№ 1182
гр. Плевен, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана К. Т.а Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. Ц.
като разгледа докладваното от Мариана К. Т.а Досева Гражданско дело №
20204430104300 по описа за 2020 година
Делба втора фаза по извършването.
С решение № 124/24.02.2021г., съдът е допуснал, на основание чл. 344,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.34 ЗС да се извърши съдебна делба между СВ. СТ.
ИЛ., ЕГН********** и С.В. Ц., ЕГН**********, ***, на следните недвижими
имоти:
ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ и СТОПАНСКИ СГРАДИ,
построени с отстъпено право на строеж в общински УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XVIII (осемнадесет) в кв.15 (петнадесет) по плана на
с.***, с административен адрес на *** (четиридесет и три), с площ от 700
(седемстотин) квадратни метра, при съседи: улица, УПИ XIX Г. Ил.Х., УПИ
V и VI на Н. Д. Л., УПИ XVII н-ци на К. Г.. С..
при следните делбени квоти:
СВ. СТ. ИЛ., ЕГН********** - 1/2 идеална част и
Сн. В. Ил., ЕГН**********- 1/2 идеална част. В законовия срок- до
първото по делото заседание във втора фаза на съделителя Сн. В. Ил. е
направила искане за възлагане на делбения имот на основание чл.349, ал.2
ГПК, като твърди, че са налице основанията за възлагането, тъй като
делбения имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност,
прекратена с развод, на нея е предоставено упражняването на родителските
1
права по отношение на децата от брака и няма собствено жилище.
Своевременно е предявен и приет за разглеждане от СВ. СТ. ИЛ. против
Сн. В. Ил. иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС с цена на иска в размер на
5995,00 лв. за извършени необходими разноски в делбения имот.
Своевременно е предявен и приет за разглеждане от СВ. СТ. ИЛ. против
С.В. Ц. иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗС с цена на иска в размер на
3440,00 лв. за извършени полезни разноски.
Своевременно е предявен и приет за разглеждане от С.В. Ц. против СВ.
СТ. ИЛ. иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС с цена на иска в размер на
4970,00 лв. за извършени необходими разноски в делбения имот.
Приет за разглеждане е иск от С.В. Ц. против СВ. СТ. ИЛ. с правно
основание чл.61, ал.2 ЗЗД с цена на иска иска след допуснато изменение в
размер на 17047,36 лв. за извършени подобрения в имота.
Приет за разглеждане е иск от С.В. Ц. против СВ. СТ. ИЛ. с правно
основание чл.59 ЗЗД с цена на иска иска в размер на 143,00 лв. за платен
данък и такса смет за имота.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Подадена е декларация от С.В. Ц., в който е декларирала, че не
притежава друг жилищен имот. Този факт не е спорен между страните.
Не е спорно между страните, че са сключили граждански брак на
25.09.2004г., който е прекратен с развод по взаимно съгласие на 03.10.2017г.
Не е спорно между страните и се признава от С.И. по реда на чл.176
ГПК, че страните са във фактическа раздяла от месец септември 2012г. и
всички извършвани от него ремонтни дейности в делбения имот са
извършени преди този момент на фактическа раздяла.
С. Ц. признава, че по време на брака и съжителството на страните са
извършвали ремонтни дейности в имота. Вкарали вода в къщата, сменили
дограма, поправяли покрива.
Установява се от Писмо от Община-Плевен, МДТ/л.56-57 от делото/ се
установява, че общата сума, платена за данък върху недвижимите имоти и
такса смет за процесния делбен имот е в размер на 128,22 лв. за периода от
2012г. до 2020 г. Сумата е платена от С. Ц..
От Удостоверение от 14.05.2021г. се установява, че С. Ц. през 2008г. е
изтеглила потребителски кредит от *** АД в размер на 15000 лв., който след
2
това последователно е рефинансиран с новоотпуснати кредити от същата
банка, последния от които към датата на издаване на удостоверението е с
остатъчен дълг от 8128,10 лв.
Съдът дава вяра на показанията на св.Д.Д.Д., като преки,
непротиворечиви и съответни на останалите, събрани по делото
доказателства. От тях се установява, че страните по делото след като са
придобили делбения имот, са изтеглили кредит и са извършили ремонтни
дейности. Правили ремонт на покрива, терасата преоформили в кухня.
Сменили дограма. Направили ремонт на банята и лепили плочки в коридора.
Съдът кредитира показанията на св.С. С. Г. като съответни на останалите
събрани по делото доказателства и непротиворечиви, въпреки, че тя е
заинтересована от изхода на делото като дългогодишна съжителка на ***та на
С.И.. От тях се установява, че и двете страни по делото по време на брака и
съжитеството си са теглили банкови кредити, от които вложили средства в
ремонт на къщата. Правили ремонт на покрива, баня с тоалетна, поставили
ламинат и плочки. Терасата я затворили и преоформили в кухня. Сменили
дограма, врати, входна врата.
Съдът кредитира показанията на св.Р.Н.К., като незаинтересовани, преки,
логични и кореспондетни с други, приети по делото доказателства. От тях се
установява, че през 2018г. С. Ц. го потърсила, тъй като той се занимава с
ремонти. Наела го да извърши ремонтни дейности в делбения имот.
Извършил ремонт на покрива, който според свидетеля поне 10-15 години не е
бил ремонтиран. На терасата правил изолация и шпакловка. В хола направили
тавана с гипскартон. Поставили вата и лунички. Направили шпакловка на
стените и боядисали. Лепили плочки в коридора и терасата. През 2020г.
поправял частично и покрива на механата, както и поправял повредената
външна мазилка на къщата. За всички тези ремонти за материали и труд е
заплатила С.. По това време била подменена и дограмата на къщата- прозорци
и врати. По същото време, С. наела и друг майстор, който да извършва
дейности по кухнята и банята.
Съдът дава вяра на показанията на св.Г. И. Т. като преки,
незаинтересовани и кореспондентни с другите доказателства по делото. От
тях се установява, че по време на брака между страните, те теглили кредити и
правили някакви ремонти в делбения имот и си закупили автомобил с тези
пари. Св.Т. е правил ремонт на банята и ВиК в банята през 2018 г. Имало теч
на отходна вода, а плочките по стените чукали на кухо, поради което се
очаквало да паднат. Сменил канализационните тръби и сменил плочките. По
това време други работници поправяли покрива.
От показанията на св.М.Б., които съдът кредитира като подкрепени от
другите по делото доказателства се установява, че през 2018 г. С. е правила
ремонт в делбения имот. Ивършен бил ремонт на покрива на къщата и
3
механата. Ремонтирали и банята. В хола правили таван с гипскартон,
шпакловка на стените, боя. С. водила разговор със С. за да поиска заедно да
извършат ремонт в къщата, който не се включил. С. поела разходите за
ремонта през 2018г.
Съдът кредитира показанията на св.М.М. като преки, незаинтересовани и
съответни на другите доказателства по делото. От тях се установява, че през
2010 г. чрез общ познат С. се свързал с него и се уговорили и извършили
ремонт на покрива. За това им платил С.. Къщата има мазилка само където е
остъклената тераса пред хола. Тогава е подменена дограма на къщата и
входна врата. Други майстори са правили баня.
От показанията на св.С.М. И., които съдът кредитира като подкрепени от
другите доказателства по делото, въпреки че е заинтересован от изхода на
делото като *** на С.И., се установява, че по време на брака между страните,
и двамата съпрузи са теглили кредити и са извършили ремонт в делбения
имот. Правен е ремонт на покрив, дограма е сменена. Направена е вътрешна
баня с тоалетна.
Видно е от приетото по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът приема като вярно,
обективно и компетентно дадено, че делбения имот е реално неподеляем, а
пазарната му стойност е 30174 лв. Пазарната стойност на Жилищна сграда,
лятна кухня и стопански сгради, построени с отстъпено право на строеж в
УПИ XVIII, кв. 15 по плана на с. ***, общ. Плевен, *** е 30174,00лв., от
които жилищна сграда с идентификатор ***-15362,66 лв., лятна кухня с
идентификатор ***- 3209,67 лв., механа на два етажа с идентификатор ***-
4760,19лв., лятна кухня с идентификатор ***-732,34 лв. и стопанска
постройка с идентификатор *** -6109,00 лв. Стойността на един дял е
30174/2=15087,00 лв. Имота е неподеляем.
Съдът възприема заключението на назначената съдебно-техническа
експертиза като обективно, обосновано, компетентно, безпристрастно и
неоспорено от страните. От него се установява, че към момента са налични,
извършените от ответницата С.И. подобрения, макар че в по-голямата си част
претенциите по сметки на двамата съделители се припокриват. Стойността, с
която се е увеличила стойността на жилищната сграда в резултат на
описаните подобрения от депозираната на 12.05.2021год. молба от ищеца е
924,80 лв. Направените разходи за описаните необходими разноски за
запазване на имота към 2010 год. са в размер на 1454,11лв., в т.ч. 1241,28лв.
труд и 212,83лв. материали. Сумата, с която се е увеличила стойността на
жилищната сграда в резултат на описаните подобрения от депозираната на
22.04.2021год. молба от ответницата е 5491,02 лв. Направените разходи за
посочените от ответницата необходими разноски за запазване на жилищната
сграда са в размер на 2410,95лв., в т.ч. разходи за труд 1848,59лв. и материали
4
562,37лв. Направените разходи за посочените от ответницата необходими
разноски за запазване на сграда механа са в размер на 806,26лв., в т.ч. разходи
за труд 692,64лв. и материали 113,62 лв. Необходимите разноски са
разходите, които са извършени, за запазване на имота в годно за ползване
състояние, т.е. тези, без които вещта би се повредила или би погинала. Такива
са разходите по ремонта на покрива, изграждане на комин и изкърпване на
мазилка по фасада по т. 14, т.15 и т.16 от таблица №1 и ремонта на покрива по
т. 13 от таблица 2.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. ГПК " Ако неподеляемият имот е
жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със
смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг,
на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение
на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да
го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други
имоти или с пари."
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 4 ГПК искането за възлагане може
да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на
решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1, като имотът се оценява
по действителната му стойност. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба когато
уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в
6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.
В тежест на съделителя, направил искане по чл.349, ал.2 ГПК е да
докаже, че делбеният имот е придобит като съпружеска имуществена
общност, която е прекратена с развод, при което е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака
деца и че няма друго собствено жилище. Безспорно се установи по делото, че
делбеният неподеляем жилищен имот е придобит по време на брака между
страните и следователно е налице първата от изискуемите от закона
предпоставки.
Не е спорно между страните, че брака между страните е прекратен с
развод и родителските права по отношение на децата са предоставени за
упражняване на С. Ц..
Не се оспорва и факта, че С. Ц. няма друго жилище, който факт се
установява и от представената декларация.
Следователно налице са всички изискуеми от закона предпоставки за
възлагане на делбения недвижим имот на С. Ц., поради което искането й на
основание чл. 349, ал. 2 ГПК следва да бъде уважено като основателно и на С.
5
Ц. да се възложи процесния неподеляем жилищен недвижим имот. За
уравнение на дела на съделителя С.И., съделителя С. Ц. следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 15087,00 лв. в шестмесечен срок, считано от
датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху
дължимата сума, считано от тази дата до окончателното й заплащане.
По исковете с правно основание чл.346 ГПК:
Правата на подобрителя на съсобствен имот са обект на разглеждане в
Тълкувателно решение № 85/02.12.1968 г. по гр.дело№ 149/1968 г. на ОСГК
ВС и частично отменящото го Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр.дело№
9/1974 г. Пленум на ВС. Тези права са различни в зависимост от това дали
подобрителят владее целия имот за себе си или само собствената си идеална
част(чл. 30, ал.3 от ЗС), както и дали останалите съсобственици са дали
изричното си съгласие за извършване на подобренията или са знаели за тях,
без да се противопоставят(чл. 60 и сл. от ЗЗД), или изрично са се
противопоставили(чл. 59 от ЗЗД). Следва да се отбележи, че в последните две
хипотези, въпреки, че вземането произтича от различен фактически състав,
последиците са еднакви - вземането е в размер на по-малката сума между тези
на направените разходи и тази, с която се е увеличил делът на другия
съсобственик вследствие на подобренията, т.е. по-малката сума между
обедняването и обогатяването(чл. 59 от ЗЗД). Това е така, защото
съсобственикът, който е подобрил имота със знанието, но без
противопоставянето на останалите(чл. 60 и сл. от ЗЗД), не може да бъде в по-
неблагоприятно положение от този, който го е направил, въпреки изричното
им противопоставяне.
В случая претенциите попадат във втората хипотеза(без каквото и да
било противопоставяне), а такова противопоставяне не се установява и от
доказателствата по делото. Когато съсобственикът е извършил подобрения в
имота без съгласието, но без изричното противопоставяне на останалите
съсобственици и без този съсобственик да е изменил намерението си да е
владелец на своята идеална част от имота и държател на частите на
останалите съсобственици, отношенията между него и останалите
съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда
работа без пълномощие - чл. 61 от ЗЗД(гестия). В този случай, ако
съсобственикът е действал и в свой интерес, другите съсобственици
отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само
до размера на обогатяването им. Следователно, отговорността им се
ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и
увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. В
хипотезата на чл. 61, ал.2 от ЗЗД може да се присъди увеличената стойност
на имота, но само ако тя е по-малка от вложените разходи за подобренията,
тъй като в този случай отговорността е ограничена до размера на
обогатяването(Решение №ЗЗ9/10.10.2011 г. по гр.дело№ 1072/2010 г. - Іг.о.
6
ВКС; Решение № 820/20.09.2011 г. по гр.дело№ 1009/2009 г. - Іг.о. ВКС;
Решение № 487/30.11.2011 г. по гр.дело№ 1503/2010 г. - Іг.о. ВКС -
постановени по реда на чл. 290 от ГПК). В т.6 от Постановление №
6/27.12.1974 г. по гр.дело№ 9/1974 г. Пленум на ВС се сочи, че подобрение на
един имот е налице, когато вложеният труд, средства и материали са довели
до увеличаване на стойността му. Увеличението се заплаща доколкото
съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му.
Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения, като посочи фактите,от които според нея
зависи съществуването на спорното правоотношение и проведе доказване на
тези факти. За да е основателна претенцията ищеца по иск с правно основание
чл. 61, ал.2 от ЗЗД следва в условията на пълно и главно доказване да
установи наличието на следните предпоставки: -претендиращият и
отговарящият на претенцията да са съсобственици на подобрената вещ; -да са
направени разноски, които да повишават стойността на вещта; -тази
увеличена стойност да съществува към момента на ликвидиране на
отношенията(иначе казано - кога са осъществени подобренията, от кого са
осъществени, тяхното реално наличие в имотите, както и стойността им).
С.И. е предявил срещу С. Ц. искове с правно основание чл.30, ал.3 ЗС и
чл. 61, ал. 2 ЗЗД за направени в процесния делбен имот необходими разноски
и подобрения/полезни разноски/, подбробно уточнени по вид и стойност.
Не е спорно между страните, че тези ремонтни дейности са извършени по
време на брака между страните и преди фактичеката им раздяла през 2012г.
По своята правна същност, искът по чл. 346 от ГПК съставлява самостоятелна
имуществена претенция, която може да бъде заявена и в делбеното
производство, тогава, когато се касае до искания по сметки между
съделителите, във връзка със запазването, съхранението или увеличаването
стойността на съсобствената вещ. При хипотезите на делба на имущество -
съпружеска имуществена общност, която общност е прекратена, поради
развод, по реда на чл. 346 от ГПК, се разглеждат сметки между бивши
съпрузи, свързани с извършени подобрения в имуществената общност, но
след трайна фактическа раздяла или след развода, в т.ч. за плащания само от
единия съпруг на общото задължение със средства, които нямат брачен
произход- в тази насока – срвн.решение Решение № 710 от 1.12.2003 г. на
ВКС по д. № 289/2003 г., I гр. о.,касаещо приложение на нормата на чл.286 от
ГПК(отм.),аналогична на тази на чл.346 от сега действащия ГПК.Това е
така,тъй като трансформации на средства в подобрения по време на брака
стават част от съпружеската общност с оглед момента на извършването им, не
променят характера на съсобствеността и презумпцията за общ принос
(респ.впоследствие равни дялове), а за оборването й са налице специални
искове, изключващи общия ред за предявяването на такива претенции като
претенции по сметки.
7
Поради изложеното, исковете предявени от С.И. против С. Ц. с правно
основание чл. 30, ал.3 ЗС с цена на иска в размер на 5995,00 лв. и чл.61, ал.2
ЗЗД с цена на иска в размер на 3440,00 лв. са изцяло неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени. За пълнота на изложението може да бъде посочено, че
искът за полезни разноски се явява неоснователен и поради факта, че към
настоящия момент извършените подобрения вече не са налични поради
последвалия нов ремонт.
Искът с правно основание чл.30, ал.3 ЗС с цена на иска в размер на
4970,00 лв. за извършени необходими разноски в делбения имот предявен от
С. Ц. против С.И. се явява частично основателен съобразно приетото
заключение на съдебно-техническата експертиза, от която се установи, че
всички направени необходими разноски в имота от С. Ц. са в общ размер от
3217,21 лева. Всеки един от съделителите притежава по ½ идеална част от
правото на собственост, поради което иска се явява основателен и доказан до
½ от общо направените необходими разноски и следва да бъде уважен за
сумата от 1608,61 лева, а за разликата до предявения размер от 4970,00 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че
описаните дейности за направени от С. Ц. полезни разноски/подобрения/
въпреки, че са остойностени на 17047,36 лева, стойността на имота се е
увеличила с 5491,02 лв. Поради изложеното съдът намира, че предявения от
С. Ц. против С.И. иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД за сумата от
17047,36 лв. се явява основателен до размер от 2549,37 лв.- ½ от сумата с
която се е увеличила стойността на имота в резултат на подобренията
съразмерно с притежаваната идеална част от ответника С.И. в процесния
делбен имот. С оглед изложеното, следва предявения иск с правно основание
чл.61, ал.2 ЗЗД да бъде уважен за сумата от 2549,37 лв., а за разликата до
предявения размер от 17047,36 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Искът предявен от С. Ц. против СВ. СТ. ИЛ. с правно основание чл.59
ЗЗД с цена на иска в размер на 143,00 лв. за платен данък и такса смет за
имота също следва да бъде уважен съобразно квотата в съсобствеността на
С.И. до ½ от доказания размер. От представените доказателства се установи,
че С. е заплатила данък и такса смет за делбения имот в общ размер от 128,22
лв. Следва искът да бъде уважен за сумата от 64,11 лева, а за разликата до
предявения размер от 143,00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Разноските по настоящото производство по иска за делба са поети както
следва: депозит за ВЛ, внесен от С.И. в размер на 300 лв. Направените по
делото разноски следва да бъдат разпределени между съделителите съобразно
правилото на чл.355 ГПК. Общия размер на направените по делото разноски е
8
в размер на 300 лв., поради което в тежест на С. Ц. следва да бъдат поставени
разноски съобразно дела в съсобствеността в размер на 150,00 лева.
Предвид изложеното следва С. Ц. да бъде осъдена да плати на С.И. сумата от
150 лева направени по делото разноски за вещо лице. И двете страни по
делото са претендирали възлагане в тежест на другия съделител на направени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищците такси, разноски по производството и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответниците съразмерно с
уважената част на иска. Поначало, ищците имат право да искат от
ответниците да им заплатят направените разноски, ако те са предизвикали
нуждата от делото. Отговорността за разноски е правото на едната страна да
иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в
чиято полза съдът е решил делото. От друга страна, действията на всяка една
от страните в настоящото производство е насочена към една цел -
ликвидиране на съсобствеността върху съсобствена вещ, която е неделима по
закон. С оглед това съдът счита, че на основание чл.355 от ГПК следва всяка
от страните да поеме разходите относно събирането на доказателства с оглед
своите дялове, а разходите за възнаграждение за упълномощените от страните
адвокати следва да се поемат също от тях и не следва да се компенсират от
другата страна. В този смисъл са и указанията по приложението на
процесуалния закон, дадени в т.9 на Постановление №7/1973г. на Пленума на
ВС. Становище в този смисъл е изразено в определение №4/06.01.2011г.,
постановено по гр.д.№542/2010г. от тричленен състав на Второ ГО, както и в
определение №252/11.07.2014г., постановено по гр.д.№2024/2014г. от
тричленен състав на Първо ГО на ВКС, определение №692/29.09.2014г. по
гр.д.№4283/2014г., постановено от тричленен състав на Трето ГО на ВКС,
определение №373/09.02.2013г. по гр.д.№1242/2013г., постановено от
тричленен състав на Първо ГО на ВКС, определение №255/09.10.2013г. по
гр.д.№563/2012г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС,
определение №83/24.04.2014г. по гр.д.№948/2012г. на тричленен състав на
Второ ГО на ВКС. По тези съображения, не следва да бъдат присъждани
разноски за адвокатско възнаграждение по иска за делба. Доколкото и двете
адвокатски възнаграждения, за които са предтавени доказателства по делото,
въпреки посоченото в представения списък по чл.80 ГПК от С. Ц. са под
определения минимум по иска за делба, съдът приема, че адвокатските
9
възнаграждения са заплатени по иска за делба, тъй като това е основното
производство по делото. По съединените претенции по сметки,
разпределението на разноските следва да бъде извършено по правилото на
чл.78 ГПК съразмерно с уважената и отхвърлената част на исковете. По
исковете на С.И. против С. Ц. направените разноски са в размер на 200
депозит за ВЛ, както и държавна такса в размер на 377,40 лв./239,80
лв.+137,60 лв./ следва да бъдат поставен в тежест на С. И. с оглед
отхвърлянето на тези искове. Направените от С. Ц. разноски по исковете по
сметки следва да бъдат разпределени между страните по делото съразмерно с
уважената и отхвърлена част на исковете, поради което от направените
разноски от 200 лв. депозит за ВЛ в тежест на С.И. следва да бъдат поставени
37,77 лева. Разноските по предевяните искове по сметки от С. Ц. против С.И.
следва да бъдат понесени съобразно изхода по тях както следва: С. И. да бъде
осъден да заплати ДТ върху уважената част на исковете в размер на 188,73
лв./64,34+101,97+22,42 лева/, а С. Ц. да бъде осъдена да заплати ДТ върху
отхвърлената част на исковете в размер на 607,50 лв./134,46 лв+579,92+27,58
лв./
Върху дела в имущество всеки един съделителите ще следва да заплати
държавна такса, както следва: С.И. – 603,48 лв.и С. Ц.- 603,48 лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл.349, ал. 2 от ГПК
и чл.346 ГПК, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 349, ал. 2 от ГПК ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на С.В. Ц.,
ЕГН**********, *** неподеляемия жилищен имот, представляващ
ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ и СТОПАНСКИ СГРАДИ,
построени с отстъпено право на строеж в общински УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XVIII (осемнадесет) в кв.15 (петнадесет) по плана на
с.***, с административен адрес на *** (четиридесет и три), с площ от 700
(седемстотин) квадратни метра, при съседи: улица, УПИ XIX Г. Ил.Х., УПИ
V и VI на Н. Д. Л., УПИ XVII н-ци на К. Г.. С., а съгласно данните по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-
1944/11.12.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК, без издадена заповед
10
за изменение в КККР, с административен адрес на имота: *** 1.Сграда с
идентификатор ***, със застроена площ 106 кв.м., брой етажи 1,
предназначение селскостопанска сграда, Сграда с идентификатор ***, със
застроена площ 8 кв.м., брой етажи 1, предназначение друг вид сграда за
обитаване, Сграда с идентификатор *** със застроена площ 26 кв.м., брой
етажи 2, предназначение друг вид сграда за обитаване, Сграда с
идентификатор ***, със застроена площ 41 кв.м., брой етажи 1,
предназначение друг вид сграда за обитаване и Сграда с идентификатор ***,
със застроена площ 77 кв.м., брой етажи 1, предназначение жилищна сграда
еднофамилна, построени в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в
***, с площ от 715 кв.м. при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК С.В. Ц., ЕГН**********,
*** да ЗАПЛАТИ на СВ. СТ. ИЛ., ЕГН********** за уравнение на дела му
сумата от 15087,00 лв лв. /петнадесет хиляди и осемдесет и седем лева/ в
СРОК от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от датата на влизане на решението в сила,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на
решението в сила до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от СВ. СТ. ИЛ., ЕГН********** против С.В.
Ц., ЕГН**********, *** иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за сумата от
5995,00 лв. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от СВ. СТ. ИЛ., ЕГН********** против С.В.
Ц., ЕГН**********, *** иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД за сумата от
3440,00 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.30, ал.3 ЗС СВ. СТ. ИЛ., ЕГН********** да
плати на С.В. Ц., ЕГН**********, *** сумата от 1608,61 лева за направени
необходими разноски в имота, а за разликата до предявения размер от
4970,00 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.61, ал.2 ЗЗД СВ. СТ. ИЛ., ЕГН********** да
плати на С.В. Ц., ЕГН**********, *** сумата от 2549,37 лева за направени
необходими разноски в имота, а за разликата до предявения размер от
17047,36 отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, вр.чл.78, ал.1 ГПК, С.В. Ц.,
11
ЕГН**********, *** да плати на СВ. СТ. ИЛ., ЕГН********** сумата от
150,00 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, вр.чл.78, ал.1 ГПК, СВ. СТ. ИЛ.,
ЕГН********** да ЗАПЛАТИ на С.В. Ц., ЕГН**********, *** сумата от
37,77 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, СВ. СТ. ИЛ., ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Плевен, държавна такса върху стойността на
дела в размер на 603,48 лв., 566,13 лева по исковете по сметки, както и 5.00
лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, С.В. Ц., ЕГН**********, ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Плевен, държавна такса върху стойността на
дела в размер на 603,48 лв., 607,50 лева по исковете по сметки, както и 5.00
лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12