№ 3754
гр. С., 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110203320 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
К. К. Ц. ЕГН ********** от град С., ж.к.”Л.”, ..., обжалва наказателно
постановление (НП) № 182/12.05.2020г., издадено от Директора на Столична
дирекция на вътрешните работи, с което е наложена глоба от 300 лева за
това, че на 16.04.2020г., около 13:00 часа в град С., ж.к.”Л.”, до блок ... се
намирал на открито(закрито) обществено място и не е поставил защитна
маска на лицето си или друго средство, покриващо носа и устата, в условията
на обявено в Република България извънредно положение с Решение от
13.03.2020г.на Народното събрание и въведена противоепидемична мярка, на
основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето, със Заповед № РД01-
197/11.04.2020г., т.9, с която всички лица, които се намират в обществени
места(открити, закрити) са задължени да носят защитна маска за лице или
друго средство с аналогична функция - нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител – адв.Янков, поддържа жалбата.
1
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Виденов изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание
твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Видно от АУАН № 182/16.04.2020г., актосъставителят – свидетеля Г.
Д., по неясен начин е изписал номера на блока, в който живее К. К. Ц.,
нанесъл е корекция върху цифрата(както твърди в показанията си, дадени в
о.с.з.), като по този начин същата е добила трудно четлив вид и се възприема
като «502», както е отбелязано и в НП, а в действителност част от адреса на
жалбоподателя е не блок 502, а блок 507.Не е ангажирано нито едно
доказателство от страна на АНО, че жалбоподателят е съобщил неверен
адрес, т.е. блок 502 вместо блок 507, а от показанията на свидетеля Д., е видно
обратното – че самият той, в качеството си на актосъставител е извършил
отбелязването на цифрата на блока и е нанесъл корекция.Видно от докладна
записка от 16.06.2020г. до началника на 09 РУ СДВР, от мл.п.и.Милушева, в
хода на проверката и във връзка със заведено в 09 РУ СДВР НП № 182/2020г.,
адресът:гр.С., ж.к.»Л.», бл...., бил посетен и било установено, че търсеното
лице К. К. Ц. не живее на този адрес.Предвид тези данни АНО извършил
връчване на НП на жалбоподателя на 16.06.2020г., при условията на чл.58,
ал.2 от ЗАНН, но без в действителност такива да са налице.Съгласно чл.58,
ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а
новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на
отбелязването.В конкретния случай липсва каквото и да било доказателство
за това, че нарушителят е посочил различен от действителния му адрес и, че
не е намерен на посочения от него адрес или, че се намира на неизвестен
адрес.Фактът, че Ц. не е открит на адреса, за да му бъде връчено НП се дължи
не на непосочване от негова страна, а на неправилното изписване на адреса от
2
страна на актосъставителя свидетеля Д., който в о.с.з.заявява, че е направил
корекция – поправки върху блока и върху номерата на личната карта на
нарушителя.
Ето защо възраженията, направени от страна на АНО за недопустимост,
поради просрочие на жалбата са неоснователни, тъй като липсват
доказателства за надлежното връчване на НП на адресата на конкретна дата.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
В НП не е посочено по ясен и категоричен начин къде е извършено
нарушението, като мястото е описано така: «в град С., ж.к.”Л.”, до блок ... се
намирал на открито(закрито) обществено място” и не се разбира, къде
конкретно е бил нарушителят – на открито или на закрито място.
Нито в АУАН, нито в НП е посочено ясно и точно къде е извършено
нарушението(съгл.изискването на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН).
Този факт е аст от административнонаказателното обвинение и липсата му
нарушава изискването за пълно описание на нарушението и обстоятелствата
около извършването, за конкретизиране на мястото на реализиране на
деянието. Непосочването по ясен и непротиворечив начин на мястото на
извършване на нарушението е ограничило защитата на жалбоподателя и
правото му да узнае фактите относно деянието в което е обвинен и
обстоятелствата при които е извършено. Ето защо следва извода, че в случая
не са спазени разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН и в този смисъл е допуснато съществено процесуално нарушение на
правото на защита на жалбоподателя.
АНО, носещ цялата доказателствена тежест в
административнонаказателното производство не ангажира доказателства, от
които да се установи, че жалбоподателят е извършил описаното
нарушение.Свидетелят Д. твърди:»Актът съм го съставил аз на 16.04.2020г.за
лицето, за което съм го съставил.Бил съм с колегата В. Е. П..Друг спомен
нямам.Подписът и почеркът са мои».Свидетелят В. П. твърди:»Нямам
спомен във връзка с жалбоподателя Ц.».
Ето защо не може да се приеме за доказано, че нарушението е
извършено от жалбоподателя и то виновно, доколкото доказателствата по
делото не сочат, че жалбоподателят действително не е носел защитна маска,
както и, че с умисъл не е изпълнил посочените в НП като нарушени
разпоредби.
Предвид горното, обжалваното наказателното постановление следва да бъде
3
отменено с оглед допуснатите съществени процесуални нарушения, неотстраними в
съдебната фаза на процеса, както и поради нарушение на материалния закон.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400/четиристотин/лева, което е съобразено с правната и
фактическа сложност на делото и не се явява прекомерно.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 182/12.05.2020г.,
издадено от Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с което
на К. К. Ц. ЕГН ********** е наложена глоба от 300 лева за това, че на
16.04.2020г., около 13:00 часа в град С., ж.к.”Л.”, до блок ... се намирал на
открито(закрито) обществено място и не е поставил защитна маска на лицето
си или друго средство, покриващо носа и устата, в условията на обявено в
Република България извънредно положение с Решение от 13.03.2020г.на
Народното събрание и въведена противоепидемична мярка, на основание
чл.63, ал.1 от Закона за здравето, със Заповед № РД01-197/11.04.2020г., т.9, с
която всички лица, които се намират в обществени места(открити, закрити) са
задължени да носят защитна маска за лице или друго средство с аналогична
функция - нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на К. К. Ц. ЕГН ********** от град С.,
ж.к.”Л.”, ... нарпавените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400/четиристотин /лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – С. град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата
на съобщаване, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4