Решение по дело №3539/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                         Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 3 539 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД да заплати следните суми на Д.Ц.Г.:

а. 15 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 07.09.2016 г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) плюс законната лихва от 16.12.2016 г. до окончателното изплащане;

б. 1 572,12 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Д.Г. е със съдебен адрес - адвокат К.Д.,*** - а З. „Б.И.“ АД е с адрес ***] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) на Д.Ц.Г. срещу З. „Б.И.” АД  за разликата над 15 000,00 лева до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Д.Г. да заплати на З. „Б.И.” АД 899,04 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако някоя от страните обжалва решението, тя следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

[6] Д.Г. е заявил в искова молба от 21.03.2017 г., че на 07.09.2016 г. е участвал в ПТП, предизвикано от И.С.. От това ПТП Д.Г. е получил:

- контузия на главата със сътресение на мозъка;

- увреждане на шийните коренчета.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на И.С. е била застрахована при ответника З. „Б.И.” АД ***). Д.Г. оценява на 26 000,00 лева болките и страданията, които е претърпял и ще претърпи от описаните увреждания.

 

[8] Ответникът Б.И.не е изплатил обезщетение на ищеца. Затова Д.Г. *** да му заплати 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Той търси и законната лихва върху обезщетението от 16.12.2016 г. (датата на изтичането на тримесечния срок за изплащане на обезщетението) до окончателното плащане (исковата молба, л. 2-6).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[9] Б.И.е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

         1. ищецът не е претърпял всички твърдени вреди;

         2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

         3. ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, защото е пресичал пешеходна пътека без преди това да се съобрази с посоката и скоростта на движение на автомобила, управляван от И.С. (писмения отговор, л. 33-35).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[10] Не се спори, че Д.Г. е бил роден на *** г. Той е спортувал джиу джицу.

 

[11] На 07.09.2016 г. около 12:50 часа Д.Г. ***«Дондуков» в гр. София отляво на дясно спрямо посоката на движение от бул. «Мария Луиза» към ул. «Раковски». Той е правил това по пешеходната пътека, която е била преди кръстовището с ул. «Будапеща».

 

[12] В същото време И.С. е управлявал товарен автомобил «Ситроен Берлинго» по бул. «Дондуков» с посока от бул. «Мария Лузиа» към ул. «Раковски». Когато И.С. е наближил пешеходната пътека преди кръстовището с ул. «Будапеща», Д.Г. вече е навлизал във втората половина на пътното платно и И.С. го е виждал. Въпреки това И.С. не е спрял автомобила «Ситроен Берлинго» и е ударил Д.Г. (заключението на вещото лице доцент Д., л. 65-67). Не се спори, че към този момент ГО на И.С. е била застрахована при ответника Б.И.с договор за застраховка с покритие от 30.11.2015 г. до 29.11.2016 г. (вж. и справката, л. 14).

 

[13] От удара Д.Г. е получил:

1. контузия на главата със сътресение на мозъка;

2. разкъсно-контузна рана в тилната област на главата;

3. контузия на дясно рамо и десен лакът с оток и ограничения на движенията. Вследствие на сътресението на мозъка Д.Г. е бил зашеметен и не е имал ясен спомен за инцидента. Той е бил три дни в болница, където раната му в тила е била обработена хирургично и е била зашита. Възстановяването му е продължило около 30 дни, през по-голямата част от които е бил в болничен. Ищецът е изпитвал умерени болки и страдания за 10-15 дни и леки до 30 дни. От раната на тила Д.Г. има седем-сантиметров белег с два напречни лъча с дължина около сантиметър и половина (заключението на д-р М., л. 68-72; разпита на д-р М., л. 74-гръб; болничните листа, л. 11-12).

 

[14] Докато е бил в болница, а след това и при амбулаторното му лечение, за ищеца се е грижила майка му. В началото той се е хранел трудно, майка му е помогала с това, както и с тоалета му. Той все още се страхува от автомобили и е станал по-затворен (показанията на свидетелката Ц., л. 75).

 

[15] Не се спори, че Б.И.не е заплащал обезщетение на Д.Г.. Ищецът е заплатил: 1 040,00 лева държавна такса (л. 26); 375,00 лева депозит за вещи лица (л. 49); 1 310,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 64). Б.И.е заплатил: 2 000,00 лева на адвокат (л. 31); 125,00 лева за вещи лица (л. 52).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[16] Д.Г. е предявил иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. [1]Искът е частично основателен.

 

1.             По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм)

 

[17] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[18] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[19] Съдът установи, че:

1. на 07.09.2016 г. И.С. е причинил ПТП;

2. от това ПТП е бил увреден Д.Г., който е претърпял болки, страдания и неудобства от уврежданията;

3. ГО на И.С. е била застрахована при БУЛ ИНС;

4. Б.И.не е изплащал обезщетение на Д.Г..

 

[20] Налице са предпоставките за уважаването на иска за неимуществени вреди. Ето защо съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[21] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[2]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТ – 07.09.2016 г.  

 

[22] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[23] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[3] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[24] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[4]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[25] Съдът установи, че към 07.09.2016 г. Д.Г. е бил на 36 години и е спортувал джиу джицу. От ПТП той е получил: 1. контузия на главата със сътресение на мозъка; 2. разкъсно-контузна рана в тилната област на главата; 3. контузия на дясно рамо и десен лакът с оток и ограничения на движенията.

 

[26] Вследствие на сътресението на мозъка Д.Г. е бил зашеметен и не е имал ясен спомен за инцидента. Той е бил три дни в болница, където раната му в тила е била обработена хирургично и е била зашита. Възстановяването му е продължило около 30 дни, през по-голямата част от които е бил в болничен. Ищецът е изпитвал умерени болки и страдания за 10-15 дни и леки до 30 дни. От раната на тила Д.Г. има седем-сантиметров белег с два напречни лъча с дължина около сантиметър и половина.

 

[27] Докато е бил в болница, а след това и при амбулаторното му лечение, за ищеца се е грижила майка му. В началото той се е хранел трудно, майка му е помогала с това, както и с тоалета му. Той все още се страхува от автомобили и е станал по-затворен (показанията на свидетелката Ц., л. 75).

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева ( § 27 от ПЗР на КЗ), а след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ). Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 310,00 лева от 01.01.2013 г.[5] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г.[6] до 31.12.2014 г.; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015      г. [7]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[8]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[9].

 

[29] В информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът откри две решения, чиито предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от сходно увреждане, вследствие на ПТП. С тях САС е определил следните обезщетения:

- 15 000,00 лева за увреждане от 2016 г.[10];

- 18 000,00 лева за увреждане от 12.01.2015 г.[11].

 

[30] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че увреждането по цитираното решение на САС е по-сериозно, но то е било за случай от 2015 г., когато минималната работна заплата е била със 16,67% по-ниска от тази през 2016 г. Така съдът приема, че 15 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Д.Г..*** да заплати на Д.Г. 15 000,00 лева обезщетение, а отхвърля иска за разликата над 15 000,00 лева до 26 000,00 лева.

 

[31] Б.И.е възразил, че Д.Г. е допринесъл за настъпването на ПТП. Съдът не установи това. Ето защо възражението е неоснователно.

 

2. По разноските

 

[32] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 2 725,00 лева.

 

[33] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на Д.Г. за 15 000,00 при предявен размер от 26 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Б.И.да заплати на Д.Г. 1 572,12 лева разноски по делото (2 725,00х15 000,00/26 000,00).

 

[34] Б.И.също търси разноски. Той е направил такива за 125,00 лева, като е заплатил и 2 000,00 лева на адвокат.

        

[35] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 11 000,00 лева при предявен размер от 26 000,00 лева. Затова съдът осъжда Д.Г. *** 899,04 лева разноски по делото (2 125,00х11 000,00/26 000,00). Като отчита цената на иска, правната и фактическа сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания (едно), минималния размер на дължащото се адвокатско възнаграждение (1 310,00 лева), съдът приема, че 2 000,00 лева адвокатско възнаграждение не е прекомерно.  

 

Съдия: