Р Е Ш Е Н И Е
№
261372/23.11.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 22.10.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18580 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата на допускането.
Производството
по делото е образувано по искова молба от
ищцата М.Н.П. ЕГН ********** , с адрес: *** срещу ответника Н.М.П. ЕГН ********** , с адрес: ***, с
която е предявен конститутивен иск с
правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС за допускане и извършване делба на следния
недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ с идентификатор №***********с административен адрес гр.В., район
„О.“, ул. „Р“ №*, вх.*, ет.*, ап.**, находящ се в
сграда № 2, разположена в поземелен имот идентификатор № ********по КККР на
гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК,
с предназначение на обекта: жилище, апартамент, нива на обекта: 1 и площ от
100.69 кв.м., ведно с прилежащите му 2.7421% ид.ч. от общите части на сградата,
изба 14 с площ от 15.85 кв.м. и таван 7 с площ от 7.60 кв.м, при съседни обекти
в сградата: на същия етаж: ***************, под обекта: ***********и над обекта
***************според представената схема № 27566/22.10.2012г. на самостоятелен
обект в сграда, а съобразно предходен акт за собственост Апартамент №24,
находящ се в гр.Варна, община Варна, област В.УЛ.**,№**,ВХ.**,ЕТ.*с площ от
100.69 кв.м., състоящ се от дневна с ниша, хол, хол,
две спални, два дрешника, килер, клозет, баня и входно антре, при граници:
апартамент №25 собственост на Л.В.Х.на изток, апартамент №23 собственост на Г.Г.Г. И Т.С.Г.на запад, ул. „Витоша“ на север и дворно място
по посока ул. „Рила“ на юг, ведно с прилежащото му избено помещение №14 с площ
15.58 кв.м., при граници: на изток изба №15 собственост на Ангел Стефанов
Николов, на запад стълбище, на север коридора и на юг дворно място по посока
ул. „Рила“ и Таван №7, с площ от 7.60 кв.м., при граници: на изток таван №6
собственост на ДСО „Воден транспорт“ Варна, на запад таван №8 собственост на
Георги Георгиев Георгиев, на севет коридор и на юг дворно място по посока ул.
„Рила“, както и 2.7421% ид.ч. от общите части на сградата, при квоти, както
следва: ¾ за ищцата и ¼ за
ответника.
В исковата
молба се твърди, че процесният имот е придобит от общите за страните
наследодатели М.С.П., с ЕГН ********** и съпругата му М.Н.П., с ЕГН **********,
чрез ЖСК и същите се снабдили с нотариален акт за собственост № 127, том IV,
дело № 1641/20.04.1976г.
Сочи се, че М.С.П.
е починал на 24.11.2000г., с което се прекратила съпружеската имуществена
общност, а негови наследници били преживялата съпруга М.Н.П. и синът му Н.М.П..
По посочения начин ответника Н.М.П. е придобил по наследство от баща си М.С.П.
¼ ид.ч. от собствеността върху процесния апартамент.
Твърди се, че
с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 80, том I, нот. дело
№68/25.10.2012г. на Стелиана Костадинова, нотариус с рег.№ 446 в РНК, с район
на действие района на Варненски районен съд, М.Н.П. дарила на ищцата и нейна
внучка М.Н.П. собствените си ¾ ид.ч. от имота. Със същият акт М.Н.П. си
запазила изцяло, пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху
дарявания имот. С декларация , вписана в Агенция по вписванията на 28.11.2018г.
, М.Н.П. се отказала от правото си на ползване на имота.
Излага се, че
тъй като страните не можели да постигнат доброволно уреждане на прекратяването
на съсобствеността, то за ищцата е възникнал правен интерес от предявения иск.
Ищцата моли
за постановяване на решение, с което да бъде допусната делба на процесния
недвижим имот при квоти ¾ за ищцата и ¼ за ответника.
В срока и по
реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва предявения иск като допустим, но неоснователен.
Ответникът
релевира възражение по чл.76 ЗН за относителна недействителност спрямо него на
разпореждането, извършено с нот. акт за дарение от 25.10.2012г., тъй като между
наследниците на М.С.П., починал на 24.11.2000г. не е била извършена делба на
наследството му. Излага се, че с оглед направеното възражение за относителна
недействителност на разпореждането , то следва да се приеме, че между страните
не е налице съсобственост върху процесния имот.
Освен
гореизложеното ответникът твърди, че упражнява фактическа власт върху процесния
имот и го владее и свои, явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10
години, още от смъртта на баща си до момента на предявяване на иска. Твърди се,
че ответникът е ремонтирал и подобрявал имота със свои сили и средства и
неговите действия са били такива по осъществяване на несмущавано владение по
смисъла на чл.68 и 69 ЗС, т.е. държал вещта като своя, владеел я е изключително
за себе си и не се е съобразявал с
правата на останалите съсобственици.
Предвид
изложеното , се моли за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, съобразно чл.188 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
от приобщения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 127,
том IV, нот.дело № 1641/20.04.1976г. на варненски нотариус , М.С.П. и М.Н.П. са признати за собственици на недвижим
имот , представляващ: Апартамент №24, находящ се в гр.Варна, между улиците
„Георги Димитров“, „Рила“, „Раковски“ и „Витоша“, ЖСК „Кораборемонтчик“ на
трети етаж, първа секция, състоящ се от дневна с нища, хол, две спални, два
дрешника, килер, клозет, баня и входно антре с обща площ 100.69 кв.м., при
съседи: апартамент № 25 собственост на Л.В.Х.на изток, апартамент № 23
собственост на Г.Г.Г. И Т.С.Г.на запад, ул. „Витоша“
на север и дворно място по посока на ул. „Рила“ на юг, ведно с прилежащите му
изба №14 с площ от 15.85 кв.м., таван №7 с площ от 7.60 кв.м. и 2.7421% идеални
части от общите части на сградата , въз основа на построен жилищен блок от ЖСК
„Кораборемонтчик“ и след разпределението на апартаментите от Общото събрание на
кооперацията.
От
представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че М.С.П. е починал на 24.11.2000г., за което е съставен
акт за смърт № I - 1232/24.11.2000г. от Община
Варна и оставил за свои наследници по закона преживялата съпруга М.Н.П.
и сина си Н.М.П., който е ответник в настоящото производство.
С
договор за дарение , обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
80, том I, рег.№ 4338, нот. дело № 68/25.10.2012г. на Стелиана Костадинова,
нотариус с район на действие района на Варненски районен съд, регистрирана под
№ 446 в РНК, преживялата съпруга М.Н.П. е
дарила на внучката си М.Н.П. /ищца в настоящото производство/ собствените си
¾ ид.ч. от Апартамент № 24, находящ се в гр.Варна, община В.УЛ.**,№**,ВХ.**,ЕТ.*с
площ от 100.69 кв.м. представляващ самостоятелен обект с идентификатор №***********с
административен адрес гр.В., район „О.“, ул. „Р“ №*, вх.*, ет.*, ап.**, находящ се в сграда№2, разположена в поземлен имот
идентификатор № ********по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, с предназначение на обекта:
жилище, апартамент, нива на обекта: 1 и площ от 100.69 кв.м., ведно с
прилежащите му 2.7421% ид.ч. от общите части на сградата, изба 14 с площ от
15.85 кв.м. и таван 7 с площ от 7.60 кв.м, при съседни обекти в сградата: на
същия етаж: ***************, под обекта: 10135.1505.5.2.12 и над обекта ***************според
представената схема № 27566/22.10.2012г. на самостоятелен обект в града, а
съобразно предходен акт за собственост Апартамент №24, находящ се в гр.Варна,
община Варна, област В.УЛ.**,№**,ВХ.**,ЕТ.*с площ от 100.69 кв.м., състоящ се
от дневна с ниша, хол, хол, две спални, два дрешника,
килер, клозет, баня и входно антре, при граници: апартамент №25 собственост на Л.В.Х.на
изток, апартамент №23 собственост на Г.Г.Г. И Т.С.Г.на
запад, ул. „Витоша“ на север и дворно място по посока ул. „Рила“ на юг, ведно с
прилежащото му избено помещение №14 с площ 15.58 кв.м., при граници: на изток
изба №15 собственост на Ангел Стефанов Николов, на запад стълбище, на север
коридора и на юг дворно място по посока ул. „Рила“ и Таван №7, с площ от 7.60
кв.м., при граници: на изток таван №6 собственост на ДСО „Воден транспорт“
Варна, на запад таван №8 собственост на Георги Георгиев Георгиев, на север
коридор и на юг дворно място по посока ул. „Рила“, както и 2.7421% ид.ч. от общите
части на сградата. Дарителката М.Н.П. е запазила за себе си изцяло, пожизнено и
безвъзмездно, вещно право на ползване върху дарявания имот.
Видно
от приобщената по делото Нотариална покана с нотариално заверени подписи с
рег.№ 6636 том 3 акт 68 / 14.09.2018г. , ищцата М.Н.П. и нейната баба и праводател М.Н.П. са отправили нотариална покана до
ответника Н.М.П., с която го уведомяват, че е невъзможно съвместното им
съжителство и го канят да се яви в кантората на нотариус Павлина Симеонова
вписана в РНК под № 335 за да даде писмено нотариално заверено съгласие за
продажбата на процесния апартамент по пазарни цени.
От
представената по делото разписка се установява, че нотариалната покана е
връчена лично на ответника на 23.10.2018г., а от Констативен протокол от 05.11.2018г. се
установява, че ответникът не се е явил в нотариалната кантора в предоставения
му срок от получаването йъ – 23.10.2018г., включително и към датата на
съставяне на констативния протокол за извършване на поисканото от него
действие.
С
писмена декларация с нотариална заверка на подписа, вписана в Служба по
вписванията гр.Варна на 28.11.2018г. М.Н.П. се е отказала от запазеното си
право на ползване върху процесния имот.
За
изясняване фактическата страна на спора са допуснати гласни показания
посредством разпит на водените от ищцовата страна свидетели М.Н.П. и Г.Х.Г..
Видно
от показанията на свидетелката М.Н.П.,
на 88 г., баба на ищцата и майка на ответника , същата заявява, че живее
в процесния апартамент от 1975 година. Твърди , че до смъртта на нейния съпруг,
последният е плащал данъците за апартамента, а след това свидетелката е поела
тази отговорност, тъй като се е чувствала собственик на имота. Излага , че когато
се наложило да се прави основен ремонт на покрива , отново свидетелката е
платила за това. В жилището живеели свидетелката и нейния син Н.П. /ответник в
настоящото производство/ , като имали уговорка той да си направи къща отделно.
Свидетелката твърди, че е помагала финансово на ответника при извършване на
ремонти на апартамента, както и за къщата му. Според свидетелката, ищцата
излязла на квартира преди 2-3 години, тъй като не се разбирала с баща си Н.П.
/ответник в настоящото производство/. Свидетелката твърди , че е плащала
сметките за апартамента. Излага , че ответникът е правил ремонт в апартамента, като свидетелката
имала спестени 3500 германски марки и му ги е дала , когато остъклявал
терасите. В семейството имало уговорка процесният апартамент да остане за
ищцата, а за другото дете на ответника да остане апартамента на другата баба,
но когато свидетелката казала на ответника да се ориентира - той се разсърдил. Ответникът бил на 15 години
, когато влезли в апартамента и сключил брак през 1980г. След сключване на
брака съпругата на ответника също заживяла в процесния апартамент и оттогава
живеела там. Ищцата сключила граждански брак, след което напуснала апартамента
и заживяла със съпруга си, но когато се развела отново се върнала в
апартамента.
Видно от показанията на свидетеля Г.Х.Г.,
роден 1975г., без родство и дела със
страните по делото, същият излага, че
ищцата е живяла в процесния недвижим имот пред сключването й на
граждански брак , като след развода си , се е върнала в апартамента. Твърди, че
е посещавал процесния недвижим имот , с оглед необходимост за съдействие на
бабата на ищцата за различни нужди. На свидетелят сочи, че му е известно, че
ищцата и баба й обитавали две стаи и санитарните помещения. Останалите
помещения не им е било позволени да посещават, вследствие на влошени семейни
взаимоотношения. Доколкото знае и кухнятя не е имало възможност да използват , поради тази причина условията не са
били много приятни за пребиваване.
За
изясняване фактическата страна на спора са допуснати гласни показания
посредством разпит на водените от ответната страна свидетели Б.Г.И., И.К.И. и С.Д. П..
Видно
от показанията на свидетеля Б.Г.И.на 72 година, без родство и дела със страните
по спора , същият твърди, че познава ответника Н.П. от 2007-2008 година и знае
къде живее. Твърди ,че ответникът е
живеел със съпругата си. Излага , че в апартамента живеел и синът на
ответника, а дъщеря му не е живеела при тях. Свидетелят твърди, че е ходил в
апартамента само веднъж, но не е влязъл вътре, защото знаел, че отношенията
между страните по делото са силно влошени.
В
показанията си свидетелят И.К.И., на 57 години, без родство и дела със страните
по спора, твърди, че познава ответника и
семейството му от около 30 години. Сочи се, че семейството е живеело на ул.
„Рила“ и винаги е живеело там. След като дъщерята на ответника се омъжила, тя
напуснала апартамента и заживяла на друго място. Във входа имало пожар и
трябвало да се направи ремонт. Свидетелят не знае кой е финансирал ремонта. Твърди
, че ответникът имал къща в с.Здравец и през лятото е ходел там. Свидетелят излага, че не е влизал в
апартамента.
Видно
от показанията на свидетелката С.Д.П., родена 1961г., майка на ищцата М.Н.П. и съпруга на ответника
Н.П., свидетелката излага, че процесният апартамент
е семейният имот от 1981г. , когато се оженили със съпруга й /ответник в
настоящото производтво/ и до днес живеят там на ул.“Рила“ № 7 в продължение на
тридесет и девет години. Свидетелката твърди, че след смъртта на свекъра й в
имота живеели тя, съпругът й, сина и дъщеря й , докато се омъжи. Твърди, че дъщеря й /ищцата в настоящото
производство/ две години е живяла на семейни начала с бъдещия си съпруг в
неговото жилище, след като се омъжила за него , живяла три месеца в дома и след това отново се върнала в
процесния апартамент, после живяла известно време , след това което излезнала на
квартира и престаналя да посещава дома и да поддържа контакти с тях. В жилището
е живяла е свекърва й, като преди
смъртта й , последната е имала здравословни проблеми, деменция, губила се,
винаги звъняли на ответника да я прибере и те никога не отказвали да се грижат
за нея. В един момент разбрали, че
свекървата е дарила на дъщеря им процесния недвижим имот , като свидетелката
счита, че това е непристойна постъпка, защото те са се грижили за свекървата, а
ищцата е убедила своята баба за дарението зад гърба им. Свидетелката твърди ,
че ответникът от 39 години плаща
сметките, обгрижва имота, правил е подобрения в имота, не е търсил съдействие
на дъщеря им и се счита за собственик на имота. Свидетелката твърди, че дъщеря им вече много рядко се появява в имота,
по–скоро в тяхно отсъствие, има ключ и
до днес, въпреки влошените им отношения и мъката, която им е причинила , тя е
тяхно дете.
Видно
от приобщената по делото справка с вх.№ 274806/21.10.2020г. от Община Варна,
относно адресна регистрация и семейно положение на М.Н.П., постоянният и
настоящ адрес *** , считано от 10.08.2010г., а семейното й положение е :
разведена , сключен граждански брак № 843/31.107.2010г. и прекратен с решение
по гр.д.№ 5170/08.07.2011г.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
С оглед особеностите на производството по съдебна делба, в
тежест на всеки от съделителите е доказването на изгодните за него факти. Тъй
като всеки от съделителите е ищец по своя иск и ответник по иска за делба на
всеки от останалите съсобственици, то всяка от страните по делото следва да
установи: съществуването на делбения имот; наличието на имуществена общност по
отношение на имота, предмет на делба и начина на възникване на същата,
съобразно твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата молба;
кръга на лицата, участващи в съсобствеността; качеството си на съсобственик на
имота, предмет на делба; както и размера на притежавания от нея дял.
Между
страните не е спорно обстоятелството, а и видно от приобщения по делото
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 127, том IV, нот.дело №
1641/20.04.1976г. на Варненски нотариус ,
М.С.П. и М.Н.П. са придобили собствеността върху процесния апартамент по
време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност, вследствие на реализирано право на строеж от ЖСК
„Кораборемонтчик“.
Със
смъртта на М.С.П. на 24.11.2000г. , съпружеската имуществена общност е
прекратена , предвид на което след тази дата М.Н.П. се явява собственик на
¾ ид.ч. от процесния недвижим имот, от които ½ ид.ч. - вследствие
на прекратената съпружеска имуществена общност със смъртта на съпруга й М.С.П.
и ¼ ид.ч., придобита по
наследяване от съпруга й/ , а ответникът Н.М.П. се явява собственик на ¼ ид.ч.
по наследяване от своя баща М.С.П..
С
договор за дарение , обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
80, том I, рег.№ 4338, нот. дело № 68/25.10.2012г. на Стелиана Костадинова,
нотариус с район на действие района на Варненски районен съд, регистрирана под
№ 446 в РНК, преживялата съпруга М.Н.П.
е дарила на внучката си М.Н.П. /ищца в настоящото производство/ собствените си
¾ ид.ч. от процесния апартамент.
По
отношение на възражението на ответника, че е владял процесните ¾ ид.ч.
от процесния недвижим имот , съдът намира , че същото е неоснователно.
При
формиране на горния извод, съдебният състав съобрази, че когато едно лице
установи фактическа власт върху вещ на основание наследяване, то има качеството
на държател на идеалните части на останалите сънаследници, независимо дали
последните знаят за настъпилото правоприемство и за придобитите от тях права.
Това е така, тъй като при наследяване владението върху вещта, което е имал
наследодателя, се придобива по право от всички негови неговите наследници, а не
само от този, който е останал и ползва наследствения имот. Като съсобственик
той има право да ползва сам цялата вещ-чл. 31, ал.1 ЗС, доколкото това не пречи
на останалите съсобственици също да ползват имота съобразно правата си. Затова
само въз основа на факта, че съсобствения имот продължително време се е ползвал
от един сънаследниците, не може да се съди за това дали той е преобърнал
държанието на чуждите идеални части във владение за себе си или упражнява
предоставеното му от закона право да си служи с цялата вещ. / В този смисъл
Решение № 192/16.02.2017 г. на ВКС- І гражданско отделение/.
Според
приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, в
отношенията между сънаследници презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага. Когато
съсобственик, установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както
е при наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални
части, той трябва да докаже, че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено
обективират спрямо останалите съсобственици намерението му да владее техните
идеални части за себе си. За да породи придобиване по давност на чуждите
идеални части, промяната на намерението като волеви акт предполага външна
изява, доведена до знанието на останалите съсобственици чрез извършването на
такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът е установил
изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата им.
Снабдяването на съсобственика с констативен нотариален акт за собственост на
целия имот само по себе си не представлява обективиране на намерението за
своене пред останалите съсобственици. Констативният нотариален акт се издава в
едностранно охранително производство по искане на молителя, в което останалите
съсобственици не участват, поради което те не биха могли да узнаят отричането
на правата им, докато този акт не им бъде съобщен или противопоставен.
Отдаването на сънаследствения имот под наем или аренда и получаването на
гражданските плодове само от някой от съсобствениците по своята същност са
сходни с действията, които съсобственикът може да извършва с общия имот, поради
което също не могат да се третират като проява пред тях пред тях на намерението
на съсобственика да владее имота изцяло за себе си.
С
настъпването на смъртта на М.С.П. ответникът е придобил ¼ ид.ч. от
собствеността върху имота и е останал държател на другите ¾ ид.ч.
притежавани от неговата майка. По делото липсват доказателства ответникът явно
да е демонстрирал, че отрича правата на останалите собственици и с това да е
трансформирал държането във владение.
Като
съобрази събраните по делото гласни показания съдът намира, че от същите не се
установява обстоятелството, че ответникът е демонстрирал по недвусмислен начин
спрямо своята дъщеря намерението си да свои вещта , т.е. че счита процесното
жилище за свое. Дори и да се приеме за установено обстоятелство, че ответникът
е заплащал сметките по отношение на процесния апартамент и извършвал ремонти ,
това не води до автоматичен извод, че същият е демонстрирал ясно и
недвусмислено пред своята същеря намерението да третира жилището като
свое. Обичайно е съсобственик, който не
обитава имота да не се противопоставя на извършването на подобрения от
преимуществено обитаващия имота съсобственик. Последното обаче не означава, че
неползващият имот съсобственик се е дезинтересирал от притежавания от него дял
от имота.
През
целия посочен в отговора на исковата молба период в апартамента е живяла
майката на ответника М.Н.П., която е
имала учредено при сключване на договора за дарение вещно право на ползване
върху имота. От нейните показания се установява, че тя е заплащала разходите за
поддръжка на имота, участвала е със собствени средства при извършвани ремонти и
като цяло се не е приемала ответника за собственик на имота, на което той не се
е противопоставил. Показанията на водените от ответната страна свидетели също
не сочат да е настъпила промяна в действията на ответника като държател на
чуждите идеални части от имота. Ищцата е напуснала жилището поради влошените си
отношения с ответника, но в него е продължила да живее нейната баба и
праводател, която е осъществявала държане на имота за ищцата, което не е
отблъснато от ответника. Ищцата и към настоящия момент има ключ от апартамента и периодично се връща
в него , видно от твърденията на св.С.П..
Наред
с изложеното, настоящият съдебен състав съобразява
и обстоятелството, че от приобщената по делото Нотариална покана с нотариално
заверени подписи с рег.№ 6636 том 3 акт 68 / 14.09.2018г. , , с която ищцата М.Н.П. и нейната баба и праводател М.Н.П. са отправили нотариална покана до
ответника Н.М.П., с която го уведомяват, че е невъзможно съвместното им
съжителство и го канят да се яви в кантората на нотариус Павлина Симеонова
вписана в РНК под № 335 за да даде писмено нотариално заверено съгласие за
продажбата на процесния апартамент по пазарни цени, също е видно, че ищцата се
счита за собственик на притежаваните от
нея идеални части от процесния недвижим имот.
При
тези доказателства съдебният състав намира, че по делото не е установено, че ответникът е
владелец на идеалната част на ищцата и че е установил фактическа власт върху
целия имот като свой със съгласието на ищцата, която не е считала себе си за
собственик по наследство, както и за устна уговорка между сънаследниците за
разпределение на наследствените имоти.
Съдът намира, предвид събраните по делото гласни доказателства, че не е
установено упражняване на постоянно, явно, непрекъснато, спокойно и несъмнено
владение върху 3/4 идеални части от имота с намерение за придобиване на
собствеността , противопоставено на
действителния собственик на имота - в настоящия случай другия съделител- ищцата М.Н.П..
По
отношение на релевираното от ответника възражение по реда на чл.76 от ЗН,
съдебният състав съобрази, че с Решение № 1330/15.11.2019г. е обезсилено
Решение 1659/18.04.2019г., постановено по гр.д.№ 18580/2018г. , поради липсата
на конституиран необходим другар - майката
на ищцата М.Н.П., която има качеството на ответник по възражението по чл.76 от ЗН, като е върнал делото на Варненски районен съд за ново разглеждане след
конституиране на М.Н.П. като главна страна в делбеното производство.
Видно
от представения по делото Препис-извлечение от акт за смърт, М.Н.П. е починала
на 04.03.2020г. , за което е съставен акт за смърт № 16/05.03.2020г. в с.Рояк,
Дългопол, община Варна.
От постъпилата справка от Община Варна се установява
, че единствен наследник на М.Н.П.Н.М.П. – син , който се явява ответник в
настоящото производство.
Предвид
изложеното , настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо
конституирането на други страни в производството по делото , т.к. М.Н.П. е починала , а неин единствен наследник е Н.М.П.
– син , който е ответник в настоящото производство.
Настоящият
състав намира предявеното от ответника възражението по чл. 76 ЗН, за
неоснователно по следните съображения:
С ТР №
72/85 г. от 9.04.1986 г. по гр. дело № 36/1985 г. на ОСГКВС и ТР№ 1/19.05.2004
г. по тълк. гр. дело № 1/2004 г. на ОСГКВКС е преутвърдена практиката на
съдилищата, според която чл. 76 ЗН не намира приложение когато наследството
съставлява и се изчерпва само с една вещ; когато е извършено разпореждане с
наследството като съвкупност от права и задължения /чл. 212 ЗЗД/, както и
когато разпореждането е извършено от един сънаследник в полза на друг
сънаследник. В този смисъл е и решение № 197 от 4.12.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1446/2013 г., II г. о., ГК, постановено на осн. чл. 290 ГПК/.
Разпоредбата
на чл. 76 ЗН цели да охрани интересите на наследниците, тъй като всяко
прехвърляне на идеална част на трето лице, води до усложнения при ликвидацията
на наследството. Сделката би била относително недействителна ако се прехвърли
идеална част на лице което не е наследник. Няма никаква пречка обаче, ако един
/или няколко/ наследник се разпореди със своята идеална част в полза на друг
наследник, тъй като в този случай не се накърняват интересите на наследниците,
а сделката увеличава частта само на наследника - приобретател по нея. Той не е
трето лице по отношение на наследството и затова чл. 76 ЗН не намира
приложение. В този смисъл е константната практика на ВКС изразена и в решения №
773 от 13.10.1994 г. по гр. д. № 491/94 г. на ВКС I ГО и № 105 от 17.02.2009 г.
по гр. д. № 750/08 г. на ВКС III ГО. Решение № 534 от 29.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1563/2009 г., I г. о., ГК./
По
изложените съображения и тъй като в хода на настоящото производство не е
извършено прехвърляне на ид.части между сънаследници, съдът намира възражението
по чл. 76 ЗН за неоснователно.
Вследствие
на изложеното , с оглед съвкупния доказателствен материал, съдът формира извода,че
искът за делба е основателен и следва да бъде уважен, като такава се допусне,
при посочените от ищцовата страна квоти- за ищцата М.Н.П. – ¾ ид.ч. и за ответника Н.М.П. – ¼ ид.ч.
от имота.
Съдът
намира , че не следва да се произнася по разноските, т.к. приетият принцип в
практиката на ВКС е разноските да останат така като са направени от всяка от
страните , след като с решението на съда няма изрично произнасяне по други
искове освен по иска за делба. В делбения процес, доколкото присъединените
искове са под формата на възражения, отделно не се присъждат разноски, същите
се определят по правилата на чл. 355 ГПК с решението по извършване на делбата.
Последователна е практиката на ВКС /опр.№24/15.01.2013 г., опр.№144/24.04.2012
г. по гр.д.№70/11 г., опр.№203/15.05.2011 г. по гр.д.№205/11 г./, че решението
по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се дължи и
присъждане на разноски. Същата позиция е
застъпена и в редица решения на ВКС/решение №3/6.02.2012 г. по гр.д.№189/11 г.-
ВКС/, където е постановено, че с оглед разпоредбата на чл.355 ГПК в първа фаза
на делбата страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с
решението по извършване на делбата във втора фаза.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да бъде извършена
съдебна делба на следния недвижим имот,
а именно:
АПАРТАМЕНТ с идентификатор №***********с административен адрес : гр.Варна, район „О“, ул. Р № *, вх.*, ет.*,
ап.**, находящ се в сграда № 2, разположена в
поземелен имот идентификатор № ********по КККР на гр.Варна, одобрени със
Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с
предназначение на обекта: жилище, апартамент, нива на обекта: 1 и площ от 100.69 кв.м., ведно с прилежащите му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 14 с площ от 15.85 кв.м. и ТАВАН № 7 с площ от 7.60 кв.м., както и 2.7421% ид.ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж върху поземлен имот № 10135.1505.5, при съседни обекти в сградата: на
същия етаж: ***************, под обекта***********и над обекта*************,
според представената схема № 27566/22.10.2012г. на самостоятелен обект в
сграда, а съобразно предходен акт за собственост Апартамент № **, находящ се в гр.Варна, община Варна, област В.УЛ.**,№**,ВХ.**,ЕТ.*с
площ от 100.69 кв.м., състоящ се от дневна с ниша, хол, хол,
две спални, два дрешника, килер, клозет, баня и входно антре, при граници:
апартамент №25 собственост на Л.В.Х.на изток, апартамент №23 собственост на Г.Г.Г. И Т.С.Г.на запад, ул. „Витоша“ на север и дворно място
по посока ул. „Рила“ на юг, ведно с
прилежащото му избено помещение №14 с площ 15.58 кв.м., при граници: на
изток изба №15 собственост на Ангел Стефанов Николов, на запад стълбище, на
север коридора и на юг дворно място по посока ул. „Рила“ и Таван №7, с площ от 7.60 кв.м., при граници: на изток таван №6
собственост на ДСО „Воден транспорт“ Варна, на запад таван №8 собственост на Георги
Георгиев Георгиев, на север коридор и на юг дворно място по посока ул. „Рила“, както и 2.7421% ид.ч. от общите части на
сградата
между съсобственици и при
квоти, както следва:
за М.Н.П. ЕГН ********** , с
адрес: ***/4 /три четвърти/ идеални части
и
за Н.М.П. ЕГН ********** , с
адрес: *** – 1/4 /една четвърт/ идеална част , на основание чл.34 от ЗС.
Решението може да се обжалва пред
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му , на основание чл.
7, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: