Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
гр. Габрово, 13.11.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурор …………….. като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 177/2023 година по описа на Административен съд - Габрово и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона
за социално подпомагане /ЗСП/.
Производството е образувано по жалба на Ю.К.Д. *** против Заповед № ЗСП/Д-ЕВ-Г/349 от 18.07.2023 година на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово.
В жалбата и молба на л. 49 от делото се твърди, че оспореният административен акт е неправилен, необоснован, немотивиран и незаконосъобразен; твърди се, че без батерии инвалидният скутер на жалбоподателя не може да се движи, което препятства задоволяване на основни човешки потребности; оспорва се твърдението на административния орган, че не е налице инцидентно възникнала потребност от здравен, образователен и комунално-битов характер, както и мотивите за наличие на близки роднини, като във връзка с последното се заявява, че никой от тях не е длъжен да се грижи за жалбоподателя, последният не е в добри отношения със сочените от административния орган роднини. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед ведно с правните последици от това.
Жалбоподателят Ю.К.Д. се явява лично в открито съдебно заседание и се представлява от назначен от съда по реда на Закона за правната помощ служебен защитник, който поддържа жалбата, както и искането по същество.
Ответната страна - Директор на
Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен
процесуален представител – юрисконсулт, който оспорва жалбата и по същество
прави искане за отхвърляне на оспорването.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 13, ал. 6 от ЗСП, указан от по-горестоящия административен орган в лицето на Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – Габрово в Решение № 07-РД04-0308 от 08.08.2023 година, с което жалбата на Ю.Д. срещу процесната Заповед № ЗСП/Д-ЕВ-Г/349 от 18.07.2023 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово е отхвърлена. Решението е връчено лично на жалбоподателя на 10.08.2023 година /л. 13/, а жалбата срещу заповедта е депозирана на 21.08.2023 година /л. 3/.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От материалите по приложената административна преписка е видно, че със заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-ЕВ-Г/349 от 05.07.2023 година /л. 22-25/ жалбоподателят Д. е направил искане пред Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово за отпускане на еднократна помощ, като е посочил, че същата е за батерии за помощно средство за инвалиди и за операция на лумбални прешлени.
По този повод и в кръга на правомощията по чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/ е извършена социална анкета и изготвен социален доклад /л. 29-30/ от социален работник, който при анкетирането констатирал, че жалбоподателят е разведен, в надтрудоспособна възраст, 80% трайно намалена работоспособност, живее сам на посочения настоящ адрес; няма съжителстващи лица; не са установени лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, като в същото време е посочено, че Д. има няколко братя и сестри, и една дъщеря; единственият му доход е от пенсия в размер на 490.35 лева; обитава жилище, което е съсобствено с други роднини; притежава идеални части от къща в с. Галата, община Тетевен; относно здравословното състояние е представено единствено копие от рентгеново изследване от 23.02.2023 година, според което има лумбална спондилоза /л. 27/; през годината е получил помощ по чл. 70 от Закона за хората с увреждания в размер на 439.95 лева; информиран е за възможността за подпомагане с целева помощ за отопление. Според социалния работник не е констатирана инцидентно възникнала здравна, комунално-битова или друга жизненоважна потребност съгласно изискването на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за отпускане на еднократна помощ.
Въз основа мотивите от социалния доклад Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово е издал Заповед №№ ЗСП/Д-ЕВ-Г/349 от 18.07.2023 година, с която е отказал отпускане на еднократна помощ на жалбоподателя Ю.Д. /л. 26/.
Заповедта е оспорена по административен ред по реда на чл. 13, ал. 5 от ЗСП пред Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – гр. Габрово /жалба на л. 20 от делото и становище по жалбата от ДСП – Габрово на л. 19 от делото/, който с Решение № 07-РД04-0308 от 08.08.2023 година е потвърдил оспорената заповед /л. 14-15/.
В хода на производството пред настоящата инстанция е разпитан свидетел по искане на жалбоподателя, показанията на който потвърждават твърденията на жалбоподателя, съдържащи се в жалбата и в дадените в съдебно заседание обяснения, че живее сам, не получава помощ от роднини, трудно подвижен е, ползва акумулаторна количка, която има проблем с батериите.
При така установените факти, съдът намира оспорването за неоснователно поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България прогласява като основно право на гражданите правото на обществено осигуряване и социално подпомагане, без да указва реда, начина, принципите и системата за неговото осъществяване и практическо прилагане. Правната материя, свързана с правото на социално подпомагане, е намерила своята подробна законодателна уредба в ЗСП и подзаконовите актове по прилагането му. Целта на ЗСП е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности.
Еднократната социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, която може да се отпуска веднъж годишно, има за предназначение да задоволи инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. Материалноправните предпоставки за отпускане на социални помощи, вкл. и еднократната помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, се установяват в хода на социална анкета, която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация /§ 1, т. 11 от ДР на ЗСП/.
Анализът на събраните по делото налага извод, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за подпомагане на жалбоподателя Д., тъй като не е налице инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства, която да е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че да налага отпускането на еднократна социална помощ. Както бе посочено по-горе, в чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно за инцидентно възникнали жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на нормата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, инцидентно - в резултат на непредвидими обстоятелства и в отклонение от обичайния начин на живот на заявителя, излизащи извън рамките на обичайните му разходи. Еднократната помощ по цитираната разпоредба е само правна възможност, а не безусловно законово право, за подпомагане при непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност за преодоляването му, поради липса на собствени средства, каквито обстоятелства, към момента на извършване на преценката от административния орган, не са били налице. В процесния случай искането за отпускане на еднократна парична помощ се основава на нужда от закупуване на акумулаторни батерии за помощно средство за инвалиди и за операция на лумбални прешлени, като по отношение на батериите не може да се приеме, че става въпрос за потребност, възникнала неочаквано, внезапно, инцидентно, тъй като ползването на акумулаторна количка за придвижване изисква и съответните консумативи; по отношение на операцията не са налице доказателства, че се касае за внезапно възникнал здравословен проблем, нито че операцията е спешна и/или наложителна в кратък срок, като от представеното с жалбата ЕР № 0949 от 24.03.2023 година на ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – гр. Габрово се установява, че се касае за влошено от години здравословно състояние и дата на инвалидизация през 2009 година. Освен това, както посочва процесуалният представител на ответната страна, правото на хората с увреждания на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, определени индивидуално с медицински документ, издаден от лекарските консултативни комисии, ТЕЛК или НЕЛК, въз основа на конкретните им нужди и съгласно спецификация, утвърдена от Националната здравноосигурителна каса, се реализира по реда на ЗХУ – чл. 73.
С оглед пълнота и изчерпателност на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП въвежда един от основните принципи, съгласно който на социално подпомагане подлежат гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗСП, социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и помощ от задължените по закон да ги издържат лица. В процесния случай по преписката са налични данни, че жалбоподателят има дъщеря, която е задължена по закон да го издържа – чл. 140 от Семейния кодекс. Недоказването на предпоставките на чл. 11, ал. 2 от ЗСП е самостоятелно и достатъчно основание за отказване на исканата социална помощ.
По изложените съображения съдът намира, че Заповед № ЗСП/Д-ЕВ-Г/349 от 18.07.2023 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово, потвърдена с Решение № 07-РД04-0308 от 08.08.2023 година на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – гр. Габрово, е издадена от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма, административно-производствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.К.Д. *** против Заповед № ЗСП/Д-ЕВ-Г/349 от 18.07.2023 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово, потвърдена с Решение № 07-РД04-0308 от 08.08.2023 година на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – гр. Габрово.
Решението е окончателно на основание чл. 13, ал. 6, изр. последно от Закона за социално подпомагане.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: