№ 422
гр. Пазарджик, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220103439 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба, уточнена с молба от 05.12.2022 г., ищецът
„Уникредит Булбанк“ АД чрез пълномощника си адвокат И. твърди, че на
19.04.2017 г. е сключил с Е. Р. К. в качеството й на кредитополучател договор
№ CCIR-376-00211-2017 за кредитна карта за физически лица, по силата на
който банката е издала на кредитополучателя кредитна карта Visa Classic
Donna и му предоставила банков кредит под формата на кредитен лимит с
разрешен размер от 1 000 лв. при месечен лихвен процент в размер на 1.23 %
и с минимална погасителна вноска в размер на 30 лв., а кредитополучателят
се е задължил да върне ползвания кредит, ведно с начислените лихви, такси,
комисионни и други разходи в предвидените в договора срокове, с
първоначално определен краен срок за погасяване на кредита – 28.02.2019 г.,
който впоследствие бил продължен до 28.02.2023 г. Твърди, че считано от
16.06.2021 г. кредитополучателят е изпаднал в забава за плащането на
дължимите суми по договора за кредит, поради което банката обявила
кредита за предсрочно изискуем. На 02.11.2021 г. било изпратено
уведомление до длъжника чрез ЧСИ Д. Д., но същото се върнало в цялост с
отбелязване, че длъжникът е починал. Тъй като задълженията по договора за
кредит не били погасени, ищецът предявява искове против наследниците на
кредитополучателя –Е. О. К. и Е. О. К. за заплащане от всеки от тях на сумата
от 464.86 лв., представляваща ½ част от дължимата главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
1
молба до окончателното изплащане, сумата от 29.04 лв., представляваща ½
част от дължимите възнаградителни лихви за периода от 16.06.2021 г. до
21.09.2021 г., и сумата от 83.46 лв., представляваща ½ част от дължимите
лихви за забава за периода от 21.09.2021 г. до 30.10.2022 г. Претендира
разноските по делото. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците Е. О. К. и Е. О. К. чрез
пълномощника си адвокат Д. оспорват предявените искове и твърдят, че не
дължат претендираните суми. Заявяват, че са приели наследството по опис и
отговарят за задълженията на наследодателя само до размера на полученото
наследство, установен с извършената оценка по гр.д. № 2450/2021 г. по описа
на Районен съд – Пазарджик. Правят възражение за погасяване по давност на
претендираните от ищеца вземания. В тази връзка сочат, че договорът е бил
продължен едностранно от банката в нарушение на същия и че срокът му е
изтекъл на 01.03.2019 г., като от тази дата до датата на предявяване на
исковата молба са изминали повече от три години и вземанията са погасени
по давност съгласно чл. 111, б. „б“ от ЗЗД. Претендират разноски. Ангажират
доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 19.04.2017 г. между „УниКредит Булбанк“ АД и Е. Р. К. е сключен
договор № ССІR-376-00211-2017 за кредитна карта на физически лица, по
силата на който банката е предоставила и дала право на кредитополучателя да
усвои в рамките на периода за клиентски плащания и при условията на
договора кредитен лимит до размера от 1 000 лв., а кредитополучателят се е
задължил да възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне
минималната погасителна вноска или минимално дължимата сума. Срокът на
действие на договора е 28.02.2019 г., която дата е и крайният срок за
окончателно възстановяване и погасяване на дължимите по кредита сума
(главница и лихви). Уговорено е, че банката едностранно, еднократно и
автоматично може по нейна преценка да продължи правото на ползване и
възобновяване на кредитния лимит за следващ период от 24 месеца, при
запазване на останалите условия на договора в случай, че кредитополучателят
изрично не е поискал прекратяването му с изтичане срока на действие и е
изправна страна по договора.
На 19.04.2017 г. между „УниКредит Булбанк“ АД и Е. Р. К. е сключен и
договор № СРІR-376-00211-2017 за предоставяне на платежни услуги чрез
използване на банкови кредитни карти като електронни платежни
инструменти, по силата на който банката се е задължила да открие на името,
на риск, на отговорност и за сметка на оправомощения държател картова
сметка и да му издаде една основна карта Visa Classic Donna с ПИН, чрез
който се използва картата. Срокът на действие на договора е 28.02.2021 г.
Е. Р. К. е починала на 23.05.2021 г. и е оставила за свои наследници по
закон Е. О. К., ЕГН ********** и Е. О. К., ЕГН **********. Същите са
2
приели наследството по опис по ч.гр.д. № 2450/2021 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик. Стойността на наследеното имущество е 770 лв. съгласно
съставения опис.
Съгласно приетото по делото основно и допълнително заключение на
съдебно-икономическата експертиза за периода от 19.04.2017 г. до 31.08.2021
г. общият разход по картовата сметка е 6 368.14 лв., в т.ч.: теглене от АТМ –
4 550 лв., справки баланс по сметка – 12 лв., такса годишно обслужване –
156.48 лв., такси теглене суми – 338.10 лв., плащане на ПОС – 796.99 лв.,
платени лихви – 514.57 лв. Общият приход по картовата сметка е в размер на
6 192.88 лв. Остава непогасена главница в размер на 175.26 лв. Последното
извършена плащане е станало на 10.05.2021 г. за сумата от 85 лв. За месеците
юни, юли и август 2021 г. няма извършени плащания. За периода след
преустановяване на плащанията до 21.09.2021 г. е дължима договорна лихва в
размер на 57.07 лв. За периода от 21.09.2021 г. до 30.10.2022 г. размерът на
законната лихва върху дължимата главница е 19.72 лв. За периода от
21.09.2021 г. до датата на изготвяне на заключението размерът на законната
лихва върху дължимата главница е 27.30 лв. За периода от 31.10.2019 г. до
1.10.2022 г. общият разход по картовата сметка е 2 627.92 лв., в т.ч.: теглене
от АТМ – 1 900 лв., справки баланс по сметка – 2.50 лв., такса годишно
обслужване – 78.24 лв., такси теглене суми – 168.22 лв., плащане на ПОС –
286.22 лв., платени лихви – 192.74 лв. Общият приход по картовата сметка е
2 685 лв. За същия период приходът по картовата сметка е по-голям от
разхода с 57.08 лв. Лихви не се дължат.
По делото са представени доказателства за сключен на 05.04.2013 г.
между „УниКредит Булбанк“ АД и Е. Р. К. договор за кредитна карта и
изпращане на уведомление за предсрочна изискуемост на същия, но този
договор не е предмет на делото, поради което не следва да бъде обсъждан.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са кумулативно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за банков кредит.
Основателността на исковете предполага съществуване на валидно
облигационно правоотношение между ищеца и наследодателя на ответниците
по договор за банков кредит, сключен под формата на кредитен лимит,
предоставяне на кредитния лимит за ползване от кредитополучателя и
настъпване на изискуемостта на вземането.
Съществуването на надлежно учредено и валидно обвързващо страните
облигационно правоотношение по договор за кредитна карта не е спорно по
делото, а и се установява от представения по делото договор от 19.04.2017 г.,
съдържащ уговорки за всички съществени елементи на договора за банков
кредит и носещ подписите на страните по него.
Ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора за
3
кредитна карта, като е открил на името на титуляря картова сметка, издал е
кредитна карта и е предоставил на титуляря правото да ползва заемните
средства под формата на кредитен лимит. Усвояването на кредита от страна
на длъжника – наследодател на ответниците, се установява от приетото по
делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, посочващо
конкретните дати и размери на всяко ползване и погасяване на кредитния
ресурс. Предоставянето на кредита е породило насрещното задължение на
длъжника да върне ползвания кредитен лимит при уговорените в договора
условия и срокове.
Ответниците са направили възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД за
погасяване на вземанията с тригодишен давностен срок. Разгледано по
същество възражението е неоснователно.
Трайно установена е практиката на ВКС, че при разсрочването на едно
парично задължение, което по естеството си е еднократно (плащане на цена,
връщане на заем), респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с
различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в” от ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части,
в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на
кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД. При договорите с
периодично или продължително действие, през всеки период от време и двете
страни по правоотношението престират и за тях възникват относително
самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ
правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане.
Обратното – при уговорка за разсрочване на части на едно по правило
еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът
е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи
изпълнението като периодично. Поради това при постигнато съгласие
плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи
на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде
само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната
разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост.
Сключеният между страните договор по своята правна същност
представлява договор за револвиращ кредит, тъй като страните са се
съгласили кредитополучателят да разполага с определена сума (кредитен
лимит), която може да ползва многократно и неограничено във времето в
рамките на целия срок на договора, в пълен размер или частично. За разлика
от стандартния договор за потребителски кредит, при който е определен
падежът за плащане на определените по размер вноски, на които е разсрочено
плащането на части на еднократно отпуснатата в заем сума, при
револвиращия кредит такава възможност липсва, тъй като сумата в рамките
на кредитния лимит се ползва многократно и връщането й е обусловено по
размер от волята на държателя на картата и ползваните от него средства в
4
рамките на лимита. При това положение падежът за връщане
на цялата усвоена главница по този вид кредити настъпва с изтичане срока на
договора.
Първоначално уговореният между страните краен срок на договора е
28.02.2019 г., но след изтичането му длъжникът е продължил да усвоява
кредитния лимит и да прави погашения по същия съгласно заключението на
съдебно-икономическата експертиза и с оглед липсата на доказателства
длъжникът изрично да е поискал прекратяване на договора, следва да се
приеме, че срокът на същия е бил автоматично едностранно и еднократно
продължен с още 24 месеца, т.е. до 28.02.2021 г. От тази дата вземането на
банката е станало изискуемо и съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е започнала да
тече погасителната давност. По отношение на главницата давностният срок е
петгодишен, тъй като вземането на банката не е периодично, а единно и
неделимо, макар да е уговорено разсрочено връщане на главницата. Считано
от 28.02.2021 г. до датата на предявяване на иска – 01.11.2022 г., не е изтекъл
нито петгодишният давностен срок за главницата, нито тригодишният
давностен срок за погасяване на вземанията за лихва, претендирани за
периода от 16.06.2021 г. до 21.09.2021 г. по отношение на договорната
(възнаградителна) лихва и за периода от 21.09.2021 г. до 30.10.2022 г. по
отношение на законната лихва.
С оглед на това ответниците в качеството им на наследници по закон на
длъжника следва да заплатят на ищеца дължимата главница, договорна лихва
и лихва за забава по договора за кредитна карта, сключен от наследодателя
им, до размера на полученото наследство. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН делът на
всеки от ответниците в наследството е ½ част. Стойността на наследеното
имущество съгласно изготвения опис в производството по приемане на
наследството е 770 лв. Следователно всеки от ответниците отговаря за
задълженията, с които наследството е обременено, до размера от 385 лв.
Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза за периода от
19.04.2017 г. до 31.08.2021 г. непогасената главница по кредита е в размер на
175.26 лв., дължимата договорна лихва за периода от спиране на плащанията
– 10.05.2021 г., до 21.09.2021 г. е в размер на 57.07 лв., а дължимата законна
лихва за периода от 21.09.2021 г. до 30.10.2022 г. е в размер на 19.72 лв.
Вземането за договорна (възнаградителна) лихва се претендира от ищеца за
периода от 16.06.2021 г. до 21.09.2021 г. Следователно от договорната лихва в
размер на 57.07 лв. следва да бъде приспаднат размерът на договорната лихва,
дължима към 31.05.2021 г. съгласно заключението, а именно: 12.73 лв. Така за
периода от 16.06.2021 г. до 21.09.2021 г. дължимата договорна лихва е 44.34
лв. Поради това следва да бъде постановено решение, с което всеки от
ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца главница в размер на 87.63
лв., договорна лихва за периода от 16.06.2021 г. до 21.09.2021 г. в размер на
22.17 лв. и лихва за забава за периода от 21.09.2021 г. до 30.10.2022 г. в
размер на 9.86 лв. За горницата над тези суми до претендираните размери по
всяко от вземанията исковете като неоснователни следва да бъдат
5
отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. и 1 и 3 от ГПК разноските по делото следва да
бъдат определени по съразмерност.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Е.
О. К., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейния баща О.
Т. К., ЕГН ********** и двамата от с. З., общ. Пазарджик, ул. „******** да
заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7 сумата от
87.63 лв., представляваща главница, сумата от 22.17 лв., представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 16.06.2021 г. до 21.09.2021
г., и сумата от 9.86 лв., представляваща лихва за забава за периода от
21.09.2021 г. до 30.10.2022 г., дължими по договор за кредитна карта на
физически лица № CCIR-376-00211-2017, сключен на 19.04.2017 г. между
„УниКредит Булбанк“ АД и Е. Р. К., ЕГН **********, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2022
г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над 87.63 лв. до претендирания размер от 464.86 лв., иска за
договорна лихва за разликата над 22.17 лв. до претендирания размер от 29.04
лв. и иска за лихва за забава за разликата над 9.86 лв. до претендирания
размер от 83.46 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Е.
О. К., ЕГН **********, представлявана от нейния баща и законен
представител О. Т. К., ЕГН ********** и двамата от с. З., общ. Пазарджик,
ул. „******** да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, пл. „Света
Неделя“ № 7 сумата от 87.63 лв., представляваща главница, сумата от 22.17
лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от
16.06.2021 г. до 21.09.2021 г., и сумата от 9.86 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 21.09.2021 г. до 30.10.2022 г., дължими по договор за
кредитна карта на физически лица № CCIR-376-00211-2017, сключен на
19.04.2017 г. между „УниКредит Булбанк“ АД и Е. Р. К., ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 01.11.2022 г., до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 87.63 лв. до претендирания
размер от 464.86 лв., иска за договорна лихва за разликата над 22.17 лв. до
претендирания размер от 29.04 лв. и иска за лихва за забава за разликата над
9.86 лв. до претендирания размер от 83.46 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Е. О. К., ЕГН **********,
6
действаща лично и със съгласието на нейния баща О. Т. К., ЕГН **********,
и Е. О. К., ЕГН **********, представлявана от нейния баща и законен
представител О. Т. К., ЕГН **********, и тримата от с. З., общ. Пазарджик,
ул. „******** да заплатят на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, пл. „Света
Неделя“ № 7 разноски за държавна такса в размер на 42.49 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 92.23 лв. и депозит за вещо лице в размер на
41.45 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „УниКредит Булбанк“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7 да заплати на Е. О. К., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на нейния баща О. Т. К., ЕГН **********,
и Е. О. К., ЕГН **********, представлявана от нейния баща и законен
представител О. Т. К., ЕГН **********, и тримата от с. З., общ. Пазарджик,
ул. „******** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 159.07 лв. и
депозит за вещо лице в размер на 119.30 лв.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7