Решение по дело №2082/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 645
Дата: 30 май 2019 г.
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20183100502082
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                  /                 2019г.

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,       

ІVс. в публично съдебно заседание на 15.04.2019г.  в състав :

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИВЕЛИНА  СЪБЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ :         КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                             МАЯ НЕДКОВА                                                  

Секретар : ПЕТЯ П.

Разгледа докладваното от председателя на състава

В.гр.д.№ 2082/ 2018г. 

 

Производството е по реда на чл. 268- 272 от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба от  Я.Т.К. срещу решение № 344 / 31.07.2018г. постановено по гр.д.№ 5244/ 2018г. от Варненски районен съд – 12 състав, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.127 от СК  срещу  Г.Р.К., за предоставяне  упражняването на родителските права по отношение на децата- Д. Я.К.и  Е. Я.К., и  същите са предоставени на майката  и определено местоживеене на двете деца на адреса на майката в  гр.Севлиево, определен е режим на лични отношения за другия родител , и присъдена издръжка в размер на 200лв. за всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.11.2017г., със законната лихва върху всяка просрочена вноска , както и дължимата държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Оспорва решението като незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила  и противоречие със закона, необосновано. В обобщение на изложените доводи счита, че спорът е решен при непълнота на доказателствата, поискани от ищеца и недопуснати от съда,  чрез които се цели установяване на релевантни факти и обстоятелства. Съдът не е обсъдил задълбочено  качествата на майката и нейната пригодност да се грижи за двете деца , условията на  семейната среда и съжителството с настоящ партньор, въздействието на тези факти върху психиката на двете деца . По  същество поддържа искане за отмяна и постановяване на решение, с което  да се уважат  исковите претенции , на основание чл.127 СК, определи местоживеене ***, и режим на лични отношения с майката съобразен с техните нужди. 

Въззиваемата страна- Г.Р.К., чрез процесуален представител- адвокат  И.С., ВТАК, оспорва жалбата като неоснователни с изложените в писмен отговор аргументи. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Дирекция „Социално подпомагане“-Варна,  и Дирекция „Социално подпомагане“ –Севлиево, не изразяват становище по жалбата.

Съдът, съобразно становища на страните и доказателствата по делото, преценявани при условията на чл. 269 ГПК и чл. 235, ал. 1-3 от  ГПК , констатира :

Предмет на разглеждане са претенциите на двете страни за упражняване на родителските права по отношение на  децата- Д. Я.К., родена на ***г. , и Е. Я.К., родена на  ***г.

Ищецът Я.К., твърди , че с ответницата имат постигнато споразумение децата, родени от съвместното им съжителство, да бъдат отглеждани и възпитавани от него след раздялата през 2014г. Дни преди подаване на исковата молба, на 12.09.2017г., майката го е уведомила, че ще вземе децата на 14 / 15 септември , в началото на учебата година. Счита, че тя няма условията да ги отглежда, защото живее в жилище под наем със своя брат, който е наркозависим и психично болен. Работи в казино и отсъствието й през нощта поставя децата в риск, застрашава живота и здравето им.  По информация на нейни близки  води неморален живот.     Допълнителни доводи по изложените твърдения са направени с молба вх.№ 1599/ 09.01.2018г. пред ВРС,т.1 и 2 . Със същата са наведени и нови -за възпрепятстване срещите на бащата с детето Е. през декември 2017г., след което той е предприел действия по издирване настоящия адрес на майката в гр.Севлиево, чрез  органите на МВР. В обобщение на всичко изложено ищецът счита, че оставането на децата при  майката е в ущърб на техния интерес, защото ще живеят при нея без възпитателска грижа и надзор, без социална подкрепа и най-вероятно в нищета.

С молба вх.№ 1598/ 09.01.2018г. ищецът  поддържа първоначалното си искане за  упражняване на родителските права по отношение на двете деца, на основание чл.127, ал.2 СК , но вместо посоченото в исковата молба местоживеене ***, да бъде определено постоянно местоживеене ***, като се  издадат и  необходимите лични документи за пътуване до ФРГ. Счита, че промяната в местоживеенето на двете деца  ще им предостави възможност за по-добри социални перспективи, по-добро образование и успешна социална реализация, поради което е изключително в техен интерес. 

Ответницата Г.К. е предявила насрещен иск за упражняване на родителските права, който обосновава със следните факти и обстоятелства: - след заминаване на бащата децата се отглеждат от майката гр.Варна на бащата, а по-късно в дома на неговата майка в с.Тополи, до декември 2015г. През този период страните поддържат отношения по телефона и често се карат, което принуждава ищцата да се върне при семейството си в с.Богатово, община Севлиево, и да потърси работа.  След като се устройства, през пролетта на 2016г.  взема децата при себе си в наследствена къща в гр.Севлиево, и поема изцяло грижите по тяхното отглеждане и възпитание. За Коледните празници на 2016 г. ответникът взел децата в гр.Варна, но после спешно заминал за Германия и те останали при майка му. От средата на януари 2017г.  са отново при ищцата в гр.Севлиево до пролетта на 2017г., когато била принудена да потърси съдействие  и със съгласието на К. двете деца да останат при неговите родители, тъй като през този период трябвало да полага грижи за болния си брат. Когато през май 2017г. бащата се прибрал в България заявил, че няма да й даде децата и документи, свързани с тях.  През юли 2017г. не й позволил  да ги види и вземе при себе си. В началото на септември 2017г. ищцата записала Д. в първи глрас на СУ „ Васил Левски“ , гр.Севлиево, и Е. в ДГ „ Слънце“, гр.Севлиево ,  уведомила  бащата в Германия , че ще ги вземе  преди първия учебен ден. След тежък скандал  била изгонена от дома в с.Тополи, като й позволили да вземе само малкото дете Е.. В момента децата живеят разделени- Д. е при баба си в с.Тополи, която отказва да даде детето, въпреки  многократните сигнали до Отдел „Закрила на детето“.  Опасенията на майката са, че детето расте лишено от родителска топлина и изпитва нужда да бъде с нея и сестра си. Бащата трайно се е установил да живее в Германия  и не полага грижи за него. Твърди, че е осигурила материални условия за отглеждане на двете деца в гр.Севлиево, има нов партньор с когото живеят на семейни начала и очакват друго дете. По изложените съображения счита, че в интерес на децата е бъдат живеят заедно при своята майка в нейния дом и тя да упражнява родителските права . Предявени са насрещни искови претенции за издръжка в размер на 200лв. за всяко дете, считано от датата на исковата молба / НИМ/ , със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

 В срока за отговор всяка от страните е представила становище с аргументи за  неоснователност на предявения иск по чл.127 СК , поради неистинност на изложените факти и обстоятелства.

Според отговора на Г.К.-  вх.№ 68634/ 2017г. , към гр.д.13713/ 2017г.ВРС, е с постоянен адрес ***, и настоящ адрес ***. Към този момент и двете деца живеят с майката на посочения адрес в гр.Севлиево  и тя полага основно грижите за тях. През лятото децата са пребивавали при баба си и дядо си по бащина линия в  гр.Варна. Оспорва всички наведени от ищеца твърдения, че не може да полага грижи за децата, води неморален живот и не може да им осигури добро възпитание и образование. Живее самостоятелно и отделно от майка си и брат си. При устройването й на работа в гр.Севлиево е съобразявала работното си време с децата, само на дневни смени. Посочва, че пребиваването на децата в гр.Варна през пролетта на 2017г. е било по взаимно съгласие с ищеца и за кратко време, защото е поела ангажимент да помогне на брат си по здравословен проблем и заедно да обикалят болници.  Между нея и ищеца няма споразумение децата да се отглеждат и възпитават от бащата, и не отговаря на истината изложеното, че само и единствено той полага грижи за тях. В останалата част  покрива изложените в насрещната искова молба доводи.  

 Според отговора на Я.К. – вх.№ 28000/ 26.04.2018г. към гр.д.№ 5244/ 2018г.,ответницата по главния иск няма постоянно местожителство и живее на различни адреси в гр.Севлиево. При посещението на посочения настоящ адрес  на 22.12.2017г. е установил, че го е  напуснала. Твърди, че тя не притежава собствено жилище  или  наета за продължителен срок квартира , не разполага с нормални условия за отглеждане двете деца и роденото дете от новата й връзка. Поради постоянно обикаляне на квартири / на различни мъже, с които майката е във връзка/ не може да задоволи специфичните им нужди.  Твърди, че обичайната  социална среда на К. и настоящата й семейна среда са високо рискови по изложените в т.4 съображения /поведение на настоящият партньор на ищцата към нейния брат в условията на извършено тежко криминално престъпление/ . Счита също, че с предявеният насрещен иск  ищцата цели получаването на издръжка в по-висок размер, който ще й позволи да разполага с финансови средства за личен живот, при отсъствието на полагана системна грижа за децата . В т-6 и 7 от молбата отново уточнява претенцията по чл.127, ал. 2 СК по отношение местоживеенето на двете деца, което следва да бъде в с.Тополи, Варненска област, в дома на неговата майка на посочения адрес. 

По фактите и обстоятелствата:  

Страните по делото са родители на децата- Д. Я.К., родена на ***г., и Е. Я.К., родена на ***г., родени в периода на съвместното им съжителство,  съобразно представените удостоверения за раждане към гр.д.13712/20917г. ВРС.

При предявяване на исковата молба на Я.К. срещу Г.К. децата живеят разделени. Детето Д. се отглежда  в дома на ищеца в с.Тополи, Варненска област, а детето Е. – при майката в гр.Севлиево. През лятото на 2018г. децата са около 19 дни при бащата в гр.Варна, след което той  ги завежда при  майката и те остават заедно.  

В производството пред районен съд са допуснати по двама свидетели на страните за релевантни  факти и обстоятелства.

С показанията на св. Г. М. , преценявани при условията на чл. 172 от ГПК, предвид съжителството му с Г.К., и показанията на втория посочен от ответника свидетел- М.Г., без родство, се установява, че майката има силно  желание да се грижи за дъщерите си, свързани са емоционално, обичат се много и са сплотени. Преживява раздялата с Д.. Свидетелят М. е категоричен, че имат възможност да се грижат за двете деца и роденото им общо дете.

Свидетелката М.А., посочена от ищеца, познава децата и родителите на Я. , страните по делото- само визуално, виждала ги е по площадките. Нейните впечатления са, че бабата по бащина линия се е грижела за децата до 15.09.2017г. През  първия учебен ден се уговорили да празнуват заедно с децата на свидетелката. Присъствала, когато майката дошла да вземе двете деца. Е. първо се дърпала, но когато й обещала да направи детска стая , малката тръгнала с нея. Д. отказала, въпреки, че се опитвала да я убеди „ по всякакъв начин“ с детска стая, нови приятели и ново училище.

Показанията на двете групи свидетели, преценявани аналитично във връзка с твърденията на ищеца по главния иск и  твърденията на ищцата по насрещния иск, потвърждават безспорни факти – отсъствието на бащата в периода на разглежданите отношения, оглеждането на детето Д. от неговата майка, отглеждането на детето Е. от майката Г.К.,  съжителството с друг партньор в гр.Севлиево, роденото от тази връзка дете през  април 2018г.  

Липсват  преки или косвени данни за аморално поведение на майката, изоставяне на децата без надзор и без възпитателска грижа  преди и след раздялата на страните, пълното отсъствие на родителска отговорност. Подобен извод категорично не може да се направи и от останалите, писмени доказателства по делото. 

Представени са доклади на  компетентните социални служби по местоживеене на децата, на основание чл. 21, ал.1, т.1 5 от Закон за закрила на детето. Дирекция „ Социално подпомагане“-гр.Варна, предоставя данни от извършеното проучване за детето Д. Я.К., което към датата на проверката- юли 2018г.,  живее в с.Тополи при своята баба по бащина линия –З.М.и  нейния мъж К. Х.. Детето е в първи клас на ОУ „Христо Смирненски“,с. Тополи, през учебната 2017/ 2018г. Споделя, че е завършило учебната година с отличен успех и грамота. Посещава извънкласни занимания- школа по английски език и хореография. Потвърдено от думите на г-жа М. е отсъствието на нейния син, който работи и живее в Германия, през 2017г. е сключил граждански брак в гр.Варна. По обективни причини среща с бащата не е осъществена. ДСП- Варна не може да изрази становище за неговия родителски капацитет и емоционалната връзка между бащата и детето.

