№ 117
гр. Варна, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20253000500125 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 4/06.01.2025г., постановено по гр.д. № 1199/2024г.
Окръжен съд - Варна е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати, на основание
чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/, на В. С. Т., ЕГН **********, сумата от 35 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди /за претърпените от ищеца страх, стрес,
злепоставяне на доброто му име в обществото и влошаване на здравословното
му състояние/ и сумата от 28 800 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди /извършени разходи за адвокатска защита/, всички
претърпени от незаконно обвинение за извършено престъпление, за което е
бил привлечен като обвиняем по ДП № 53/2015г. по описа на ОД МВР – гр.
Варна и по което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 820/2017г. на
ОС - Варна, ведно със законната лихва върху присъединените суми, считано
от 02.09.2022 г. до окончателното изплащане. Със същото решение
първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на В. С. Т. за заплащане на
горницата над присъдената сума от 35 000 лв. до общата претендираната сума
от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и
за заплащане на горницата над присъдената сума от 28 800 лв. до общата
претендирана сума от 31 200 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди.
1
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от
двете страни по спора.
Ищецът В. Т., чрез процесуалния си представител адвокат М. Р. от
Адвокатска колегия – Варна, обжалва същото в частта, в която е отхвърлена
исковата му претенция за неимуществени вреди. В жалбата си твърди, че в
тази му част решението е неправилно и необосновано, постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с
материалния закон и актуалната задължителна съдебна практика. Излагат се
доводи, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди от
35 000 лв. не отговаря на критерия за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, тъй
като съдът не е отчел правилно практиката на съдилищата в страната и ЕКПЧ
по идентични или сходни от фактическа и правна страна казуси, жизнения
стандарт и икономическото състояние на страната. Изложени са аргументи в
подкрепа на това. Отправеното искане е за отмяна на съдебния акт в
обжалваната част и уважаване на този иск в пълния претендиран размер от 50
000 лв.
Прокуратурата обжалва решението в осъдителната му част с оплаквания
за неговата неправилност и необоснованост, както и допуснати процесуални
нарушения. Твърди се, че изводите на съда относно повдигнатите обвинения и
извършените с участието на ищеца действия в наказателното производство са
направени въз основа на извършена от съда служебна справка с НОХД, без
същото да е приложено като доказателство по настоящото дело. Сочи се също
така, че от доказателствата по делото не се потвърждават твърдените от ищеца
и приети за доказани от съда неимуществени вреди, както и причинно-
следствената им връзка с воденото наказателно производство. В условията на
евентуалност се твърди, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди
от 35 000 лева е прекомерно. Относно уважения размер по иска за
имуществени вреди се твърди, че неправилно в присъдената сума са включени
и такива по договори за правна помощ, по които ищецът не е страна, а трето
лице – „Планекс“ ЕООД и съдът не е изложил мотиви защо същите се дължат
на ищеца. Посочено е също така, че признатото адвокатско възнаграждение е
прекомерно. Иска се от настоящата инстанция до отмени обжалваното
решение в неговата осъдителна част и отхвърли исковете като недоказани,
евентуално да намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди като
завишено и несправедливо.
В частта, в която искът за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди е отхвърлен за горницата над присъдените 28 800 лева до
предявения размер от 31 200 лева, първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влязло в сила.
В срока по чл. 263 ГПК нито една от страните не е подала отговор по
2
жалбата на насрещната страна.
В с.з., чрез процесуалните си представители, страните поддържат
подадените въззивни жалби, съответно оспорват жалбата на насрещната
страна като неоснователна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от В. С. Т.
против Прокуратурата на РБ искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че от 2007г.
ищецът работи в „Планекс“ ООД на длъжност „Инспектор здраве и
безопасност при работа“. За периода от 23.03.2015г. до 08.04.2015г. бил
назначен като координатор по здравословни и безопасни условия на труд
/ЗБУТ/ на обект „Ремонт, реконструкция и модернизация, и основно
обновяване на апартаментен хотел „Вероника“, к.к. „Св Св. Констатнин и
Елена“, съгласно заповед № 37/20.03.2015г. на управителя на „Планекс“
ЕООД. На 08.04.2015г. на този строителен обект настъпил инцидент, при
който загинали четири лица. Във връзка с това на 23.04.2015г. по досъдебно
производство /ДП/ № 53/2015 г. по описа на ОСлО-ОП-Варна бил привлечен
към наказателна отговорност за престъпление по чл.123, ал.3, вр. ал.1 от НК,
за което се предвиждало наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10
години, а съгласно чл.160 от НК и наказание лишаване от права по чл. 37, т.6 и
т.7 НК. Била му определена мярка за неотклонение „подписка“. На
20.02.2017г. по същото ДП е повдигнато повторно обвинение по чл.123, ал.3,
предл.2, вр. ал.1 НК. Привличането му като обвиняем било широко отразено в
средствата за масова информация и за това обстоятелство узнали негови
роднини, близки и познати. На 10.07.2017г. е бил внесен обвинителен акт, по
който е било образувано НОХД № 820/2017г. по описа на Окръжен съд –
Варна. С присъда № 71/04.10.2018г. е бил признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. По повод протест на Прокуратурата с присъда №
6/27.09.2019г. по ВНОХД № 109/2019г. на Апелативен съд – Варна
оправдателната присъда е отменена и признат за виновен за причиняване
смъртта на четири лица, поради което и на основание чл.123, ал.3, предл. 2, вр.
ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години при отложено изпълнение с изпитателен срок от
три години. Със същата присъда Т. бил осъден да заплати солидарно с другите
подсъдими на всеки един от гражданските ищци /шест на брой/ обезщетение
за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. или общо 600 000 лв.,
ведно със законната лихва от 08.04.2015г. до окончателното изплащане. След
отмяна на същата, постановена с решение № 49/27.07.2020г. по к.д. №
117/2020г. на Върховния касационен съд, делото е върнато на Апелативен съд
– Варна, който при новото разглеждане с решение № 260077/18.08.2021г. по
3
ВНОХД № 234/2020г. е потвърдил оправдателната присъда на окръжния съд и
отхвърлянето на предявените срещу него граждански искове. Това решение на
въззивната инстанция било потвърдено с решение № 42/02.09.2022г. по к.н.д.
№ 9/2022г. на Върховен касационен съд и с което бил окончателно оправдан
по повдигнатото му обвинение.
Твърди, че в резултат на незаконното обвинение е претърпял значителни
по интензитет неимуществени вреди - опетняване честта, достойнството и
доброто му име, злепоставяне в обществото, изпаднал в социална изолация, за
което допринесло и широкото медийно отразяване на воденото срещу него
наказателно производство; притесненията му били свързани и с предвидените
наказания за престъплението, за което му било повдигнато обвинение –
лишаване от свобода от 3 до 10 години и лишаване от права; всичко това
довело до сериозно влошаване на здравословното му състояние – отслабнал, а
впоследствие сериозно напълнял, чувствал се потиснат, изнервен и неуверен,
изпаднал в депресия, като според лекарите страдал от посттравматично
стресово разстройство, вече бил и с трайна хипертония. Претърпял и
имуществени вреди, представляващи разходи по заплащане на
възнаграждение на защитник в наказателното производство.
С оглед на горното е сезирал съда с искане за осъждане на
Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева и за имуществените вреди в
размер на 31 200 лв.
В срока по чл. 131 ГПК исковите претенции са оспорени от ответната
страна с възражения за тяхната неоснователност. Не се оспорва наличието на
водено срещу ищеца наказателно производство и повдигнати обвинения, по
които същият е бил оправдан, но се навеждат твърдения за недоказаност на
претендираните неимуществени вреди, в евентуалност за прекомерност на
претендираното обезщетение за тях. В тази връзка се сочи, че повдигнатото
обвинение е за престъпление, извършено по непредпазливост, взета е най-
леката мярка за неотклонение – „подписка“; досъдебното производство е
проведено съобразно разпоредбите на НПК и в разумен срок, като
Прокуратурата не е огласявала самоличността на ищеца, нито информация
във връзка с привличането му като обвиняем, поради което се счита, че не
дължи обезщетение за уронване на чест и достойнство, добро име и
злепоставяне в обществото; няма данни повдигнатото обвинение да е станало
причина за преустановяване на трудовата му дейност или да е засегнало
професионалния му или личния му авторитет; евентуално влошаване на
здравето на ищеца не е в резултат единствено и само от проведеното
наказателно производство. Относно иска за имуществени вреди са наведени
възражения, че част от представените договори за правна защита и съдействие
4
са сключени от трето лице и сумите по тях не са заплатени от ищеца и не
следва да бъдат възстановени на него.
По съществото на спора, съобразно предметните предели на
въззивното производство и наведените в жалбите оплаквания, след
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
на приложимия закон, настоящият съдебен състав намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че през 2015г. В. Т. е работил в „Планекс“ ЕООД
на длъжност „Инспектор здраве и безопасност при работа“ и за периода от
23.03.2015г. до 08.04.2015г. е бил назначен за координатор по здравословни и
безопасни условия на труд /ЗБУТ/ на обект „Ремонт, реконструкция и
модернизация, и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника“, к.к.
„Св Св. Констатнин и Елена“. По повод настъпил на 08.04.2015г. на този
строителен обект инцидент, при който загинали четири лица, с постановление
от 23.04.2015г. на следовател в ОСлО-Варна по ДП № 53/2015г. по описа на
ОСлО-ОП-Варна В. Т. е бил привлечен като обвиняем за извършено от него
престъпление по чл.123, ал.3, вр. ал.1 от НК - причинена смърт на повече от
едно лице поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на
друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена
опасност. С постановление от същата дата спрямо него е взета мярка за
неотклонение „подписка“. В хода на досъдебното производство обвинението
е било прецизирано като с постановление от 20.02.2017г. повторно е бил
привлечен като обвиняем за същото деяние и по същия състав на НК /чл.123,
ал.3, предложение 2, вр. ал.1 от НК/ - причинена смърт на повече от едно лице
поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно
регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност.
Последвало е внасяне на обвинителен акт, по който е образувано НОХД №
820/2017г. на ОС – Варна. С присъда № 71/04.10.2018г. по това дело В. Т. е бил
оправдан по повдигнатите му обвинения. По подаден от Прокуратурата
протест с присъда № 6/27.09.2019г. по ВНОХД № 109/2019г. на АпС – Варна
същата е била отменена и Т. е бил признат за виновен за причиняване смъртта
на четири лица, поради което и на основание чл. 123, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от две години, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от
три години. Със същата присъда ищецът е бил осъден да заплати солидарно с
другите подсъдими на всеки един от гражданските ищци /шест на брой/
обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. /общо
600 000 лв./, ведно със законната лихва от 08.04.2015г. до окончателното
изплащане. С решение № 49/27.07.2020г. по к.д. № 117/2020г. Върховният
5
касационен съд е отменил акта на въззивната инстанция относно осъждането
на В. Т. и върнал делото за ново разглеждане. С решение №
260077/18.08.2021г. по ВНОХД № 234/2020г. е АпС – Варна е потвърдил
първоначалната оправдателна присъда на ОС – Варна. Решението на АпС –
Варна е потвърдено с решение № 42/02.09.2022г. по к.н.д. № 9/2022г. на ВКС,
с което В. Т. е бил окончателно оправдан.
Предвид направените пред настоящата инстанция уточнения от
процесуалния представител на Прокуратурата не е налице спор и относно
установените от първоинстанционния съд, въз основа на извършена от него
справка и предявена на страните, хронология и обем на извършени с
участието на В. Т. процесуални действия в наказателното производство
/досъдебна и съдебна фаза/, подробно описани в обжалваното решение. С
оглед на това неприлагането на наказателното дело, поради причина, че
същото е приобщено по друго висящо гражданско дело, няма за последица
направата на изводи за релевантни за настоящия спор обстоятелства без
доказателства. В тази връзка настоящият състав приема за установено, че
наложената на 23.04.2015г. мярка за неотклонение „подписка“ е отменена на
04.11.2016г.; за периода 23.04.2015г. – 17.11.2016г. спрямо Т. е била наложена и
забрана да напуска страната; в досъдебното производство същият е бил
разпитван при привличането му като обвиняем и на 15.09.2015г.; същият е
участвал в проведените множество съдебни заседания по образуваните в
съответните съдебни инстанции наказателни дела вр. повдигнатото му
обвинение. Срещу Т. и останалите обвиняеми са били предявени граждански
искове от наследници на починалите за заплащане в условията на солидарност
на обезщетения, част от които граждански искове в наказателния процес, а
други – в отделни производства.
Воденото наказателно производство е отразено в средствата за масова
информация, като видно от приложените по първоинстанционното дело
публикации от електронните издания www.varna24.bg, www.webcafe.bg,
www.dariknews.bg, които се позовават и на други медии, изданията посочват и
факти от повдигнатото обвинение, като името на В. Т. е цитирано като един от
подсъдимите.
Относно претендираните като претърпени от В. Т. неимуществени вреди
по делото са ангажирани гласни и писмени доказателства, както и е прието
заключение на Комплексна съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза /КСППЕ/.
Съгласно приетата медицинска документация /извлечение от
медицински картон за проведени прегледи и лечение – 2 страници,
амбулаторен лист № 1891/09.09.2021г./ към месец май 2015г. Т. е бил
преглеждан от психиатър и ползвал отпуск за временна нетрудоспособност
6
поради влошено психично състояние с разнородни тревожно-депресивни
прояви, впоследствие е продължило повеждането на лечение, като към 2021г.
е с поставена диагноза рецидивиращо депресивно разстройство, умерено
тежък епизод.
Горното се потвърждава и от заключението на неоспорената КСППЕ,
съгласно което наказателно производство се явява психотравмиращо събитие,
което вследствие на преживения тежък стрес е довело до психотравма, като
същата е надхвърлила потенциала му да се справи с нея адекватно и е
предизвикала повишена депресивност и тревожност, анхедония, нарушен сън
и психосоматични симптоми, довели до нарушено социално функциониране и
на качеството му на живот. Според експертите поради продължителния период
на наказателното производство, тревожната и депресивна симптоматика се е
увеличавала, хронифицирала се е и като следствие се е проявила
симптоматика, покриваща критериите за Посттравматично стресово
разстройство /ПТСР/, а към настоящия момент клиничната картина отговаря
на смесено тревожно-депресивно състояние с остатъчни симптоми от
посттравматичен характер. За възстановяване на психоемоционалното
състояние на ищеца и преодоляване на последствията е необходимо
ползването на специализирана медицинска помощ с медикаментозна и
психотерапия, като прогнозата е свързана с дългосрочно лечение предвид
естеството на психотравмата.
Вещите лица са категорични, че установеното от тях психично
състояние на ищеца е в причинна връзка именно с предявените срещу него
обвинения и последвалите дела, а не толкова от стреса от самия инцидент,
отнел живота на четирима.
Кореспондиращи на сочената в експертизата клинична симптоматика
/плачливост, депресивност, безсъние и др./ и продължителността на същата от
образуването на наказателното производство до към настоящия момент, са и
показанията на разпитаните по делото свидетели, в частност на св. С. Т., син
на ищеца, поради което и ценени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК.
Според показанията на този свидетел баща му изпадал в различни състояния,
нощем имал кошмари, не можел да спи, наложило се да посещава психиатър и
да приема медикаменти, страхувал се за бъдещето предвид възможността да
бъде осъден, в т.ч. и по претенциите за обезщетения, дистанцирал се от
близките си и приятелите, често се криел от домашните и плачел, при
явяването на делата в София отказвал да отсяда при свидетеля, за да не го
виждат разстроен, настъпили промени в теглото – първо отслабнал, а после
напълнял с повече от 20 кг.
Св. С.Б. и св. Ю.Е. пък описват ищеца В. Т. като общителен и отговорен
човек, който след предявяване на обвиненията срещу него се затворил, бил
7
притеснен и отчаян. Според показанията на св. Б. след инцидента от 2015г. и
особено след осъдителната присъда настъпила голяма промяна в неговата
увереност в професионален план, имал е притеснения да взема решения
когато става въпрос за осигуряване на здравето на работниците, предпазвал се
е от това да осъществява оперативен контрол на терен – нещо, което не е било
характерно за него преди това, започнал да се занимава с организационна
работа, с документи, като след известно време работел на терен, но с обекти с
по-ниска степен на риск; тревожел се е за наказанието, което може да му бъде
наложено, както и за сумите, които може да бъде осъден да заплати по
гражданските искове; след осъдителната присъда се сринал, разстройвал се е
много от публикациите във връзка с инцидента.
Св. Е. свидетелства за това, че В. Т. е изпитвал срам и неудобство от
това, че е обвиняем, поради което и спрял да посещава сбирките на клуба, в
който членували; споделял пред свидетеля, че животът му е свършил; бил
грохнал, с блуждаещ поглед и отчаян; след оневиняването му възстановил
членството си в клуба, но не бил същия.
Наличието на повдигнато обвинение и постановената оправдателна
присъда ангажират отговорността на Прокуратурата на РБ, на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ на обезщетение
подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение, т. е. на
обезвреда подлежат само онези вреди, настъпването на които е сигурно и
закономерно следствие от незаконосъобразната наказателна репресия.
От коментираните по-горе КСППЕ, гласни и писмени доказателства, е
безспорно установено, че в резултат на воденото наказателно производство В.
Т. е претърпял неимуществени вреди – страх, безпокойство и притеснение,
засягане на доброто име и чест, влошаване на здравословното му състояние,
справедлив еквивалент по см. на чл. 52 ЗЗД за обезщетяването на които съдът
приема, че е сумата от 50 000 лева.
За да определи този размер, съдът отчита в съвкупност конкретно
установените по делото относими обстоятелства – доказания обем на
претърпените неимуществени вреди, техния интензитет и продължителност,
възрастта и личността на обвиняемия, отражението на воденото наказателно
производство върху здравословното състояние, личния му, професионалния и
социалния живот, в т. ч. и с оглед обществения отзвук на наказателния процес,
характера и тежестта на повдигнатите обвинения и извършените процесуални
действия с участието на В. Т., продължителността на наказателното
производство /повече от седем години/, както и при съобразяване
общественото възприятие за справедливост на съответния етап на
обществено-икономическото развитие в страната.
8
В резултат на незаконно повдигнатите обвинения В. Т. е изпитвал страх,
притеснения и чувство на срам, които са били значителни по продължителност
и интензитет, предвид чистото му съдебно минало, установените
характеристични данни за отговорна и уважавана личност. Привличането му
като обвиняем се е явило като психотравмено събитие, дало отражение върху
психическото му състояние с присъщите му клинични симптоми –
плачливост, безсъние, негативни мисли, депресивност, на моменти
раздразнителност, която картина е била налице още към 2015г. Поради
продължителния период на наказателното производство, тревожната и
депресивна симптоматика се е увеличавала, хронифицирала се е и е довела до
постравматично стресово разстройство, като Т. е ползвал психиатрична
помощ през цялото времетраене на наказателния процес. Негативните
последици за психоемоционалното му състояние не са преодолени и към
настоящия момент – същият продължава с терапевтично медикаментозно
лечение /изрично в с.з. вещото лице – психиатър е посочило, че се касае за
терапевтично лечение, а не за поддържащо/, необходимо е и провеждането на
психологическа терапия.
Характерът и тежестта на повдигнатите обвинения, както и
продължителността и хода на наказателното производство, развило се през
всички фази с двукратно разглеждане на делото пред въззивна и касационна
инстанция, през които фази е била постановена и осъдителна присъда, също
обуславят по-висок интензитет на горепосочените негативни изживявания. За
престъплението по повдигнатото на Т. обвинение по чл.123, ал.3, предложение
2, вр. ал. 1 от НК - причинена смърт на повече от едно лице поради незнание
или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана
дейност, представляващи източник на повишена опасност, се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години, като съгласно
чл.160 от НК за престъпленията по чл.123 от НК съдът може да постанови и
лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6 или т.7 НК. Предвиденото наказание е
именно при форма на вината – непредпазливост. Процесът по това обвинение
е продължил седем години и четири месеца, считано от датата на
привличането на Т. като обвиняем – 23.04.2015г., който период е значителен от
гледна точка на продължителността на търпените негативни изживявания.
През този период ищецът двукратно е бил привличан като обвиняем,
разпитван в това му качество по досъдебното производство, явявал се е лично
във всички проведени съдебни заседания, значителни на брой.
При определяне горепосочения размер на обезщетението за
неимуществени вреди съдът отчита и обстоятелството, че повдигнатите
обвинения са свързани с професионалната реализация на В. Т.. Установено е
по делото, че същият се е ползвал сред колегите си като авторитет с доказани
9
професионални качества, организиран и отговорен към работата си. След
отпочване на наказателното производство Т. е станал неуверен, притеснявал
се да взема решения, поради което и предпочитал да не работи на терен.
Освен това към момента на повдигане на обвиненията той е бил на 54 години,
с утвърдени професионални умения в сферата, в която е работил, поради което
и едно неоснователно обвинение в още по-голяма степен засяга доброто му
име на компетентен професионалист, а предвидената възможност за лишаване
от права вр. това обвинение поражда основателен страх за бъдещата му
професионална реализация.
Дадената гласност на случая в средствата за масова информация с
посочване на името на Т. като един от обвиняемите също е дало отражение
върху интензитета на засегнатите нематериални блага. Действително
Прокуратурата не може да отговаря за дадените от авторите на статиите
интерпретации и коментари, но самият факт на оповестяване на името,
длъжността и предмета на обвиненията е пряко свързан с воденото
наказателно производство, което е достатъчно да се приеме, че публичното
оповестяване на същото е в причинна връзка с претърпените от Т. вреди, за
обезщетяването на които следва да отговаря Прокуратурата на РБ.
Предявяването на граждански искове, които са били обусловени от
евентуалното признаване на вината му също е въздействало негативно върху
състоянието на В. Т. и интензитета на търпените неимуществени вреди.
Съдебната практика приема, че израз на справедливост по см. на чл.52
ЗЗД е и присъждането на близки обезщетения при сходни казуси. В същото
време следва да се държи сметка, че обезщетението се присъжда глобално за
всички претърпени неимуществени вреди и съобразно конкретиката на всеки
отделен случай. По тази причина и присъденото обезщетение на друг
обвиняем по същото наказателно производство не може да бъде единствен
аргумент за определяне на настоящото.
Съдът намира, че определеният по-горе размер на дължимото
обезщетение за претърпените от ищеца Т. неимуществени вреди отговаря на
изискването за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД и от гледна точка на
обществено-икономическото развитие на обществото към периода на деликта.
Средната месечна минимална работна заплата за страната за периода на
наказателното производство /7г. и 4 месеца/ е 536.36 лева, като определеното
обезщетение /50 000 лв./ се равнява на 555.56 лева на месец за периода на
наказателното преследване, което е малко над средната месечна минимална
работна заплата за периода.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск за заплащане на сумата от
50 000 лева, претендирано обезщетение за претърпените от В. Т.
10
неимуществени вреди е изцяло основателен.
Относно иска за имуществените вреди:
Направените в наказателното производство разноски за адвокатско
възнаграждение за осъществената адвокатска защита са имуществена вреда, за
обезщетяването на която в хипотезите на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ отговаря
Прокуратурата на РБ.
С оглед предмета на обжалване по тази искова претенция и наведените
във въззивната жалба на Прокуратурата оплаквания спорният въпрос е
относно дължимостта на заплатените в наказателното производство
адвокатски възнаграждения по договор за правна защита и съдействие №
3/20.12.2019г. – 3 750 лв., по договор за правна защита и съдействие №
5/30.01.2020г. - 2 750 лв., по договор за правна защита и съдействие №
5/18.11.2020г. – 3 500 лв., по договор за правна защита и съдействие №
6/08.12.2020г. – 2 000 лв. и по договор за правна защита и съдействие №
12/29.01.2021г. – 1 500 лв. Общата стойност на плащанията по тези договори е
13 500 лв., а не сочения във въззивната жалба на Прокуратурата размер.
Видно от така посочените договори е, че същите са сключени между
„Планекс“ ЕООД и адв. Г. и имат за предмет възлагане осъществяването на
процесуалната защита на В. Т. по процесното наказателно производство. Във
всички тях е обективирано изявление, че уговореното адвокатско
възнаграждение е платено от възложителя в брой към датата на сключването
им.
Между страните не е налице спор, а това следва и от сключените между
В. Т. и адв. Г. предходни договори, че последният е осъществявал
процесуалното му представителство и по сключените такива с „Планекс“
ЕООД.
По правило разноските за съдебното производство се следват на
защитаваната в процеса страна, ако от договора може да се направи извод, че
уговореното и платено възнаграждение е на това основание. Съдебната
практика приема, че няма пречка адвокатското възнаграждение да бъде
заплатено от трето за процеса лице, като установяването, че същите са
платени именно по повод защитата на страната е достатъчно да се признае
правото на последната да иска тяхното възстановяване. Отношенията й с
третото лице са без значение. В т.см. Определение № 825 от 14.12.2013г. на
ВКС по ч.гр.д. № 1070/2013г., III г.о. на ВКС, Определение №
4428/04.10.2024г. по ч.гр.д. № 2835/2024г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.
Това разрешение следва да намери приложение и в настоящата
хипотеза, доколкото направените в наказателното производство разноски за
защитата на обвиняемия/подсъдимия в хипотеза на неоснователно обвинение
11
се дължат нему като участвала в процеса страна, независимо, че редът за
присъждането им е по ЗОДОВ.
С оглед на това и предвид установеното, че уговорените в
коментираните пет договора за правна защита и съдействие адвокатски
възнаграждения са платени за осъществената по наказателните дела вр.
повдигнато обвинение защита на ищеца В. Т., съдът приема, че същите са част
от претърпените от него вреди.
Отчитайки и размера на останалите заплатени възнаграждения по
сключените лично от него договори с адв. Г., общият размер на дължимото от
Прокуратурата обезщетение по този иск е сумата от 28 800 лева.
Направеното във въззивната жалба оплакване за прекомерност на общо
заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство по
същество е защитно възражение срещу предявения иск за имуществени вреди
и същото е заявено за първи път с жалбата, т.е. извън срока по чл.131 ГПК,
поради което се явява преклудирано и не следва да бъде обсъждано.
Предвид направените изводи по съществото на спора обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено в частта, с която искът
за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 35 000 лв. до пълния
претендиран размер на обезщетението от 50 000 лв. и вместо това
постановено уважаване и за тази част, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на влизане на оправдателната присъда в сила. В останалата
обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца всички
направени от него разноски за тази инстанция /заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение/. По тези съображения допълнителни разноски вр.
уважения допълнителен размер за обезщетението за неимуществени вреди не
следва да се присъждат.
Предвид изхода на спора в настоящата инстанция и на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ следва да заплати на В. Т. направените
от него разноски за въззивното производство - 5 лв. държавна такса и 2 000 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4/06.01.2025г., постановено по гр. д. №
1199/2024г. на Окръжен съд – Варна В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от В. С. Т., ЕГН **********, срещу Прокуратурата на Република
12
България иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди ЗА РАЗЛИКАТА над присъдените 35 000 /тридесет и
пет хиляди/ лева до пълния претендиран размер на обезщетението от 50 000
/петдесет хиляди/ лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В. С. Т.,
ЕГН **********, сумата в размер на още 15 000 /петнадесет хиляди/ лева,
представляващи разликата над присъдените 35 000 /тридесет и пет хиляди/
лева до пълния претендиран размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева -
дължимо обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.3,
предложение 2, вр. ал.1 от НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда по
НОХД № 820/2017г. по описа на Окръжен съд – Варна, на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
02.09.2022г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4/06.01.2025г., постановено по гр. д. №
1199/2024г. на Окръжен съд – Варна в останалата му обжалвана част.
В частта, в която искът на В. С. Т. по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди е отхвърлен за горницата
над присъдените 28 800 лв. до пълния претендиран размер от 31 200 лв.
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В. С. Т.,
ЕГН **********, сумата от 2 005/две хиляди и пет/лева, представляваща
направени разноски във въззивното производство, на основание чл.10, ал.3 от
ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13