ОПРEДЕЛЕНИЕ
№………../…..03.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на двадесет и
осми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията
Маркова
в.ч.т.д.
№ 224/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е реда на чл. 274 ГПК, образувано е по частна жалба вх. №
6116/25.01.2019 г. от А.Р.А., ЕГН **********, с местожителство *** срещу
Определение № 304/08.01.2019 г., постановено по гр. д. № 9174/2018 г., на ВРС,
ХXV с., с което е оставено без уважение искането на
частния въззивник, с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на
постановеното Определение № 14408/07.12.2018 г., чрез допълването му с
произнасяне в частта за разноските дължими на ответника, обективирано в молба
вх. № 83615/18.12.2018 г.
Частния въззивник сочи, че неправилно ВРС е приел, че е станал причина
за завеждане на делото. Твърди, че е действал добросъвестно като след узнаване
за предявения срещу него иск, е извършил отказ от наследство. Излага становище
по процедурата по приемане на наследството и твърди, че не се установява да е
налице такова приемане, а ищеца бил информиран за намерението му да извърши
отказ. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното определение и
присъждане на направените разноски.
В срока по
чл. 276 ГПК, частния въззиваем
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“, № 2, ет. 4, представлявано от Б.М.и С.С., депозира писмен отговор, в
който счита жалбата за неоснователна и необоснована. Поддържа изразеното
становище пред ВРС и заявява, че ответникът се е отказал от наследство едва
след получаване на призовка за насрочено съдебно заседание, т.е. в хода на
процеса, поради което и не му се следват направените разноски, макар и
предявеният иск да е бил оттеглен.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната
жалба за неоснователна, по следните съображения:
Производството пред Варненски Районен Съд е образувано по искова молба
на Гаранционен фонд, с която е предявен иск за осъждане на ответника в
качеството му на наследник на С.А.А.., поч. На 15.02.2011 г. да заплати сумата
20000.00 лв., представляваща изплатено обезщетение по щета № 210177/2011 г.,
ведно със законна лихва, считано от предявяване на иска до изплащането.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника – сега частен въззивник не депозира
писмен отговор.
На 23.10.2018 г. отвеникът е призован за съдебно заседание, чрез
съжителстващото с него лице Р.А..
На 30.10.2018 г. е постъпила молба-становище вх. № 71045, с което е
отправено искане за възстановяване на срока за отговор по предявения иск и е
представено удостоверение по ч.гр.д. № 16228/29.10.2018 г., от което е видно,
че ответникът се е отказал от наследството оставено от починалия С.А.А.., поч.
На 15.02.2011 г.
С Определение № 14408/07.12.2018 г., първоинстанционния съд е прекратил
производството по делото, в хипотезата на чл. 232 ГПК, след отправено искане от
ищеца.
В границите на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, е постъпила молба вх. №
18.12.2018 г., с която от страна на ответника, е отправено искане за изменение
на постановеното определение в частта за разноските.
След като е разгледал искането, ВРС е постановил атакувания съдебен акт,
с който то е оставено без уважение като неоснователно.
Безспорно е, че разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда, че на
ответника се следват разноски и при прекратяване на делото. В случая,
производството по делото е прекратено, поради оттегляне на предявения иск от
страна на ищеца. Същевременно обаче не е без значение и причината за
прекратяването на производството. Производството е прекратено след като в хода
му, ответника се е отказал от наследство, с което е изгубил качеството на
наследник, с оглед на което е предявен иска. Безспорно се установява от
материалите по делото, че това действие е извършено след предявяването на иска
и след получаването на призовка за съдебно заседание. Поради което и правилно
първоинстанционния съд е приел, че ответникът с поведението си е станал причина
за предявяването на иска, след като на последния е била надлежно връчена
регресна покана още през 2015 г. Иревантни за преценката в конкретния случай се
явяват намеренията на ответника да се откаже от наследството, както и
обстоятелството дали ищеца е бил уведомен за тях или не, тъй като
предварителния отказ от права поначало е недействителен, още по-малко заявен
чрез трети лица
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния и
първоинстанционния съд, атакувания акт следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
304/08.01.2019 г., постановено по гр. д. № 9174/2018 г., на ВРС, ХXV с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.