№ 12
гр. Разград , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20203300500256 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по жалба на Д. И. Х., подадена чрез процесуално представляващият я по
пълномощие –адв. д-р Монев срещу Решение №204/30.VІІ.2020 по грд №2331/2019 на РРС в частта , с която
по иск на малолетнатата Н.К., действаща чрез своята майка и законен представител-С.Б., съдът е приел за
установено, че сключеният между тях на 3. VІІІ.2019г. предварителен договор за покупко продажба на 1/8ид.ч. от
недв. имот , придобит в съсобственост по наследство , след смъртта на техния баща и общ наследодател-И.Д., е
нищожен поради противоречието му с добрите нрави;
Недоволна от решението Д. И. Х. обжалва същото и в частта, с която РРС е отхвърлил като неоснователни
исковете й, предявени по реда на чл.219, ал.3 ГПК срещу конституираната като трето, подпомагащо я в
производството лице - С.Б. за изпълнение на парични задължения, поети от последната по споразумение,
сключено на 3. VІІІ.2019г. с Д.Х. във връзка с погасяването на вземания, дължими от наследодателя им И.Д. по
изп.д.№702/2013 по опис на ЧСИ Д.Драганов, с рег.№762КЧСИ и р-н на действие при РОС, приживе образувано
срещу него по молба на взискател „РАЙФАЙЗЕНБАНК(България) ЕАД, както следва: в размер на 4 475
дължими за погасяване на вземанията по образуваното срещу наследодателя на Х. изп. производство и за
дължима в размер на 18 600,00лв. неустойка, договорена по споразумението за неизпълнение на задължението за
погасяване дълга на наследодателя.
Позовавайки се на неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, жалбоподателката моли за
отмяна на решението и за постановяване на ново такова, с което съдът да отхвърли предявеният срещу нея иск и
уважи предявеният срещу третото лице помагач обратен иск.
При редовност в призоваването й, възивницата не се явява в насроченото по същество на жалбата й с.з. Чрез
процесуалния си представител -адв. д.-р К.Монев, заявява че поддържа въведените с жалбата основания за
1
отмяна на решението. Моли за отмяната му и за отхвърляне на предявения срещу нея иск поради недоказана
съставомерност на твърдяната от ищцата по този иск недействителност на предварителния договор за продажба
на идеалната й част от придобития в съсобственост по наследство недв. имот. Поддържайки твърдение, че
приживе образуваното срещу наследодателя й изп. производство е прекратено поради извършените от нея
плащания за погасяване на вземанията, въззивницата твърди доказаност на предпоставките, ангажиращи
отговорността на ответницата по обратно предявения от нея иск, с изпълнение на поетите, по сключевият между
тях договор за спогодба, парични задължения. А, имено: За дължими на осн.чл.79 ЗЗД в изпълнение на договора
4 475,00лв. и обезщетение за неизпълнение на така поетото задължение в размер на договорена по чл.92 ЗЗД
неустойка от 18 600,00лв. Претендира разноски.
В законоустановения и предоставен им за това срок , от правото си на отговор, чрез процесуалния си
представител по пълномощие-адв.Найденов се е възползвала малолетната Н.К.. С отговора си оспорва
основателността на жалбата като алтернативно, в случай, че съдът приеме същата за основателна, моли за
потвърждаване на решението в тази му част при прието от тази инстанция основание за нищожност на
предварителния договор като сключен в противоречие със закона, взирайки липсата на издадено от съд
разрешение за сключването й по чл.130 СК, а в условия на евентуалност - като симулативен, поради сключването
му в нарушение на чл.152 ЗЗД.
При редовност в призоваването им, въззиваемата К.а и процесуалният й представител не се явяват в
насроченото по същество на жалбата с.з. Депозират писмени бележки, подробно аргументиращи становището й за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.
Претендира разноски.
Като насрещна по жалбата страна, С.Б. не се е възползвала от правото си на отговор в срок. Редовно
призована не се явява в с.з. Не се явява и упълномощеният от нея процесуален представител- адв.Зарков.
Депозирала е писмена защита, в която поддържа становище за неоснователност на жалбата и за
законосъобразност, обоснованост и правилност на обжалвания съдебен акт. Представя списък за разноски и моли
за присъждане на доказано сторени такива в производството.
Като подадена от легитимираща интерес от обжалването страна, в предвидения по чл. 259, ал. 1 ГПК
преклузивен срок и в съответствие с изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, жалбата е допустима.
Съответно на служебно дължимата по см. на чл. 269 ГПК преценка съдът намира решението за валидно, а
в обжалваните му части и за допустимо постановен съдебен акт. Като по всички останали въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдът не установява релевираните с подаването й
отменителни основания. Правните си изводи първоинстанционният съд е извел въз основа на фактите,
установени по делото с допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени средства, при правилно
разпределена тежест на доказване и в съответствие с проявена в тази насока активност на страните. Пред тази
инстанция страните не ангажират допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и док. средства, въз основа на
които да следва извод за фактическа обстановка, различна от установената такава в хода на първоинстанционното
производство.
В съответствие с правомощията си по чл.101 ГПК, като взе предвид, че в предмет на спора са въведени
наследствени права и че като страна по същите се легитимира малолетната Н.К. , съдът предприе действия по
удостоверяване на факта за прието от нея наследство по опис, съобразявайки значимостта на този факт като
относима към материално правната легитимация на малолетната наследница. В преписката не се установиха
данни за предприети в тази насока действия от ЧСИ по изп. дело към дата на конституирането й като наследник
на длъжника в това производство. Доказателства в този смисъл съдът не установи да са събрани и в хода на
първоинстанционното производство. Съответно на възложената й в тази връзка доказателствена тежест,
въззивницата депозира като доказателство У-ние №2331/2019 от 11.XII.2020г. на РРС , в съдържание на което е
удостоверено, че в нарочно водената за това Книга за приемане и отказ от наследство няма данни за приемане по
2
опис на наследството на починалия на 2.IX.2018г. И.К.Д., ЕГН5101035088 от неговата малолетна дъщеря и
наследник по закон - Натали К.а.
Въз основа на самостоятелно проведения доказателствен анализ, настоящият състав приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На л.10 от делото на РРС като писмено доказателство е приложен констативен Нот.акт №71/24.VII.1991.
по нот.д.№1502/1991 по опис на нотариус при РРС, в съдържание на който е удостоверено, че съпрузите И.К.Д. и
П.М.Д. са придобили в режим на СИО собственост върху недв. имот, индивидуализиран като жилище-апартамент
№7 в сграда на етажна собственост „Белмекен Комсомолец“, находящ се гр.Разград, ул.“Д.Благоев“, сега –бул.
„Княз Борис“. По делото не се спори, че описаният в нот. акт имот е идентичен с процесния, индивидуализиран с
КК на гр.Разград като ж.имот с идентификатор №61710.502.6382.7.17. От брака си И.иП.Д. имат две,
понастоящем пълнолетни деца.
За страните не съществува спор за това, че И.Д. е напуснал семейството си, че бракът му с майката на
въззивницата Х. не е прекратяван и че в продължение на повече от петнадесет години е живял фактически на
съпружески начала със С.Б., от което съжителство на 5.III.2007г. е родена въззиваемата Н. К.а.
Като доказателство е приложена в цялост преписка по изп.д.№ 702/2013г. по опис на ЧСИ Д.Драганов, с
рег.№762 КЧСИ и р/н на действие при РОС(вж. на л.85-255) . Същата е образувана срещу длъжник И.К.Д. по
молба на взискател „Райфайзенбанк/България/ЕАД за събиране на вземания, удостоверени с изп.лист от
20.IX.2013(л.87), издаден на изпълнение на постановена по реда на чл.417 ГПК Заповед за незабавно изпълнение
в образуваното срещу длъжника заповедно производство по чгрд №1547/2013 по опис на РРС. От изп.д. се
установява, че към дата на образуването му, длъжникът е дължал на Банката вземания по сключен на 7.V.2007
ДБК в размер на 6 553,47лв. главница, 1 557,29лв. редовна лихва, 1070,42лв. нак. лихва, 154,94лв. лихва за забава
и 186,72лв. съдебно присъдени разноски.
На 2.IX.2018г., в хода на воденото срещу него изп. производство, длъжникът И.К. почива, оставяйки за
свои единствени преки и законни наследници- П.Д., преживяла го съпруга и три деца: родените от брака му с
Димитрова пълнолетни - син К.К. и дъщеря-въъззивницата Д. Х., и родената от фактическото му съжителство
със С.Б. малолетна дъщеря-Н.К.. Последните, като наследници на длъжника са били конституирани от ЧСИ като
правоприемници във висящото му на производство изп.д.№702/2013г. с Разпореждане от 3.V.2019г( л.103),
указвайки в разпореждането си, че всеки от наследниците е задължен до размера на 1/4 от непогасените вземания,
установени в дълг на наследството към дата на откриването му в общ размер на 16 005,40лв.
В преписката не се установиха данни за предприети от ЧСИ действия по призоваване на малолетната
К.а към приемане на наследството по опис. От материалите по изп. дело се установяват предприети от
последната, чрез нейната майка и законна представителка С.Б., правни и фактически действия, свидетелстващи за
конклудентно приемане на останалото след смъртта на баща й наследство. Така напр.на л.83-молба вх.
№03890/5.III.2019г., с която е поискала съдействие от взискателя за продажба на прилежащ към наследството
бракуван л.а., към който са били насочени действия на принудително изпълнение (наложен запор ) и постъпило в
отговор на молбата писмо вх.№04118/8.III.2019г., с което взискателят уведомява ЧСИ, че сумата от продажбата на
автомобила като отпадък е постъпила в погашение на предявените в изп. производство вземания(л.172);
Видно от адресираните и връчени на наследниците ПДИ, задължението на всеки от тях към
19.VIII.2019г. е определено от ЧСИ в размер на 4 047,79, от които само по вземанията на взискателя, същият е в
размер на 3 480,85.лв. Което ще рече, че към дата на откриване на наследството, непогасените от починалия
длъжник вземания на банката са били в размера на 13 923,40лв. В останалия размер задълженията са натрупани
след смъртта му и представляват дължими на ЧСИ такси и разноски, както и лихви забава на дължимата на
взискателя главница.
Със свое Постановление от 19.XII.2019г.(л.247), на основание депозирана от взискателя на 16.XII.2019
молба вх.№18912 г. (л.240), ЧСИ прекратява производството по изп.д.№702 по описа му за 2013г поради заявено
3
от взискателя твърдение, че предявените в производството вземания са изплатени изцяло. Като с приложеното на
л.147 Разпореждане на 25.Х.2019 ЧСИ е приел, че конституираният като съдлъжник К.К. е погасил изцяло
задълженията си по делото. Като необжалвано, постановеното в този см. разпореждане е вл. в сила на 6.XI.2019г.
Като доказателство на л. 250 е приложено Удостоверение изх.№22300/31.XII.2019г., с издаването на което
ЧСИ е удостоверило кога, кой и в какъв размер е извършил плащанията по вземанията. Видно от това, неоспорено
от страните доказателство, плащанията за погасяване на задълженията са извършени от длъжник К.К. с наредени
по см/ка на ЧСИ преводи в общ размер на 10 675,00лв., съответно на 25.Х. и 2.XII.2019г. като в същите изрично е
посочено и основанието за наредените плащания. Съответно за погасяване задължения на самия К.К., за
погасяваме задълженията на неговата майка –П. К.а и на сестра му –Д.Х.. Удостоверението, както и в
приложените по изп. д. платежни документи не сочат на извършени от страна на въззивницата Х. плащания по
изп. дело.
В обобщение, изложеното до тук дава основание на съда да приеме, че воденото срещу страните изп.
производство е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.3 ГПК - по искане на взискател с подаването на което е заявил,
че вземанията му са удовлетворени с извършените в изп. производство плащания. Т.е., опровергано се явява
твърдението на въззивницата за прекратяване на воденото срещу нея изп. производство поради настъпила
перемпция, от което да следва вероятност за претенции на взискател за същите вземания в друго, образувано по
негова молба изп. производство.
На л.8 от делото е приложен като доказателство „предварителен договор“, сключен на 3.VIII.2019г. между
въззиваемата Н. К.а, чрез нейната майка и закона представителка С.Б., в качеството й на „продавач“ и
въззивницата Х., като купувач. Съгласно този, сключен в съответствие с предвидените в чл.1 ЗЗД изисквания
за форма и съдържание договор, малолетната, действаща чрез своята майка Н. К.а се е задължила да продаде на
въззивницата своята част от придобития по наследство от баща й недвижим имот, индивидуализиран като
жилищен имот-апартамент №7, с идентификатор №61710.502.6382.7.17, находящ се в гр.Разград, ул.“Княз
Борис“№63, вх.Б. Предвид изложеното по горе досежно придобиването на този имот от баща й И.К., по време на
брака му и в СИО с преживяла го съпруга П. К.а, наследственият дял на въззиваемата К.а от този имот е в
размер на договорената в предмет на предварителния договор 1/8 ид.ч. Като съществен за съдържанието на
продажбата елемент, в предварителния договор е посочено, че въззиваемата продава своята ид.част от имота за 6
200,00лв., които въззивницата-купувач й „ изплатила изцяло в брой“ на датата на сключването на договора-
3.VIII.2019г. С подписване на договора, вззиваемата се е задължила със сключване на окончателния договор в
срок „до един месец от навършване на пълнолетие“, като е уточнено, че този краен срок е 5.IV.2025г. Задължила
се е в срока до окончателната продажба на имота да не прехвърля собствеността му и да го обременява с
учредени полза на трети лица тежести, вещни права и пр.
Според предвидената в чл. 8 от предварителния договор, въззиваемата К.а и нейната майка, в личното си
качество са се задължили „при неизпълнение на задълженията си по договора“ и в условия на солидарна
отговорност да обезщетят въззивницата, като й върнат „платената“ от нея цена в троен размер „ведно с лихви
и разноски“. Като с изтичане на договорения за сключването на окончателния договор срок- - 5.IV.2025г,
договорената в чл.8 „неустойка“ става „незабавно изискуема“.
В съдържание на предварителния договор не се установява изявление за задължение, което С.Б. да е поела
към въззивницата, в личното си качество и то по начин, задължаващ отговорността й солидарно с отговорността
на малолетната й дъщеря-продавач и обещател по сделката. От доказателствата не следва извод и за ангажиране
отговорността на С.Б. с изпълнение на установените в наследството на И.К. задължения към Райфайзенбанк по
ДБК и взискател в обсъденото по горе изп.дело. Същата не е негов правоприемник по наследство, нито е страна
по приживе сключения от И.К. кредитен договор, от което по договор или по закон да следва обвързване на
отговорността й за връщане на кредита и то в условия на солидарност с наследниците на К..
В заключение(л.320-л.327 ), назначената по делото СТЕ е установила, че към дата на сключване на
предварителния договор, пазарната стойност на процесния имот, ведно с прилежащите му общи части на сграда
4
и правото на строеж, е в размер на 96 000,00лв. Съответно стойността на 1/8 ид.ч от този имот към дата на
сделката е в размера на 12 000,00лв. Заключението не е оспорено и е прието от съда, като компетентно и относимо
към останалите доказателства. Експертно установената по делото цена е в размер, явявящ се два пъти по голям от
договорената и твърдяна като платена такава на продавача по предварителния договор.
На л.9 от делото е приложено като доказателство „споразумение“ с удстоверена в реквизит на същото дата
на съставянето му на 3.VIII.2019, на която дата страните по споразумението са подписали и обсъдения по горе
предварителен договор. В обяснения( л.341), депозирани по реда на чл.176 ГПК въззивницата е заявила, че първо
по време, с цел въззиваемата Борисова - лично и като майка на малолетната Н. да бъде задължена с погасяване
на останалите в наследство задължения, е съставено споразумението.
Само по себе си, съдържанието на „споразумението“ сочи на относимост и на връзка с преварителния
договор, в степен, обясняваща мотива за сключването на последния, като и действителната воля на страните по
същия.
С подписване на споразумението страните са приели, че към 5.VII.2019 наследените задължения възлизат
общо на 16 005,40лв., съответно в размер на 4 001,35лв. в дял на всеки от четиримата му наследници. „За
уреждане на част от дълга“ на наследодателят й И.К. въззивницата се задължила в срок до 1.XI.2019г. да преведе
по см/ка на ЧСИ сумата от 6 200,00лв., приета от страните по споразумението като левова равностойност на
притежаваната от Н. К.а 1/8ид.ч. от придобития по наследство и в съсобственост с въззивницата недвижим имот.
