О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА,
31.08.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание на 31 август….....………………………………………… през две
хиляди и двадесета година…….………………..…………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА
ФИЛИПОВА
при секретаря ……………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като
разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА……….….…………… гражданско дело 93 по описа за 2021 г…….…....…………..……..и за да се
произнесе взе предвид следното:
При проверка на допустимостта
и редовността на исковата молба и след изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, съгласно чл.140 от ГПК, съдът намира за установено следното :
Ищецът П.Б. твърди, че през 2006 година родителите му Мария Симеонова и
Богдан С. дарили на брат му Тихомир С. недвижим имот, подробно описан в
исковата молба. За дарението научил в началото на тази година, когато брат му
починал. В последваща молба е уточнил, че единственият друг имот, останал в
наследство от баща му Богдан С., поч.на 19.03.2015 година е около 320 кв.метра
земя в с.Мездрея, останала без постройка, тъй като последната е разрушена.
Твърди, че с дарственото разпореждане са накърнени наследствените му права и
моли съда, да постанови решение, с което намали дарението до размера на
разполагаемата част. Претендира и присъждане на направените в производството
разноски.
В срока за отговор ответникът Б.Т. прави възражение за изтекла погасителна
давност за предявяване на иска. По същество приема иска за неоснователен, като
твърди, че имуществото на наследодателя не се изчерпва с посоченото от ищеца, а
отделно от това последният също е получил безвъзмездно имущество от
наследодателя.
Искът чл. 30, ал. 1 ЗН е конститутивен. Чрез него наследник
с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част
поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим
за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова
полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал.
1 ЗН е установена правната възможност за реализиране и защита на едно
самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28, ал. 1 ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право
на запазена част и лицето /лицата/, което е облагодетелствано от извършената
безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя, съответното – неговите
правоприемници. Законът не ограничава възможността на всяко дееспособно лице да
се разпорежда в полза на трето лице с конкретно свое имущество или изцяло с
онова, което притежава, но в случаите на безвъзмездни разпореждания – дарения
или завещания – брани правата на наследниците със запазена част по чл. 28, ал.
1 ЗН, като именно чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН им гарантира възможността да
получат онази част от имуществото на наследодателя или нейната равностойност,
която е определена като тяхна запазена част.
За да се установи дали
дарственото разпореждане накърнява запазената част на ищеца е необходимо да се
образува и съответно остойности наследствена маса съобразно условията на чл. 31 ЗН. Тази маса следва да се образува от всички имущества, които са принадлежали
на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията на
наследството, включително и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН
(което по същността си също е задължение). Към тази маса мислено се прибавят и
даренията, с изключение на обичайните такива, според тяхното положение по време
на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството
– за недвижимите имоти и по време на подаряването – за движимите вещи. Ищецът е посочил, че освен дарения в полза на
наследодателя на ответника недвижим имот, покойният му баща е оставил и друг
имот в С.Мездрея, т.е.в случая наследствената маса не се изчерпва с
имуществото, предмет на дарственото разпореждане. Направено е и възражение за
наличие и на друго имущество. Ищецът
носи доказателствена тежест относно попълване на наследствената маса, както и
относно остойностяването й. Негова е и доказателствената тежест относно
твърдението, че липсва имущество, което да наследи в резултат на извършеното
дарствено разпореждане. Доколкото ищецът не е формулирал искане за
остойностяване на имуществото, както и правомощието на съда да назначи по свой
почин експертиза, то такава ще бъде назначена служебно от съда, след като бъде
предоставен допълнителен срок на страните да посочат всички имущества, в.т.ч. и
задължения на наследодателя, съществували към момента на неговата смърт.
Представените писмени
доказателства следва да бъдат приети.
Ответникът е посочил, че представя писмени
доказателства, подробно изброени, които обаче не са реално приложени към
отговора.
Допустими са и свидетелски
показания относно установяване факта на узнаване за дарственото разпореждане.
С оглед гореизложеното и на
основание чл.140, ал.1 и ал.3 във връзка с чл.146 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л
И :
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени
доказателства: НА 1069/2006 по
описа на Нотариус Огнян Каменов, Р от 30.06.1999 година на РС – Берковица по
гр.д.76/1999г, НА 388/1992, препис – извлечение от акт за смърт, у-е за
родствени връзки, у-е за наследници, декларация по чл.14 от ЗМДТ, у-е за
данъчна оценка.
ПРЕДОСТАВЯ едноседмичен срок на ответника да
представи пред съда изброените в отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства в полза
на страните за посочените относими към спора факти.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.11.2021 година
от 10.00 часа, за която да се
призоват страните.
ПРЕДСТАВЯ на страните проекта
си за доклад.
ДАВА възможност за становище
в двуседмичен срок от получаване на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че ако в
предоставения им срок не направят доказателствени искания, губят възможността
да направят това по – късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че следва в
едноседмичен срок да посочи изчерпателно имуществото, формиращо наследствената
маса на наследодателя му.
НАПЪТВА страните към медиация
или друг способ за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните
възможността да ползват правна помощ, ако имат право и необходимост от това.
УКАЗВА на страните, че
присъждането на разноски се извършва съгласно чл.80 от ГПК след представяне на
списък най – късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай страната няма право да обжалва решението в частта
му за разноските.
Копие от настоящото
определение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :