Решение по дело №5455/2018 на Районен съд - Стара Загора

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  Номер……………………….…16.10.2019 година………..Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…….……Седми граждански състав

На шестнадесети септември    ….…….…..……...…….……..……..Година 2019

В публично заседание в следния състав:                                            

                                              

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛА КЪНЧЕВ

                       

Секретар………Жанета Сарафова………………………………………………

като разгледа докладваното от……………………………съдията Н. КЪНЧЕВ      

гражданско дело номер 5455…по описа за………….….…………2018 година

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Подадена е искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Шандор Петьофи № 10, срещу Н.Г.М., с адрес ***, *** в която се твърди, че на 01.10.2015 г., ответницата, в качеството на кредитополучател, сключила с трето лице – „4финанс“ ЕООД, с търговска марка „Вивус“ в качеството му на кредитодател, договор за кредит, № **********, по реда на чл. 6 ЗПФУР, сключен и оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Кредитополучателят подал заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата на кредитодателя на интернет адрес www.vivus.bg. По силата на този договор, кредитодателя предоставил на кредитополучателя сумата от 350 лева. Сумата била предадена на ответницата по клон на „Изи пей“ на името на получателя на 01.10.2015 г. С настъпването на забавата кредитополучателя не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. На 01.02.2018 г. „4финанс“ ЕООД в качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД в качеството на цесионер, договор за прехвърляне на вземания № **** г., по силата на който, цедента прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № *****. По силата на Договора за цесия, чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен от цедента, да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно посоченото, ищецът изпратил до ответника съответно уведомление чрез „Български пощи“ ЕАД, което било върнато с отбелязване „Непотърсен“, поради което ищецът прилага уведомление за цесията с исковата молба.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Н.Г.М. да му заплати сумата от 350 лева – главница по договор за кредит, сумата от 403,76 лева – наказателна лихва за периода 01.11.2015 г. до 31.01.2018 г. и сумата от 30 лева – такси за три броя изпратени писма, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането. Молят се и направените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника не е подал отговор на исковата молба.

С молба докладвана в проведеното на 16.09.2019 г. открито съдебно заседание по делото, ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът, редовно призован по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, не изпраща представител в откритото съдебно заседание, не се представлява от пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в отсъствие на негов представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца и като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:

Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника. От него не е депозиран писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, негов представител не се е явил в първото заседание по делото, респ. негов упълномощен процесуален представител, не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане да бъде постановено неприсъствено решение.

Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. С разпореждане от 01 ноември 2018 г., връчено на ответника по месторабота, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Освен това съдът намира, че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства, че ответникът не е заплатил дължимия кредит, както и с оглед на представените с исковата молба доказателства.

С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените от „Кредит Реформ България ЕООД, против Н.Г.М., кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъдат уважени.

По отношение на разноските, съдът намира следното: искането на ищеца за присъждане на разноските следва да се уважи частично. Въпреки че е била реално заплатена, посочената в списъка сума от 150 лева държавна такса не е била реално дължима. Съгласно чл. 1 ТДТГПК, държавната такса се определя съобразно 4% от цената на иска, като при два или повече искове в защита на един интерес, таксата се събира върху сбора от цените на исковете – чл. 72, ал. 1 ГПК. В случая тази сума е 50 лв. Като е внесъл сумата от 150 лева, вместо 50 лева – държавна такса, при това по свой почин, а не поради указание на съда, ищецът е надвнесъл дължимата от него такса. Единствено сумата от 50 лева е законосъобразно платена и единствено нея може ищецът да иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Останалата сума от 100 лева не следва да се присъжда в тежест на ответника и следва да бъде върната на ищеца след негово искане на основание чл. 4б ЗДТ. Разноските от 150 лева юрисконсултско възнаграждение са доказани и следва да се присъдят.

На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване /така и определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2859/2016 г., I г.о, определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 1418/2014 г., I т. о./.

 

          Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, Старозагорски районен съд

 

Р       Е      Ш       И:

 

         ОСЪЖДА Н.Г.М., с адрес *** да заплати на Кредитреформ България ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Шандор Петьофи № 10 сумата от 350 (триста и петдесет) лева – главница по договор за кредит, сумата от 403,76 лв. (четиристотин и три лева и седемдесет и шест стотинки) – наказателна лихва за периода 01.11.2015 г. до 31.01.2018 г. и сумата от 54,71 (петдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки) – такса за експресно разглеждане, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Н.Г.М., с п.а. да заплати на Кредитреформ България ЕООД с п.а. сумата от 200 (двеста) лева – разноски в производството, от които 50 (петдесет) лева – държавна такса и 150 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

 

             Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: