Решение по дело №12609/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261642
Дата: 11 март 2021 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Калина Кръстева Анастасова
Дело: 20191100512609
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр. София, 11.03.2021 г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно  заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

        МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 12609 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 138801 от 11.06.2019 г. по гр.д. № 71252/2016 г. по описа на СРС, 118 ти с-в са отхвърлени, като неоснователни предявените от Д.Д.Д.-К., ЕГН ********** срещу Н.К.Я., ЕГН ********** искове, както следва: иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да осигури достъп на ищцата до общите части на сградата, находяща се в гр.София, ул.*********, чрез предаване на ключове за входната врата на сградата, за вратата към общото мазе и за вратата към двора, както и искове с правна квалификация чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 450.00 лева – разходи за закупуване на врата и СМР за премахване на зазидана стена и поставяне на вратата, както и 65.63 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2015г. до 05.12.2016г.  

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Д.Д.Д.-К. с излагане на доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и постановяване при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Поддържа, че като собственик на самостоятелен обект в сградата на ул.*********, гр.София поетапно е била лишена от правногарантираната й възможност да ползва общите части на сградата, дворното място и мазето, което е част от самостоятелния обект закупен от нея. Причината била, че не разполага с ключове за да осъществява достъп. Независимо от многократните покани отправени от нея до ответника като собственик на самостоятелен обект в сградата – ЕС и управител на ЕС ключове от общите части в сградата не са и предоставени. Поддържа, че тези обстоятелства са доказани в производството пред първата инстанция. Поддържа, че исковете по чл.45 ЗЗД са основателни, доколкото за мазето, закупено от нея се влизало през врата намираща се в общото избено помещение на сградата, която обаче била затворена чрез неправомерно изградена тухлена стена. За премахването на тази стена и поставянето на нова врата ищцата извършила разход в размер на 450.00 лв., което също е доказано в производството.

Заявява, че макар първоначално да е притежавала ключове след последвалата подмяна на ключалките непредставянето й на ключ от последните следва да се разглежда като действие препречващо ползване на общите части, което право ищцата притежава по силата на чл.5, ал.1, т.1 ЗУЕС като собственик на самостоятелен обект в сградата – ЕС.

Поддържа, че макар съдът да е приел за неустановено твърдението й за подмяна на ключалките, то, отказът от страна на ответника да предостави нов комплект от ключове остава неоснователен. По този начин ответникът противоправно е бездействал, респ. е поддържал ограничаване правото на собственост на ищцата. При установено в производството авторство на увреждащите действия неправилно СРС е отхвърлил исковете по чл.109 ЗС.

Поддържа, че неправилно СРС е отхвърлил исковете по чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД при доказани елементи от фактическия състав на непозволено увреждане. Заявява, че съдът не е обсъдил дадената от ответника информация в образуваната пред СРП преписка, че той е искал премахване на вратата към мазето и изграждане на нейно място на тухлена стена. Излага становище, че в случая се касае за неправомерни, самоволно извършени действия, за което отговорност следва да понесе автора им- ответник в производството.

Моли за отмяна на решението на СРС, като неправилно и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Н.К.Я. в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага доводи, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Заявява, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства и правилно е приел за недоказани претенциите. Поддържа, че чрез показанията на свидетеля Д. е установено предаване на ключове на ищцата за помещението, входа накооперацията и за общото мазе. В същия смисъл са и дадените по образуваната наказателна преписка показания на свидетеля М.М.П..

Възражението за непредставяне на ключ от общото мазе е неоснователно, тъй като отговор на този въпрос е даден от приетата пред първата инстанция СТЕ. Последната установява, че достъп до мазето на ищцата не е предвиден по плана на сградата /одобрен през 1934 г. и потвърден 1967 г./, защото същото не съществува по него. Това възражение е и противоречиво, защто за да бъде извършен ремонт на това помещение и достъпът до него, каквито твърдения са изложени от ищцата, същата е имала достъп до него, т.е. осъществила е достъп. Чрез представените документи за извършените по твърдения на ищцата разходи за СМР /от 15.06.2015 г., от 25.06.2015 г., от 28.07.2015 г. и от 05.11.2015 г./ се установява, че работници наети от ищцата са имали достъп до общото мазе, където са извършили ремонтни работи.

В производството не е установено твърдението на ищцата за подмяна на ключалките на входната врата на сградата, на вратата към общото мазе и на вратата към двора. Това е установено и чрез показанията на свидетеля Д., който установява и че ключове от тези врати се съхраняват при касиера, а не при управителя на ЕС – ответник в производството.

Неоснователни са и претенциите на ищцата по чл.45 ЗЗД, доколкото същата не е установила, че дървената врата е избита и на нейно място е иззидана масивна тухлена стена, което е констатирано от ищцата през м.06.2015 г. Извършените от ищцата ремонтни действия след това са самоуправни действия, като същата не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение. По случая била образувана преписка в СРП. Поддържа, че за т.нар. мазе на ищцата, което се намира под закупеното от нея самостоятелно помещение няма нито отвор нито врата откъм зимничните помещения, като изрично архитектурния проект на сградата не предвижда влизане през общото избено помещение.

Освен това в проведеното производство е установено, че избиването на дървената врата и иззиждането на стена е извършено от съкооператора Т., чрез наети от него работници, а не от ответника. Поради това и отговорността на последния по чл.45 ЗЗД не следва да бъде ангажирана.

Моли за потвърждаване на решението като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски.

            Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата страна по спора е правилно установена от СРС, а изложените правни изводи се възприемат изцяло от настоящия състав, като съдът препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, съдът намира следното:

СРС е сезиран с искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че заради бездействие на ответника, изразяващо се в непредаване на ключове за входната врата на сградата, за вратата към общото мазе и за вратата към двора е лишена от достъп до общите части на сградата, с което ѝ е ограничено упражняването в пълен обем на правото ѝ на собственост върху самостоятелния обект закупен от нея.

Твърди, че след придобиване на собствеността върху имота с постановление за възлагане на ЧСИ /16.03.2015 г./, ѝ били предоставени ключове за достъп не само до имота, но и до общите части на сградата.

Поддържа, че след това, през периода м.април – м.септември 2015г., поетапно са сменени ключалките на входната врата на сградата, на вратата към общото мазе и към двора, като ключове от новите ключалки не са ѝ предоставени, с което твърди, че противоправно се ограничава достъпът ѝ до общите части на сградата, до дворното място, както и до собственото й мазе. Ищцата твърди, че многократно се обръщала към ответника в качеството му на собственик на самостоятелен обект в сградата и управител на етажната собственост, както устно така и с нотариални покани, да предаде на нея или на съпруга ѝ ключове от сменените ключалки за да ѝ се осигури достъп до общите части на сградата и до мазето. Ответникът не се отзовал на поканата, с което ищцата твърди, че неправомерно я лишава от достъп до общите части на сградата, с което ѝ ограничава упражняването в пълен обем на правото ѝ на собственост върху самостоятелните обекти.

Поддържа, че неправомерните действия на ответника -  избиване на дървената врата на мазето й иззиждане на нейно място на масивна тухлена стена, което е констатирано от ищцата през м.06.2015 г. са обусловили имуществени вреди, чието обезщетяване се иска със сумата 450.00 лв.

Отправено е искане до съда ответника да бъде осъден на основание чл.109 ЗС да ѝ осигури достъп до общите части на сградата, чрез предаване на ключове за входната врата на сградата, за вратата към общото мазе и за вратата към двора.

На основание чл. 45 ЗЗД се иска ответникът да й заплати сумата 450.00 лв. за извършените СМР.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Възразява, че исковата молба е нередовна, а предявените искове недопустими. По същество оспорва твърденията на ищцата, че ключалките на входната врата, към общото мазе и към двора са сменени и поддържа, че при покупката на имота ключове на ищцата и нейния съпруг са предоставени. Оспорва и да е бил канен от ищцата да ѝ предостави ключове.

По иска за вреди от непозволено увреждане, оспорва зазидването на вратата към мазето на ищците да е направено по негова инициатива, като твърди, че това е сторено от друг етажен собственик – Т., чрез наети от него работници. Отделно от това поддържа, че в архитектурния план на сградата не е предвидено мазето да има врата или отвор към общото зимнично помещение на сградата, а е предвидено в него да се влиза чрез отвор в пода на собствения на ищцата магазин. В тази връзка поддържа, че дървената врата била незаконно поставена там от предишния собственик.

Съгласно разпоредбата на чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. С негаторния иск по чл. 109 от ЗС се предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се поражда и само при състояние, от което възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които обективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правна защита. Функцията на иска е да отрече във всички тези и аналогични случаи неправомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояние, както и премахване на последиците от тях.

