Р Е Ш Е Н И Е № …………
Град Свиленград, 16.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, I граждански
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При
съдебен секретар Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Съдията административно дело № 1/ 2021 година
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.72, ал.4 от Закона
за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е
по жалба от Т.И.Т., с ЕГН: **********, срещу
Заповед за задържане на лице с рег.№ 351зз-21/ 16.02.2021г., издадена от
полицейски орган при РУ на МВР – Свиленград – В.М.А.,
на длъжност младши инспектор при РУ на МВР – Свиленград.
В жалбата се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна, неправилна, издадена
при нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния
закон, неизпълняваща изискванията за минимално изискуемо съдържание на един административен
акт и непреследваща целите на закона, а целяща неговото заобикаляне. Поради това жалбоподателят моли същата
да бъде отменена и да му бъдат присъдени разноски по делото.
След преценка
на събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка за законосъобразност по
реда чл.168,
ал.1, вр.чл.146
от АПК, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената
Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-21/ 16.02.2021 година, издадена от В.М.А. – младши инспектор при РУ на МВР - Свиленград, е наредено задържането на жалбоподателя Т.И.Т. за срок до 24 часа в помещение за временно
задържане на РУ на МВР – Свиленград, във връзка с „управление на МПС без
да притежава СУ на МПС“, като е посочено правното основание чл.72,
ал.1, т.8
от ЗМВР. Задържането
е извършено в 11,45 ч. на 16.02.2021г.
Видно от материалите, съдържащи се в
изпратената от административния орган преписка по издаване на заповедта, при задържането жалбоподателят В.М.А. е подписал Декларация, в която е посочил, че не желае адвокатска защита по личен избор и за негова
сметка, не желае служебна защита, няма здравословни проблеми, не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за
негова сметка, желае медицински
преглед от лекар, желае да бъде уведомен член на семейството му за задържането, не
се нуждае от специална хранителна диета. Декларирал е също, че веднага при задържането му е бил запознат с правата по чл.72, чл.73 и чл.75
от ЗМВР. В
преписката се съдържа и оригинала на оспорената заповед, в който очевидно е
дописано (доколкото на жалбоподателя е връчен препис, без дописването): „53/21,
чл.343Б, ал.3 от НК“.
На задържаният
Т. е бил
извършен обиск, за който е съставен Протокол за личен
обиск на лице от 16.02.2021 година, при който са били намерени
мобилен телефон и лична карта.
От така
постъпилата по делото административна преписка по издаване на
оспорената заповед,
не може да се установи
защо всъщност е бил задържан жалбоподателя. Посоченото основание за задържането
– т.8 на чл.72, ал.4 от ЗМВР не се съдържа в тази законова разпоредба.
Посоченото в мотивната част на заповедта не сочи извършването на престъпление,
а на административно нарушение, което не е основание за задържане. Твърдението
на издателя на заповедта, че задържането е било извършено заради престъпление,
основанието за което е чл.72, ал.4, т.1 от ЗМВР, не е скрепено с доказателства
по делото.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна Съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна
(процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото), внесена е дължимата държавна такса, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол
и в законоустановения срок по чл.
149, ал. 1 от АПК. Тъй
като няма дата на Разписката за връчване на Заповедта, доколкото Заповедта е издадена на 16.02.2021 година, а Жалбата е депозирана на 26.02.2021 година, то същата е подадена в срок (14-дни
от връчването й) и следва да бъде
разгледана.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган, по смисъла на чл.57,
ал.1 от ЗМВР. Компетентността
му да издава Заповеди
от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата
на чл.72
от ЗМВР, съгласно която
полицейските органи могат да задържат лице, като в т.1 до т.7 на същата
разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо.
При издаването
на оспорения акт обаче са допуснати нарушения на административно-производствените правила от издателя, които са от
категорията на съществените. Заповедта за задържане на лице по
съществото е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл.74,
ал.2 от ЗМВР, което в случая не
е налице.
Оспорената заповед за задържане не съдържа фактическите
и правните основания за задържането. Същата е издадена по чл.72,
ал.1, т.8
от ЗМВР, а такава разпоредба липсва в
закона, респ. липсва посочено в заповедта правно основание за задържането. В
заповедта липсват и фактическите
обстоятелства, предпоставили задържането, доколкото не е описано
твърдяното престъпление, а единствено административно нарушение.
Оспорената Заповед
е издадена и в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл.
72 от ЗМВР регламентира
правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок
от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл.
72, ал. 1, т. 1 - 7
от ЗМВР. От посоченото в
оспорената Заповед
и от събраните по делото доказателства не се установява, че в случая задържането на жалбоподателя е било
извършено във връзка с наличие на данни за извършено от него престъпление,
както твърди съставителя на заповедта.
Задържането
под стража на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не
по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна
административна мярка, по смисъла на чл.
22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел да се предотврати възможността лицето
да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно
наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от
задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характерът на
престъплението. В случая обаче събраните по делото доказателства не
обосновават наличието на материалноправните предпоставки
по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно -
наличие на „данни”, че задържаното лице е извършило престъпление.
С оглед изложеното, жалбата следва да бъде уважена. Предвид изхода на спора на
жалбоподателя разноски не следва да се присъждат на жалбоподателя.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Заповед за задържане на лице с рег.№ 351зз-21/ 16.02.2021г., издадена от
полицейски орган при РУ на МВР – Свиленград – В.М.А.,
на длъжност младши инспектор при РУ на МВР – Свиленград.
ОСЪЖДА
ОД
на МВР – Хасково да заплати на Т.И.Т., с ЕГН: **********, сумата 510 лв. –
разноски по делото.
Решението може
да бъде оспорено пред Административен съд - Хасково в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: