№ 447
гр. Велико Търново, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110103862 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на К. З. Ч. срещу „К. Й.“
ООД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8
от договор зa паричен заем № 629529 от 4.10.2022 г. предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 531.29 лева, както и осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 531.29 лева, представляваща
заплатена без основание неустойка пo чл. 8 от Договор за паричен заем №
629529 oт 4.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем №
629529/4.10.2022 г., по силата на който е получил сумата от 500.00 лева, която
е следвало да върне на девет месечни вноски при ГПР 49.064 % и при месечен
лихвен процент от 3.340 %. Сочи, че съгласно чл. 8 от договора е трябвало да
заплати и неустойка в размер на 521.71 лева, както и че за периода от
9.11.2022 г. до 31.3.2023 г. е заплатил сумата от 1 053.00 лева. Счита, че
уговорената клауза за неустойка по чл. 8 от договора е неравноправна и
нищожна, тъй като същата накърнява добрите нрави и с уговарянето й се
нарушават принципите за добросъвестност и справедливост. Заявява, че
неустойката излиза извън присъщите й функции и цели единствено постигане
на неоснователно обогатяване, като отделно от това с уговарянето на същата
се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че с невключването на уговорката за
неустойка в размера на ГПР последният не съответства на действително
прилагания от кредитора ГПР, а непосочването на действителния размер на
ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката
за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.
1
ЗЗП.
Ответникът оспорва предявените искове. Заявява, че клаузата на чл. 8 от
договора, предвиждаща начисляване на неустойка, е валидна, а сключеният
договор отговаря на изискванията на чл. 10 ЗПК.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове. Прави
изменение на предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез намаляване на
неговия размер до сумата от 430.92 лева.
Ответникът не изпраща представител, като с писмена молба поддържа
становище, заето от него в отговора на исковата молба.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е обуславящ установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и обусловен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства е
видно, че на 4.10.2022 г. между страните е сключен договор за паричен заем №
629529/4.10.2022 г., по силата на който на ищеца е отпусната сумата от 500.00
лева, която последният е следвало да върне на девет месечни вноски в срок до
4.7.2023 г. при ГПР 49.064 % и при месечен лихвен процент от 3.340 %.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, страните са се съгласили договорът да
бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от
Общите условия и с още едно обезпечение по избор на заемателя, а именно: 1/
ипотека върху недвижим имот; 2/ особен залог върху движимо имущество; 3/
банкова гаранция; 4/ ценна книга, издадена в полза на заемодателя, като в
случай на неизпълнение на това задължение заемателя дължи неустойка в
размер от 466.13 лева, включена в погасителните вноски /чл. 8/.
От представената от ответника справка за погасените задължения по
договора /л. 25/ се установява, че в изпълнение на задълженията си по
договора ищецът е изплатил сумата от 1 008.87 лева, от която 500.00 лева –
главница, 77.95 лева – договорна /възнаградителна/ лихва и 430.92 лева –
неустойка.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което
същият намира своята правна регламентация в Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, с оглед на което преценката относно действителността на
съглашението следва да се извърши както в съответствие с общите правила на
ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен
договорът.
Съдът намира, че оспорената клауза за неустойка при непредставяне на
обезпечение действително се основава на нищожна уговорка, доколкото
същата влиза в противоречие с добрите нрави. В случая уговорката е
предвидена да санкционира неизпълнението на задължението за представяне
2
на обезпечение, което обаче има вторичен характер и неизпълнението му не
засяга пряко същинското задължение за връщане на дадената в заем сума. Т.е.
в случая кредиторът се „обезпечава” и „обезщетява”, а длъжникът се
санкционира не затова, че не е изпълнил основното си задължение по
договора /за връщане на заетата сума/, а за това, че не е предоставил
обезпечение на задължението си. От друга страна, задължението на длъжника
очевидно е уговорено по начин относно изискванията към вида обезпечение и
относно срока за изпълнението му така, че да възпрепятства последния да
изпълни същото, а самото непредставяне на обезпечение не води до вреди за
кредитора /същият остава без обезпечение на вземанията си, но и при това
положение длъжникът не е в просрочие/ - следователно типичните функции
на неустойката в случая стоят вън от неустоечната клауза. Противно на
уговореното, учредяването на надлежно обезпечение следва да се вземе
предвид към момента на сключване на договора и неизпълнението на това
задължение да има за последица отказ от отпускане на заема, а не начисляване
на допълнителни суми. Т.е. щом длъжникът не е в състояние да представи
исканото обезпечение, кредиторът е разполагал с възможността да му откаже
отпускането на заема, а не да санкционира липсата на обезпечение с
неустойка.
С оглед на горното, съдът намира, че искът за установяване нищожността
на клаузата за неустойка при непредставяне на обезпечение е основателен.
С оглед извода за основателност на обуславящия иск, основателен се явява
и искът за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 430.92
лева, тъй като същата е платена без основание – въз основа на нищожна
уговорка.
По разноските:
С оглед становището за основателност на предявените искове ищецът има
право да му бъдат присъдени направените разноски, които следва да се
възложат в тежест на ответника. От страна на последния е направено
възражение за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар,
което съдът намира за основателно, тъй като фактическа обстановка по делото
не сочи на неговата сложност от фактическа и правна страна, поради което на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК възнаграждението за адвоката следва да бъде
намалено до сумата от 500.00 лева. С оглед намаления адвокатски хонорар,
разноските, които следва да се присъдят на ищеца, възлизат на сумата от
600.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл. 8 от договор зa паричен заем
№ 629529/4.10.2022 г., сключен между К. З. Ч. и „К. Й.“ ООД, по предявения
от К. З. Ч., ЕГН ********** срещу „К. Й.“ ООД, ЕИК *** иск с правно
3
основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК *** да заплати на К. З. Ч., ЕГН **********,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 430.92 /четиристотин и
тридесет лева и деветдесет и две ст./ лева, платена без основание.
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК *** да заплати на К. З. Ч., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 600.00 /шестстотин/ лева – разноски
в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на преписи от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4