Р Е Ш Е Н И Е
№ .………./17.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и трети април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав: РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 6695 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от „А." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Е.С." АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** тауърс,
кула Е, бул. „ ******, осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2395.06
лв. /две хиляди триста деветдесет и пет лева и
0.06 ст./, представляваща
обезщетение за ползването на собствения му недвижим имот: сграда - трафопост,
с площ
7.74 кв.м. с трансформатор 253.74 KB, находящ се в ПИ № **, кв. 80 по действащия план на гр. А., обл. Варна, с административен адрес: гр. *****, в
периода от 01.09.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането.
Ищецът основава исковата си претенция
на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата
молба: легитимира се като собственик на гореописания имот, като правото му е обективирано в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, вписан в СВ - Варна под №
***/20.12.2017
г., том ***, дело 19188,
вх. peг. 36007, дв.
вх. per.
№ 35639. В имота бил изкраден и трафопост с площ от 24 кв.м., който се поддържал
от „Е.С." АД. В рамките на исковия
период, ответникът ползвал тази част от имота му, от която реализирал доходи. На 09.01.2018г.
ищецът отправил искане до ответника, последният да изкупи енергиен обект - трафопост, което било
отхвърлено. Вследствие неоснователното
ползване на собствения му имот, ответникът се обогатил за негова сметка,
спестявайки си евентуалния наем, дължим за ползването на имота. Последното
поражда за него правния интерес от провеждане на избраната форма на искова
защита с оглед компенсиране на неоснователното разместване на блага между
правната сфера на всяка от страните. Моли в този смисъл за положително
произнасяне по иска в негова полза.
В рамките на предоставената
му възможност в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен
отговор, обективиращ изявлението му, съобразно което
оспорва изцяло насочения срещу него иск по същество като неоснователен. Оспорва
да е ползвал трафопоста, предмет на спора с диспечерско наименование ТП „Червена звезда“.
Оспорва ищецът да притежава правото на собственост върху трафопоста и неговото
оборудване. Твърди, че в рамките на исковия период към трафопост „ТП Червена звезда" не е имало свързани
абонати/клиенти на ответника и чрез този трафопост не е било извършвано
разпределение на ел.енергия към негови клиенти. Ищецът бил уведомен за
решението на ответника да не изкупува трафопоста, а да пристъпи към изграждане
на собствени съоръжения в замяна на съществуващите, което било негово право по
силата на § 4, ал.5 от ПЗР на Закона за енергетиката /ЗЕ/. На 10.04.2019 г. чрез автоматично пренасочване, абонатите на ответника,
които дотогава били електрозахранвани чрез ТП „Червена звезда", били
прехвърлени/включени да получават електрозахранване от ТП 12 А., с изключение на абонатен номер ****, като
за последния било преустановено предоставянето на ел. захранване от ответника.
Била извършена рехабилитация на кабелна линия ниско напрежение на „ТП 12 А.". Навежда доводи, че ответникът не е собственик на
посочения енергиен обект –
трафопост, поради наличие на изрична законова забрана за придобиване при действалия Закона за електростопанството (ЗЕл.,
обн., ДВ, бр.95 от 12.12.1975г., в сила
от 01.07.1976г., отменен с § 2 от ПЗР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност - ДВ, бр. 64 от 16.07.1999г.) - чл. 2, ал. 1 ЗЕл. (отм.), като липсвали доказателства за
наличие на изключението регламентирано в чл. 2, ал. 2 ЗЕл.
/отм/. При наличието на императивна законова забрана и без
наличие на задължителното разрешение на Асоциация "Енергетика" ищецът
не е могъл да придобие собствеността върху ТП Червена звезда от несобственик. При
действието на следващия закон -
Законът за енергетиката и енергийната ефективност (в сила от 1999 г. до 2004 г.), който отменял ЗЕл от 1975 г., трафопостът представлявал „енергиен обект" по
смисъла на пар.1, т.17 от ДР на закона и доколкото бил държавна собственост при
влизане в сила на закона, то съгласно чл.58 и пар.67, ал.6 от ПЗР е могъл да бъде
придобит в собственост само от енергийното предприятие, което
извършва дейност в енергетиката въз основа на издадено разрешение или лицензия.
Поради това ищецът не е придобил собствеността върху трафопоста, а сключената
от него сделка с неговия праводател не е произвела правно действие поради
противоречие със закона (чл.26 ЗЗД). Сочи, че същата е правната уредба и в
действащия Закон за енергетиката обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г., параграф 4 от
ПЗР. Излага, че трафопост „ТП Червена звезда" като енергиен обект с особен статут и
правен режим е бил държавна собственост и вещ изключена от гражданския оборот,
поради което за ищеца не е съществувала правна възможност да придобие и да бъде
носител на право на собственост върху него. Съществувала и забраната заварени
енергийни обекти да бъдат в собственост на частни лица, различни от
лицензираните енергийни предприятия. Ищецът
не би могъл да ползва трафопоста по предназначение и да получава приходи от
експлоатацията му, тъй като представлявал енергиен обект по смисъла на § 1, т.23 от ДР на ЗЕ, а ищецът не бил лицензирано енергийно
предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ. Моли поради изложените
съображения за постановяване на решение по спора, с което насочения срещу него
иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № **, том ****, рег.№ ****, дело № ***/2017г. се установява, че
ищецът е придобил възмездно, чрез договор за покупко-продажба неурегулиран ПИ № **, кв. 80 по действащия план на гр. А., обл. Варна, с административен адрес: гр. *****,
заедно с изградените в имота Масивна сграда, представляваща бивша валцова
мелница с площ 246 кв.м. и Трафопост с площ 7.74 кв.м..
За установяване, че праводателите на ищеца са притежавали правото
на собственост върху трафопоста са представени Постановление за възлагане на
недвижим имот от 21.01.2016г.; Постановление за възлагане на недвижим имот от
20.12.2016г.; Нотариален акт № ****, том ****, дело № *****/1995г.; Нотариален
акт № ****, том ****, дело № ***/1995г.; Нотариален акт № ****, том ****, дело № ****/1995г.; Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ***, том ****, регистър ****, дело № ****/1929г..
От ответника е представено счетоводно извлечение от инвентарна
книга, в което са описани следните активи: Земя ТП 12 А., дата 30.12.1996;
Сграда ТП 12 А., дата 01.08.1990г.; Кабел СрН разк. ТП 12-ТП-14 и до нов ТП гр. А., дата 26.04.2016г..
Съобразно заключението по допуснатата СИЕ,
цената на ползването на процесния трафопост за периода от 01.09.2019г. до
29.02.2020г. възлиза на 2 395.06 лв.. Като база за определяне
на конкретния размер на обезщетението, вещото лице е използвало приетата от
КЕВР Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен
газ.
По делото е допусната и СТЕ. Вещото лице Н. В. след посещение на енергийните
обекти - трафопостове, намиращи се в гр. А., ул. Г.П."
№1, дава следното заключение: двата трафопоста се намират и са разположени един
до друг. Представляват два отделни самостоятелно обособени електрически
трафопоста. Единият е с диспечерско наименование „ТП Червена звезда", а
другият е с диспечерско наименование „ТП 12 А.". На втория са поставени табели с логото на „ЕРП-Север" и
означена цифрата 12. На фасадата на „ТП 12 А." са монтирани в електромерни табла 20 броя трифазни електромера, които обслужват и измерват потребяваната
ел.енергия на разположените в съседство сгради и помещения. При отваряне на
трафопоста, вещото лице е установило, че всички ел. съоръжения в сградата - ВЛДК - разединители са под напрежение и работят нормално. Напрежението
е прекъснато към „ТП Червена звезда" и на практика същият не функционира. Абонатите,
които е обслужвал „ТП Червена звезда" вече са електрозахранени
от „ТП 12-А.". В „ТП 12 А." е монтирана
трансформаторна машина с мощност 400 KVA, а в „ТП Червена
звезда" машина с мощност 1 000 KVA. Към „ТП 12 А." са насочени 59 абоната - 22 трифазни и 37 монофазни.
Монофазните абонати се намират в блока срещу
трафопоста и електромерите им са в ГРТ (главно разпределително табло) в самия
блок. „ТП 12 А." е оборудван с електрически уредби
и съоръжения необходими за експлоатацията му и е предвиден да извършва
преобразуване на ел. енергия от средно в ниско напрежение, както и за
разпределение на ел. енергия във всеки от свързаните към него консуматори
(абонати). Съобразно изявленията на вещото лице Н. В. в о.с.з от
За установяване, че в периода от 01.09.2019г. до 29.02.2020г. ответникът е
ползвал трафопоста с площ 7,74 кв.м., ищецът е
ангажирал гласни доказателства.
Св. И.И.в периода 2019г. до м. март
2020г. е работила в ищцовото дружество, с място на
работа гр. А., ул. Г.П. №1, производствен цех. В дворното място имало два
трафопоста, единият по-голям /зелен на цвят/, а другият по-малък /оранжев/.
Малкият трафопост бил собственост на ищеца. През пролетта на 2019г., служители
на Енерго-Про премествали съоръжения от големия в малкия трафопост. От
управителя на ищцовото дружество знае, че преди
години е имало мелница, която била захранвана от малкия трафопост. Не знае
управителят на А. ЕООД да има достъп до малкия трафопост.
Св. Р.Н. в периода 2019г. до м. март 2020г. е работила в ищцовото дружество, с място на работа гр. А., ул. Г.П. № 1.
Там където работела имало два трафопоста един до друг. Знае, че малкият
трафопост е купен от ищеца, заедно със земята. Преди това обслужвал стара
мелница. През пролетта на 2019г., служители на „Енерго-Про“ премествали
съоръжения от единия в другия трафопост. Не знае управителят на А. ЕООД да има
достъп до малкия трафопост.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен за разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД, който има субсидиарен характер и неговото приложение е възможно само тогава, когато
липсват други средства за защита, както е в процесния случай. Между ищеца и ответника
липсва сключен договор за ползване на трафопоста и съоръженията в
него за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други клиенти, с който страните да са
уговорили заплащане на цена по чл.117, ал.8 от Закона за енергетиката. Съобразно разпоредбата
на чл.117, ал.8 ЗЕ за посочените субекти възниква правото да сключат двустранен
договор, с който да уредят имуществените си отношения по повод предоставения от ищеца на ответника достъп до съоръженията
в собствения му имот срещу заплащане от ответника на цената, определена по одобрена от комисията /ДКЕВР/
методика.
Уважаването на иск за заплащане
на обезщетение за ползването на определена вещ по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставя
кумулативното наличие на няколко предпоставки: ищецът да е собственик на вещта;
вещта да се ползва от ответника; липса на правно основание за ползването на
вещта; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на
ответника. При преценката на тези предпоставки следва да бъдат съобразени
всички специални нормативни изисквания или ограничения, когато обектът на
ползването е вещ, по отношение собствеността и/или ползването, на която такива
съществуват. С оглед статута си на енергиен обект и част от
електроразпределителната мрежа на страната по смисъла на т. 23 и т. 22 от
Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, процесното съоръжение –
трафопост, представлява именно такъв специфичен обект и по отношение на него е
приложима правната регламентация, съдържаща се в специалните закони.
В рамките на производството, ответникът е
оспорил собствеността на ищеца върху процесния обект.
Основният спорен по делото въпрос е каква
е собствеността върху процесния трафопост, както и дали ищецът е могъл и
съответно е придобил собствеността върху същия.
Анализът на доказателствения материал не
установява принадлежността на правото на собственост на ищеца върху трафопоста.
Съдът не възприема тезата на ищеца, че праводателите му са притежавали вещни права
на собственост върху процесния обект, които са могли да бъдат впоследствие
обект на прехвърлителна сделка, така че да го легитимират
с претендираните права на собственост. При положение, че процесният обект - трафопост като част от
енергийната система на страната - държавна собственост е бил изваден от
гражданския оборот, сделки с цел пораждане на вещно-транслативен
ефект се явяват недействителни по арг. от чл. 26, ал.1 ЗЗД,
като противоречащи на Закона, респ. негодни да породят целения правен резултат
- прехвърляне на собствеността.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от
Закон за електростопанството /обн. ДВ, бр. 71/27.03.1948 г., отм. ДВ
бр. 95/1975 г./ енергийните източници и всички съоръжения за производството,
пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна
общонародна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
горепосочения закон Държавата може да преотстъпва на местните органи
на държавната власт, на държавните предприятия, или на обществени организации -
водни синдикати, кооперации и др. - строежа и експлоатацията на енергийни
обекти от местно значение, или за собствени нужди.
Последващият Закон за електростопанството
/обн. 1975 г., отм. 1999 г./, също в чл. 2, ал. 1 предвижда, че електрическите
уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия са държавна собственост,
като с чл. 2, ал. 2 от закона е дадена възможност на кооперативните или други
обществени организации с разрешение на Асоциация "Енергетика" да
придобиват и притежават отделни енергийни обекти за задоволяване на собствените
си нужди от електрическа енергия.
Липсват доказателства относно точната дата
на изграждане на трафопоста и въвеждането му в експлоатация. Данни за
изграждането на трафопоста се съдържат единствено в приложеното решение по
гр.д. № 3983/2009г. на ВРС и част от експертиза към него (лист 108-113 от
делото), която не може да бъде кредитирана в настоящото производство. В същите
се посочва, че трафопостът от 7 кв.м., захранващ Мелница е изграден 1948/1957 година.
В конкретния случай е приложим Закон за електростопанството
/обн. ДВ, бр. 71/27.03.1948 г., отм. ДВ бр. 95/1975 г./.
По време на действието на Закона за
електростопанството от 1948г. и Правилника за приложението му, Закона за
плановото изграждане на населените места и Правилника за приложението му от
1960 г. не съществува забрана за изграждането на енергийни обекти в
имоти частна собственост. Съгласно чл.2
ал.1 от този закон „Енергийните източници и всички съоръжения за
производството, пренос и разпределение на енергията, както и
електропромишлеността, са държавна общонародна собственост” . Единственото
изключение е регламентирано в чл. 2, ал. 2, като се е изисквал изричен
административен акт от Асоциация "Енергетика", за който ищецът не е
ангажирал доказателства, още повече че
изключението се отнася само за такива енергийни обекти, които
задоволяват собствените им нужди от електрическа енергия, т.е. когато
трафопостът захранва само един потребител.
С влизане в сила на ТЗ, енергийните предприятия се
преобразуват в търговски дружества, като имотите записани в балансите им се
считат включени в капитала им по силата на самия закон – от 1.VІІ.1991 г. за
съществуващите държавни предприятия каквато е била тогава ЕАД „НЕК”. Правото на
собственост на държавата се преобразува в право на собственост върху капитала
на държавните търговски дружества. Носител на всички вещни права е търговското дружество, като
самостоятелен правен субект – в този смисъл е и т.4 от Р. № 11 от 21.V.2001 г.
на Конституционния съд по к.д. № 18/2000 г..
Относно собствеността на енергийните
обекти принципът, залегнал в законодателството е, че те трябва да принадлежат
на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на
енергетиката. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК
решение № 440/23.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1605/2010 г., IV г. о..
Сградата на трафопоста, с оглед
предназначението й да обслужва това съоръжение със специален режим, не
представлява самостоятелен обект на собственост, а правният й режим следва този
на ел. съоръжението /в този смисъл Решение № 883/26.07.2007 г. по гр. д. №
1207/2006 г., II г. о., Решение № 619/07.11.2007 г. по т. д. № 258/2007 г. на ВКС -
ТК, Определение №
28/20.01.2009 г. по ч. търг. д. № 606/2008 г., на ВКС/, т. е. и
същата се явява изключителна държавна собственост. Предвид тази разпоредба,
съдът намира, че е била налице законова пречка за придобиване на трафопоста. Ищецът
не е енергийно предприятие и не би могъл след влизане в сила на ЗЕЕЕ и ЗЕ да придобива енергийни
обекти, в частност процесния трафопост, на каквото и да било основание, вкл. по
давностно владение
При така направените изводи съдът приема,
че след като ищецът не е собственик на процесния трафопост, той не би могъл да
се обедни от обстоятелството, че ответникът ползва сградата и разположените в
нея съоръжения.
В този смисъл предявеният иск за заплащане
на обезщетение за ползване на трафопоста е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенцията за присъждане на законна лихва
върху исковата сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати сторените от ответника разноски в настоящото
производство /500 лева депозит за вещо лице/, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 300 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „А." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** срещу „Е.С." АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** ****, бул. „ ******, осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 2395.06 лв. /две хиляди триста
деветдесет и пет лева и 0.06 ст/., представляваща обезщетение за ползването на собствения му недвижим
имот: сграда -
трафопост, с площ 7.74 кв.м. с
трансформатор 253.74 KB, находящ
се в ПИ №
**, кв. 80 по действащия план на гр. А., обл. Варна, с административен адрес: гр. *****, в
периода от 01.09.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА „А."
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.С." АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** *****, бул. „ ****** сумата от 800 лева /осемстотин лева/, представляваща реализирани в хода на делото от ответника съдебно
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 3, вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра
на съдебните решения по чл. 235, ал. 5 ГПК. Препис от настоящото решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: