№ 474
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000503141 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца Р. И. И., подадена
срещу решението на Софийския градски съд, I Гражданско отделение, 23 състав,
постановено на 07.07.2021 г. по гр. дело № 9194/2020 г.
Решението се обжалва само в частта, с която градският съд е отхвърлил иска
жалбоподателя за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 35 000 до 55 000 лева. В останалата му част, включително и относно
обезщетението за имуществени вреди, решението е влязло в законна сила.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че определеното от градския съд
обезщетение е несправедливо занижено и не съответства на претърпените от ищеца
травматични увреждания, на продължителността на лечението и понесените страдания.
Сочи се нарушение на чл.52 от ЗЗД.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на още
20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.
Въззиваемият ответника СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ чрез своя процесуален
представител оспорва оплакванията на жалбоподателя. В подадения срещу жалбата
отговор излага съображения, че решението на градския съд е правилно, че
обезщетенията са определени на базата на събраните по делото доказателства. Пред
1
въззивната инстанция представя доказателства, че присъдените от СГС обезщетения са
изплатени на ищеца ведно с начислената лихва за забава.
Иска отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и присъждане на
разноски.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Установено е по делото, че на 18.03.2016 г. в гр. София ищецът Р.И.,
управлявайки лек автомобил „Киа“, модел „Спортидж“, е претърпял пътно-
транспортно произшествие, при което е получил телесни увреждания.
Виновното противоправно поведение на водача на другия автомобил – Д. П.,
управлявал лек автомобил „БМВ 328“, с регистрация във Великобритания, е
установено с влязъл в сила съдебен акт, постановен на 10.04.2018 г. от Софийския
районен съд, НО, 108 състав по НАХД № 1410/2018 г.
В отговора на исковата молба представителят на ответника изрично е заявил, че
не оспорва механизма на ПТП, нито виновното поведение на водача на автомобила
„БМВ“. Признато е също наличието на валидно застрахователно правоотношение,
възникнало по силата на застрахователен договор, сключен във Великобритания.
Самият ищец в исковата си молба е признал, че преди завеждане на делото е
получил от НББАЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева.
За установяване на получените от Р.И. увреждания градският съд е допуснал и
приел комлексна съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещите лица д-
р Е. М.-М. – невролог и д-р Т. Д. – ортопед-травматолог, се установява следното: В
резултат от удара между двата автомобила ищецът е получил: контузия на главата в
ляво – слепоочно; стрес-счупване на външния кондил на дясната бедрена кост;
навяхване на дясното коляно; контузия на външния кондил на дясната голямопищялна
кост; кръвонасядане на лявата мишница и охлузване на лявата подбедрица.
Първоначално фрактурите не били установени в болниците „Св. Анна“ и
„Пирогов“, но поради увеличаващата се болка и оток в коляното, на 23.03.2016 г.
постъпил в болница „Софиямед“. На 30.03.2016 г. ищецът е бил опериран, отстранена е
била дискова херния на ниво Л-5. Впоследствие моногократно е провеждана
рехабилитация и физиотерапия са срок около 1 месец и половина.
Според вещите лица, категорични доказателства за причинна връзка между
екстериоризацията на дисковата херния, оказваща компресия върху невралните
структури, не могат да бъдат дадени със сигурност. В наличната медицинска
документация, съставена преди ПТП, не са отразени оплаквания от болки в гръбначния
2
стълб, каквито са тези, описани след процесното ПТП. Поради това експертите
приемат, че е възможно дисковата херния да е била налична и безсимптомна, но
екстериоризацията й би могла да бъде полученва при процесното ПТП.
Счупването на външния кондил на дясната бедрена кост в съчетание с
навяхването на дясната колянна става и контузията на дясната голямопищялна кост е
причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок от
около 2 месеца. Контузията на главата и навяхването на шията са причинили болки и
страдания за около 14-15 дни.
В заключението е посочено, че ищецът е търпял болки и страдания с голям
интензитет непосредствено след ПТП за около 20 дни, болки с умерен интензитет за 4-
5 месеца, след което постепенно са намалявали и са били с периодичен характер. През
месец януари 2017 г. при ЯМР-изследване е установено наличие на дискова болест –
дискова патология на нивото на 4 гръдни прешлени, протрузия на телата на два от тези
прешлени, което предполага гръбна болка. Заради обостряне на радикуларния синдром
през месец юли 2020 г. е проведено болнично лечение. Наличието на дискова болест у
ищеца предполага провокиращ фактор при травматични моменти.
При извършения преглед на ищеца е установено, че походката му е
възстановена, счупването на дясната бедрена кост е зараснало. Дясната колянна става
извършва движения в обем, по-малък от нормата с 15 %. Налице е остатъчна
последица – липса на Ахилов рефлекс в ляво, който не води до двигателен дефицит на
крайника. При ищеца са налице периодично проявяващи се болки в поясния отдел на
гръбначния стълб, които са характерни за всеки човек с дискова болест.
В съдебно заседание на 09.04.2021 г. вещите лица са обяснили, че човек може да
има дискова херния и да няма оплаквания. Когато има някакъв причинител –
травматичен или физиологичен, би могло тази херния да се спусне надолу и да
предизвика силен болков синдром.
Пред настоящата инстанция е допусната до разпит свидетелката Т. И. – съпруга
на ищеца. Тя разказва, че след ПТП съпругът й няколко дни лежал в къщи, имал
неразположение само в единия крак. След два-три дни се събудил с почти парализа на
другия крак. Оказало се, че при катастрофата е станало разместване на гръбначния
стълб и има изваден диск, който притиска нерва, контролиращ крака. След няколко
дни бил опериран и дискът бил изваден. След операцията бил на легло, не можел да се
движи. Свидетелката се грижела както за него /хигиена, хранене/, така и за двете деца –
едното във втори клас, а другото деветмесечно бебе.
Преди злополуката двамата съпрузи играели народни танци, карали ски, но след
това Р. не можел да спортува, напълнял. Получавал паник-атаки – нощем не можел да
спи, защото се страхувал, че ще го боли. Животът на семейството се променил, той не
3
можел да носи тежко, да пазарува и да гледа децата физически.
Девет месеца след ПТП ищецът отново паднал, понеже имал 80 % загуба на
чувствителност в крака, счупил си гръбнака и лежал още 6 месеца в къщи с корсет, а 6
месеца след това отново паднал и си счупил дясното рамо. Нестабилен е и има
последващи травми, които усложняват положението. Има болки през нощта, получава
мускулни крампи на крака и не може да стане до тоалетна, налага се приемане на
магнезий и разтриване на крака, за да стане. Болките вече са хронични.
С оглед на горните доказателства, по оплакванията на жалбоподателя ищец
въззивният съд намира следното: Градският съд е приел, че за установените
нематериални вреди справедливото обезщетение е 40 000 лева, от които е приспаднал
5 000 лева, доброволно заплатени от НББАЗ и е присъдил 35 000 лева.
Въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна. Несъмнено след
процесното ПТП ищецът е претърпял множество и продължителни болки и страдания,
включително и последващи сериозни травми. Но на обезщетяване по реда на чл.511 от
КЗ подлежат само тези нематериални вреди, които са в пряка причинна връзка с пътно-
транспортното произшествие.
В случая това са: контузия на главата; навяхване на дясното коляно; счупване на
външния кондил на бедрената кост /без разместване и възстановена без оперативна
интервенция/; кръвонасядания и охлузвания; траен дефицит от 15 % при движението на
дясната колянна става. Според вещите лица, тежкото и болезнено увреждане,
изразяващо се екстериоризация на дисковата херния, може да е било провокирано от
травмите, получени при ПТП, но е настъпило на фона на съществуващата вече дискова
херния. Следователно, за последното страдание се дължи обезщетение само за
влиянието, което уврежданията от ПТП са оказали за усложнение на съществуващото
заболяване.
При съобразяване на горните доказателства, както и на социално-
икономическата обстановка към месец март 2016 г., въззивният съд намира, че
обезщетение в размер на 40 000 лева не е занижено.
С оглед на изложеното, решението на градския съд следва да бъде потвърдено.
Поради неоснователността на въззивната жалба, в полза на въззиваемия ответник
следва да се присъдят разноските за производството пред настоящата инстанция,
документирани в размер на 1 130 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264566/07.07.2021 г., постановено от Софийския
градски съд, I Гражданско отделение, 23 състав, по гр. дело № 9194/2020 г.
ОСЪЖДА Р. И. И. с ЕГН ********** да заплати на СДРУЖЕНИЕ
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ разноски за производството пред Софийския апелативен съд в
размер на 1 130 /хиляда, сто и тридесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5