделката цели за
такова обезщетение(като компенсация за очакваните вреди и санкция за
неизпълнение, стимулираща доброволно изпълнение)
2. при установяване на правото на възложителя да се освободи от
5
поетото по търговската сделка задължение за приемане на късно предложено
изпълнение (за обемите, посочени като неверно удостоверени в протоколите
към процесните четири фактури) съдът прилага субсидиарно правилата за
изработката (чл. 262 ЗЗД) и общите правила за последици от неизпълнен
договор (чл. 88 ал.1 ЗЗД).
ДОПУСКА на осн. чл. 266 вр. чл. 7 ГПК допълнителна съдебно-
техническа експертиза с вещо лице инж. Г. Г., което след като се запознае с
материалите по изисканите и приложени от въззивната инстанция дела даде
отговор на следните въпроси:
1. кой е най-ранния момент на фактическа възможност за започване на
изпълнението (според технологичните правила) на възложените с
процесния договор работи по трите тела (Б, В и Д), ако те са били
довършени изцяло в обемите, удостоверени вярно в протоколи към
фактури № 293 от 19.12.2017г.; № 307 от 09.01.2018г.; № 314 от
23.01.2018г; № 360 от 19.04.2018г.; № 321 от 02.02.2018г.
2. Има ли работи, включени в протоколите по т.1 които не биха могли да се
извършат ако не са изпълнени работите, удостоверени в протоколите към
процесните четири фактури № 300 от 28.12.2017г., № 320 от 02.02.2018г.,
№ 336 от 12.03.2018г. и № 349 от 02.04.2018г.
3. Има ли декофражни и зидарски работи, които технологично не могат да
бъдат довършени изцяло в обемите, удостоверени в протоколите към
процесните четири фактури № 300 от 28.12.2017г., № 320 от
02.02.2018г., № 336 от 12.03.2018г. и № 349 от 02.04.2018г(ако
протоколите посочени в т.1 са верни)
4. Обемите на декофражни и зидарски работи, удостоверени в протоколите
към процесните четири фактури № 300 от 28.12.2017г., № 320 от
02.02.2018г., № 336 от 12.03.2018г. и № 349 от 02.04.2018г. покриват ли
цялото възможно изпълнение на възложеното по договора изработване
на конструкциите на трите тела или представляват само част от
подлежащите на изграждане зидарии, щурцове, подливане на колони (по
конкретно тези на кота+8.40 на тела В и Д)
5. Съвпадащите работи, възложени и съответно приети като изпълнение по
договорите с ТД Билдинг ЕООД и Ралица 2010 ЕООД (посочени в
отговора по т.2 от заключението от 21.09.20г. на л.315 от делото на ВОС)
включени ли са в обемите на неизпълнените работи по нива на кота 8.40
на тела В и Д, остойностени в отговора по т. 3 от същото заключение.
Включени ли са в тези работи(извършени от новите изпълнители) и
дейности по премахване или корекция на налично вече изпълнение
(събаряне преди ново иззиждане).
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит в размер на 500 лв., вносими по равно от
или по 250 лв от всяка от насрещните страни (в седмичен срок от връчване на
определението) по сметка на Апелативен съд *****.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от
предоставяне на достъп на вещото лице до книжата по делото след поискване
от назначеното вещо лице и краен срок по чл. 199 ГПК и ЗАДЪЛЖАВА
вещото лице, на основание чл.199 ГПК да представи заключението си в
същия срок.
6
НАСРОЧВА съдебно заседание за 04.02.2025г. от 15.00 часа. Да се
призоват страните, чрез пълномощниците им, а вещото лице след представяне
на доказателства за внесен депозит.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
за да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция
следва да подадат заявления чрез портала ЕПЕП;
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските в
процеса до настоящата фаза по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от
съда ще бъде преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на пълномощници, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП. Към съобщението до въззиваемия да се приложат
преписи от уточняващите молби ( вх.№ 6619/18.09.2024 и вх. №7612 и
7613/24.10.2024г) и от подготвителното определение № 538/27.08.24г. и
разпореждане № 1305/20.9.2024г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7