По делото не са ангажирани доказателства за плащане, извършено от въззивницата - на посочените дата и размер,
по сметка на ЧСИ. Напротив. Поддържаното в този смисъл твърдение на въззивницата се явява опровергано с
приложеното на л. 34 доказателство, в съдържание на което ЧСИ е удостоверил, че плащанията в погашение на
вземанията в изп. производство са извършени на дати 25.Х. и 2.ХII2019 от К.К..
В последващо сключения предварителен договор сумата от 6 200,00лв. е договорена като цена, на която
малолетната се е съгласила да продаде идеалната си част от наследствения имот. В този договор е посочено, че
цената е платена от въззивницата, респ.получена от въззваемата К.. В т. „Д“ на споразумението, идентично на
поетите по предв. договор задължения, въззивемата Борисова, в личното си качество и като представляваща
малолетната Н., се е задължила с окончатеното прехвърляне на собствеността върху наследената 1/8ид.ч. от
процесния имот в срок до един месец от пълнолетието на дъщеря си .
Съгласно споразумението, в личното си качество и като законен представител на малолетното дете ,
въззиваемата Борисова е декларирала „че поема изцяло за своя сметка погасяването на останалата част от дълга
на И.К.“ към взискателя по воденото срещу него изп.д. В случай, че Борисова не изпълни това си задължение и
това й поведение стане причина за предявяване на претенции към въззивницата, в право на въззивницата е
договорена неустойка „в троен размер на получената сума от 6 200,00лв.“
По делото не се твърди и не се ангажират доказателства, от които да следва за установено, че за така
постигнатата спогодба, задължаваща трето за изп. производство лице с погасяване задълженията на всички,
конституирани по сила на наследствено правопримство длъжници, въззивницата е била упълномощена от
последните. Липсват доказтелства и за поискано, респ.дадено в този смисъл съгласие от банката-кредитор и
взискател в изп. производство.
В обобщение, в този си състав съдът приема за безспорно установени следните, значими за изхода на
делото факти: е : идентичността на страните по двата договора; указаната от самите тях последователност на
сключването им; установените в съдържание на споразумението препратки към клаузите в предварителния
договор и обратно; сроковете, в които е предвидено сключването на окончателния договор за продажба на
наследствения дял; идентичността на сумата, обективирана в предварителния договор като договорена и платена
за имота цена със сумата, която въззиваемата се е задължила да плати за погасяване на задълженията по изп.д.;
недееспособността на малолетната въззиваема към дата на сключване на договорите и качеството й на наследник,
който не е приел останалото от баща й наследство по опис; липса на дадено по реда на чл.130 СК разрешение от
съд за сключване на сделките от малолетната въззиваема; прекратяване на воденото срещу наследниците на
5
длъжника изп. производство в хипотеза на чл.433, ал.1, т.2 ГПК-по искане на взискател, заявил удовлетворяване
на вземанията си чрез извършени в производството погашения;
В своята кумулативност, така установените факти обосновават извод за наличие на корелативна връзка
между двата договора, в степен: предпоставяща квалифицирането на споразумението като съставен от страните
частен документ, относно действителния харктер на установените между тях облигационни отношения;
компрометираща валидността на предварителния договор като последващо сключен за обезпечаване интереса на
въззивницата от изпълнението на спогодбата в хипотеза на чл.152 ЗЗД и опровергаваща съдържимото се в него
твърдение за платени от въззивницата, респ. получени от продавача 6 200,00лв. като цена
на индивидуализирания в предмет на договора имот; Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
обуславят извода, че предварителният договор не отразява действителната воля на страните, която не е била
насочена към прехвърляне собствеността върху процесната 1/8 ид.ч.от наследения имот, а е имала за цел да
обезпечи връщането на сумата, която Х. се е задължила да преведе на ЧСИ за погасяване кредита на въззиваемите
към Райфайзенбанк.
Въз основа на изложеното, от правна страна, в този си състав съдът прие:
Грд №2332 е образувано на производство пред РРС по описа му за 2019г по искове, предявени от
малолетната Н.К., чрез нейната майката и законна представителка С.Б. срещу въззивницата Д.Х. за
прогласяване нищожността на сключения между тях на 3. VІІІ.2019г. предварителен договор за покупко продажба
на 1/8ид.ч. от недв. имот, придобит в съсобственост по наследство от починалия на 2.IX.2018г. техен баща и
общ наследодател-И.Д.. Като в петитум, на иска, относимо на изложените в обстоятелствена му част факти, в
условия на обективно кумулативно съединяване ищцата е претендирала нищожност на договора в хипотези на
чл.26, ал.1, предл.I и на чл.26, ал.1, предл. III ЗЗД, а в условия на евентуалност е претендирала нищожност на
договора в хипотеза на чл.26, ал.2 ЗЗД.
В условия на кумулативно съединяване като основен иск е претендирала :1/ „нищожност“ на договора
като сключен в противоречие със закона, визирайки допуснато при сключването му противоречие с изискванията
на чл.13 СК - липса на разрешение от съд за сключване на сделката на разпореждане от малолетно лице и 2/
нищожност на сделката като сключена в противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност - договорената
за продаваемия имот цена е в размер, значително под действителната му пазарна такава и при начин на плащане,
изключващ реалното й получаване, респ. възмездяване на малолетния, представляван от своята майка
продавач.
В условия на евентуалност е претендирала нищожност на предварителния договор на осн. 26, ал.5, пр.5
ЗЗД, твърдейки, че със сключването му страните не са целели настъпване на визираните в него последици, а
обезпечаване на изпълнението, което ищцата и нейната майка, в личното си качество, са поели в дълг към
въззивницата по сключения между тях на 3.VІІІ.2019г. договор за спогодба.
Следва да бъде посочено, че когато са предявени искове за недействителност на прехвърлителната сделка,
начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и каквото и
съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя
сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и
да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща
недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени
според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по – леките –
липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на
форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен след това да разгледа основанията за
унищожаемост, също подредени според тежестта на порока .
В доклада и в мотиви на решението си първоинстанционният съд е разгледал иска за прогласяване
6
нищожността на договора поради противоречието му с изискванията на чл.13 СК като такъв по чл.26, ал.1,
пр.IЗЗД, възприемайки изцяло дадената му от ищцата квалификция без да съобрази, че въведените в основание на
този иск факти, определят спора от правна страна като такъв за унищожаване на договора в хипотеза на чл.2 ЗЗД.
А, както знаем, правната квалификация на един спор е служебно дължима от съда.
В мотиви на решението си РРС е обсъдил относимите към този спор доказателства, установил е липсата
на дадено от съд разрешение за сключване на договора от малолетната към този момент Н.К.а, но от правна
страна е извел извод, че на посоченото основане договорът не е нищожен, тъй като със сключването му
малолетната не е извършила действие на разпореждане, предпоставящо необходимостта от разрешението на съда
по чл.130 СК. По този, предявен като основен иск съдът не е се е произнесъл в диспозтив на решението си.
По отношение на основанието за липса на разрешение по чл. 130 от СК, в този си състав съдът намира, че
същото е налице. Към момента на сключване на процесния предварителен договор въззваемата е била малолетна
и при подписването му е действала чрез своята майка и законен представител – С.Б.. Вярно е, че предварителният
договор няма за предмет разпореждане, но с него се поема задължение за такова, което след това става
неотменимо и обвързва страните по него. Изразяването на воля от малолетен за продажба на недвижим имот
включва три елемента - съгласие на непълнолетния, съгласие на неговия родител, респективно попечител, и
разрешение на районния съд за продажбата, ако са налице условията на чл. 130 от СК. За даване на последното се
изисква изслушване на детето от районен съдия и становище на представител на Дирекция "СП" съгласно чл. 15,
ал. 6 от Закона за закрила на детето. Което в случая не е сторено, а от съдържанието на този договор в относимост
на предхождащата го спогодба, е видно, че договорената за продажбата цена е двойно по ниска от действителната
такава и че същата реално не е получена от продавача.
При това положение, РОС приема, че сключеният предварителен договор се явява унищожаем, тъй като
за сключването му, в охрана интересите на малолетния продавач е било дължимо разрешение от районния съд по
местоживеенето му.
РРС не се е произнесъл в диспозитив на решението си - в цялост и в заявената поредност по същество на
обективно кумулативно заявените по първоначалния иск основания за нищожност на предварителния договор.
Но, с подадената жалба въпросът за нищожност на договора в хипотези на чл.26, ал.1, предл. I ЗЗД и чл. 2 ЗЗД
не е поставен във висящност. На посочените основания исковете са предявения в условия на обективно, а не на
евентуално съединяване. Поради което и съответно на предвиденото в чл.271,ал. 1, изр. последно ГПК, така
допуснатото нарушение е неотстранимо от настоящата инстанция.
В крайна сметка, същото не се отразява на правилността на решението, с постановяване на което,
обосновано от доказателствата и в съответствие с приложимия материален закон, първоинстанционният съд е
прогласил нищожността на предварителния договор като противен на добрите нрави. В случая, добрите нрави се
явяват доказано накърнени с договарянето на цена, двойно по ниска от действителната такава за наследствения
дял на малолетната К.а към дата на сключения от нея предварителен договор и поради изводимия от съдържание
на този договор факт, че сумата не е получена и че със сключването му страните не са целели настъпване на
предвидимите в него последици, а обезпечаване интереса на въззивницата от изпълнението по първо сключения
по време договор за спогодба. Което освен на симулативност на предварителния договор, сочи и на произтичаща
от закона нищожност. По императив на чл.130, ал.4 СК сделките, сключени от непълнолетни в обезпечаване
на чужди задължения са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения може да се извърши от
непълнолетния по реда на чл.130, ал. 3 СК, но само по способа на залога или ипотеката и то при нужда или
очевидна полза за детето, или при извънредни нужди на семейството. Каквито по делото не се твърдят и не се
доказват. В случая, предварителният договор се явява доказано сключен от малолетната Н. в обезпечение и на
задълженията, които неговата майка , с договора за спогодба е поела към въззивницата в личното си качество.
Що се отнася до предявеният срещу Борисова обратен иск, съдът споделя изцяло обективирания в
обжалваното решение извод за неговата неоснователност. Същата не е материално легитимирана да отговаря
по този иск, защото не е придобила качеството на длъжник, нито по силата на наследственото правоприемство,
7
нито като страна по договора с Райфайзенбанк. Освен това, от доказателствата по делото се следва за безспорно
установено, че към дата на предявения срещу нея иск, не са били налице и предвидените в спогодбата основания
за ангажиране на отговорността й по чл.92 ЗЗД. Която, изводимо от съдържанието на спогодбата, страните са
предвидили в случай, че поради непогасяване на задълженията в изп. производство, банката-взискател е
предявила претенциите си към въззивницата. Както вече бе посочено, насоченото срещу въззивницата изп.
производство е било прекратено поради прието от взискателя удовлетворяване на вземанията, чрез плащания,
извършени от длъжник, различен от въззивницата. По делото не се доказа извършено от въззивницата плащане на
6 200,00лв. по см/ка на ЧСИ, щото да се приеме, че ответницата по обратния иск е останала задължена с
връщането на сума в този размер.
В заключение, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, доводите и твърденията на
страните и спазване правилата на формалната логика и опита следва да се приеме, че сключения между страните
договор е нищожен.
Когато съдът е прогласи нищожността на сделката на едно от въведените от ищеца основания, разгледани
в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени
останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци. Съдът не може да се произнася в
решението си по тези искове, тъй като условието, под което те са предявени не се е сбъднало. Което правило в
случая се явява съобразено от първоинстанционния съд по отношение на превядявения в условия на евентуалност
иск за прогласяване нищожността на предв. договор като относително симулативен.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено и с препратка към изложените в
него мотиви
Ето защо и на осн. чл.272 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №204/30.VІІ.2020 по грд №2331/2019 на РРС.
На осн.чл.78 ГПК ОСЪЖДА Д. И. Х., ЕГН********** да заплати на С. Г. Б., ЕГН********** и на Н. И.
К.а, ИГН**********, чрез нейната майка и законна представителка С.Г.Б., по 1 000,00лв.доказано сторени в
производството разноски.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8