Правен интерес от исковата защита по чл. 109 ЗС съществува тогава, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността и обема на валидно учреденото в негова полза ограничено вещно право, които собственикът е длъжен да търпи. Легитимиран ищец по иска е собственикът или носителят на ограничено вещно право, в т.ч. и на сервитут. Легитимиран ответник е лицето, което извършва неоснователните въздействия върху чуждата вещ и ограничава правата на собственика /държател, собственик на съседен имот, носител на ограничено вещно право/.

Уважаването на негаторен иск предполага съдебно установяване и потвърждаване при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е титуляр на правото на собственост върху вещта, върху която ответникът е извършил несъвместимо с това право въздействие и съответно осъждане на ответника да възстанови състоянието преди твърдяното нарушение и преустанови последното.

Страните не спорят и е установено от събраните пред първата инстанция доказателства, че ищцата и ответника са собственици на самостоятелни обекти в сградата ЕС находяща се в гр.София, ул.*********.

Установено е, че ищцата е закупила обект за търговска дейност (магазин) на партера, със застроена площ от 9.00 кв.м., заедно с мазе под магазина с площ от 1.7 кв.м., заедно с 135/2265 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място (съгласно постановление за възлагане на недвижим имот от 16.03.2015г. по изп. дело № 20148400401298 на ЧСИ М.Ц.), а ответникът – собственик на ап.9, както и управител на Етажната собственост в сградата.

Страните не спорят, че след възлагане на имота ищцата е получила ключове за входната врата на сградата, за вратата към общото мазе и за вратата към двора.

Поддържаните от ищцата фактически и съответно правни доводи, за подмяна на ключалките на входните врати на сградата, на общите зимнични помещения и на дворното място /в периода м.април-м.септември 2015 г./ са недоказани и съответно неоснователни. За периода след м.05.2015 г. до м.09.2015 г. същите са и противоречиви, доколкото самата ищца сочи, че е извършила ремонтни дейности в общото зимнично помещение в периода м.05.-м.07.2015 г., т.е. притежавала е достъп до общите зимнични помещения в сградата в т.ч. и ключ за вратата към общото зимнично помещение.

Противоречиви са и другите изложени от ищцата фактически доводи. Неясна остава волята на ищцата да получи ключове от входната врата на сградата, от входната врата към зимничните помещения и към двора с изпратената от нея до ответника нотариална покана на 15.03.2016г., предоставяйки му срок до 25.03.2016г. при положение, че към този момент същата е притежавала тези ключове, което ясно е противопоставено и от ответника в подадения от него отговор на 22.03.2016г.

Чрез приетите в производството /единична СТЕ/ пред първата инстанция и единична и тройна СТЕ пред въззивната инстанция се установява, че помещението – мазе принадлежащо към самостоятелния обект закупен от ищцата се намира под обекта й, като според одобрения за сградата архитектурен проект от 1934 г. за същия не е предвиден достъп откъм зимничните помещения на сградата. Последното, доколкото този несамостоятелен обект не е имал врата откъм зимничните помещения, а отвор с размери 70/110 см. и на 77 см. височина от пода на сутерена. Достъп до това помещение, както и самостоятелния обект на ищцата, според експертите, е бил осъществяван откъм улицата. След извършената промяна в архитектурния проект на сградата, достъп до това помещение – мазе се осъществява през стълба /отвор с подвижна метална стълба/ откъм собствения на ищцата самостоятелен обект / в дъното на помещението/. В този смисъл е и издаденото разрешение за строеж № 3/05.02.2018 г. заедно с архитектурен проект одобрен на същата дата.

Чрез събраните пред първата инстанция гласни доказателства – показанията на свидетеля Д.Й.Д. /етажен сбственик в сградата/ се установява, че ключалките на входните врати: за сградата, за общите зимнични помещения и за дворното място не са подменяни от дълги години / отпреди ищцата да придобие нейния имот/, като наложената практика е при загубване на ключ от тях да се търси изваждане на дубликат от касиера в сградата. Свидетелят Д. сочи, че е виждал ищцата и съпругът и в сградата, в общите зимнични помещения и в двора, т.е. същите имат достъп до посочените общи части.

Различенни от посочените обстоятелства не са установени и чрез събраните пред въззивната инстанция показания на свидетеля Д.А.К.при преценката им съобразно указанията на чл.172 ГПК с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода на спора. Чрез показанията на разпитания отново пред въззивната инстанция свидетел Д.Й.Д.  се установява смяна на ключа с чип на входната врата на сградата едва в края на 2019 г., както и че достъп до самостоятелния търговски обект закупен в сградата има през улицата със самостоятелен вход. Установява се и, че ключове /ключалки/ на входните врати преди 2019 г. не са подменяни.

Данни за подмяна на ключалките на входните врати: за сградата, за общите зимнични помещения и за дворното място след нанасянето на ищцата, не се съдържат нито в показанията на свидетелите К. и В., нито в приетите по делото писмени доказателства- частни документи. В изходящите от ответника отговори на нотариална покана и уведомление до ЕС, не се съдържа признание, че ключовете от общите части на сградата са подменени. Напротив, ответникът изрично сочи, че от текста на връчените му книжа става ясно, че ищцата разполага с ключове, с които не знае как се е сдобила. При това положение не се установява неправомерно бездействие от страна на ответника, управител на ЕС, което да се изразява в отказ за предоставяне на нови ключове след подмяна на ключалките на вратите към посочените общи части. При заявено притежание и съответно държане от страна на ищцата на ключове от посочените врати към общи части на сградата поведението на ответника да не представи копия на такива не се явява неправомерно и ограничаващо правото на ищцата да ползва тези общи части от сградата, съответно не се явява поведение ограничаващо или смущаващо упражняване правото й на собственост върху самостоятелния обект и общите части в сградата.

И при различен извод обаче съобразно указаното в чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите настъпили в хода на производство, които са релевантни за правния спор. С оглед указаното, съдът намира че в производството се установи, че към датата на приключване на устните състезания – 08.02.2021 г. ищцата притежава достъп до общите части в сградата – вход, зимнични помещения и двор. В производството са събрани доказателства за това че същата притежава ключове към момента на закупуване на обекта от нея /16.03.2015 г./, към момента на извършване на ремонтни дейности – м.05-м.07.2015 г., както и към момента на приключване на устните състезания – 08.02.2021 г.

Тъй като искът по чл.109 ЗС има за своя последица преустановяването на неоснователните действия, ищцата следва да установи по несъмнен, безспорен начин, че неоснователните действия, от които е произтекъл доказаният вредоносен резултат, все още смущават упражняването на правото й на собственост поради наличие на соченото неправомерно поведение на ответника изразено чрез бездействие.

Поради тази причина и доколкото съвкупната преценка на доказателствата по делото сочи, че към приключване на съдебното дирене ищцата не е ограничена в достъпа до посочените общи части, то, предявеният иск по чл.109 ЗС е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Доводите на ищеца, че в производството са установени предпоставките на фактическия състав на чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника, съдът намира за неоснователни. В производството не е доказано, че ответника е извършил посоченото неправомерно действие – премахване на дървената врата на мазето на ищцата и зазиждането на отвора й с тухлена стена.

По делото не се установи да е налице твърдяното противоправно поведение от страна на ответника. Свидетелят Д. потвърждава, че този отвор е зазидан, но не знае кой го е извършил и кой го е възложил. В нито едно от събраните по делото други гласни доказателства /показанията на доведените от ищцата свидетели/ или писмените доказателства, не се съдържат данни, че именно ответникът е извършил/възложил извършването на зазиждането на отвора, тоест не се доказа по делото наличие на поведение на ответника, в резултат на което ищцата да е претърпяла описаните имуществени вреди. Отделно от това и не се установи това зазиждане да е противоправно, тъй като съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, в одобрения архитектурен проект на сградата за имота на ищцата не е предвидено мазе. По проект обектът представлява помещение-съоръжение за битови отпадъци на две нива, предназначено за общо ползване, без достъп до мазе.

При така установените факти въззивният съд намира за недоказано по делото, че за извършените от ищцата разходи за възстановяване на входа на мазето й откъм общите зимнични помещения в сградата следва да понесе отговорност по реда на чл.45 ЗЗД ответника. Правилно предявените искове по чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са били отхвърлени като неоснователни.

Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

По разноските пред СГС:

С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна и следва да й се присъди сумата 700.00 лв. съобразно представения списък.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 138801 от 11.06.2019 г. по гр.д. № 71252/2016 г. по описа на СРС, 118 ти с-в.

ОСЪЖДА Д.Д.Д.-К., ЕГН ********** да заплати на Н.К.Я., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 700.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.