Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262253 15.09.2021г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на тринадесети септември две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15755 по описа на ПРС
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 222, ал. 1 от КТ и чл.
224, ал. 1 от Кодекса на труда.
Ищцата М.И.И.,
ЕГН ********** е предявила срещу ответника ДДЗД ИМПЕЗА 19 с БУЛСТАТ: ***** искове за
осъждане на ответника да й заплати
следните суми: сумата от 610 лева, представляваща обезщетение по чл.
222, ал. 1 от КТ, дължимо поради прекр. ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ
и сумата от 900 лева обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван ПГО за 29 дни.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника в периода
18.03.2019г.-06.10.2020г. с ОМВ 560 лев.
Твърди се ТПО да е било прекратено със заповед № ***** на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ поради закриване на предприятието. Ето защо
поради прекр. ТПО на това основание й се дължало обезщетение по чл. 222, ал. 1
от КТ, дължимо поради прекр. ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ в р-р на
560 лева. Към датата на прекр. на ТПО имала право на 29 дни ПГО, за които й се
дължало обезщетение в размер на 900 лева. Всички така посочени суми не й били
платени. Ето защо моли да се осъди ответника да заплати така посочените суми на
ищеца.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника,
като в законоустановения срок писмен отговор не е постъпил. Същият не изпраща
представител и не взема становище по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства – заповед
№ *****. и постъпили справки от ТД на НАП Пловдив и Велико Търново и заверено
копие от трудовата книжка на ищеца се установява, че в процесния период ищцата
е е работила по ТПО с ответника на длъжност “продавач консултант” по безсрочно
ТПО, с ОМВ 560 лева.
Със Заповед № ******* г. на управителя на ответното
дружество ТПО е прекратено, считано от 06.10.2020 г. на осн. чл. 328, ал. 1, т.
1 от КТ – поради прекратяване дейносттта на предприятието.
Трудовата книжка на ищеца не е надлежно оформена с
основание за прекр. на ТПО по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Съгласно член 155, ал. 4
от КТ размерънт на основания платен годишен отпуск е не по-малко от 20 рботни
дни, а съгласно член 22 4 КТ при прекратяване на ТПО работникът има право на
парично обезщетение за неползвания ПГО изчислено по рда на член 177 КТ към деня
на прекратяване на ТПО.
При така установените факти от значение за спора съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение по
чл. 222, ал. 1 от КТ е необходимо ищецът също така да установи, че трудовото
правоотношение е прекратено поради закриване на предприятието, ищецът е останал
без работа един месец след прекратяване на ТПО и размерът на последното брутно
ТВ за пълен раб. месец преди уволнението.
За да се уважи иска по чл. 224, ал. 1 от КТ за присъждане
на обезщетение за неползван платен год. отпуск следва да се докаже, че ТПО
между страните е прекратено, че на ищеца е останал неползван ПГО, колко дни за
коя година, и размерът на обезщетението.
От представените доказателства безспорно се установи, че
ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, като според
твърденията в исковата молба последното получено БТВ от ищеца е в размер на 560
лева.
Установи се безспорно, че ТПО между страните е прекратено
на осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, поради което и на осн. чл. 222, ал. 1 от КТ
ищецът има право на обезщетение в размер на едно БТВ в размер на 560 лева,
размерът на последното получено брутно ТВ за пълен раб. месец преди
уволнението.
Установи се и че ищецът има право на 29 дни ПГО за периода
2019 и 2020г. до прекратяване на ТПО, които не е ползвал и за които му се дължи
обезщетение в размер на 812 лева, която сума е малка от претендираната от ищеца
и не му е заплатена.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, възлиза на 100 лева, от
които 50 лева ДТ по иска по чл. 222, ал.
1 от КТ и 50 лева ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ДДЗД ИМПЕЗА 19 с БУЛСТАТ: ******* да заплати на М.И.И., ЕГН ********** следните суми:
сумата от 560 представляваща неплатено нетно
обезщетение на осн. чл. 222, ал. 1 от КТ, дължимо поради това, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда, както и сумата от 812 лева, представляваща неплатено обезщетение на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ
за 29 дни неползван платен годишен отпуск за 2019 и 2020г., като отхвърля
предявените искове за разликите над уважените размери до пълните им предявени
по член 222, ал. 1 от КТ в размер на 610 лева и по член 224, ал. 1 КТ в размер
на 610 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА ДДЗД ИМПЕЗА 19 с БУЛСТАТ: ********* да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 100 лева дължима държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н. Н.