Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

23.02.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

27.01

Година

2021

В закрито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Росица Г.

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

181

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от юрисконсулт Т. С., действащ в качеството си на пълномощник на директора на ТД „Тракийска“, Агенция „Митници“, против Решение № 152/08.10.2020 г., постановено по АНД № 248/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград/в жалбата е посочено Решение № 129/08.10.2020 г., който номер на съдебния акт е отразен в изпратеното до страните съобщение/. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 85/2020 г., издадено на 31.07.2020 г. от директора на ТД „Тракийска“, Агенция „Митници“, с което на „ЧА-96“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, е наложена имуществена санкция в общ размер на *** лв., както следва: с т. 1 на основание чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците е наложена имуществена санкция в размер на *** лв. за това, че на 29.10.2019 г. е продал с Фактура № **/*** г. общо 6 200 кг. „гипсова смес“, несъюзни стоки, въведени на митническата територия на Съюза, за която е знаело или според обстоятелствата е трябвало да предполага, че е внесена в нарушение на митническото законодателство; с т. 2 на основание чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за това, че на 27.11.2019 г. е продал с Фактура № **/*** г. общо 4 200 кг. „гипсова смес“ и общо 3 500 кг. „хидратна вар“, несъюзни стоки, въведени на митническата територия на Съюза, за която е знаело или според обстоятелствата е трябвало да предполага, че е внесена в нарушение на митническото законодателство; с т. 3 на основание чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците е наложена имуществена санкция в размер на *** лв. за това, че на 30.11.2019 г. е продал с Фактура № **/*** г. общо 14 000 кг. „хидратна вар“, несъюзни стоки, въведени на митническата територия на Съюза, за която е знаело или според обстоятелствата е трябвало да предполага, че е внесена в нарушение на митническото законодателство.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон.

В тази връзка излага съображения, че АУАН и НП съдържат изискуемите от закона реквизити, респ. не били допуснати нарушения на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Описанието на релевантните обстоятелства било достатъчно ясно и категорично, което позволявало на жалбоподателя да разбере за какво точно е санкциониран и да организира адекватно защитата си.

Оспорва изцяло мотивите на районния съд, с които е отменено наказателното постановление. Счита, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, което се установявало от разликата между закупени и продадени стоки, като последните били в значително по-големи количества от закупените такива от съответния вид.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 129/08.10.2020 г., постановено по АНД № 248/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград    след което се произнесе по същество и потвърди Наказателно постановление № 85/2020 г., издадено на 31.07.2020 г. от директора на ТД „Тракийска“, Агенция „Митници“.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от пълномощника юрисконсулт Т. С., с която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – „ЧА-96“ ЕООД, с ЕИК ***, редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника адв.Д.З. е постъпила молба, с която оспорва депозираната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение не е установено по безспорен начин.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,   по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Момчилград е отменил Наказателно постановление № 85/2020 г., издадено на 31.07.2020 г. от директора на ТД „Тракийска“, Агенция „Митници“, с което на „ЧА-96“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, е наложена имуществена санкция в общ размер на *** лв., както следва: с т. 1 на основание чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците е наложена имуществена санкция в размер на *** лв. за това, че на 29.10.2019 г. е продал с Фактура № **/*** г. общо 6 200 кг. „гипсова смес“, несъюзни стоки, въведени на митническата територия на Съюза, за която е знаело или според обстоятелствата е трябвало да предполага, че е внесена в нарушение на митническото законодателство; с т. 2 на основание чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за това, че на 27.11.2019 г. е продал с Фактура № **/*** г. общо 4 200 кг. „гипсова смес“ и общо 3 500 кг. „хидратна вар“, несъюзни стоки, въведени на митническата територия на Съюза, за която е знаело или според обстоятелствата е трябвало да предполага, че е внесена в нарушение на митническото законодателство; с т. 3 на основание чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците е наложена имуществена санкция в размер на *** лв. за това, че на 30.11.2019 г. е продал с Фактура № **/*** г. общо 14 000 кг. „хидратна вар“, несъюзни стоки, въведени на митническата територия на Съюза, за която е знаело или според обстоятелствата е трябвало да предполага, че е внесена в нарушение на митническото законодателство.

Първоинстанционният съд е приел, че административното нарушение не е безспорно установено и доказано. Изложил е мотиви, че съответната имуществена санкция е наложена за констатирана разлика между закупени и продаден стоки, въз основа на която АНО е приел, че жалбоподателят е следвало да знае или според обстоятелствата да предполага, че процесните количества стоки  са внесени в нарушение на митническото законодателство. Районният съд е посочил, че този извод на административно наказващия орган не е подкрепен с нито едно доказателство по делото, освен намерената разлика между закупена и продадена в по-голям обем стока. Счел е, че наличието на такова несъответствие в никакъв случай не означава, че тази разлика е вследствие на внесени стоки в нарушение на митническото законодателство. В тази връзка е изложил съображения, че АНО е ползвал изпълнителното деяние, въведено в нормата на чл. 235 от ЗМ и приложил същото спрямо жалбоподателя, като е използвал предположения, за да установи административното нарушение, респ. изводите на контролните органи за осъществено административно деяние не били изградени на конкретни доказателства, а единствено на предположения. С оглед всичко това е отменил процесното наказателно постановление и е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на „ЧА-96“ ЕООД, с ЕИК ***, деловодни разноски в размер на 250 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на директора на ТД „Тракийска“, Агенция „Митници“, са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаните в НП нарушения не са установени от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Съображенията на касационния съд за това, са следните:

В конкретния случай с релевантното Наказателно постановление № 85/2020 г., издадено на 31.07.2020 г. от директора на ТД „Тракийска“, Агенция „Митници“, на „ЧА-96“ ЕООД, с ЕИК ***, на основание чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците/ЗМ/, са наложени три имуществени санкции, всяка от които в размер на 500 лв. Посочената разпоредба гласи: „Който продаде, купи или направи опит за това, даде или приеме като подарък, за пазене, за ползване, под наем или като залог стоки, за които е знаел или според обстоятелствата е трябвало да предполага, че са внесени в нарушение на митническото законодателство или в нарушение на нормативноопределените ограничения и условия, се наказва с глоба - за физическите лица от 300 до 1500 лв. или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци от 500 до 2000 лв.“ АНО е приел, че всяко едно от нарушенията се изразява в това, че едноличното дружество е извършило продажба на посочените по вид и количество стоки – „гипсова смес“ и „хидратна вар“, явяващи се несъюзни стоки, въведени на митническата територия на Съюза, за която е знаело или според обстоятелствата е трябвало да предполага, че е внесена в нарушение на митническото законодателство. Изводите за всяко едно от процесните административни нарушения са обосновани с наличието на разлика между доставки на стоки по 7 бр. МД с 7 бр. фактури и осъществени продажби по фактури с № **/*** г.,  № **/*** г. и  № **/*** г., като продаденото количество от съответната стока надвишава това по доставката. С оглед това е посочено, че за продажбата на констатираната разлика е налице нарушение на чл. 235, ал. 1 от ЗМ.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай е налице бланкетно описание на всяко едно от нарушенията, като в нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН в АУАН и НП не са изпълнени изискванията на закона за описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. В този смисъл административно наказващият орган е възпроизвел дословно фактическото описание на нарушението, съдържащо се в АУАН, пренасяйки и в НП същата непълнота в констатациите и неяснота по отношение на елементите на изпълнителното деяние, с което е осъществено митническото нарушение. Липсва каквото и да е описание на относими обстоятелства, които да сочат, че посочените  количества стоки са били предмет на внос и същите са внесени в нарушение на митническото законодателство, както и е неясно в какво се изразява нарушението на митническото законодателство. В АУАН и НП е прието, че се касае за се несъюзни стоки, въведени на митническата територия на Съюза. Дефиниция за „несъюзни стоки“ се съдържа в чл. 5, § 24 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно: „несъюзни стоки“ означава стоките, различни от посочените в точка 23/съюзни стоки/, или стоките, които са загубили своя митнически статус на съюзни стоки. В тази връзка, както в акта за нарушение, така и в наказателното постановление липсват мотиви, от които да е видно, по какви съображения е прието, че процесните стоки представляват „несъюзни стоки“, за да бъде извършена преценка за тяхната обоснованост. Не е налично описание, кои доказателства или обстоятелства водят до данни, че продадените в повече количества стоки са внесени на територията на Република България в нарушение на митническото законодателство, от кого и по какъв начин е придобил владението върху тях „ЧА-96“ ЕООД, с ЕИК ***, което от своя страна води до невъзможност да бъде преценено, доколко е налице формирането на знание или предположение от страна на продавача по съответната сделка, респ. от представляващите го лица, че стоката е внесена в нарушение на митническото законодателство.

Предвид горното и доколкото ЗАНН – чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изисква описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, да бъде отразено по начин, който не оставя никакво съмнение относно формата на изпълнителното деяние и конкретните елементи по осъществяването му, то липсата на изискуемото съдържание на АУАН и НП, каквато по гореизложените съображения липсва и в конкретния случай, представлява съществено процесуално нарушение, водещо до накърняване правото на защита на лицето, чиято административна отговорност е ангажирана, тъй като го поставя в невъзможност да организира адекватно защитата си и е основание за отмяната на НП на процесуално основание.

На следващо място и отделно от горното, касационният състав намира, че в съдебното производство АНО не е установил при условието на пълно и главно доказване извършването на което и да е от процесните административни нарушения. В тази връзка следва да се отбележи, че на първо място в административната преписка липсват представени посочените в АУАН и НП митнически декларации/МД/, както и не са представени в превод на български език релевантните фактури по доставките на процесните стоки. Неясно е, как е осъществена преценката от страна на контролните органи, че именно приложените в преписката фактури на турски език са относими към всяко едно от административните нарушения. Липсва каквото и да е обсъждане на релевантни по делото факти, а именно: притежавало ли едноличното дружество стоките, предмет на фактурите за продажба; по какъв начин е придобита собствеността върху тях; в кой момент е придобита същата; налице ли е реалност на доставката на описаните стоки на купувача; къде е осъществена доставката и с транспорт на коя от страните, като предмет на всяка една сделка е стока в количество над 1 000 кг. В случая контролните органи са се задоволили единствено да посочат констатирана разлика в повече за продадените стоки, спрямо подобни по вид, описани в МД, изграждайки изводи за наличието на извършено нарушение на базата на предположения, а не на конкретни факти и обстоятелства, като въведената презумция в чл. 84и от Закона за митниците, не е достатъчна в случая да установи извършването на което и да е от процесните административни нарушения. Отново следва да се посочи, че не са представени доказателства, които да установяват констатациите, че посочените в АУАН и НП продадени стоки -  „гипсова смес“ и „хидратна вар“, по вид и количество, са били предмет на внос и са внесени в нарушение на митническото законодателство, за каквото конкретно нарушение освен, че не са въведени каквито и да са мотиви, не се сочат и доказателства или данни по делото.

Предвид изхода на делото, законосъобразно и в съответствие с релевантната редакция на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, районният съд е присъдил в полза на  „ЧА-96“ ЕООД, с ЕИК ***, деловодни разноски в размер на 250 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на директора на ТД „Тракийска“, Агенция „Митници“ за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Момчилград като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

В настоящето производство не е въведено искане за присъждане на разноски в полза на ответника по касация, поради което и с оглед липсата на доказателства за направени такива, съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 152/08.10.2020 г., постановено по АНД № 248/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                       2.