ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№562
гр. Русе, 13 юни
2023 год.
Русенски административен съд, в закрито заседание на 13 юни 2023 год., III състав:
Съдия : Диан Василев
За да се произнесе по адм. дело №211 по описа на съда за 2023 год., взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано след депозирана
в съда жалба от В.М.И. ***. Жалбата е насочена срещу ОД на МВР - Русе. Твърди
се, че се обжалва акт, рег. №336р-11954/2023г., подписан от ВПД директор на ОД
на МВР – Русе, ст. комисар Н. Н..
В обстоятелственото си изложение жалбоподателят твърди,
че е поискал на основание чл.34, ал.1, т.2 от ЗДОИ (ЗАКОН за достъп до
обществена информация) справка-опис за периода от 1990г. до 23.03.2023г. на
подадените от него сигнали-жалби или молби до ОД на МВР-Русе или чрез
дирекцията, като бил описал приблизителна бройка. Цитира и няколко броя
приложения.
Иска от съда на обяви акт, рег. №336р-11954/2023г.,
подписан от ВПД директор на ОД на МВР – Русе, ст. комисар Н. Н. за нищожен,
твърди и че е в нарушение на материалния закон.
Жалбата бе нередовна поради няколко причини: На първо
място, тя е подадена направо в съда, с което не е спазено правилото на чл.152
от АПК и липсва и преписката по издаване на оспорения акт. Към жалбата не е
представен и документ за платена по сметка на съда държавна такса по т.2б, б. “а“
от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от
съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието
в размер на 10 лева. Следователно не отговаря на изискванията на чл.151, т.3 от АПК.
В дадения от съда срок преписката е представена.
От друга страна, същият, в новата си молба, вх. №
2050/17.05.2023г. с която представя доказателства, прави и искане за допускане
на обезпечение по реда на чл.389, ал.1 и ал.2, вр. с чл.397 от ГПК, като се
запорират движими вещи и вземания на „ответника“ – ст. комисар Н. Н.. Обяснява
го с предстоящо вземане срещу ответника.
Предвид на така направеното изявление, съдът остави
производството по жалбата на В. И. без движение, като на последния бе даден
срок да уточни какво точно жали и каква е неговата претенция и искане към съда
по повод депозираната с вх. №1735/27.04.2023г. жалба.
Както и да уточни дали оспорва само и единствено акт,
рег. №336р-11954/2023г., подписан от ВПД директор на ОД на МВР – Русе, ст.
комисар Н. Н. и поддържа ли искането си за обявяването му за нищожен. Ако
твърди и неговата унищожаемост, да посочи пороците, които правят акт, рег.
№336р-11954/2023г. унищожаем, съобразно разпоредбата на чл.150, ал.1, т.6 от АПК – да посочи в какво се състои незаконосъобразността на акта?
Ако счита, че има искова претенция, то тогава следваше да
посочи
надлежен ответник, съгласно разпоредбата на чл.205 от АПК. Съответно, следва да съобрази изискванията на чл.127 и чл. 128 от ГПК
досежно съдържание на исковата молба и приложенията към нея и да приведе ИМ във
вида, допустим за разглеждане от съда, като : посочи съда; името и адреса на
ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат
такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на
ищеца и неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на
ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива; цена на иска, когато той е
оценяем; изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; да посочи в
исковата молба всички писмени, и другите видове доказателства, с които
разполага и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях; в какво се
състои искането; подпис на лицето, което подава молбата.
Освен това, следва да уточни в исковата молба сумата,
която се претендира-какво обезщетение се иска? Съответно претендират ли се
лихви, за какъв период-начална, крайна дата? да се формулира искане към съда,
което да е изцяло съобразено с изложеното в обстоятелствената част на исковата
молба, като в молбата - уточнение да се съдържа и петитум-искане към съда,
очертаващо предмета на делото.
Всичко това следва да направи след депозиране на такава
молба, ако В. И. има искова претенция, която молба следва да е със съответното
съдържание, отговарящо на изискванията на чл.127 от ГПК, в деловодството на
съда. Едва в такова производство, ако е допустима за разглеждане ИМ, може да се
иска и обезпечаване на предявен иск.
На 31.05.2023г. в съда постъпва, с вх. №2273
молба-уточнение, в която В. М. сочи, че още с входираната си на 27.04.2023г.
жалба, вх. №1735 бил описал и конкретизирал в осем точки своите претенции.
Иска издаване на актуален акт – справка с опис за
определен период и три адреса на издаване. Отново твърди, че неговото искане е
всъщност искова молба. Иска се и съдът да обяви акт, рег. №336р-11954/2023г. за
нищожен.
Други факти и обстоятелства:
На 22.03.2023г., с вх. №8875 на
Русенски районен съд е депозирана искова молба от В. И., с която последният
иска от съда да осъди ОД на МВР-Русе да издаден справка-опис и комплект
документи за периода от 1990г. до 23.03.2023г.
По повод на това искане, депозирано пред РРС, съдът е
преценил, че се касае за искане за достъп до обществена информация, която се
предоставя по реда на ЗДОИ. Със заповед №4 от 23.03.2023г. е препратил ИМ,
приета за заявление по ЗДОИ на ОД на МВР-Русе.
По повод на тази молба, ВПД директор на ОД на МВР-Русе е
издал и справка, рег. №336р-11954/2023г. (л.9 от адм. преписка).
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи :
Налице е недопустимо производство, което на основание чл.158,
ал.3 и чл.159, т.1 от АПК следва да бъде прекратено.
Още при депозиране на 22.03.2023г., с вх.
№8875 на Русенски районен съд на искова молба от В. И., с която последният иска
от съда да осъди ОД на МВР-Русе да издаден справка-опис и комплект документи за
периода от 1990г. до 23.03.2023г. са били налице изключително много неясноти в
неготово изявление. Дори и да се приеме, че В. И. е искал информация по реда на
ЗДОИ, която е изпратена по компетентност на ОД на МВР-Русе, това негово искане
безспорно не е било редовно, с оглед разпоредбата на чл.25 от ЗДОИ. Съгласно чл.2,
ал.1 от ЗДОИ „Обществена информация по смисъла на този закон е всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти“. Няма как да се приеме, че така поисканата
информация от В. И. е обществена по смисъла на закона. Тя касае лично него,
свързана е само и единствено с личността
В. И.. Затова и искането му, дори и да е записано, че е по реда на ЗДОИ, не
следва да се разгледа по този закон. Конкретизацията, която той дава, макар и
не много ясна, е свързана само и единствено с неговата личност. Такава
информация той може да поиска, ако е бил страна в актове на ОД на МВР, но не по
реда на ЗДОИ, а по реда на ЗМВР, съответните подзаконови актове по прилагането
му или по реда на НПК.
След като искането на В. И. не следва да се квалифицира
като такова по ЗДОИ, то тогава и информацията, която е дадена с писмо, рег.
№336р-11954/2023г., подписано от ВПД директор на ОД на МВР, не е такава по
ЗДОИ. Съответно писмото, адресирано до В. И. няма характер на решение по чл.34
от ЗДОИ. А това води на извода, че писмото не може да се определи като
индивидуален административен акт, съгласно легалното определение за такъв,
дадено в чл.21, ал.1 от АПК. Липсата на годен за оспорване акт води до
недопустимост на съдебното производство. Като такова, то следва да се прекрати
по силата на чл.159, т.1 от АПК – „Жалбата или протестът се оставя без разглеждане,
а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато: 1. актът не
подлежи на оспорване“.
Дори да се приеме, че искането на В. М. е било такова по
ЗДОИ, то с оглед на неясната му воля и неизправяне на нередовностите, независимо
от дадените от съда два пъти по ред указания, неговата жалба остава и
нередовна. В този случай съдът е длъжен да приложи нормата на чл.158, ал.3 от АПК, според която „Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1,
жалбата или протестът се оставя без разглеждане с разпореждане на
съдията-докладчик съответно председателят на отделение във Върховния
административен съд“.
На следващо място, в молбата на В. И., вх. №
2050/17.05.2023г. се иска допускане на обезпечение по реда на чл.389, ал.1 и
ал.2, вр. с чл.397 от ГПК, като се запорират движими вещи и вземания на
„ответника“ – ст. комисар Н. Н..
В настоящото производство, което не може да бъде
определено нито като исково такова, нито като съдебно-административно, няма как
АС-Русе да допусне обезпечение на иск за парично вземане, защото такова не е и
предявено от В. И.. Ако се касае за обезпечение на бъдещ иск, така, както се
сочи че ще бъде – срещу ст. комисар Н. Н., то в този случай производството не е
пред настоящия съд. От друга страна, за да бъде допуснато обезпечение на иск,
следва да бъде установено кумулативното наличие на няколко предпоставки – общи
и особени.
Общите предпоставки за допустимост и основателност на
молбата за обезпечение могат да се сведат до следното: 1. наличие на обезпечителна
нужда/както относно предмета на спора така и относно поисканата ОМ/; 2. допустимост и вероятна основателност на
предявения иск и предложената ОМ да бъде подходяща спрямо твърдяната
обезпечителна нужда.
Нищо такова не се сочи от В. И..
Според чл.391 от ГПК „Обезпечение на иска се допуска,
когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването
на правата по решението и ако: 1. искът е подкрепен с убедителни писмени
доказателства, или 2. бъде представена гаранция в определения от съда размер
съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. “
Тук въобще не сме изправено пред исково производство,
затова и търсеното от В. И. обезпечение се явява недопустимо.
Още повече, след като основното производство е недопустимо,
няма как акцесорното такова да е.
Предвид изложеното и
на осн. чл.158, ал.3 АПК, вр. с чл.159, т.1 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане жалбата на В.М.И. ***, насочена срещу акт, рег. №336р-11954/2023г., подписан
от ВПД директор на ОД на МВР – Русе, ст. комисар Н. Н..
Оставя без разглеждане искането на В. И. за допускане на обезпечение
по реда на чл.389, ал.1 и ал.2, вр. с чл.397 от ГПК, като се запорират движими
вещи и вземания на „ответника“ – ст. комисар Н. Н..
Прекратява производството по адм. дело №211 по описа на
съда за 2023 година.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на
молителя пред Върховния административен съд.
Съдия
: