№ 2942
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110218222 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. А. Г. срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-
028974/27.11.2024 г. издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на НП поради необоснованост и
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.
Жалбоподателят споделя, че негов приятел му е предоставил автомобила, за да го закара за
регистрация до КАТ София. Сочи, че не е знаел за изтеклия срок на валидност на
временното разрешение за движение, тъй като автомобилът е бил с поставени транзитни
номера, валидна застраховка ГО и преминат технически преглед. Въз основа на изложеното
се претендира отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят М. Г., редовно призован, не се явява лично и не
изпраща упълномощен процесуален представител.
Административнонаказващият орган – началника на група в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител. От юрисконсулт Пашунов са
представени писмени бележки с доводи за потвърждаване на НП.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.06.2024 г. около 15:04 часа, в гр. София, по Околовръстен път в района на пътния
възел за гр. Банкя, с посока на движение от кв. Суходол към ж.к. Люлин, жалбоподателят М.
Г., управлявал лек автомобил марка *******, с поставени на него временни /транзитни/
1
регистрационни табели с № *******. Табелите били издадени въз основа на разрешение за
временно движение № 1588077 от 13.05.2024 г. от МВР на Е Г. /брат на жалбоподателя/
именно за процесния лек автомобил. Същите били с валидност от 30 дни, която изтекла на
12.06.2024 г. Датата на изтичане на валидността на табелите била отразена и в т. Н, най-долу
в ляво, на разрешението за временно движение.
В района на пътен възел за гр. Банкя на Околовръстен път жалбоподателят бил спрян за
проверка от полицейски служители от ОПП СДВР, включително и св. Ц. В. на длъжност
„младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР. В хода на проверката свидетелят установил
самоличността на водача, както и че разрешението за временно движение и съответно
транзитните табели са с изтекъл срок на валидност. Св. В. направил проверка в служебната
система, след което свалил транзитните номера на автомобила.
Въз основа на горното, св. Ц. В. на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР
съставил АУАН № 1268051/13.06.2024 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, в
присъствие на нарушителя и на свидетел-очевидец на нарушението, което се установява от
положените от тях подписи. Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, нито
депозирал такова в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В акта нарушението било описано като
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В акта било посочено, че
автомобилът е собственост на Емануил Г., както и че същият е с рег. № *******.
След постъпването на акта в 09 РУ СДВР, била образувана преписка Вх. № 4332р-
56905/2024 г. по описа на 09 РУ СДВР, с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345,
ал. 2, вр. ал. 1 НК. След изпращането на преписката на СРП е постановен отказ за
образуване на ДП от 14.11.2024 г. поради липсата на извършено деяние от субективна
страна. В постановлението за отказ прокурорът от СРП е постановил постановлението и
събраните материали по преписката да се изпратят на ОПП СДВР за преценка за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на водача за нарушение по ЗДвП.
Въз основа на АУАН № 1268051/13.06.2024 г. и постановление за отказ за образуване на
ДП от 14.11.2024 г., на 27.11.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление
от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР. В НП на основание чл. 53 от
ЗАНН наказващият орган е наложил на жалбоподателя М. Г. административни наказания
"глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца
по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. В НП нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е описано като управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред, а в обстоятелствената част е пояснено, че
автомобилът е бил с рег. табели с № *******. В НП е посочено, че издаденото за автомобила
временно разрешение за движение е изтекло на 12.06.2024 г. Но в НП са изложени и
пространни съображения, свързани с служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, след като в 2-месечен срок от
придобиването на МПС, собственикът не е изпълнил задължението си да го регистрира.
По делото няма доказателства за датата на връчване на Наказателното постановление
на жалбоподателя, но в придружителното писмо на ОПП СДВР се твърди, че това е станало
на 29.11.2024 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 12.12.2024 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
В., както и преди всичко от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /включително и относно временната
регистрацията на МПС и издадените за него транзитни номера; постановлението на
прокурор за отказ за образуване на ДП/, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда. Съдът кредитира дадените от свидетеля показания, тъй като същите са
непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Той
2
потвърждава, че заедно с колегата си са извършили проверка на автомобила и са установили,
че валидността на разрешението за временно движение е изтекла един ден преди
проверката.
Съдът се довери и на представените писмени доказателства, установяващи датата на
издаване на разрешението за временно движение, съответно и транзитните номера, както и
че те са издадени за същия автомобил с регистриран ползвател брата на жалбоподателя. От
същата справка се установява не само валидността на издаденото временно разрешение за
движение, но и обстоятелството, че след установяване на процесното нарушение,
автомобилът не е представен за надлежна регистрация. Всички съществени обстоятелства се
установяват и от приобщеното в прокурорската преписка копие на разрешението за
временно движение, в което е посочена и датата на неговата валидност – 12.06.2024 г. От
представеното прокурорско постановление за отказ за образуване на ДП, се установява факта
на постановения отказ. Съдът установи също и съдържанието на постановлението за отказ
да се образува ДП и изпращането му на ОПП СДВР.
Поради всичко изложено, съдът намира, че е безспорно установено, че жалбоподателят
Г. е управлявал автомобила на брат си на 13.06.2024 г., като валидността на временното
разрешение за движение на същия е била изтекла предния ден.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
допуснати нарушения на процесуалните правила.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата,
заемащи длъжност „полицейски инспектор” в СДВР имат право да издават фишове и да
съставят АУАН. А съгласно т. 3.11 от същата заповед, наказателни постановления могат да
бъдат издавани от началника на група в отдел „Пътна полиция” в СДВР. Заеманата длъжност
от подписалата НП Гергана Борисова се установява от Заповед от 25.10.2019 г. и акт за
встъпване в длъжност. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално
компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на АУАН и установяване на
нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, както и от изпращането на постановлението за отказ.
ЗАНН допуска след съставянето на АУАН, делото да се изпрати на прокуратурата при данни
за престъпление, но в случая не би могло да се претендира приложение на принципа „non bis
in idem”, доколкото не е образувано ДП, а е постановен отказ да се образува такова.
Съдът намира, че при описанието на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до
неяснота на обвинителната теза и накърняват правото на защита на санкционираното
3
лице. Както в АУАН, така и в НП следва съобразно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да бъде посочено мястото и времето на извършване на нарушението,
пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, свързани с извършването му, както и
законовите разпоредби, които са нарушени.
В АУАН е вписано, че водачът на автомобил марка модел „Хюндай” с рег. № *******
управлява чуждо МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, на посочените дата и
място. Като е уточнено, че разрешението му за временно движение е изтекло на 12.06.2024
г. това описание на нарушението в пълнота отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4
ЗАНН.
Но в НП, след повторение на описанието на нарушението от акта, са изложени и
обстоятелства, свързани със съвсем различно нарушение. В така наличното описание на
нарушението се твърдят взаимнопротиворечащи си обстоятелства - че МПС изобщо не е
било регистрирано, че валидността на посочените регистрационни табели е била изтекла и
че регистрацията му е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал.15 ЗДвП. Всички
тези хипотези съществено се различават помежду си, като единствено ясно, точно и
недвусмислено описанието на конкретните признаци на нарушението в НП осигурява
ефективното право на защита на наказаното лице и възможността му да разбере в какво
нарушение е обвинено. Недопустимо е в НП да се смесват различни фактически състави
макар и на нарушение с една и съща правна квалификация, защото това води до объркване и
неяснота срещу какво конкретно следва да се защитава жалбоподателят. Това представлява
съществено процесуално нарушение, което грубо е ограничило правото на защита на
санкционираното лице.
От установената по делото фактическа обстановка може да се изведе, че нарушението е
свързано с управлението на МПС с транзитни номера, с изтекла валидност на временното
разрешение за движение.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1, изр. 1 от ЗДвП, „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места.“ За нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвиденото в чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
наказание е „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лева, като на жалбоподателя е наложено наказание в
минималния размер – „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от права“ за срок от 6
месеца.
В чл. 143, ал. 1 от ЗДвП е постановено, че всяко ППС се регистрира на името на
неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на
превозното средство.
Но в случая от фактическа страна се установява, че на управляваното от жалбоподателя
МПС е имало поставени регистрационни табели, макар и транзитни, които са били издадени
за него.
А разпоредбата на чл. 140, ал. 2 ЗДвП препраща към Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, която подробно урежда правилата за регистриране на МПС. Съгласно
посочената Наредба съществуват няколко начина на регистрация на МПС, като в случая
конкретното МПС „Хюндай”, управлявано от жалбоподателя, по аргумент от чл. 29, ал. 3 на
Наредбата е регистрирано с транзитни табели с регистрационен номер, а именно №
621М164. На основание чл. 29, ал. 1 и чл. 33а, ал. 1 от Наредбата, на МПС с транзитни
4
табели с регистрационен номер се издава разрешение за временно движение, което съгласно
чл. 33а, ал. 3 от Наредбата трае 30 дни. Съгласно чл. 27, ал. 4 от същата Наредба „След
изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер по искане на собственика
може да бъдат издадени нови по реда на чл. 14 – 17. Срокът на валидност на транзитните
табели с регистрационен номер се посочва в разрешението за временно движение.“, а
съгласно ал. 5, след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер, същите
не могат да се използват. В чл. 29, ал. 1 от Наредбата е уредено, че за всеки комплект
транзитни табели с регистрационен номер отдел ОПП СДВР издава разрешение за временно
движение, /в което се посочва и неговата валидност, която е до 30 дни/, като съгласно ал. 4 в
дясната част на транзитните табели се обозначават годината и месецът на валидност.
От приобщеното писмено доказателство – справка от централна база на АИС КАТ се
установява, че транзитните регистрационни табели на процесното МПС са издадени на
13.05.2024 г., т.е към момента на извършване на деянието те са били с изтекъл срок на
валидност. Следва да се отбележи, че доколкото валидността им е 30 дни, а не един месец, тя
правилно е изчислена от наказващия орган, а именно до 12.06.2024 г.
Следователно, по делото се установява извършено от жалбоподателя нарушение на чл.
140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, което съдът намира, че е извършено по непредпазливост.
Действително, като несобственик на МПС той не е знаел за датата на издаване на
разрешението за временно движение. Но доколкото датата на валидност е отбелязана на
самото разрешение, което се приравнява на СРМПС и следва да бъде носено от водача на
автомобила, съдът намира, че той е бил длъжен и е могъл да научи кога е издадено
разрешителното и кога е изтекла неговата валидност. Освен това, максималната валидност
на транзитните номера е уредена в подзаконовия нормативен акт /чл. 33а, ал. 3 от
Наредбата/, чието незнание не извинява водача. Изтичането на срока на разрешението за
временно на МПС се прилага без правото на дискреция от страна на компетентните органи,
като не е допустимо и неговото продължаване.
Но въпреки всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че НП следва
да бъде отменено поради допуснатото съществено процесуално нарушение при
издаването му, свързано с противоречивото му описание.
Доколкото в НП подробно са анализирани предпоставките на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за
прекратяване на регистрацията на автомобила, се създава неяснота дали извода за липсата
на надлежна регистрация на управлявания от жалбоподателя автомобил се дължи на
изтичане на валидността на транзитните му номера или същата е прекратена по чл. 143, ал.
15 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба „Служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство.“ Като и доводите в НП относно
субективната страна на нарушението са свързани именно с това основание за прекратяване
на регистрацията. Очевидно, в случая доколкото за автомобила никога не е било издавано
постоянно разрешение за движение в Република България и собствеността му не е
прехвърляна на друго лице, тази хипотеза е неприложима. Но подробното й описване в НП
и анализирането на предпоставките за нейното приложение, водят до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изискваща ясно и точно описание
на нарушението от фактическа страна.
Именно поради посоченото по-горе допуснато съществено процесуално нарушение на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, свързано с неясното и противоречиво описание на нарушението,
независимо от установеното извършване на нарушението от жалбоподателя от обективна и
субективна страна, съдът намира, че НП е незаконосъобразно издадено и следва да бъде
отменено.
5
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-028974/27.11.2024 г. издадено от
началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя М. А. Г на
основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
Закона за движение по пътищата, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6