Според  доклада на Дирекция „ Социално подпомагане“ - Севлиево, майката Г.К. е потърсила съдействие от ОЗД-Севлиево през септември 2017г. по въпроса за  вземането на двете деца.  На 19.12.2017г. е постъпило искане от Я.К., в което са изложени твърдения за силна алкохолна зависимост на майката и нейният настоящ партньор, и редовна употреба на наркотични вещества. Извършена е проверка на адрес по местоживеене и са проведени разговори, които не потвърждават истинността на изнесените от бащата факти. Майката е потвърдила , че отношенията с К. са влошени и като пример е посочила срещата на бащата с Е. на  17.12.2017г., когато се е намесила полиция. Пред социалния служител са опровергани всички твърдения на К. за конфликтни отношения между брата на К. и Г. М.. Посочила е периодите на трудова заетост преди раздялата и след това, последно във фирма „ Елит 8“ ЕООД като крупие до излизането й в платен отпуск по майчинство. Проведен е разговор с А.П.- работодател, който е заявил, че тя е стриктен работник, в добри отношения с колегите си.  При проверката детето Е. посещава ДГ „ Слънце“ - подготвителна група/ 5 години/, няма специфични образователни потребности , има интереси към музика и игри, рисуване и народни танци. Контактува безпроблемно и емоционално с възрастни и деца, има формирани навици за самостоятелност и управляемост на поведението. Авторитет за него е майката и персонала в градината. Детето се води и взема от майката, която проявява интерес към заниманията през деня. в групата. По същия начин е изразявала и  отношението си за детето Д., което е било при тях през  2016/ 2017г. Споделено е поведението на бащата, който през декември 2017г. е посетил детската градина, държал се е скандално и отправял заплахи към  персонала.

Въззивният съд е изискал нов доклад от  ДСП -Севлиево, предвид настъпилите промени след постановяване на решението. При проверката е установено, че на 05.08.2018г. Я.К. е дошъл да вземе Е., след предварителна уговорка по телефона, за да води двете деца на море. На 21.08.2018г. ги е довел отново преди да замине за Германия. За три дни през септември 2018г.  децата са били при баба си в с.Тополи. Родителите  се разбрали децата да общуват с баща си чрез Viber, да не бъдат лишавани от контакти с него и с роднините по бащина  линия. Децата имат обзаведена детска стая. Детето Д. посещава СУ „ Васил Левски“ , гр.Севлиево, и ПИГ / занималня/ след обед. С лекота се справя с учебния материал и постига отлични резултати, включена е в групите по СИП- плуване, и руски език. Извънкласни занимание- народни танци, синтезатор. Информацията за детето  Е.,  записано в подготвителна група- 6г., ДГ „Слънце“, покрива и допълва дадената за неговото психическо и емоционално развитие. По време на проведените срещи се наблюдава силна емоционална  връзка между двете деца и майката.  

Представеното заключение на назначената от въззивния съд  комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, с вещи лица д-р К.К., психиатър и А.Ц.- психолог,  дава отговор на  поставени от жалбоподателя/ ищеца въпроси. Изпълнението на задачата включва обследване на двамата родители и двете деца, но реално е проведено без участието на ищеца.

По поддържаните в настоящото производство твърдения, че майката е алкохолно и наркотично зависима експертизата дава отрицателен отговор.Съобразно направените изследвания към момента на изготвяне на КППЕ не са налице клинични симптоми за зависимост или проблеми с употребата на ПАВ и алкохол при Г.К., Няма  предоставени документи установяващи извършени прегледи и наблюдения по тези показатели в миналото. 

По въпросите на  т.3-6 от заключението  вещите лица са категорични, че между двете деца е изградена силна емоционална връзка, която се наблюдава в процеса на психологическата работа с тях.  Голямото дете Д. показва силна привързаност към бабата и дядото по бащина линия, тъгува за дядо си К..

Децата се чувстват свързани с родителите си – изпитват живи и пластични емоции. Познават своя баща, но неговото отсъствие към момента не се отразява негативно. Към настоящия партньор на майката не се обръщат с „ татко“ и това не се изисква от тях,  чувстват се добре и се разбират с него. Осъзнават, че това е ново семейство, приемат и обгрижват малкото си братче. В заключение не се диагностицират симптоми на родителско отчуждение.  Фигурата на бащата не е дисквалифицирана.

 Следва да се посочи, че експертизата дава ориентири за родителския капацитет само на майката, който след получените резултати от психологическите тестове е определен като добър. Майката се придържа към авторитетния тип  родителско поведение ,с черти на либералния – окуражава детето към самостоятелност, но без да снема контрола върху неговото поведение. Ограниченията са придружени с подробни обяснения. Отнася се толерантно към мненията и емоционалните потребности на децата, и  не  се стреми  да ги подчини. В отношението към тях   проявява емоционална топлота, привързаност и и отзивчивост. В конфликтна ситуация е сътрудничещ и компромисен тип.

Личността на бащата и неговия родителски потенциал не са включени в обследването. При отсъствието на експертно становище не могат да се обсъждат съпоставимо с получените данни за майката.

На основание чл. 59, ал. 6 от СК е проведено изслушване на страните в процеса пред първа инстанция. Според изявленията им са съпричастни към развитието на децата, познават интересите на всяко от тях  и проектират доброто им  бъдеще.

Бащата подчертава, че в периодите на пребиваване в страната общува пълноценно с голямото дете Д., което вече иска да бъде по-самостоятелно и предпочита да чете. Смята, че детето трябва да се занимава с това, което му се отдава и там да намери себе си. Затова е необходимо да се развива в добра обстановка и при правилните напътствия. Споделя  огорчението си, че когато е поискал да види Е. на 19.12. е имал само час,  ответницата отказала да я заведе  при  сестра си, намесила се полиция  Когато е в Германия се чува по телефона с Д..

При повторното му изслушване във въззивна инстанция жалбоподателя заявява че след постановяване на решението е разговарял с майката да вземе Е. и  да бъде с двете си дъщери през ваканцията, около 19 дни, след което ги завел обратно. Оттогава не ги е виждал. Не приема да участва в живота на децата дистанционно и през ваканциите, освен ако не живее заедно с тях. Според него може да ги  гледа в България, а при евентуално споразумение с майката- в Германия. Желанието му е да се грижи за двете деца, както и да продължи да работи в Германия, и заедно с новата си съпруга да  отглеждат децата му. Доказателства за трудовата ангажираност на бащата и ползваното жилище под наем в гр.Нида, са приложени към делото. 

Майката Г.К.  се грижи за детето Е., което е на детска градина, предстои на бъде първи клас. За нея  е важно желанието му при избор на училище. Обаждат се постоянно на Д. и  по време на разговорите  играят с гатанки, с нейна помощ. Смята,че няма по-добър пример за момичетата от тяхната майка. При повторното й изслушване в съдебно заседание на 15.04.2019г., потвърждава вече изнесените от ДСП данни за жилищни условия по местоживеене. Посочва, че в  грижата за трите деца, от които най-малкото на 1 година, получава подкрепата на мъжа до нея, вуйчо й, неговата майка и роднини. Категорична е ,че няма проблем децата да гостуват във Варна, когато имат желание, и да разговарят с баща си свободно.Ако той не ги потърси две-три седмици, чрез интернет му напомня да се обади. На 17.12.2016г. е била против Е. да отиде във Варна, защото уговорката е била да се видят, да й даде подаръците за Коледа. Вместо това започнал да я дърпа, въпреки, че детето било болно. Последната  среща на родителите е на 29-ти януари в гр.Севлиево, когато взел децата на разходка до Габрово и ги е върнал обратно.     

По главния и насрещен иск с правно основание чл. 127, ал.2 от СК приема следното:

Съгласно чл.123, ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето. При спор за родителските права, на основание чл.59 ,ал.4 от СК  съдът преценява : възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата , желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,социалното обкръжение и материалните възможности.    

По този начин Семейният кодекс инкорпорира въведени с ППМС № 1/ 1974г. критерии за оценка във всеки конкретен случай по предоставяне упражняването на родителските права, приоритетно с оглед интересите на детето.

Понятието “най- добър интерес на детето“ по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД е комплексна преценка за неговите желания и чувства;  физически, психически и емоционални потребности;  възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; способността на родителите да се грижат за него;опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Съдът преценява доказани по делото факти и обстоятелства,  от които могат да се изведат положителни изводи за родителската пригодност и възпитателски качества на майката, и от друга - полаганите грижи за двете деца преди и след раздялата на страните. Децата са силно привързани един към друг и всякаква форма на разделно живеене,предвид пола и малката  възрастова разлика, ще се отрази негативно на бъдещото им развитие. Отглеждането им заедно, в ежедневно общуване с рождената майка и природеното малко братче, са изцяло в техен интерес. Съдебната практика последователно е подчертавала значението на непосредствения контакт на детето с майката в една ранна възраст, а всякаква заместваща грижа от друг родственик- баба и дядо, е възприемала като  изключения, породени от непреодолими причини. Такива в дадения случая не са налице, а породената в миналото раздяла на децата е по настояване на бащата, който е подходил от личната си позиция, че може да предостави по-добри грижи.

В контекста на всички изложени съображения ищецът по главния иск не провежда успешно доказване на факти, дискредитиращи майката и нейната способност да осъществява пълноценна родителска грижа. Поддържаните в хода на процеса, за аморално поведение, фамилна обремененост, алкохолна и друга зависимост, остават голословни, поради недоказаност на обстоятелства, от които защитата черпи своите аргументи. Некоректно, поради факта, че страните по делото нямат сключен брак и към такъв ищецът не се е стремял, е наведеният довод за „отворена форма на съжителство“.

Бащата има желание да бъде пълноценен  родител, проектирайки бъдещето на своите дъщери при по-добри икономически и социални условия на живот. Понася трудно раздялата с децата си, но не участва пряко в отглеждането и възпитанието им от години, предоставяйки тези грижи на своята съпруга, по-късно на майка си и нейният партньор. При тази фактическа обстановка не могат да се изведат изводи за личностни качества и възможности , съобразно които следва да бъде предпочетен пред майката. По-добрите битови и финансови възможности не са определящи за родителския му капацитет, и представляват допълнителен критерии, както и подпомагащата среда. 

Разглеждащият състав констатира, че общуването на децата с бащата не е прекъснато и се поддържа чрез комуникация, общи почивни дни и ваканции, което принципно кореспондира с разбирането на майката за техните отношения. Още по време на съдебното производство децата са  били заедно през лятната ваканция за около 19 дни. Същевременно, те са възприели промяната - новият град, дом, училище  и приятели, и  според експертите  са адаптирани  положително в емоционален и психологичен аспект. Децата имат потребност от общуване с рождените родители, в семейната среда и  разширеният роднински кръг, съответно с баба и дядо по бащина линия, които познават и обичат. Разбирането, любовта и подкрепата, която получават са изключително важни при израстването им като личности, и поставя пред родителите изискването да бъдат диалогични в решаването на общите въпроси от гледна точка интересите на децата, а не под въздействието на собствените си желания и стремежи.

С изложените мотиви решението в посочената част следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

Изводите на първостепенния съд относно режима на лични отношения, в определените параметри по дни и часове, празнични дни и ваканции, не са оспорени от жалбоподателя. Предвид отсъствието на бащата от страната, периодите на ползвания от него отпуск, могат да се уговарят от страните в друго време, т.е. при гъвкав подход за да постигне целта, за която е предназначено.

С решението са присъдени издръжка в полза на двете деца, при разпределените задължения за всеки родители, които по размер отговарят на възможностите на бащата. Изложените в тази част съображения са съобразени с данните по делото, приложимия материален закон и създадената задължителна съдебна практика по приложението на чл.142 -143 СК. Не са налице основания за отмяна и преразглеждане размера на издръжките, доколкото такива възражения няма от жалбоподателя.

Решението, предвид неговата обоснованост и законосъобразност, следва да бъде потвърдено изцяло.

На основание чл. 271 , ал. 1 ГПК и чл. 280, ал.2 от  ГПК съдът .

 

                       Р    Е    Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 344 / 31.07.2018г. постановено по гр.д.№ 5244/ 2018г. от Варненски районен съд – 12 състав.

 РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                 2.