Присъда по дело №193/2018 на Специализиран наказателен съд

 

Мотиви към присъда по н.о.х.д. №193/18 по описа на СпНС, 14 състав.

 

СпПр е повдигнала обвинение с Обвинителен акт против В.Б.В. и С.Д.Н. за това, че при условията на продължавано престъпление, за времето от 24 до 28 юни 2015 г в с. O., общ. K., обл. С.З., като съизвършители, с цел да набавят за тях двамата имотна облага, са принудили И.Д., чрез заплашване с убийство и унищожаване на имуществото му, да извърши нещо против волята му - а именно да им предаде сумата от 20 000 лв. Посочено е, че въз основа на тези заплахи всеки един от тях двамата е получил от И.Д. на 24 юни 2015 г сумата от 1 000 лв, а на 28 юни 2015 г сумата от 10 000 лв - или с тези си деяния те двамата са причинили значителни имуществени вреди на И.Д., в размер на 11 000 лв. Дадена е числова правна квалификация по чл. 214 ал.2 т.1 и т.2 вр ал.1 вр чл.213а ал.3 т.2 вр ал.2 т.1 и т.4 вр чл.20 ал.1 вр чл.26 ал.1 НК.

 

Гражданският ищец И.Д. е предявил два граждански иска против двамата подсъдими, като моли да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата от 11 000 лв, обезщетение за причинени имуществени вреди от гореописаното деяние, представляващо деликт, както и сумата от 50 000 лв, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, отново произтичащи от това деяние, изразяващи се в страх за живота му и този на близките му, страх да не бъде запалено и унищожено имуществото му, силен и постоянен стрес, довел до влошаване на здравословното и психическото му състояние, довело и до влошаване на качеството му на живот, продължаващо от деянието до настоящия момент. Претендира и законната лихва върху тези суми, както и възстановяване на направените от него разноски, със законната лихва.

 

В съдебно заседание представителят на СпПр поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимите, като изключително подробно излага установената от нея фактическа обстановка - а именно съгласувано между тях двамата изнудване спрямо св. Д., чрез две деяния, насочено към получаване на сумата от 20 000 лв. Посочва, че тези факти се подкрепят от показанията на свидетелите и експлоатация на СРС. Предлага да бъдат признати за виновни, като им се наложи наказание "лишаване от свобода" около средния размер, както и наказанието "глоба" от по 7 500 лв, както и наказанието "конфискация" в максималния размер от 1/2 от имуществото им.

Относно разминаване на елементи от обвинението в ЕЗА и обв.акт посочва, че не е налице нарушение на принципа на особеността, доколкото размерът на имуществените вреди е белег от обективна страна. Позовава се на нормата на чл. 31 ал.4 ЗЕЕЗА.

Относно гражданския иск, предлага да бъде уважен.

 

Повереникът  на гражданския ищец и частен обвинител - адв. Ц. - посочва, че по делото  има две групи свидетели, като счита, че не са достоверни показанията на приятелите на подсъдимите, които са искала с тях да им помогнат. Конкретно посочва явната недостоверност на показанията на св. Д.. Счита, че следва да се кредитират показанията, прочетени  по реда на чл. 281 НПК. Излага становището, че двамата подсъдими съзнателно са отишли в с. O., за да чакат пострадалия Н.. Акцентира върху несъстоятелността на обясненията, които даде подс. Н.. Категорично се разграничава от становището, че пострадалият е задържал за себе си част от маркираните пари.

Счита,че следва да се определи наказание от 13 години "лишаване от свобода" за подс. В. и наказание от 9 години "лишаване от свобода" за подс. Н..

Моли да се уважат гражданските искове в пълен размер, като излага подробни доводи относно естеството на причинените неимуществени вреди и защо счита, че сумата от 50 000 лв се явява подходящо обезщетение за тях.

Гражданският ищец и частен обвинител подкрепя адвоката си.

 

Защита на подсъдимия В. - адв. Б. - посочва, че обвинението е останало недоказано, като то се базира единствено на показанията на св. И.[1]. Посочва, че тяхната недостоверност е установена, като това се отнася и до инкриминираните събития, и за предходните му отношения с подс. В.. Излага подробни доводи за скандала в бар Панорама, а също така и за инкриминираната среща в с. O.. Посочва,че тази среща е била случайна, като никой не е отправял заплахи към него. И по-конкретно св. Д. не е имал нож в джоба си, като на масата се е говорило само за крави и подсъдимите не са отправяли заплахи към пострадалия. Позовава се на показанията на св. Б., св. С., св. Г.. Счита, че тези заплахи се твърдят единствено от пострадалия, който - доколкото е конституиран като частен обвинител и граждански ищец, има интерес да се установят благоприятни за него факти. Акцентира, че никой не е видял предаване на парични суми от пострадалия на доверителя ѝ.

Относно второто деяние посочва, че то е провокирано от пострадалия, като изразява съмнение дали неговото оплакване в полицията не е продиктувано от желанието му да съсипе подс. В.. Посочва, че от използваните СРС се установява, че гласът на св. И. не може да се окачестви като уплашен; обратното - гласа на подс. В. е спокоен и плах. Счита репликите на св. И. за ножове за изкуствени и нагласени. Няма логически проследим разговор, като от неясните и недомлъвките не е ясно основанието за даване на паричната сума. Не става и ясно дали въобще са предадени тези пари.  Акцентира, че не е документално отразено предаването от полицията на св. И. на белязаните пари. Поради което счита, че не е доказано подс. В. да е получил в свое владение тази парична сума.

Посочва, че както обективният, така и субективният елемент от  деянието по чл.214 НК са останали недоказани. Счита, че иззетите натривки от мотора и експертното им изследване им не може да се ценят. Посочва, че психиатричната експертиза е по писмени данни, въз основа на показания на свидетели, които са дадени пред некомпетентен съд. Счита, че не е доказано от какво точно се е страхувал св. И., така че да си купи пистолет. Счита, че предаването на записа от заведението е опорочено, тъй като е предаден  от св. И., а не от собственика на заведението. Счита, че протоколите за ВДС са опорочени, тъй като са изготвени след изтичате на законовите срокове и доколкото част от тях не са били предадени на защитата. Също така, доколкото предмет на разследване е било деяние по чл.213а НК, не е имало законово основание за ползване на СРС спрямо св. И..

Акцентира на недоказаността на субективния елемент на деянието - доколкото подс. В. веднага след като разбрал, че е бил издирван, се е прибрал от САЩ. Посочва, че на 28 юни 2015 г е побягнал, уплашен от преследването, като след това не се е предал в полицията само поради неправилния съвет, получен от адвокат. Посочва също така, че съобразно принципа на особеността, са налице процесуални пречки подс. В. да бъде съден за деяние, което е различно от това, за което е бил предаден въз основа на ЕЗА.

Счита гражданският иск за недоказан по основание и размер. Поради което моли за постановяване на оправдателна присъда.

 

Защита на подсъдимия Н. - адв. Д. - посочва, че за да отговаря правораздавателния акт на справедливостта, съдът  трябва да стъпи на фактите, а не на житейска логика или на отречени факти. Спира вниманието си на характеристичната справка, изготвена относно доверителя му, като счита, че той олицетворява пристрастността на цялото наказателно производство.

Счита, че на 24 юни 2015 г е настъпила случайна среща между доверителя му и ЧО, които до този момент не са се познавали. Акцентира на неверността на показанията на св. Д. относно събитията в бара в гр. K., като се позовава и на показанията му пред съдия. Посочва, че от записите в магазина се вижда, че св. Д. не си е държал ръцете в джобовете. Също така е установено, че подс. В. не е имал нож. Позовава се на показанията на множество свидетели, които установяват, че никой не е заплашвал св. Д.. Счита, че обвинението се крепи единствено на показанията на пристрастния свидетел Д.. Посочва, че подс. Н. не е отправял никакви искания спрямо св. Д. и не се е срещал с него на 28 юни.

Посочва, че няма нито едно доказателство срещу подс. Н., като наказателното производство е било необективно, като атакува доводите на държавното обвинение, че липсата на самокритичност е отегчаващо отговорността обстоятелство.  Моли да бъде оправдан, като допълнително посочва, че са налице процесуални пречки за осъждане по чл.144 ал.3 НК.

 

Подсъдимият В. моли да бъде оправдан, като посочва, че не е извършил престъпление. Счита, че всичко е измислица на И. и полицаите, с които той поддържал близки  отношения.

 

Подсъдимият Н. моли да бъде оправдан и за справедливо решение.

 

---

 

Преди съдът да изложи мотивите си по въпроса по същество (от фактическа и правна страна) следва най-напред да се обсъди един преюдициален въпрос - а именно относно предмета на делото. По начало предметът на делото се определя от обв.акт, респективно от гражданския иск. Но по настоящето дело са налице особености, свързани с постановяване на предходна частична оправдателна присъда, както и затруднения, свързани със съдържанието на издадената ЕЗА спрямо подс. В.. Второто обстоятелство е предмет на обсъждане от страните.

 

Фактите, относими към този предварителен процесуален въпрос, са следните:

Първоначално по това обвинение се е произнесъл Окръжен съд С.З., който с присъда № 24/03.04.2017 г по н.о.х.д. № 128/16 е признал двамата подсъдими за виновни по така повдигнатото обвинение, като същевременно ги е оправдал относно обвинението, че деянието е извършено с цел да се набави имотна облага и за подс. Н., като подс. Н. е оправдан и по обвинението да е извършил второто деяние от продължаваното престъпление - а именно онова от 28 юни 2015 г. Определени са наказания от 7 години "лишаване от свобода", "глоба" от 7 000 лв, както и "конфискация", за подс. В., а за подс. Н. наказания от 5 години "лишаване от свобода" и "глоба" от 5 000 лв. Уважен е и гражданският иск относно имуществените вреди в пълен размер, а относно неимуществените вреди до сумата от 20 000 лв.

Против тази присъда се постъпили протест от прокурора относно оправдателните диспозитиви - а именно относно оправдаването на подс. Н. да е взел участие във второто деяние, респективно относно наличието на общия субективен момент от деянието да се извлече облага и за подс. Н., а не само за подс. Д.. Също така прокурорът приема, че наказанията "лишаване от свобода" и "глоба", наложени на подс. Н., следва да бъдат завишени, така че да станат сходни с тези на подс. В..

Против тази присъда е постъпила и жалба от частния обвинител и граждански ищец, с която се иска увеличение на наказанието, наложено против подс. В. на 13 години "лишаване от свобода", а на подс. Н. на 9 г "лишаване от свобода". Също така иска да се уважи гражданският иск за неимуществени вреди  в пълен размер.

Подадени са и жалби от двамата подсъдими.

С Решение № 239/03.11.2017 г Апелативен съд П., по в.н.о.х.д. № 456 С / 17, първоинстанционната присъда е отменена като постановена от незаконен съдебен състав. Делото е изпратено по компетентност на СпПр.

В рамките на досъдебното производство е била издадена ЕЗА относно подс. В. (том 4, л.1 от досъдебното производство), като в нея инкриминираното деяние е посочено по начин, различаващ се от обвинението по обв.акт - а именно разликите са следните: това продължавано деяние е извършено с цел да набави само за себе си имотна облага, като принудата е била насочена към заплащане на сумата от 11 000 лв.

 

На първо място следва да се посочи, че не възникват затруднения относно обстоятелството, че с първоначално постановената присъда частично е отхвърлена претенциите на обвинението и гражданския ищец, което обстоятелство би следвало, само по себе си, предвид принципа за забрана за влошаване на положението на подсъдимите, да доведе до ограничаване на възможността настоящият съдебен акт да постанови един евентуален осъдителен съдебен акт с параметри, по-тежки от тези в отменената присъда на ОС С.З..

Такива затруднения не възникват, доколкото в случая отмененият акт е постановен от съд, който не е имал компетентност да разгледа и реши това обвинение - поради което и той не поражда правни последици, вкл и в оправдателната си част. Отделно от това по делото са депозирани протест и жалба на частния обвинител и граждански ищец относно всички оправдателни диспозитиви - като е направено искане за завишаване на определените наказания "лишаване от свобода", както и на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Поради което настоящата инстанция приема, че постановената присъда от ОС С.З. не може да има за ефект ограничаване на правомощието на настоящия съд да се произнесе по същество в пълнота относно всички твърдения и искания, направени в обв.акт и гражданския иск, респективно в съдебните прения.

 

На второ място, обаче, такива затруднения възникват относно обстоятелството, че по делото е издадена ЕЗА относно подс. В., която описва деянието, за което българските власти искат предаването му, по по-ограничен начин от окончателното обвинение. Този въпрос е бил предмет на подробно обсъждане в разпоредителното заседание (л.80 гръб от съдебното производство и следващите). Въпреки дадената изрична възможност на СпПр (л.84 гръб), не е налице тяхна инициатива по чл.62 ал.1 вр чл.61 ал.2 т.6 ЗЕЕЗА - а именно да направят искане до гръцките власти за издаване на разрешение за провеждане на наказателно преследване по разширените факти. Също така по делото не се установи и актът на гръцкия съд, с който е постановено предаването на подс. В., поради което и не се установи дали същият е направил отказ от принципа на особеност.

Липсата на този гръцки съдебен акт не може да е пречка за провеждане на настоящето наказателно производство и постановяване на акт по същество, доколкото е несъмнено, че гръцките съдебни власти са разпоредили предаването на подс. В., като това е станало именно въз основа на намиращата се по делото ЕЗА. Поради което и няма пречка той да бъде наказателно преследван за деянието, описано в тази ЕЗА.

Но възниква същественият въпрос дали е налице процесуална пречка той да бъде наказателно преследван за деянието, описано в обв.акт - което се различава от това, посочено в ЕЗА.

Аргументите на СпПр не може да бъдат споделени - доколкото нормата на чл. 31 ал.4 ЗЕЕЗА се отнасят до екстрадицията - като в настоящия случай е издадена ЕЗА. Същевременно в аналогичната норма на чл. 61 ЗЕЕЗА, относима спрямо издадена ЕЗА, разпоредба от типа на чл. 31 ал.4 ЗЕЕЗА не съществува. Липсва и норма, съобразно която при неуредени случаи на предаване на лица въз основа на ЗЕЕЗА се прилагат правилата на екстрадицията. Поради което и не може автоматично да се приеме, че за всяко едно изменение на обвинението, стига за новото деяние да е предвидено да се допуска екстрадиция, не се прилага принципът на особеността.

---

Съобразно становището на настоящия съдебен състав е налице съществено изменение във фактическото обвинение, във вреда на подс. В.. Посоченото в ЕЗА деяние е по-ограничено, а посоченото в обв.акт деяние е по-разширено, като са добавени нови фактически обстоятелства, обуславящи евентуално  на носеното на по-тежка наказателна отговорност.

Това разширение на обвинението се отнася до две обстоятелства - а именно принудата по ЕЗА се отнася до предаване на сумата от 11 000 лв, а принудата по обв.акт се отнася до предаване на сумата от 20 000 лв (т.е. почти двойно по-висока парична сума); също така деянието по ЕЗА е описано като извършено с цел да набави за себе си имотна облага, като в обв.акт е посочено, че целта му е била да набави не само за себе си, но и за подс. Н. такава имотна облага (т.е. разширяване на престъпния умисъл).

При това положение възниква въпросът дали е налице процесуална пречка съдът да разгледа обвинението изцяло - т.е. относно твърдението, че принудата е била насочена към предаване на сумата от 20 000 лв,  респективно че престъпният  умисъл е обхващал обща користна цел и на двамата подсъдими. Тази процесуална пречка е нормата на чл. 61 ал.1 ЗЕЕЗА - а именно приложението на принципа за особеността.

Тази норма гласи:

"Лице, предадено въз основа на Европейска заповед за арест, не може да бъде наказателно преследвано, съдено или задържано в Република България за престъпление, извършено преди предаването му, различно от това, за което е издадена заповедта".

Този въпрос може да се реши въз основа на преценката дали деянието, посочено в обв.акт, е "различно от това, за което е издадена заповедта".

---

Относно този въпрос може да се подходи по два пътя.

Първият е да се извърши преценка съобразно националното право - закон и съдебна практика. А именно да се прецени, дали би било допуснато съществено процесуално нарушение, ако едно лице е привлечен като обвиняем с текст, посочен в ЕЗА, а след това му е повдигнато обвинение с обв.акт с текст по настоящия обв.акт.

Съобразно чл.225 НПК при необходимост съществено да се изменят фактическите обстоятелства, е необходимо повдигане на ново обвинение. Съществено е онова изменение, което поставя обвиняемия в нова ситуация и му е необходимо да преосмисли своята защитна позиция. Поради това и увеличаване на обсега на обвинителните твърдения винаги следва да се приеме за съществено изменение на обвинението.

Точно това се наблюдава по настоящето дело - паричната сума е увеличена почти два пъти (от 11 000 на 20 000 лв), което се отнася и до користната цел (вместо набавяне имотна облага само за себе си, вече е налице и обвинение за набавяне на имотна облага и за съучастника). Несъмнено е, че тези нови фактически обвинения се отнасят до нови фактически твърдения, разширяващи обема на твърдените обвинителни факти. Това неизбежно води до извода за необходимост от съответно изменение на обвинението, респективно - ако то не е било направено - за порочност на съдебното производство, при което е налице толкова съществена разлика между обв.акт и последно предявено обвинение; това води до извода, че е било допуснато съществено процесуално нарушение и съдът, още в разпоредителното заседание, би следвало да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора. Т.е. от национално-правна гл.т., при прилагане по аналогия на правилата за изменение на обвинението, е налице формална забрана съдът да се произнесе по същество по такова обвинение.

Този извод се потвърждава от т.2 на ТР № 2/02 на ОСНК. Там се посочва, че дори по време на разследването обвинението да не е било изменяно, по аргумент от чл. 236 ал.1 НПК (отм) - а понастоящем чл. 225 НПК  - прокурорът може да вземе решение да внесе в съда обв.акт, когато не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Т.е. има се предвид изменение на обст.част, което обаче не е съществено. Посочва се, че това процесуално действие е форма на изменение на обвинението, което не ограничава процесуалните права на обвиняемия - доколкото той се е защитавал по идентични факти и новото обвинение с обв.акт не обуславя по-тежка отговорност (т.е. вкл не визира нови факти, които сами по себе си да обуславят по-тежка отговорност), а само прецизира фактическото обвинение. От съществено значение е следното изречение в ТР: "В същата ситуация съдът може да постанови осъдителна присъда, без да е необходимо прокурорът да изменя обвинението".

Прилагайки тези изводи в ТР по настоящето дело се установява, че новите факти по обв.акт (в сравнение с описанието на деянието в ЕЗА) по своето естество утежняват правното положение на подс. В. - доколкото водят със себе си възможността за налагане на по-тежко наказание. Това е така, доколкото се разширява обхватът на твърдяната престъпна дейност - увеличават се (удвояват се) както обективните предпоставки - размера на търсената противоправна облага - така и субективните - разпростирането на користната цел и до съучастника.

Следва да се приложи и тестът с възможността за постановяване на осъдителна присъда - както изрично е посочено в ТР. А именно, ако в обв.акт се твърди оказване на принуда за набавяне на 11 000 лв, с намерение за противозаконна имотна облага само за себе си, но при все това съдът - без изменение на обвинението - реши да осъди подсъдимия за оказване на принуда за набавяне на 20 000 лв, респективно с цел имотна облага и за съучастника му, то в такъв случай дали съдът ще излезе от рамките на обвинението, нарушавайки правата на подсъдимия? Положителният отговор е несъмнен.

Поради това, съобразно еднопосочните критерии на националния закон и задължителна съдебна практика относно института на изменение на обвинението, конкретните фактически обстоятелства по настоящето дело водят до извода, че формулираното в обв.акт деяние е "различно" по смисъла на чл. 61 ал.1 ЗЕЕЗА от онова, за което е бил предаден подс. В. от гръцките власти.

---

От друга страна, не следва да се забравя, че ЕЗА е инструмент за международно правно сътрудничество, в рамките на ЕС. Поради което и процедурата по предаване на лицата, вкл и последиците от това предаване, вкл и възможността за съдене за "различно" деяние, се регулира не само от националния закон, но и от чл.27 от Рамково решение 2002/584 относно ЕЗА и процедурите за предаване между държавите членки, който гласи:

 

"Член 27.  Възможност за наказателно преследване за други престъпления

1. Всяка държава-членка може да нотифицира генералния секретариат на Съвета, че в отношенията си с други държави-членки, направили нотификация в същия смисъл, се предполага съгласието за извършване на наказателно преследване, осъждане или задържане с оглед изтърпяване на наказание лишав смисъл, се предполага съгласието за извършване на наказателно преследване, осъждане или задържане с оглед изтърпяване на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за престъпление, извършено преди това от лицето, обект на предаване, различно от това, за което се извършва предаване, освен когато в конкретния случай изпълняващият съдебен орган постанови друго в решението си за предаване.

2. С изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи лицето, което се предава, може да не бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за предходно престъпление, различно от това, за което се иска предаване.

3. Параграф 2 не се прилага в следните случаи:

 

Очевидна е разликата в правната регламентация. Докато чл. 61 ал.1 ЗЕЕЗА постановява като принцип забраната за наказателно преследване за "различно" престъпление, то чл.27 ал.1 РР 2002/584 постановява всяка държава членка може да обяви, че в отношенията си с другите държави членки, направили същото обявление, че предварително дава съгласието си за наказателно преследване за такова "различно" престъпление; само по изключение съдебният орган, допускащ изпълнението на ЕЗА, може да постанови друго в своя акт.

По конкретното дело - Република България не е направила такава нотификация. Също така по делото не е приложен и гръцкият акт, с който е допусната ЕЗА. Поради това и не може да се прецени дали такава резерва е налице в него.

Следователно презумпцията за съгласие по чл.27 ал.1 РР 2002/584 не е налице.

Оттук и изводът, че се прилага нормата на чл. 27 ал.2 РР 2002/584 - а именно невъзможност за наказателно преследване за различно престъпление - т.е. различно от онова, което е посочено в ЕЗА, респективно в акта на изпълняващия съд, с който тази ЕЗА се признава и изпълнява.

 

Поради което следва да се обсъди и въпросът какво съдържание влага европейският законодател в "престъпление … различно от това, за което се извършва предаване" в чл.27 ал.1 и "престъпление, различно от това, за което се иска предаване" в чл.27 ал.2 от РР 2002/584.

Този въпрос - относно тълкуване на европейското право - е от компетентността на Съда на ЕС - чл.267 ДФЕС. Конкретно нормата на чл. 27 от РР 2002/584 е била тълкувана в делото Artur Leymann, Aleksei Pustovarov С-388/08. Изводите, до които е достигнал Съда на ЕС, са пряко относими към настоящия случай. Доколкото правото на ЕС, разтълкувано от Съда на ЕС, е казуистично и прецедентно, е необходимо да се изложат конкретните факти по случая - за да се прецени дали правните изводи на Съда на ЕС са приложими и по настоящето дело, относно подс. В..

Artur Leymann и Aleksei Pustovarov са подсъдими за наркотрафик, наказателно предледвани от финландските власти. Спрямо тях са издадени ЕЗА, в които деянието им е описано във времето (от 01.01.2005 до 21.03.2006 г за Artur Leymann и от 19.02.2016 до 25.02.2016 г за Aleksei Pustovarov), като това деяние се отнася до наркотичното вещество амфетамин. Те са предадени съответно от полските и испанските власти именно за наказателно преследване за това деяние. Впоследствие им е повдигнато обвинение и са предадени на съд за трафик на хашиш (т.е за различно наркотично вещество), извършено в периода 15-26.02.2006 г (т.е. началната дата относно Aleksei Pustovarov е преди периода от време, посочен в ЕЗА). Финландските власти са постановили осъдителни присъди, като относно Artur Leymann са получили уверение от полския представител в Евроджъст, че не е необходимо изрично съгласие на полските съдебни органи за наказателно преследване за трафик на хашиш (при условие, че е изпълнена ЕЗА за наказателно преследване за трафик на амфетамин), а относно Aleksei Pustovarov са поискали по надлежния ред разрешение от испанските власти за наказателно преследване за новия период и относно хашиша - което  разрешение, обаче, е получено след постановяване на тази присъда. Т.е. относно Artur Leymann е налице само изявление от полския представител в Евроджъст, а относно Aleksei Pustovarov първо е проведено първоинстанционното производство и постановена присъда, а след това е получено разрешението от испанския съд за провеждането му. (отделно от това Aleksei Pustovarov е осъден и за други деяния, за които горепосочените проблеми не се поставят). Преюдициалното запитване е зададено от финландския Върховен съд, конкретно относно израза "престъпление, различно от това, за което се иска предаване" по чл.27 ал.2 РР 2002/584 (както и относно други, процесуални въпроси).

За да даде отговор на този въпрос, Съдът на ЕС преценява преследваната цел от РР (т.46-50). Посочва се, че поначало изпълняващата държава е длъжна да признае и изпълни ЕЗА (т.51). Описанието на деянието в издадената ЕЗА е в резултат от конкретното състояние на разследването към момента на издаването ѝ, като последващите доказателства може да доведат до "доуточняване, дори до промяна на признаците на състава на престъплението, оправдали първоначалното издаване на ЕЗА"  (т.52-53). Посочва се, че не би следвало да се иска съгласие от изпълняващата страна за всяка промяна в обвинението (т.56). От значение е крайният извод в т.57, който следва да бъде цитиран:

"57      За да се определи дали става дума за „различно престъпление“ от това, за което се иска предаване, следва да се провери дали признаците на състава на престъплението съгласно неговото законово описание от издаващата държава членка са тези, за които лицето е предадено, и дали съществува достатъчно съответствие между данните, съдържащи се в заповедта за арест, и посочените в последващия процесуален акт. Промени в обстоятелствата, свързани с времето и мястото, са допустими, доколкото произтичат от доказателствата, събрани в хода на производството, образувано в издаващата държава членка, за поведението, описано в заповедта за арест, доколкото не засягат характера на престъплението и доколкото не съдържат основания за неизпълнение по членове 3 и 4 от Рамковото решение. "

В първото изречение се посочва "достатъчно съответствие". Има се предвид дали деянието, повдигнато след изпълнение на ЕЗА, е същото деяние, за което е издадена ЕЗА, пък било и то след съществени изменения на фактическите обстоятелства и правната квалификация. Само ако се касае за качествено различно деяние, не би могло да се пристъпи към проверката във второто изречение. В такъв случай - на съвсем ново и съвсем различно деяние - задължително следва да се иска изрично съгласие от органа, признал и изпълнил ЕЗА.

Във второто изречение се посочва кои промени не са съществени - т.е. за тях не следва да се иска допълнително разрешение от изпълнилата ЕЗА страна, а е възможно направо да се пристъпи към продължаване на наказателното производство. Това са промени, свързани с времето и мястото на деянието - като оправданието за това правно разрешение са новите доказателства, които са били събрани, стига да не се засяга "характера на престъплението" - т.е. необходимо е да остава едно и също престъпление, а не да се преминава в качествено различно престъпно деяние. Последното изискване е в резултат на тези фактически и правни  промени да не са налице основанията за отказ по чл.3 и чл.4 от РР 2002/584.

Накрая (т.58) Съдът посочва, че запитващият съд следва да извърши проверка дали тези критерии са приложими по главното дело.

Относно промяната в обвинението, касаеща вида на наркотичното вещество - а именно от амфетамин в хашиш, съдът приема, че тази промяна не води до необходимостта от искане на ново разрешение от испанските власти - т.62-63:

"62      Същевременно обаче и в двата случая става дума за престъпление, което се наказва с по-малко[2] от три години лишаване от свобода и което попада в рубриката „незаконен трафик с наркотични вещества“, визирана в член 2, параграф 2 от Рамковото решение.

63      Следователно на втория въпрос следва да се отговори, че в обстоятелства като тези по главното производство една промяна в описанието на престъплението относно съответната категория наркотични вещества сама по себе си не е от естество да осъществи състав на „различно престъпление“ от това, за което се иска предаването, по смисъла на член 27, параграф 2 от Рамковото решение. "

 

Т.е. Съдът на ЕС изрично е посочил, че всяка една промяна относно естеството на наркотичното вещество, ако не води до промяна на правната квалификация (разбирана като вид престъпление) и до промяна на минималния размер на предвиденото наказание, не може да доведе до необходимост до прибягване към ново разрешение на съда, признал и изпълнил ЕЗА.

------

Относно тези правни изводи на Съда на ЕС може да се направят процесуални и материално-правни изводи.

На първо място, от процесуална страна, европейското право има преимущество пред националното право. Това е напълно несъмнено правно положение - произтичащо както от европейското право, така и от националното - ТР на КС № 7/17, както и ТР на ВКС, ОНСК № 3/16. Поради което и всяко едно национално правно положение, независимо че е напълно утвърдено, следва да се остави без приложение, ако противоречи на това конкретно тълкуване на Съда на ЕС в С-388/08.

Или казано другояче, националните критерии за изменение на обвинението по чл.255 или чл.287 НПК имат действие само относно чисто национални ситуации и не може да се приложат за хипотеза по чл.61 ал.1 ЗЕЕЗА, ако това приложение ще противоречи на онова тълкуване на чл.27 ал.2 от РР 2002/584, каквото е направил Съда на ЕС в С-388/08.

На второ място, от материално-правна страна, Съдът на ЕС е дал указания по различна фактология - която не се покрива с тази по настоящето дело. Също така, относно указанията в т.58, е посочил, че конкретната преценка следва да се извърши от националния съд. Но тази преценка следва да бъде именно въз основа на смисъла, извлечен от неговите указания.

В тези указания е посочено, че поначало промяната на времето и мястото на деянието не може да бъде основание за извод, че е налице "различно престъпление" по чл. 27 ал.2 РР 2002/584. Същевременно трайната национална практика отдава огромно значение на времето и мястото на деянието, като всяка промяна на мястото и всяко разширяване на времевия период задължително обуславят необходимост от изменение на обвинението.

Също така в тези указания е посочено, че промяната в естеството на трафикираното вещество не е основание за приемане, че е налице "различно престъпление", ако тази промяна не засяга нито правната квалификация, нито минимума на предвиденото наказание. Отново е налице разминаване с националната практика, която отново изисква задължително изменение на обвинението.

Следователно материално-правните изводи, до които е достигнал Съда на ЕС, са в съществено противоречие с националните изисквания, относими към изменение на обвинението.

-------

Относно прилагане на тези принципи по настоящето дело.

В случая промяната в описанието на деянието в ЕЗА и в обв.акт е относно целената имотна облага - нейният размер почти се удвоява (от 11 000 на 20 000 лв) и също така се добавя ново облагодетелствано лице (с цел да набави не само за себе си, но и за съучастника си имотна облага).

Настоящият състав счита, че новите фактически обстоятелства не водят до промяна на вида престъпление - като то си остава изнудване по чл.214а вр чл. 213а НК; те не водят и до промяна на наказуемостта на деянието. Поради което - съобразно тълкуването на ЕС на чл. 27 ал.2 от РР 2002/584 - те не обуславят необходимост от търсене и получаване на разрешение от гръцкия съд за провеждане на наказателно производство.

Поради което, съобразно принципите за лоялно сътрудничество на националния съд, националният закон - чл. 61 ал.1 ЗЕЕЗА - следва така да бъде тълкуван, че приложението му да не е в противоречие с правото на ЕС

А това може да стане ако съдът се въздържи от тълкуване на чл. 61 ЗЕЕЗА чрез правилата  на изменението на обвинението, приложими съобразно чл. 46 ЗНА - аналогия на закона. В случая такава аналогия не би могла да се направи, доколкото така неоснователно ще се даде една завишена защита на подсъдимия, без да има основания за това, в ущърб на общия интерес за провеждане на бързо и ефективно правосъдие.

Правилата за изменение на обвинението обслужват правото на защита. Правилото на чл.61 ал.1 ЗЕЕЗА се отнася до разпределение на правомощия между суверенни държави да осъществяват наказателно преследване. Поради което и тези правила - по своето естество - са съществено различни.

Т.е. когато обсъждаме реалното съдържание на забраната по чл. 61 ал.1 ЗЕЕЗА да се провежда наказателно преследване за "престъпление… различно от това, за което е издадена заповедта", не следва да се взимат предвид правилата за изменение на обвинението, които обслужват интересите на обвиняемия. Напротив - следва да се взимат предвид правилата за международно правно сътрудничество.

Предмет на преценка следва да бъде не защита правата на обвиняемия - а ненакърняване на суверенитета на държавата, изпълнила ЕЗА. А по този въпрос е налице задължителна практика на Съда на ЕС - дело С-388/08 - обвързващо както българските, така и гръцките съдебни власти. Поради което и ако настоящият съд спази изискванията, посочени в това преюдициално заключение, не може да бъде упрекнат, че е нарушил интересите на Република Гърция.

Подсъдимият има правен интерес да бъде наказателно преследван при спазване на законовите изисквания за това - както национални, така и европейски (право на ЕС), така и международни (най-вече ЕКЗЧПОС). Ала той няма правен интерес да се позовава на права, които по своето естество принадлежат не нему - а на държавата, признала и изпълнила ЕЗА. Само при липса на надлежно разрешение, ако такова се изисква, в негова полза възниква правото да не бъде съден за такова престъпление. Т.е. на първо място е правото на изпълняващата държава да се произнесе по искането за съдене по различното обвинение и само при нарушение на това право възниква правото на подсъдимия да не бъде съден.

От тази гл.т. не само няма никаква пречка, но и съдът е задължен да тълкува чл.61 ал.1 ЗЕЕЗА единствено в светлината на международното правно сътрудничество, без оглед националните правила за изменение на обвинението.

След като съобразно специфичните фактически обстоятелства, характерни за настоящето дело, съдът е достигнал до извода, че изменението във фактическото обвинение не водят нито до качествена промяна на вида престъпление, нито до промяна на неговата наказуемост, то е неизбежен изводът, че за това изменение на обвинението, направено с обв.акт в сравнение с текста на ЕЗА,           не е необходимо разрешение от гръцките съдебни власти.

Този извод не може да бъде подложен на съмнение с аргументи, относими само към изменение на обвинението.

В заключение - няма пречка съдът да разгледа по същество всички фактически елементи от обвинението, вкл и обвинението против подс. В., че предмет на принудата е мотивиране на св. Д. да му даде сумата от 20 000 лв, както и че е извършил това деяние с намерение да набави не само за себе  си, но и за подс. Н. имотна облага.

 

-------

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Подсъдимият В.Б.В. е с ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, работещ. Към 2015 г той живеел в с. O., общ. K.; имал и жилище в гр. K..

Той е неосъждан, доколкото е реабилитиран по следните си осъждания:

1. по н.о.х.д. № 397/97 на РС K., съдебният акт е влязъл в сила на 28.10.1998 г, с него е наложено за деяние по чл. 152, чл.150 и чл.63 НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца при общ режим, което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 години.

2. по н.о.х.д. № 398/97 на РС K., съдебният акт е влязъл в сила на 05.05.2000 г, с него е наложено за деяние по чл. 152 вр чл.63 НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 г при общ режим; това наказание е изтърпяно на16.07.1999 г.

3. по н.о.х.д. № 692/98 на РС K., съдебният акт е влязъл в сила на 26.05.2000 г, с него е наложено за деяния по чл. 195 и чл.216 НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 г и 6 месеца при общ режим, което е изтърпянона 25.04.2001 г.

Трите наказания са кумулирани по н.о.х.д. № 692/98, с влязъл в сила акт на 07.07.2000 г, с определено общо наказание от 5 години "лишаване от свобода".

4. по н.о.х.д. № 929/05 на РС K., съдебният акт е влязъл в сила на 04.01.2007 г, с него е наложено за деяние от 30.12.2004 г по чл. 213а НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 г при строг режим, както и наказание "глоба" от 3000 лв.

5. по н.о.х.д. № 708/04 на РС K., съдебният акт е влязъл в сила на 12.02.2007 г, с него е наложено за деяние от 17.10.2003 г по чл. 215 НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 г ; това наказание е кумулирано с това по н.о.х.д. № 929/05.

За тези пет деяния той е реабилитиран с определение № 406/20.06.2011 г на РС K..

6. по н.о.х.д. № 1022/06 на РС П., съдебният акт е влязъл в сила на 19.05.2006 г, с него е наложено за деяние от 30.08.2005 г по чл. 32 и чл.131 НК наказание „пробация". Независимо че няма данни дали и кога е изтърпяно последното наказание, предвид правилата на чл.88а НК следва да се приеме за реабилитиран по право за него.

 

Подсъдимият С.Д.Н. е с ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, неработещ. Към 2015 г той живеел в с. П., общ. K.; имал и жилище в С.З..

Той е неосъждан, доколкото е реабилитиран по следните си осъждания:

1. по н.о.х.д. № 229/98 на РС С.З., съдебният акт е влязъл в сила на 18.06.1998 г, с него е наложено за деяние по чл. 195 НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 месеца, което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 години.

2. по н.а.х.д. № 1570/12 на РС С.З., съдебният акт е влязъл в сила на 29.08.2012 г, с него е наложено за деяние от 12.09.2001 г по чл. 131 вр чл.78а НК административно наказание „глоба" от 1 000 лв.

 

Частният обвинител и граждански ищец И.И.Д. е с ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, работещ. Към 2015 г той живеел в с. O., общ. K.; имал и жилище в гр. K..

 

Подсъдимият В. и ЧО Д. се познавали от значителен период от време. Отношенията им били враждебни. ЧО Д. считал, че подс. В. иска само да го използва, като иска пари на заем и след това не му ги връщал. Също така считал, че с отправените към него обидни реплики (т.е. псувни, ругатни, обидни названия) от страна на подс. В. последният изразява негативното си отношение към него. От своя страна подс. В. считал, че ЧО Д. има негативно отношение към него, като изразявал недоволство поради това, че ЧО Д. му е бил нанесъл побой в дискотека в гр. K.. За този побой той бил споделил с подс. Н..

В резултат на тези конфликтни отношения, ЧО Д. се стараел да не контактува с подс. В. и отбягвал местата, където би могъл да го се срещне.

 

Подсъдимите В. и Н. били приятели. Подс. Н. знаел за влошените отношения между подс. В. и ЧО Д., вкл и за побоя в  дискотеката, като не познавал лично ЧО Д..

Подсъдимият Н. поддържал близки отношения със свидетеля Г.Д., с прякор "Т.", който бил младеж от ромски произход и който работил при подс. Н., като му помагал в неговата стопанска дейност. Подс. Н. упражнявал значителен контрол и имал авторитет пред св.Д., като последният се подчинявал на указанията му.

 

В неустановен момент преди 24.06.2015 г, подс. В. предложил на ЧО Д. да купи от него телета; както и да му продаде юници (млади крави); последният му отказал и на двете предложения, доколкото считал, че ще бъде измамен. Това допълнително обтегнало отношенията им.

 

На 24.06.2015 г (сряда), в ранния следобед, подсъдимите В. и Н., придружени със свидетелите Б.Б., К.Г. и Г.Д., пътували с лек автомобил до гр. K., където искали да се срещнат с трето лице  с оглед закупуване на камион. По пътя те спрели в с. O., като седнали на маса в заведението, което се намирало в центъра на селото. Те консумирали различни безалкохолни напитки. Доколкото времето било топло, някои от тях били голи до кръста - а именно подс. В., подс. Н., св.Д.; останалите двама - св. Б. и св. Г. били с фланелка с къс ръкав, респективно с потник.

Тяхната маса била в двора на заведението, като имало видимост към близкия магазин. След известно време по покана на подс. В. при тях седнал и св. В.В..

 

В този момент пред този магазин спрял джипът, управляван от ЧО Д.. Последният слязъл от него, като имал  намерение да влезне в магазина, за да пазарува.

Подс. В. го видял, като решил да упражни въздействие върху него. Поради което подс. В. изпратил св.Д. да доведе ЧО Д. на тяхната маса. Междувременно подс. В. осведомил подс. Н., че този човек е онзи, с който имал конфликти и който му бил нанесъл побой в дискотеката. Респективно подс. Н. взел решение да го подложи на натиск поради засвидетелстваното враждебно отношение на ЧО Д. към подс. В..

 

Св.Д. (гол до кръста, облечен с къси панталони до  коленете, приличащи на долнище на анцуг) се приближил до ЧО Д., като му предал поръката на подс. В.. ЧО Д. погледнал към заведението и видял подс. В. и неговата компания. След това казал на св.Д., че ще дойде, след като пазарува. Влязъл в магазина, като св.Д. се движил плътно зад него и държал в ръката си в джоба на панталона. ЧО Д. останал с впечатление, че св.Д. го пази, за да не избяга, както и че държи в ръката си нож (в джоба на панталона). Поради което се почувствал застрашен.

След като излязъл от магазина, се запътил към масата на подс. В. и подс. Н.. Седнал на освободения стол от св.Д. - като последният (св.Д.) застанал зад гърба му.

Така ЧО Д. се оказал до подс. Н., като подс. В. бил в близост - от другата страна на подс. Н.. До ЧО Д. се намирал св. Б.Б., който обаче, доколкото имал лични проблеми, често ставал от масата, за да говори по телефона.

Доколкото на масата имало множество хора, се водили различни разговори между различните групи от хора.

И по-конкретно една от тези групи била тази на двамата подсъдими, ЧО Д., както и Г.Д., който се намирал зад ЧО Д.. Същевременно техният разговор можел да стане достояние и на останалите хора на масата.

 

Започнал разговор между подс. Н. и ЧО Д., като подс. Н. имал враждебно и застрашително отношение към ЧО Д.. А именно му казал, че макар ЧО да не го познава, той го познава много добре; че ЧО Д. много е сбъркал и сега трябва да плати.

След това подс. Н. се обърнал към св.Д., който стоял непосредствено зад ЧО Д., като му казал да има готовност да го ръгне в бъбрека (имал предвид намушкване с нож); попитал го колко години ще му дадат за убийството (имал предвид наказание "лишаване от свобода"), като св.Д. му отговорил, че ще го осъдят на 20 години, но реално ще изтърпи само 10 години. Този разговор между подс. Н. и св.Д., провеждан през ЧО Д. (който се намирал между тях), силно обезпокоил ЧО Д., доколкото той не знаел дали в действителност животът и здравето му са застрашени.

След това подс. Н. се обърнал към подс. В., като му казал, че му дължи един живот и дали го убие (като имал предвид намиращия се до него на масата ЧО Д.). При тези реплики, подс. В. разбрал, че подс. Н. подлага ЧО Д. на психически натиск, като решил да се включи в него, като той също така, от своя страна, да упражни такъв натиск с обиди и закани.

След това подс. Н. се обърнал към ЧО Д. и го заплашил, че ще запали имуществото му - а именно кравефермата, заедно с кравите, които ЧО стопанисвал.

След това подс. В. се обърнал към подс. Н., като му казал, че св.Д. няма сефте (имал предвид, че не е имал сексуални контакти до този момент) и дали да не си направи сефтето с ЧО Д. (имал предвид да осъществи такъв сексуален контакт с него). При тази реплика всички на масата започнали да се смеят.

Този вид закани (за намушкване с нож и за насилствени сексуални контакти) продължили известно време, всичките отправени от подс. В. и подс. Н. към ЧО Д., което забавлявало присъстващите и силно разтревожило ЧО Д..

            В резултат на тези реплики ЧО Д. бил стресиран и уплашен. Той мълчал, като не смеел да противоречи на подс. Н. и подс. В.; също така и не смеел да си тръгне. Наричали го "гейче" и "мутричка" - като се подигравали със предполаганата от тях негова сексуална ориентация, както и с предполагания от тях негов страх в тяхно присъствие.

 

Също така подс. Н. отправил предложение към ЧО Д. да му продаде телета, на което ЧО Д. отговорил отрицателно. Този отказ също така бил повод подс. Н. да отправя обидни думи и закани към него.

 

Междувременно на масата седнал и св. Ц., братовчед на св. В.В.; той също така възприел част от разговора, макар и да си говорил с други хора по други теми.

 

Всички тези обиди и закани, отправени от страна на подс. В. и подс. Н. срещу ЧО Д., първоначално не били отправяни с определена цел, различна от накърняване на личното достойнство на ЧО Д. и създаване на смут и уплах у него. Постепенно, в резултат на въздействието на тези обиди и закани върху ЧО Д., подс. В. и подс. Н. насочили съгласуваните помежду си действия по обиждане и заканване спрямо ЧО Д. с намерение да сломят напълно всяка възможност за съпротива от негова страна. По време на този психически тормоз, на който подс. Н. и подс. В. подложили ЧО Д., у двамата подсъдими се оформило намерение за извлекат определена имуществена полза от уплаха, стреса и безпомощното състояние, в които се намирал ЧО Д..

 

Когато подс. В. и подс. Н. счели, че ЧО Д. в достатъчна степен е притиснат от поведението им, те му казали да отиде с тях двамата настрани, на една пейка, която се намирала в началото на парка в центъра на селото, на около 30-50 метра от заведението.

Волята  на ЧО Д. била сломена, в резултат на многобройните обиди, закани и заплахи; чувствал се несигурен и не е можел да се противопостави на двамата подсъдими; бил и силно притеснен от присмеха на присъстващите, които възприемал като част от обкръжението на подс. В. и поради това като враждебно настроени към него; поради това той се подчинил на искането на подс. В. и подс. Д. да отидат на тази пейка; надявал се - доколкото действието се развива в центъра на селото и посред бял ден, че няма да му се случи нищо лошо.

На тази пейка седнал ЧО Д., а до него подс. В.. Подс. Н. останал прав.

Вече сами, без да може да бъдат чути от останалите хора на масата, подс. В. попитал ЧО Д. на какъв се прави и защо се е опълчил срещу него. Тогава ЧО Д. го попитал какво иска от него - като подс. В. му отговорил, че иска сумата от 50 000 лв.

За да подкрепи искането си, той хванал с ръката си ножа, който носил в джоба на панталона си (малък джобен нож). По този начин искал ЧО Д. да разбере, че ако не се подчини и не даде тази парична сума, то животът и здравето му са в опасност.

 

---

 

След като подс. В. отправил своето искане към ЧО Д. за сумата от 50 000 лв, естеството на разговора между тях се променил. Докато преди това предмет на отправените реплики от подсъдимите били твърдени от тях негативни качества на личността и поведението му (че е "гейче", "борче", "мишка" и др.подобни), то след като се споменала паричната претенция от страна на подс. В., вече предмет на обсъждане бил точния размер на сумата, която ЧО Д. трябва да му предаде, както и откъде да ги намери. От една страна ЧО Д. настоявал, че не може да даде толкова много пари, както и че не може да ги намери, а от друга подс. В. и подс.Н. чрез припомняне на вече отправените заплахи и закани, както и с повтарянето им, го мотивирали да поеме ангажимента да плати тази парична сума; също така му предлагали различни варианти, чрез които да намери тези пари (напр. ЧО Д. имал да взима парични суми от мандрата, на която предавал млякото от своята кравеферма).

В крайна сметка достигнали до договорка ЧО Д. да предаде сумата от 20 000 лв на подс.В., като до края на седмицата (в неделя, 28.06.2015 г) ще му даде сумата от 10 000 лв, а в неустановен, но кратък период след това, ще му даде и останалите 10 000 лв.

След това подс. В. и подс. Н. поискали от ЧО Д. да предаде на подс. В. парите, които има у себе си в момента. ЧО Д. му дал паричната сума от 200 лв, като им казал, че няма повече пари. В действителност в своя джип носил сумата от 5 000 лв (предназначени за заплащане на фураж на животните, които гледал).

Подс. В. и подс. Н. останали недоволни от малката сума, която били получили от ЧО Д.. Поради което искали от него да се обади по телефона на свой близък, който да му донесе пари - които ЧО Д. да предаде на подс. В.. ЧО Д. им обяснил, че това не може да стане.

Това разгневило подс. Н., който искал от ЧО Д. да им предаде златната гривна и златния синджир, които той носил; искал да ги занесат в заложна къща и за получат парична сума за тях, която подс. В. да задържи.

Този развой на събитията още повече обезпокоил ЧО Д., който считал, че тези златни украшения са на значителна стойност. Поради което ги помоли да го пуснат, като им обещал, че до 20 минути ще им донесе допълнително сумата от 800 лв.

Подс. Н. и подс. В. се съгласили. Позволили на ЧО Д. да си тръгне.

Последния с управлявания от него джип отишъл до съседно село (с. Б., където била кравефермата му), като извадил оставил там сумата от 5 000 лв, които съхранявал в колата си; от тях взел сумата от 800 лв. След това ЧО Д. се върнал обратно с джипа до с. O., като спрял на известно разстояние от кафенето.

Междувременно подс. В., подс. Н., както и св. Б., Г. и Д. още били останали на масата на заведението в центъра на селото.

Подс. В. и подс. Н. видели връщането на ЧО Д.. Считали, че той се връща съобразно поетото от него обещание да предаде допълнително сумата от 800 лв - но при все това не били сигурни. След известни колебания кой от тях да отиде да вземе парите, към колата се запътил подс. В.. Когато се приближил до шофьорската врата, ЧО Д. му подал сумата от 800 лв, които подс. В. взел.

След това подс. В. казал на ЧО Д. в неделята (т.е. четири дни по-късно, на 28.06.2015 г), в 20,00 часа, на същото това място, да му предаде сумата от 10 000 лв - а именно първата вноска от обещаните 20 000 лв. Отново повторил заплахите си, отправяни преди това - като му казал да избере какво ще му се случи оттук нататък - дали да живее или да умре. ЧО Д. си тръгнал с колата си.

Подс. В. задържал за себе си получената сума от 1 000 лв.

----

Случилото се дълбоко обезпокоило ЧО Д.. Той бил уплашен за живота си, която считал, че сигурността му действително и сериозно е застрашена от подс. В. и подс. Н.. От друга страна съзнавал, че този вид отношения - а именно отправяне на заплахи с цел предаване от него на парични суми - ще продължи и занапред. Поради което осъзнавал, че или трябва напусне страната (а именно да замине за Англия, където пребивавал брат му), или да се противопостави на това изнудване.

Решил да се обърне към полицията. Доколкото се опасявал, че в K. хората ще го видят и това ще стане известно на подс. В., предвид опасенията, които имал към него, ЧО Д. ***, където официално подал жалба в РДВР С.З..

----

Било образувано настоящето наказателно производство. Било взето решение да се използват СРС относно договорената среща на 28.06.2015 г, като след предаването на предварително белязаните пари подсъдимите да бъдат арестувани.

ЧО Д. предал на водещия разследването сумата от 10 000 лв (200 банкноти по 50 лв), които били маркирани и след това му били върнати. Също така водещия разследването му предал СРС, прикрити в шапка и чанта, като му дал и указания как точно да ги носи, така че контакта му с подсъдимите да бъде заснет и записан.

----

Съобразно постигнатата договорка на 24.06.2015 г с двамата подсъдими, малко преди 20,00 часа на 28.06.2015 г подс. Д. с джипа си пристигнал в центъра на с. O.. Той носил сумата от 10 000 лв, маркирана в полицията, в джабката на джипа си, както и предадените му шапка и чанта. Седнал в същото заведение в центъра на селото, на външна маса.

Служители на РДВР С.З. били заели позиция в близост до това заведение и имали готовност да арестуват лицето или лицата, които получат паричната сума от ЧО Д..

Междувременно подс. В. взел от св. В.Л. притежавания от него мотопед Малагути и с него дошъл до центъра на селото. Имал каска на главата, но си бил вдигнал шлема, поради което лицето му се виждало.

ЧО Д. видял пристигането на подс. В., като се приближил към него. Поискал от него да му  обещае да не го тормози занапред, както и дали след като му даде парите ще го остави на мира; изразил безпокойство от заплахите за ножове. Подс. В. го успокоил, като му казал да се придвижи с джипа на известно разстояние настрани, доколкото се опасявал, че на мястото, където били, имало камери.

ЧО Д. се подчинил, като и двамата със своите МПС се придвижили на разстояние от около няколко десетки метра настрани.

След това разговорът между тях продължил. Подс. В. попитал ЧО Д. дали носи парите, колко са и поискал да му ги предаде. ЧО Д. повдигнал въпрос за дадените на 24.06.2015 г 1000 лв, като подс. В. му отговорил, че те са за разходи; когато ЧО Д. възразил, подс. В. го успокоил, че след това ще се разберат.

След това подс. В. се поинтересувал колко пари носи в момента ЧО Д.; последният му казал, че носи 10 000 лв; подс. В. поискал от него да му ги предаде. ЧО Д., обаче, настоявал подс. В. да му даде мъжката си дума, като имал предвид подс. В. занапред да не го безпокои и да не иска повече пари от него. Изразявал безпокойство относно отправените заплахи с ножове, като му казал, че не е спал и има проблеми със сърцето. Подс. В. не го слушал, като му казал, че ще говорят по въпроса, както и че му дава мъжката си дума и му гарантира.

Когато ЧО Д. го помолил: "Спри с тия работи ща убия, спри с тия работи ща паля, моля ти се", подс. В. му отговорил: "Мисля че, … мисля, че от тука нататък си взимаш поука и занапред няма да има такива неприятности". След това ЧО Д. му казал: "Ам човек, направо ма страх… казвам ти честно", като подс. В. му казал да му се обади по-нататък, за да се видят и разберат.

Тогава ЧО Д. му предал предварително приготвените и маркирани 10 000 лв, които подс. В. взел и прибрал у себе си. Отново ЧО Д. го помолил да не казва на никого, че му е дал тези пари, защото се опасява, че и други хора ще започнат да го изнудват; подс. В. му обещал това. ЧО Д. му казал: "Направо ми ебавате майката, разбираш ли, с тези пари….", като отново подс. В. му обещал и гарантирал (като имал предвид, че ще изпълни молбата на ЧО Д.).

След това подс. В. запалил мотора си, като потеглил.

В този момент прикритите полицаи излезли и се насочили към него. Полицаите имали отличителни знаци на служители на СДВР, като някои от тях били пеша, а други с три автомобила, без отличителни знаци, но с включени сини сигнални светлинина покрива, с включен звуков сигнал.

Подс. В. видял преследващите го полицаи, като решил да им избяга. Възползвал се от маневреността на мотопеда си, се придвижил извън пътя, през нивите и полето, а след това през ж.п. линиите, където полицаите (с автомобили и пеша) не можели да го преследват. След като се отдалечил достатъчно от тях, изоставил мотора си.

Подс. В. задържал за себе си сумата от 10 000 лв. Той успешно се укривал от органите на досъдебното производство до 26.12.2015 г, когато бил задържан от гръцките власти, в резултат на ЕЗА. Неговото задържане под стража продължава и понастоящем.

Подс. Н. бил задържан под стража в периода 30.06.2015 - 02.03.2016 г.

 

---

 

В резултат на тези събития ЧО Д. изпитвал силни тревоги и притеснения, струвало му се, че е преследван, страхувал се за живота си. Особено интензивни били тези преживявания на 24.06.2015 г, при срещата си с подсъдимите в заведението на центъра на с. O., като след това те продължили до полицейската операция на 28.05.2015 г, както и след  това, с намаляващ интензитет. Наложило се да посещава лекари поради стреса, както и да приема успокоителни лекарства.

Тези тревожни преживявания прераснали в посттравматично стресово разстройство, като е изпитвал основателен (от субективна гл.т.) страх за живота и имуществото си

 

Изложената фактическа обстановка се установи по я. и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства, както следва:

 

– обясненията на подсъдимите

Подсъдимия В. - л. 265 гръб от съдебното производство;

Подсъдимия Н. - л.247 и л. 265 гръб от съдебното производство;

 

– показания на свидетелите:

Св. Д.[3] - л. 103 гръб от съдебното производство и сл., л.265 от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл.281 НПК показания (частично) в т.1 л.18 гръб, последен абзац, от досъдебното производство[4].

Св. Ц.Ц. - л. 107 гръб от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл.281 НПК показания на л. 28-29 том 1 от досъдебното производство;

Св. Н.С. - л.108 от съдебното производство,

Св. В.Г. - л. 109 гръб от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на л. 31 том 1 от досъдебното производство;

Св. Б.Б. - л. 110 от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на л. 34 том 1 от досъдебното производство;

Св. В.Л. - л.152 от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на л. 32 том 1 от досъдебното производство;

Св. И.Д. - л. 153 гръб от съдебното производство,

Св. В.В. - л. 156 от съдебното производство,

Св. К.Г. - л. 156 гръб от съдебното производство,

Св. И.И. - л. 228 гръб от съдебното производство,

Св. С.К. - л. 229 гръб от съдебното производство,

Св. Н.Ш. - л. 230 от съдебното производство,

Св. Г.Д. - л.243 гръб от съдебното производство.

 

Съдът приема, че не са относими показанията на св. И.П. - л. 226 от съдебното производство - относно това дали намерените парични суми у дома му са предметът на изнудването.

 

Съдът изключи от доказателствения материал показанията на св. Д., дадени в досъдебната фаза. Причина за това е обстоятелството, че неговите твърдения, че е дал тези показания в резултат на нанесен побой, не са явно лишени от основание.

Настоящият състав счита, че презумпцията за невинност се прилага относно обвиняемия - доколкото тя има за предназначение да защити неговите права, застрашени във връзка с провежданото против него наказателно производство. И по-специално тази презумпция не е основание да се приеме едно евентуално неправомерно поведение на трето лице, различно от обвиняемия, ако това поведение, в зависимост от възприемането му или отхвърлянето му, има значение за решаване на делото.

В случая св. Д. е дал показания пред съдия - том 1, л. 26 и сл. Тези показания формално са приобщени, по реда на чл. 281 НПК. Св. Д. заяви, че не е дал такива показания, като само се е подписал. Посочва, че му е бил нанесен побой.

Съдът приема, че са налице определени предпоставки неговите твърдения да не звучат явно недостоверни. Това на първо място е съдебно-медицинското удостоверение на л.100 том 1. В него ясно се посочват следи по тялото на св. Д., които може да се обяснят с използването на електрошокова палка. Независимо че в това удостоверение е посочено, че тези събития са от 01.07.2015 г - като по делото е установено, че св. Д. е задържан на 29.06.2015 г (като прегледът е на 04.07.2015 г), съдът приема, че това удостоверение придава определена тежест на твърденията му, че е бил подложен на полицейско насилие. Следващ аргумент в тази насока е обстоятелството, че св. Д. е младеж от ромски произход, осъждан за кражби, като към онзи момент той е бил разследван като евентуален извършител на деяние - доколкото се е бил съгласил да изпълни заповедите на подс. Н. да наръга с нож ЧО Д. и да осъществи с него насилствен сексуален контакт.

При тези специфични за настоящето дело фактически обстоятелства не звучи явно недостоверно твърдението на св. Д., че е бил подложен на насилие.

От друга страна св. Д. твърди, че въобще не е дал такива показания. Твърди, че само се е подписал под представени му листа. Съдът приема, че в тази им част  показанията му са явно недостоверни и дори невъзможни. Видно от съдържанието на тези показания, той използва специфично обръщение към подс. Н. ("бате С."), което той преповтаря и пред настоящия съдебен състав. Също така тези показания са дадени пред съдия. Последното обстоятелство не може да е гаранция за липса на предходно насилие, на което св. Д. евентуално е бил подложен, но все пак са гаранция, че такова насилие не е имало докато св. Д. е дал показанията си пред съдията - т.е. в определена минимална степен присъствието на съдия по време на разпита е гаранция, че такъв разпит е бил проведен и съответните му изявления са били записани. Поради това не може да се приеме, че св. Д., в производството по чл.223 НПК, само се е подписал под представените му документи.

При все това, доколкото твърденията за оказан натиск не са явно недостоверни, съдът приема, че не следва да обсъжда поначало показанията на св. Д. от досъдебната фаза.

 

 

– експертизи

Техническа експертиза - том 5 л.48;

Психологическа и психиатрична експертиза - том 5 л. 32.

 

Не са основателни доводите на защитата, насочени към оспорване на психологическото заключение с аргумент, че вещите лица са ползвали опорочени документи - а именно протоколи за разпит на свидетели, съставени от некомпетентен орган. На първо място вещите лица изграждат своите изводи въз основа на личния преглед на освидетелствания, като тези протоколи имат подпомагащо значение. На второ място правилата за родова компетентност се отнасят до събирането на доказателства; няма пречка вещите лица, при достигане на експертен извод относно психическите преживявания на свидетел, да ползват всички достоверни източници на информация, дори и те да не са признати от НПК.

Защитата акцентира на определени пороци в химическата експертиза. Доколкото тя не е приета, тези аргументи не са относими.

Защитата оспорва също така и допустимостта на техническата експертиза с аргумент, че дисковете са били предадени от ЧО Д., а не от собственика на заведението. В действителност те са били предадени както от ЧО Д. (том 1, л. 55), така и от собственика на магазина (том 1 л. 59). И двата са били предмет на експертно изследване - том 5 л.48, като вещото лице не е установило следи от подправяне. Ако защитата счита, че ЧО Д. е манипулирал тези записи, то е можело (и все още може, пред въззивната инстанциа) да направи съответното възражение и доказателствено искане. Но не е законосъобразно да се изключва от доказателствата определена експертиза с аргумент, че тя е изготвена вкл и въз основа на диск, който е предаден от страна по делото.

 

 

– писмени доказателствени средства:

Протоколи за оглед - том 1, л.4 и л.8 (с преписи в том 3 л. 19 и л.20);

Протоколи за разпознаване от ЧО Д. - том 1, л. 46, л.54, л. 62;

Протокол за оглед, претърсване и изземване - том 3, л.19;

Протокол за доброволно предаване - том 2, л.55 и 59;

Протоколи по чл. 64 и чл.65 НПК - том 1, л. 94; том 3, л. 121;

Постановление по чл.63 ал.4 НПК - том 3, л.184;

Постановления по чл. 68 НПК - том 3 л. 214-214а;

 

 

– писмени документи

Документи за мотопеда (на италиански език) - том 1, л. 67-68;

Съдебно-медицинско удостоверение - том 1, л. 101;

Амбулаторен лист - том 1 л.199;

ЕЗА и придружаващи документи - т.4 л.1-17; том 3 л.197 и сл;

Справки за съдимост - том 5 л.55 и л. 59.

 

Съдът не прие като годен източник на доказателствени сведения и характеристиката, която адв. Д. постави в основана на своите аргументи. От процесуална страна тя представлява писмено свидетелско показание, дадено не по установения за това ред - което съобразно НПК е недопустимо. Само следва да се посочи, че евентуалната пристрастност на лицето, изготвило тази характеристика, не може да доведе до генерални изводи за пристрастност на водещия разследването, прокурора или съда.

 

 

- ВДС, изготвени при експлоатацията на СРС, както и придружаващите документи

Папка "ВДС-1" - искане за използване на СРС, разрешение за използване на СРС и Протокол за изготвяне на ВДС, съдържащ два телефонни разговора, проведени от подс. В. на 27 и 28 юни 2015 г.

Папка "ВДС-2" - искане за използване на СРС, разрешение за използване на СРС и Протокол за изготвяне на ВДС, съдържащ пет телефонни разговора, проведени от подс. Н. в периода 26-28 юни 2015 г.

Папка "ВДС-3" - искане за използване на СРС, разрешение за използване на СРС, Протокол за белязване и Протокол за изготвяне на ВДС - "Белязване"; Протокол за изготвяне на ВДС - видеозапис; Протокол за изготвяне на ВДС - аудиозапис;

Папка "ВДС-4" - искане за използване на СРС, разрешение за използване на СРС и Протокол за изготвяне на ВДС, съдържащ пет телефонни разговора, проведени от св. Б. в периода 27 и 28 юни 2015 г.

 

Доводите на адв. Б. относно съществуването и значението на процесуалните нарушения при използване на СРС и изготвяне на ВДС не са споделени от настоящия състав.

На първо място е несъмнено, че част от тези СРС, след надлежно искане и разрешение, са били използвани за доказване на инкриминираното деяние в момента на извършването му - а именно белязани пари, видеозапис и аудиозапис (папка ВДС 3). Несъмнено е също така, че в искането е посочено, че тези СРС ще се използват спрямо И.И.Д. - който е посочен като пострадал от деянието; последният е дал своето съгласие. В даденото разрешение - което е бланкетно - не се посочва спрямо кое лице ще се използват тези СРС.

Независимо че единствено председателят на ОС С.З. е имал компетентност да прецени дали са налице предпоставките за използване на СРС и той е постановил вече своя акт, съобразно преценката на настоящия състав, предвид нормата на чл.14 НПК, не би следвало съдът, разглеждащ делото по същество, да е лишен от преценката си дали не е било допуснато процесуално нарушение, нарушаващо правата на страните. Тази преценка е ограничена само до нуждите на постановяване на акта по същество.

Основателни са доводите на адв. Б., че не е следвало да се прилага нормата на чл. 123 ал.7 НПК и чл.12 ал.2 ЗСРС; тези норми - с идентично съдържание - се прилагат ако е налице неяснота за личността на правонарушителя и точните параметри на евентуалното правонарушение. Поради което и СРС се прилага спрямо застрашения свидетел - предвид липсата на индивидуализиращи данни за нападателя или нападението, спрямо които да бъдат приложени.

Но настоящия съд не може да се съгласи, че е следвало да се приложи чл.173 ал.5 НПК и чл.12 ал.3 ЗСРС, които норми - отново с идентично съдържание - визират използване на СРС спрямо свидетел - но само за нуждите на  разследване на деяния, които са различни от онова, предмет на настоящето дело. Тези правни норми - съобразно становището на настоящия състав - визират случая, когато няма обективна възможност да се използват СРС спрямо лицата по чл.12 ал.1 т.1  и т.2 ЗСРС.

Следва да се прецени действителната воля на Директора на ОДМВР С.З., който е направил искането за използване на СРС. В това искане ясно са посочени индивидуализиращите данни на подс. В. и подс. Н., както и естеството на инкриминираното деяние. Ясно е посочено, че исканите СРС ще се използват за установяване на точните измерения на престъпната дейност.

Следователно по своето естество това искане е насочено не към И.И.Д., а към разследваните лица. Обстоятелството, че той е бил приносител на тези СРС (белязани банкноти, технически устройства за подслушване) не може да доведе до извода, че те са били приложени спрямо него. Това е особено видно от видеозаписа, който е съсредеточен не спрямо И.И.Д. - а към мотоциклетиста (подс. В.). Също така обстоятелството, че в протоколите за изготвяне на ВДС е посочено, че СРС са били приложени към И.И.Д. не може да доведе до извода, че е била приложима нормата на чл. 173 ал.5 НПК.

Следователно в действителност не е било допуснато материално-правно нарушение при използване на тези СРС. Поради това и не са налице основания за изключването им от доказателствения материал. Това е така, доколкото дадената от Директора на РДВР правна квалификация като основание за използването на СРС не може да обвърже съда. Напротив - съдът извършва своя самостоятелна проверка относно законовите основания за използването им.

Накрая, дори да се приеме, че е било допуснато нарушение, то засяга единствено правната сфера на И. И.Д. - доколкото спрямо него са били приложени СРС за разследване на деяния, за чието разследване законът не позволява използване на СРС спрямо свидетел - чл.173 ал.5 НПК. Със сигурност не са нарушени правата на подсъдимите - доколкото тези СРС са били използвани при наличие на предпоставките по чл.173 и чл.174 вр чл.172 ал.2 НПК и чл. 12 ал.1 вр чл.3 ЗСРС, които пряко ги касаят. Поради което и би било очевидно незаконосъобразно да се изключат от доказателствата онези материали, които не само ползват частното обвинение, но и на които то се позовава,  въз основа на аргументация на защитата, че са били нарушени законовите правила. По-скоро защитата следва да аргументира нарушение на правата на подсъдимите, а не нарушения на правата на пострадалия и от това твърдяно нарушение да извлича ползи за подсъдимите и във вреда на пострадалия.

На второ място адв. Б. прави възражение относно неспазване на срока за изготвяне на ВДС по чл.27 ал.2 ЗСРС. Този срок е инструктивен и неспазването му не може да доведе до извод, че СРС - с обратна сила - са били ползвани неправомерно.

На трето място адв. Б. прави възражение относно нормата на чл.31 ал.3 ЗСРС - относно унищожаване на част от събраните материали, по преценка на служители от органа, експлоатиращ СРС. Съдът е напълно съгласен, че тази норма има потенциала по съществен и необратим начин да наруши правото на защита - но по настоящето дело няма данни и не са направени твърдения нито такова унищожаване да е било реализирано, нито да са били установени данни при експлоатация на СРС, които да са от полза на защитата, но при все това да са били унищожени и не са били надлежно удостоверени във ВДС.

На последно място защитата коментира и неприети ВДС, като посочва, че те не биха могли да подкрепят обвинението; доколкото последните не са част от доказателствения материал, тези аргументи не са относими.

 

-------

 

По делото е налице частично противоречия между доказателствата.

Съдът прие, че значителна част от относимата фактическа обстановка е несъмнено, непротиворечиво и категорично доказана. Тази част произтича от всички събрани по делото доказателства, като не е налице противоречие между тях, като също така е еднакво възприета и от страните, видно от заявеното от тях в пренията.

Тази безпротиворечива и неоспорена фактическа обстановка се отнася до присъствието на подс. В. и подс. Н. в заведението в центъра на с. O. в ранния следобед на 24.06.2015 г (придружени от св.Д., св.Г. и св.Б.), пристигането на ЧО Д., поканата от страна Г.Д. той да дойде на масата им, пристигането на ЧО Д. на тази маса, проведените разговори между него подс. Н. и подс. В. (като е налице както противоречие между доказателствата, така и оспорване от страните относно точното съдържание на този разговор и влиянието му върху ЧО Д., респективно даването от него на подсъдимите на сумата от 200 лв), отдалечаването на тримата - подс. В., подс. Н. и ЧО Д. - до пейка в парка, продължаване на разговора между тях, последващото тръгване и връщане на ЧО Д. (като е налице противоречие относно даването на сумата от 800 лв).

Несъмнено е установена и новата среща между подс. В. и ЧО Д. на 28.06.2015 г в центъра на селото, както и проведения разговор между тях (като е налице противоречие дали е била предадена сумата от 10 000 лв от ЧО Д.  на подс. В.).

 

Тези обстоятелства се установяват по безспорен начин от всички устни доказателствени средства, а за събитията от 28 юни - също така и от експлоатацията на СРС. Конкретният разговор между ЧО Д. и подс. В. при тази среща е пряко записан с експлоатацията на СРС.

 

---

 

Предмет на противоречиви доказателства, респективно несъвместими фактически изводи от страните са следните обстоятелства: а именно естеството на разговора между подс. В. и подс. Н. с ЧО Д.; психическото състояние на ЧО Д.; дали той им е предал парични суми - преди да си тръгне и след връщането му на 24.06; естеството на новата среща между подс. В. и ЧО Д. на 28.06.2015 г, както и дали е предадена парична сума.

 

Съдът прие, че показанията на ЧО Д. следва напълно да бъдат кредитирани. Несъмнено той е страна по делото - ЧО и ГИ - и като такъв има конкретен личен интерес да бъде постановен осъдителен съдебен акт. Но това обстоятелство само по себе си не би могло да доведе до извод за недостоверност на показанията му - а само да е още едно основание (извън изключителното отражение върху правната сфера на подс. В. и подс. Н. на крайния резултат от настоящето наказателно производство) за внимателната преценка на действителното значение на тези показания, на тяхната достоверност, в светлината на останалите доказателства.

В случая показанията на пострадалия (конституиран като ЧО и ГИ) са изключително подробни. Те са ясни, последователни, логични, като хронологично пресъздават всичко случило се. Те имат елемент на обективност - доколкото свидетелят не се опитва така да пресъздаде събитията, че да се представи в по-благоприятна светлина, респективно да представи двамата подсъдими по негативен начин. Напротив - налице е обективно пресъздаване на фактите.

От по-съществено значение за решението на съда да ги кредитира е обстоятелството, че те в значителна част са подкрепени от останалите източници на доказателствени сведения.

И по-конкретно почти всички факти от показанията на ЧО Д. са подкрепени от други, самостоятелни и независими доказателствени средства.

Относно събитията от 24.06.2015 г това са останалите свидетелски показания, както и обяснения на подсъдимия Н..

Относно събитията от 28.06.2017 г това са освен показанията на свидетеля И., също така е и резултатът от експлоатация на СРС - който - съвсем буквално - е закрепил на видео и аудиозапис онова, което се е случило.

От тази гл.т. пълното покритие на устните показания, които даде ЧО Д. в съдебно заседание, с установеното от експлоатацията на СРС, е ново основание да се приеме, че и в останалата им част тези показания са достоверни.

И по-конкретно е несъмнено установено, че подс. Н. и подс.В. са провеждали разговор с ЧО Д., като св. Д. е бил зад ЧО Д.. Също така повечето свидетели, макар и уклончиво, дават показания, че ЧО Д. е бил много уплашен и притеснен. Така св. Ц., посочва, че ЧО Д. е "уплашен". Респективно св.С. посочва, че ЧО Д. е бил "доста притеснен", поради което след това му се е обаждал да го пита какво е станало. Също така св. Б. посочва, че репликите спрямо ЧО Д. били обиди и закани. В този смисъл са и показанията на св. Д., възприел състоянието на ЧО Д. няколко дни по-късно; този свидетел посочва, че ЧО Д. е бил уплашен, сложил си е СОТ в къщата, купил си е и оръжие; също така св. Г. посочва за отправени обиди от Н. към ЧО, твърди, че разговорът на масата не е бил приятен и загубил желанието си да ходи да купува камион. В този смисъл са и показанията на св. С.. Той е бил на съседна маса, като само частично е възприел случващото се между подс. В., подс.Н. и ЧО Д., но е възприел силното притеснения на последния. Относно високия и агресивния тон, с който подс. В. и подс. Н. са говорили с ЧО Д. на пейката допълнително дава показания св. Г..

 В обратен смисъл - че не е имало агресивно поведение от страна на подс. В. и подс. Н. спрямо ЧО Д. са показанията на св. Д.; в този смисъл са и обясненията на подсъдимите, независимо че последните са общи и декларативни (и двамата подсъдими отказаха да дават отговори на въпроси от страните). Съдът не ги кредитира, доколкото са очевидно недостоверни. Те противоречат не само на останалите доказателства, но и на установените последващи взаимотношения между страните - а именно тези по предаване на парични суми от ЧО Д. на подс. В..

Съдът приема, че в резултат на проведения разговор между подс. В., подс. Н. и ЧО Д. последният е бил силно уплашен и стресиран. Това се установява не само от почти всички свидетелски показания, но и от изготвената съдебно психологическа експертиза, като вещите лица са установили посттравматично стресово разстройство - в резултат и на личния му преглед от вещите лица.

Поради което и съдът приема за несъмнено обстоятелството, че в резултат на проведения разговор с двамата подсъдими, ЧО Д. е бил силно уплашен и ужасен, до степен, че да се съгласи да предприеме действия, които не би предприел в нормално състояние.

Не следва да се кредитират обясненията на подсъдимите и показанията на св. Д. и св. Г. в обратния смисъл. Обясненията на подс. В. са само декларативни, а тези на подс. Н. са частични и най-общи, като той пропуска определени обстоятелства, свързани с въздействието върху психиката на ЧО Д., без които не би могло да се разбере причината за последващите събития (предаване на парична сума от 200 лв, връщане на ЧО Д. за предаване на нова сума от 800 лв, както и ново предаване на сумата от 10 000 лв на 28 юни). Показанията на св. Д. са явно недостоверни, което е и разбираемо, предвид очевидната му зависимост от подс. Н. - а именно св. Д. дори в съдебното заседание говореше за него като "Бате С.", вкл и това, че за това съдебно заседание те двамата са пътували в един автомобил - т.е. подс. Н. е осигурил вкл и превоза на този свидетел. Недостоверността на показанията на св. Г. относно това обстоятелство бе коментирано по-горе.

 

Относно обстоятелството за какво е бил воден този разговор. Съдът отново приема, че следва да се кредитират показанията на ЧО Д.. Несъмнено е установено, че подс. Н. е водил разговор с него и относно покупката на крави - както посочва самият подс. Н., а също така и св. Ц., св. Б., св.В.. Но това съвсем не е била нито единствената, нито основната тема за разговор. Напротив - подс. Н. и подс. В. са отправяли най-вече обиди и закани към ЧО Д.. Отказът на ЧО Д. да търгува с подс. Н. е бил ново основание последният да има враждебно отношение към него.

Акцентирането на защитата на този разговор за телета и крави не може да доведе до извода, че такива обиди и закани не са били отправяни.

 

Относно това дали св.Д. е имал  нож. ЧО Д. твърди, че е видял острието през плата на долнището на анцуга му; св. С. също така посочва, че му се е сторило младото момче на 15-16 години,     което се намирало зад ЧО Д. (има предвид Г.Д.) да държи нож. Самият св. Д. оспорва да е имал нож, като твърди, че е бил с панталони без джобове. От изготвените снимки на охранителните камери в магазина, където се вижда, че действително св. Д. стои в близост до ЧО Д., не се вижда дали късите му панталони имат джобове. Същевременно обичайно този вид панталони имат такива джобове. На тези снимки ръцете на св. Д. са свободни. Доколкото се касае само за три снимки (том 5 л.48-49) - и на всички тях ЧО Д. е с гръб към св. Д., то следва изводът, че първоначалната среща между тях не е била заснета - а именно по време на тази среща св. Д. си е държал ръката в джоба, като част от мотивиране на ЧО Д. да отиде на масата на подс. В..

Съдът приема, че е без значение дали Г.Д. е имал или не е имал нож у себе си. От значение е това, че ЧО Д. е имал основателна причина да счита, че действително Г.Д. е имал такъв нож - а именно необичайното положение на ръката му - в джоба на панталона - което в комбинация с останалите обстоятелства - твърде близкото приближаване в магазина, все едно е пазач; заставането зад гърба му, когато ЧО Д. е бил седнал на масата; отправените реплики от подс. Н., касаещи наръгване - прави напълно основателно опасението на ЧО Д., че е възможно да бъде намушкан с нож. Поради което и съдът установи субективното преживяване на ЧО Д. - а именно опасенията му, че Г.Д. е имал нож - а не установи обективния факт - дали Г.Д. е имал или не е имал такъв нож.

 

Относно събитията, реализирали се след 24.06.2015 г - а именно взаимоотношенията на ЧО Д. *** и новата му среща с подс. В. на 28.06.2015 г, около 20,00 часа в центъра на с. O.. За тях не са налице каквито и да е противоречия - доколкото първите от тях са били надлежно отразени в специално изготвените документи за това (ВДС за белязване на пари, за експлоатация на СРС), а последните освен от тези документи (ВДС от видео и аудиозапис), също така и от показанията на св. Д. и И.. Всички те напълно подкрепят показанията на ЧО Д..

Не са основателни доводите на защитата, че не е установено предаването на парите след белязването им от полицията на ЧО Д.. Действително за това предаване не е съставен документ, но то се установява от показанията на ЧО Д. и св. И., като е съответно и на несъмнено установеното предаване на паричната сума от ЧО Д. на паричната сума  от 10 000 лв и последващото ѝ белязване. Поради което не би могло да се приеме, че след това белязване паричната сума е останала у РДВР С.З., а не е била предадена на ЧО Д., с оглед срещата му с подс. Вълеев на28.06.2015 г.

 

Относно предаването на паричните суми - първоначално 200 лв, а след това още 800 лв на 24.06.2015 г, както и новата сума от 10 000 лв на 28.06.2015 г. За предаването на първата сума единствен източник на доказателствени сведения са показанията на ЧО Д.; за  предаването на втората сума неговите показания са подкрепени от показанията на останалите свидетели, даващи сведения за повторното връщане на ЧО Д. и новата му среща с подс. В.; за предаването на последната сума са налице множество доказателства, вкл и създадени при експлоатация на СРС.

Съдът приема, че предаването на тези суми е несъмнено доказано. То е логическо следствие от отправените заплахи и обиди от страна на подс. В. и подс. Н., доколкото последните са имали за предназначение да мотивират ЧО Д. да предаде на подс. В. исканите от последния парични суми.

Отново следва да се посочи, че нито едно от доказателствата не сочи на различен тип отношения между страните; единствено изключение са обясненията на подсъдимите, които голословно отричат да са искали и вземали пари. Те не могат да се кредитират съвсем не поради отказа им да отговарят на въпроси, а защото искането от тяхна страна и даването им на парични суми от ЧО Д. е установено от другите източници на доказателствени сведения.

 

---------

 

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че подсъдимият В.В. и С.Н. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 214 ал.2 т.1 вр ал.1 вр чл.213а ал.3 т.2 вр ал.2 т.1 и т.4 вр чл.20 ал.2 вр ал.1 вр чл.18 ал.1 НК - като преследваната користна цел се отнася само до набавяне на имотна облага за подс. В., но не и до подс. Н.; също така не е налице и продължавано престъпление.

На първо място двамата подсъдими са осъществили фактическия състав на престъплението "изнудване" по чл.214 ал.1 НК - доколкото с цел да набавят за подс. В. имотна облага, са упражнили психическо въздействие върху ЧО Д. - а именно чрез отправяне на заплахи - така че да го мотивират той да предаде на подс. В. сумата от 00 000 лв.

На второ място са налице и квалифициращите обстоятелства по чл.214 ал.2 т.2 вр чл.213а ал.3 т.2 НК - а именно причиняване на значителни имуществени вреди, а също така и по чл.214 ал.2 т.1 вр чл.213а ал.2 т.1 и т.4 НК - а именно естеството на част от отправените заплахи е убийство, като деянието е извършено от  две лица - а именно от двамата подсъдими.

На трето място деянието е останало на фазата на опит, при довършен опит, доколкото ЧО Д. им е предал само сумата от 11 000 лв, при поискана сума от 20 000 лв.

На четвърто място деянието е извършено от тях двамата като съучастници.

На последно място не е налице нито обща цел да се набави имотна облага и за подс. Н., нито продължавано престъпление.

---

Налице са всички елементи - от обективна и от субективна страна - по чл.214а ал.1 НК. А именно, от обективна страна, двамата подсъдими са отправяли заплахи към ЧО Д., с цел да го принудят да извърши акт на имуществено разпореждане; чрез тези си действия, въз основа на реално извършения акт на имуществено разпореждане, те са му причинили имотна вреда.

Деянието на двамата подсъдими по отправяне на заплахи е ясно и несъмнено установено. Това са изявленията, които те двамата са отправяли към ЧО Д. на тяхната среща на 24.06.2015 г в заведението в центъра на с. Овошник. Цялата обстановка, конкретното местоположение на ЧО Д., обкръжението му (вкл и присъствието на Г.Д. зад гърба му), самото естество на направените изявления от двамата подсъдими по адрес на ЧО Д., водят до ясния и несъмнен извод, че това поведение на двамата подсъдими спрямо ЧО Д., продължило един значителен период от време (на масата и след това отстрани на пейката) следва да се характеризират като "заплашване". Това е така, доколкото смисловото съдържание на тези изявление е уведомяване на ЧО Д., че в резултат на предприети от тях двамата действия (вкл и чрез даване на съответни нареждания на Г.Д.), както животът, така и имотът му са в опасност. И по-конкретно тези заплахи са били насочени на първо място към живота и здравето на ЧО Д., а също така и към неговото имущество. Това е така, доколкото тези заплахи имат за съдържание евентуално негово намушкване с нож (от страна на Г.Д.), нанасяне на други действия, насочени към неговата телесна неприкосновеност, вкл и сексуално насилие (за което не е повдигнато съответно обвинение), извършване на палеж на кравефермата и кравите в нея. Това заплашително и заканително поведение на двамата подсъдими е продължило през цялото време, през което ЧО Д. е бил в тяхна компания, като двамата подсъдими са предприели всички необходими действия, така че за ЧО Д. да стане ясно, че както животът и здравето му, така и имуществото му, са в техни ръце. Следователно от  обективна страна деянието им следва да се квалифицира като "заплашване" по смисъла на чл.214 ал.1 НК.

Следва да се посочи, че това заплашване е било възприето от ЧО Д. като достатъчно сериозно, реално и реализируемо. Поради което и той е хранил оправдани опасения за действителната възможност тези закани за убийство и за палеж да се реализират. Т.е. не бил могло да се претендира за отправяне на тези реплики като "шега", забавление, подигравка или в какъвто и да е друг контекст, правомерен или не, при който възможността за буквалното изпълнение на отправените закани (а именно за убийство и палеж) да се постави под съмнение. Напротив - такава е била обстановката, такова естеството на взаимоотношенията между двамата подсъдими и ЧО Д., че така направените изявления са разкривали една достатъчна степен на сериозност на реализирането им и тази сериозност е била възприета от страна на ЧО Д..

На последно място следва да се посочи, че самото заплашване се е осъществило само на 24.06.2015 г. И по-конкретно не е имало отправяне на заплахи след раздялата на двамата подсъдими с ЧО на 24.06.2015 г (когато ЧО Д. е предал парите на подс. В. си е тръгнал), вкл и при новата среща на подс. В. с ЧО Д. на 28.06.2015 г. При тази нова среща проведеният разговор е несъмнено установен от експлоатацията на СРС, както и от подробните показания на ЧО Д.. Репликите на подс. В. сами по себе си не са заплашителни.

Единствено репликата: "…оттука нататъка си взимаш поука и занапред няма да има такива неприятности" би могла да прозвучи като закана за евентуални бъдещи неприятности, ако ЧО Д. не си вземе поука. Тази възможност е засилена, предвид предходното изявление на ЧО Д.: "спри с тия работи ща убия, спри с тия работи ща паля…". Т.е. взимането на поука, за да няма ЧО Д. неприятности, се отнася до конкретен вид неприятности - а именно свързани с убийство и палеж.

При все това, при внимателен преглед на конкретните изявления, разменени между подс. В. и ЧО Д. на 28.06.2015 г, съдът приема, че значението на тази конкретна реплика не може да бъде възприето като "заплашване" по смисъла на чл.214 ал.1 НК. Прекалено условно и уклончиво е евентуалното бъдещо увреждане, ако ЧО Д. не си вземе поука; това увреждане може само да се предполага, от предходното изявление на ЧО Д.. От значение е и тонът на подс. В. - който (след прослушването на аудиозаписа в съдебна зала) не би могъл да се приеме за заплашителен, а по-скоро като оттегчен). Доводите на защитата в тази насока е напълно основателен.

Поради това съдът прие, че самото изпълнително действие на заплашването е осъществено само и единствено на 24.06.2015 г. При все това, доколкото това заплашване е само елемент от фактическия състав на деянието, което от своя страна се е осъществило до 28.06.2018 г (а именно настъпване на инкриминирания резултат), прие, че изнудването е осъществено от 24 до 28 юни 2018 г, а не само на 24 юни, когато самото заплашване е било отправено от подсъдимите и е повлияло в достатъчна степен върху психиката на ЧО Д., така че той да извърши същия ден и на 28.06.2018 г разпоредителното действие.

---

На следващо място е налице и акт на имуществено разпореждане - а именно "принуди някого …. да извърши … нещо противно на волята му….и с това причини … имотна вреда" по чл.214 ал.1 НК. Той се изразява в три деяния, предприети от ЧО Д. - а именно предаване на сумата от 200 лв и малко след това на сумата от 800 лв на 24.06.2015 г, както и допълнително сумата от 10 000 лв на 28.06.2018 г. И трите пъти сумите са били предадени на подс. В.. С тези три акта на имуществено разпореждане е причинена имотна вреда на ЧО Д. - изразяваща се в неговото обедняване със сумата от 11 000 лв.

---

Също така е налице пряка причинно следствена връзка между отправената заплаха и тези три акта на имуществено разпореждане - т.е. налице е елементът от фактическия състав "принуди". Това е така, доколкото чрез отправените заплахи подс. В. и подс. Н. са сломили волята на ЧО Д. и са го накарали, въпреки нежеланието му, да предаде на подс. В. тези парични суми. Той е бил принуден да му предаде тази пари, въз основа на отправените заплахи за живота и имота му. Това се отнася не само до първоначалното предаване на сумата от 200 лв, но и на последващите две предавания, като всеки път ЧО Д. е бил мотивиран от отправените заплахи и закани при срещата му с двамата подсъдими до момента на предаване на първата сума от 200 лв.

---

Налице са и субективните елементи от текста на чл.214 ал.1 НК.

На първо място е налице специална цел - а именно цел за набавяне на имотна облага. Несъмнено е, че отправените заплахи не са целели нито убийството на ЧО Д., нито палежа на имота му. Напротив - те са целили да го накарат да предаде исканата парична сума. Следователно двамата подсъдими са преследвали изискуемата от закона користна цел.

Същевременно съдът приема, че тази цел, макар и споделена от двамата подсъдими, се отнася до набавяне на имотна облага само за подс. В.. Това е видно от претендираното от двамата подсъдими формално основание за предаване на паричната сума от 20 000 лв.

А именно двамата подсъдими са твърдели, че ЧО Д. е имал укоримо поведение спрямо подс. В.. Поради това и те са го подложили на издевателствата и тормоза, съпроводен с отправяне на заплахи, описани по-горе. Именно въз основа на това - претендирано от тях негово укоримо поведение - те са изискали от него сумата от 20 000 лв. Тя е представлявала едно неформално обезщетение за това поведение, както и неформална гаранция, че занапред няма му търсят сметка за това поведение. Т.е. съобразно предприетата от двамата подсъдими линия на поведение спрямо ЧО Д., исканата от тях парична сума е била дължима именно на подс. В..

Оттук иде и изводът, че предприетите от тях двамата действия са имали за цел набавяне на имотна облага именно на подс. В.. Без значение е обстоятелството дали въз основа на други техни уговорки и подс. Н. е получил или е следвало да получи част от дадените 11 000 лв.

Поради това и единствено подс. В. е взел - и в трите случая - исканите от тях двамата парични суми.

Въз основа на тези аргументи съдът прие, че преследваната користна цел се отнася до набавяне на  имотна облага не и за двамата подсъдими, а само за подс. В. - като постанови съответен оправдателен диспозитив в тази насока.

На следващо място е налице сломяване на волята на ЧО Д. - доколкото той е извършил акта на имуществено разпореждане "противно на волята му" - по чл.214 ал.1 НК. Това е така, доколкото именно въз основа на отправените заплахи за живота и имота му, той се е съгласил да предаде на подс. В. паричните суми.

Също така деянието и на двамата подсъдими е извършено с форма на вината пряк умисъл, доколкото са съзнавали естеството и правното значение на предприетите от тях действия, тяхното отражение върху психиката и поведението на ЧО Д., като точно този резултат са постигнали, който са целели - предаването от ЧО Д. на подс. В. на определена парична сума, макар и по-малка от желаната от тях. Съзнавали са противоправния характер на деянието си и са искали настъпване на обществено опасния му резултат.

---

Налице е едно деяние - а не две деяния, обединени в продължавано престъпление, каквото е повдигнатото обвинение. Това е така, доколкото е налице не само фактическа, но и юридическа връзка между оправените заплахи на 24.06.2015 г и предаване на паричните суми, както на 24, така и на 28.06.2015 г. И по-конкретно и в трите случая на предаване на парите фактическото основание за това е осъщественото заплашване от 24.06.2015 г. Т.е. заплахата е осъществена само на 24.06.2015 г, като нейни преки последици са три акта на имуществено разпореждане - два на 24 и един на 28.06.2015 г.

Т.е. правилно СпПр е обединила в едно престъпление двата отделни акта на предаване на пари на 24.06.2015 г (сумата от 200 лв и малко след това сумата от 800 лв), но  неправилно е приела, че новото предаване на 28.06.2015 г на сумата от 10 000 лв е ново и самостоятелно, различно деяние.

Т.е. липсват твърдените от СпПр два самостоятелни акта на изнудване, като всеки един от тях да осъществява самостоятелно фактическия състав на престъплението по чл.214 ал.1 НК. Не са налице две самостоятелни и отделни престъпни деяния, които да се обединят в едно продължавано престъпление по чл. 26 ал.1 НК. Напротив - налице е едно единствено деяние, което е осъществено в периода от 24 до 28 юни 2015 г. На първата дата е реализирано деянието на двамата подсъдими, изразяващо се в отправяне на заплахи и сломяване на волята на ЧО Д. въз основа на тях, както и получаване на първите две вноски от исканата сума от 20 000 лв (в размер на 200 лв и 800 лв), а на втората дата, отново въз основа на заплахите от 24 юни, е налице получаване на поредната  вноска (в размер на 10 000 лв). Поради това и самото изнудване е извършено в този период - 24-28.06.2015 г, независимо че заплахата е била преустановена още на първата от тези дати. Това е така, доколкото чрез тази заплаха се дава начало на логически свързаните причинно следствени процеси по осъществяване на всички елементи от фактическия състав на чл.214 ал.1 НК - а именно последващите актове на имуществено разпореждане, обусловени от тази заплаха. Престъплението се осъществява до осъществяването на тези актове на разпореждане, респективно до съзнателния отказ на изнудвания да ги извърши, независимо от заплахите.

Поради това и съдът оправда двамата подсъдими по обвинението, че са осъществили продължавано престъпление. Само за пълнота следва да се посочи, че и съдържанието на обвинението е формулирано като едно престъпление - доколкото не са ясно обособени две самостоятелни престъпления, независими едно от друго.

---

Налице е съучастие между двамата подсъдими, под формата на съизвършителство. Те са извършили лично елементи от изпълнителното деяние - а именно отправяне на заплахите, като подс. В. е приел и акта на имуществено разпореждане. Налице е съвместност на извършителството, като те двамата, съгласувано помежду си, са отправяли различни заплахи към ЧО Д., като краен резултат от общите им усилия е сломяване на волята му.

Съдът приема, че не е налице предумисъл, като такъв и не се твърди от прокурора (за разлика от частното обвинение). Налице е инцидентно решение на подс. В. да принуди ЧО Д. да дойде на тяхната маса, възползвайки се от това, че той е с голяма компания, а ЧО Д. е сам. В процеса на специфичните отношения, установени на масата - а именно подс. Н. е започнал да отправя заплахи и закани към ЧО Д., подпомогнат от подс. В. - инцидентно се е формирала общата им престъпна цел чрез тези заплахи да го мотивират да им предаде определена парична сума. Доколкото те са предприели общи и съгласувани действия по реализирането на тази цел, е налице съучастие между тях, по чл.20 ал.2 вр ал.1 НК.

---

Деянието е спряло на фазата на довършен опит. Това е така, доколкото двамата подсъдими са целели подс. В. да получи сумата от 20 000 лв, но той е получил само част от нея - а именно сумата от 11 000 лв. Изпълнителното деяние на двамата обвиняеми е довършено - доколкото те в пълна и максимална степен, съобразно целеното от тях, са оказали въздействие върху психиката на ЧО Д.. Т.е. те са реализирали заплашването в пълен обем, съобразно исканото от тях.

От друга страна последицата от това заплашване не отговаря напълно на целеното от тях. Те са искали въз основа на това заплашване ЧО Д. да предаде на подс. В. сумата от 20 000 лв - като той е предал само сумата от 11 000 лв.

Следователно е налице хипотезата на довършен опит по чл.18 ал.1 НК - а именно макар и изпълнителното деяние (в случая заплахата) да е довършено, целените от дееца престъпни последици (резултата от имущественото разпореждане) не е настъпило в този обем, който е искан от тях.

Причина за това е намесата на органите на РДВР С.З., в резултат на сезирането им от ЧО Д.. Тяхната намеса е преустановила противоправното въздействие от  страна на подс. В. и подс. Н. върху психиката на ЧО Д., като първият е избягал, а вторият е бил арестуван -  в резултат на което ЧО Д. се е отказал да им предаде останалата част от исканата от тях паричната сума

Доколкото тази липса на настъпване на целени престъпни последици е значителна - малко по-малко от половината от общия целен престъпен резултат - следва да се приеме, че деянието е спряло на фазата на опита. Това води до извод, че е налице необходимост двамата подсъдими да се оправдаят по обвинението, че деянието им е довършено и респективно да се признаят за виновни в опит към изнудване. Същевременно съдът изрично уточни в диспозитива, че - независимо се касае за опит - все пак е причинена имуществена вреда от 11 000 лв.

---

Налице са и квалифициращите обстоятелства, към които препраща чл.214а ал.2 т.1 и т.2 НК - а именно това по чл. 213а ал.2 т.1 НК, предвид естеството на отправените заплахи, коментирани по-горе; също така и на чл. 213а ал.2 т.4 НК, доколкото деянието е извършено от две лица, отново коментирано по-горе; на последно място и по чл.213а ал.3 т.2 НК, доколкото реално причинените вреди - сумата от 11 000 лв следва да се приеме  за значителна.

Квалифициращото обстоятелство "значителни имуществени вреди" не е дефинирано в закона.

 Липсва законова дефиниция в чл.93 НК – като дефиницията по т. 14 е неприложима, доколкото касае друг измерител на стойност - а именно "големи размери" и "особено големи размери", както и само относно данъчни задължения

Съобразно т.2 „б” от Постановление № 1/17.01.1983 г по н.д. № 8/82 на Пленума на ВС „Минималният размер на значителна имуществена вреда следва да се определи на не по-малко от хиляда лева. В размера на значителните имуществени вреди се включват всички разходи, необходими за пълното възстановяване на повреденото имущество.

Този размер следва да се коригира с оглед промяната на покупателната способност на парите. Към момента на постановяване на това Постановление, минималната работна заплата е била 100 лв. Или може да се предположи, че критерият на ВС е бил десет минимални работни заплати.

Минималната работна заплата понастоящем е общоприет критерий за преценка на размера на причинените вреди, с оглед инфлацията и промяната на цените. Той е използван в Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК относно "големи размери" и „особено големи размери”. Поради което следва да се приложи и относно определяне на „значителни имуществени вреди”

Или следва да се приеме, че значителни имуществени вреди са налице тогава, когато тези вреди надвишават десет пъти минималната работна заплата към момента на деянието.

Съществува и друго становище - а именно че значителни имуществени вреди са налице тогава, когато те надвишават 14 минимални работни заплати - в този смисъл Решение № 312/27.06.2008 г на ВКС, н.д. № 273/08.

Към датата на деянието - юни 2015 г, минималната работна заплата е била 360 лв - ПМС № 419/17.12.2014 г. Следователно сумата от 11 000 лв представлява повече от 30 минимални работни заплати, а сумата от 20 000 лв - повече от 50 минимални работни заплати.

Който и подход да се приеме, е несъмнено, че сумата от 11 000 лв към юни 2015 г покрива критерия за „значителни имуществени вреди”.

Само следва да се посочи, че деянието на двамата подсъдими е било насочено към причиняване на имуществени вреди от 20 000 лв, но доколкото СпПр е повдигнала обвинение - относно квалифициращото обстоятелство по чл.213а ал.3 т.2 НК - само относно реално причинената вреда, предвид принципа за забрана за влошаване на положението на подсъдимите без съответно искане, е безпредметно да се излагат доводи дали това квалифициращо обстоятелство би могло да се приложи и за опит към чл. 213а ал.3 т.2 НК или не.

---

Въз основа на тези мотиви съдът прие, че осъщественото от двамата подсъдими деяние попада под правната норма на по чл. 214 ал.2 т.1 и т.2 вр ал.1 вр чл.213а ал.3 т.2 вр ал.2 т.1 и т.4 вр чл.20 ал.2 вр ал.1 вр чл.18 ал.1 НК.

 

----------

 

Относно наказанието.

За престъплението по чл.214 ал.2 т.2 НК се предвижда наказание от 5 до 15 г "лишаване от свобода"; глоба от 5 000 до 10 000 лв; както и "конфискация" до половината имущество.

Конкретният размер на двете задължителни наказания, както и дали да се наложи факултативното наказание и в каква степен, следва да се прецени въз основа на смекчаващите и оттегчаващите отговорността обстоятелства.

При обсъждане на събраните по делото доказателства съдът приема, че смекчаващи отговорността обстоятелства на първо място е обстановката, в която са отправени инкриминираните заплахи за убийство и палеж - а именно посред бял ден, в центъра на селото, в публично заведение, в обкръжението на множество хора. Тези заплахи са отправени "на маса", докато подс. Н. и подс. В. са разговаряли с ЧО Д., като на същата маса останалите  посетители са водили свои разговори; последващата фаза на изнудването също така е била на публично място - на пейка в близката градинка, пред погледите на всички.

Това води до извода, че конкретното деяние, в тази обстановка, разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност, отколкото типичния тип изнудване.

При все това съдът не счита, че следва да приложи чл.9 ал.2 НК, като евентуално приеме, че тази обстановка би довела до извод за несъставомерност на деянието, предвид обективната невъзможност ЧО Д. да приеме, че заплахите (за наръгване с нож, за изнасилване, за палеж) биха могли да се реализират в присъствието на толкова много хора.

Това е така, доколкото несъмнено в непосредствена близост до ЧО Д. е бил св.Д., който активно е съдействал за формиране на убеждение у ЧО Д., че животът му е в опасност; несъмнено и в близост до ЧО Д. са се намирали останалите хора от масата, на която бил седнал - и някои от тях, непознати за него, той възприемал като близки на подсъдимите, т.е. като хора, които са евентуална заплаха за него. Всичко това води до извода, че отправените заплахи обективно са имали свойството и субективно са били възприети от ЧО Д. като достатъчно сериозни и че тяхната реализация е възможна. Всичко това, обаче, се отнася до съставомерността на деянието.

Относно конкретната степен на обществена опасност на деянието следва да се прецени цялостната обстановка, при която е извършено. Несъмнено е, че едно изнудване, осъществено нощем, без присъствието на трети лица, е значително по-обществено опасно от такова, осъществено денем, на публично място, сред множество странични лица. От тази гледна точка избраното от двамата подсъдими място не само да започнат, но и да осъществят цялото изнудване (заплахи и последващо предаване на парите) характеризират деянието като разкриващо по-малка степен на обществена опасност, от един типичен такъв случай.

 

На следващо място интензитетът на заплахите, макар и достатъчен, за да обуслови съставомерност, все пак не се характеризира с особена обществена опасност. Касае се за единствено отправени словесни закани. Не са налице конкретни действия, въз основа на които един обективен наблюдател да би могъл да заключи, че животът или имущественото на ЧО Д. е в действителна и реална, непосредствена опасност. ЧО Д. само е останал с впечатлението, че св. Д. е имал нож, като също така съдът прие, че посоченият от ЧО Д. нож у подс. В. в действителност е джобен нож - като видно от показанията на ЧО Д., подс. В. му го е показал само веднъж, на пейката, вече във втората фазана изнудването - когато разговорът вече не се е водил за убийство, палеж и сексуално насилие, а за предаване на парична сума.

Всъщност се касае основно за словесни обиди и закани. В действителност така инкриминираното деяние е могло да бъде осъществено и е съставомерно най-вече поради индивидуалните особености на психиката на ЧО Д.. Показателно е заключението на вещите лица, които относно него посочват: "Изследваната личност е с невротична нагласа, дължаща се вътрешни и външни конфликтни фактори. Емоционално чувствителна, податлива на стрес - според резултатите на отговорите" - л. 40 по средата, том 5 от досъдебното производство. Следва изрично да се посочи, че това е преценката на вещите лица за личностовата структура на ЧО Д., а не моментното му психическо състояние, в резултат на инкриминраното деяние - което се коментира по-долу и се отнася до високо равнище на личностова тревожност.

Поради което следва изводът, че ако при такава обстановка същото деяние на подс. В. и подс. Н. е било отправено към друг тип личност, то същият този вид и интензитет на обиди, закани и заплахи, не би довел до реализиране на инкриминирания престъпен резултат. И по-конкретно същите тези реплики - поне в началната фаза на разговора им с ЧО Д. - ако са били отправени към друго лице, не биха имали нито толкова силно въздействие върху психиката му, респективно не биха довели до ескалация на тези заплахи, нито биха имали за последица съгласие на това лице да им предаде исканата парична сума. Това отново води до извода, че обществената опасност на деянието, съобразно неговите индивидуални белези, е по-ниска от средната за този тип деяния.

Това - отново - не би могло да доведе до извод за несъставомерност на деянието, нито за прилагането на чл.9 ал.2 НК, а следва да се преценява само на плоскостта на смекчаващо отговорността обстоятелство.

Това е така, доколкото двамата подсъдими са осъзнавали съществените страхове и притеснения, които ЧО Д. преживява в резултат на отправените обиди и закани и именно поради това са продължавали да ги отправят с нарастващ интензитет, като в процеса на това се е формирал общият им умисъл за користна цел (коментирано по-горе), като са преминали от заплахи към различни видове увреждане (убийство, осакатяване, сексуално посегателство, палеж и др) към изискване за предаване в полза на подс. В. на определена парична сума.

Изрично следва да се посочи, че индивидуалните лични особености на ЧО Д. са били съзнавани и използвани от двамата подсъдими, за да постигнат целения от тях резултат, като те със своите закани и заплахи несъмнено са преминали онази граница, преди която не би могло да се поддържа, че тези закани и заплахи не съдържат достатъчна степен на сериозност. Поради това и използването на тази уязвимост на ЧО Д. не може да се приеме и като отегчаващо отговорността обстоятелство - доколкото тя обуславя съставомерността на деянието.

 

Налице са и традиционните смекчаващи отговорността обстоятелства - трудова ангажираност, семейна ангажираност за подс. В., както и чистото съдебно минало за двамата подсъдими. За разлика от доводите на държавното и частното обвинение, съдът приема, че реабилитацията заличава всички последици на осъждането и това осъждане, вече реабилитирано, не би могло да се приеме дори като лоши характеристически данни.

 

 

Отегчаващо отговорността обстоятелство е размерът на целената имуществена облага. Престъплението по чл.214 НК е имуществено, поради което и стойността на неправомерната имуществена транзакция е от съществено значение. А в случая, както и да се изчисли критерият "значителни имуществени вреди" - 10 или 14 минимални работни заплати, е несъмнено, че сумата от 11 000 лв двукратно или трикратно ги надвишава.

Както бе посочено по-горе, индивидуалните особености на изпълнителното деяние водят до извод за смекчаващи, а не за оттегчаващи отговорността обстоятелства.

Успешното укриване на подс. В. след деянието (бягство от полицията на 28.06.2015 г и напускането на страната след това) съдът приема, че не следва да обвързва с аргументи за неговата лична обществена опасност - доколкото качествата му, които са му позволили да ги осъществи, може да имат въздействие както върху правомерните, така и върху неправомерните му постъпки. Поради което и наложеното наказание не би следвало да има за цел за отстраняването от психиката на тези му качества.

 

---

 

При така формулираните смекчаващи и оттегчаващи отговорността обстоятелства съдът приема, че са налице особени съображение относно действителното правно значение на единственото оттегчаващо отговорността обстоятелство "причинени значителни вреди" по чл. 214 ал.2 т.2вр чл.213а ал.3 т.2 НК.

За излагането им е необходимо да се посочи как се променя наказуемостта на деянието, в резултат на квалифициращото обстоятелство  по чл. 213а ал.3 т.2 НК - а именно причинени значителни имуществени вреди.

За престъплението по чл.214 ал.1 НК (т.е. без квалифициращи обстоятелства) се предвижда наказание от 1 до 6 години "лишаване от свобода"; глоба от 1 000 до 3 000 лв и възможност за конфискация на половината имущество.

За престъплението по чл.214 ал.2 т.1 НК (т.е. с квалифициращи обстоятелства "заплаха с убийство" и "извършено от две лица") се предвижда наказание от 2 до 10 г "лишаване от свобода"; глоба от 4 000 до 6 000 лв; както и възможност за "конфискация" до половината имущество.

За престъплението по чл.214 ал.2 т.2 НК (т.е. допълнително с квалифициращото обстоятелство "причинени значителни имуществени вреди") се предвижда наказание от 5 до 15 г "лишаване от свобода"; глоба от 5 000 до 10 000 лв; както и "конфискация" до половината имущество.

В случая е повдигнато обвинение по чл. 214 ал.2 т.2 НК.

Следователно въз основа на квалифициращите обстоятелства по чл.214 ал.2 т.1 вр чл. 213а ал.2 НК - "придружено със заплаха с убийство" и "извършено от две лица" - минималният размер на наказанието "лишаване от свобода" се увеличава с 100 % (от 1 на 2 години "лишаване от свобода"), а максималният се увеличава с 66% (от 6 на 10 години "лишаване от свобода").

А също така единствено въз основа на квалифициращото обстоятелство по чл.214 ал.2 т.2 вр чл.213а ал.3 ал.2 НК - "причинени значителни вреди" - минималният размер на наказанието "лишаване от свобода" се увеличава - спрямо основния състав - с 500 % (от 1 на 5 години "лишаване от свобода"), а максималният се увеличава с 150% (от 6 на 15 години "лишаване от свобода").

Т.е. волята на законодателя е да придаде на квалифициращото обстоятелство "значителни имуществени вреди" изключително сериозно отражение върху наказуемостта на деянието. Това, несъмнено, отразява законодателната политика за завишена защита на правото на собственост.

---

Същевременно по делото е налице особеност - а тя се изразява в обстоятелството дали действително - от чисто субективна страна - причинените вреди са "значителни" за ЧО Д..

На първо място изрично следва да се посочи, че това квалифициращо обстоятелство е безспорно установено и възприето от съда; както и че неговото съществуване има обективни критерии - а именно достигане и надвишаване на определена парична сума. Тези положения са безспорни и настоящият съдебен състав не желае да ги постави под съмнение.

При все това на въпроса за значителните имуществени вреди може да се погледне и от субективна гл.т. - а именно дали тази сума действително е била значителна за пострадалия. Налице е основание за този поглед, доколкото престъплението по чл.214 ал.2 т.2 вр чл.213а ал.3 т.2 НК е резултатно и уврежда правното положение на пострадалия - поради което и не би следвало да е безразлично при определяне на наказанието не само потенциалната възможност за такава увреда (до степен на значителни щети), произтичаща от размера на вредата, но и реалната  увреда (а именно дали тези щети действително са значителни за пострадалия, независимо дали нахвърлят 10 или 14 пъти минималната работна заплата.

В случая за ЧО Д. сумата от 11 000 лв не е представлявала значителна сума пари, която по съществен начин да  уврежда имуществото му. Самият той посочва, че към този момент стопанисвал краве ферма с около 200 глави добитък; както и че първата сума от 1 000 лв е осигурил от своите джобни пари (200 лв) и от приготвените за закупуване на фураж (5 000 лв), а втората сума от 10 000 лв изтеглил от банковата си сметка. Поради което и намирането на тези парични суми не му е представлявало каквото и да е затруднение.

Това се потвърждава и от  резултата от експлоатация на СРС - основните му тревоги и притеснения не са свързани със загубата на паричната сума, а с възможността подобен вид заплахи да продължат - било от подсъдимите, било от трети лица, ако случая се разчуе. В този смисъл бяха и показанията му - че се е обърнал към РДВР С.З. не заради размера на исканата парична сума, а поради осъзнаването, че след това плащане изнудването ще продължи.

От тази гл.т. съдът приема, че квалифицираното обстоятелство по чл. 214 ал.2 т.2 вр чл2.13а ал.3 т.3 НК - "значителни имуществени вреди" не би следвало да има такова отражение върху определяне на наказанието, че то да се подчини на правилата за минимален размер в нормата на чл. 214 ал.2 т.2 НК.

 

            Поради това и съдът прие, че следва да приложи нормата на чл.55 ал.1 т.1 НК - а именно поради наличието на двете съществени смекчаващи отговорността обстоятелства, както и предвид отчитането на реалното имуществено въздействие на деянието върху ЧО Д., дори и най-лекото предвидено в закона наказание - а именно наказанието "лишаване от свобода" за срок от 5 години, би се оказало несъразмерно тежко.

Както бе посочено по-горе, този минимален срок е определен въз основа на квалифициращото обстоятелство "значителни имуществени вреди", като в случая са налице сериозни аргументи да се оспори неговата действителна обществена опасност.

Поради което и съдът прие, че както за действителното поправяне и превъзпитание на подсъдимите, така и да се гарантира и действителната, а не само формална справедливост при определяне на наказанието, последното би следвало да се определи по-скоро при параметрите на чл.214 ал.2 т.1 НК (относно квалифициращите обстоятелства "извършено от две лица" и "придружено със заплаха за убийство").

Поради това и приложи чл.55  ал.1 т.1 НК, като определи наказание под законовия минимум от 5 години "лишаване от свобода".

При определяне на конкретния размер на това наказание съдът приложи нормата на чл. 54 НК, като въз основа на конкретните индивидуални особености на деянията на двамата подсъдими прие, че подходящо се явява наказанието от 4 години "лишаване от свобода", както и наказанието "глоба" от 4000 лв.

Съдът приема, че следва да определи еднакви наказания и за двамата подсъдими, доколкото по-същественият принос на подс. Н. при отправянето на заплахи се уравновесява с по-съществения принос за извършване на цялото деяние от страна на подс. В., доколкото той единствен е получил имотната облага.

Поради това съдът, при обсъждане на така установените смекчаващи и оттегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие, че тези две наказания - а именно наказанието от 4 години "лишаване от свобода", а също така и наказанието от 4 000 лв "глоба", отговарят както на обществената опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите по чл.36 НК да се въздейства превъзпитателно, поправително и възпиращо върху двамата подсъдими и върху неустойчивите членове на обществото. Поради което и определи наказанията в този размер.

Също така съдът прие, съобразно изложеното по-горе за смекчаващи отговорността обстоятелства, че не се налага определяне на наказание "конфискация".

 

Съдът приложи нормата на чл.59 ал.1 НК, като приспадна от така определеното общо наказание времето, през което подсъдимите са били задържани по настоящето дело.

 

Относно предявения граждански иск съдът счете, че същият е изцяло основателен за имуществените вреди и претенция за лихви, като е частично основателен относно претенцията за неимуществени вреди.

Подсъдимите следва да бъдат осъдени да възстановят на ГИ Д. сумата от  11 000 лв, която въз основа на инкриминираното им деяния е била предадена от ГИ Д. на подс. В..

Също така те следва да му заплатят и обезщетение за неимуществените вреди. Съдът отчете, че те следва да носят отговорност само за последиците от деянието си от 24-28 юни 2015 г, но не и относно всички неблагоприятни преживявания, които ГИ Д. е имал въз основа на предходните си контакти с подс. В.. Също така съдът отчете и конкретният интензитет на тези психични притеснения, както и неизбежното им намаляване след задържането на двамата подсъдими и предвид изминалия период от време. Поради което прие, че съобразно правилата на справедливостта следва да бъде определен размер от 9 000 лв. Респективно остатъкът на претенцията, до сумата от 50000 лв, бе отхвърлен като неоснователен.

Подсъдимите следва да заплатят и законната лихва, както и разноските за адвокат.

 

Съдът определи първоначален “общ” режим за изтърпяване на така определените наказания "лишаване от свобода", на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.

 

В досъдебната фаза разноските възлизат на 742, 88 лв - или 703, 72 лв при първоначалното разглеждане и 39,16 лв след приемането на делото по компетентност от СпНС (не са приложени документи за заплащане на две от три от новите експертизи). В съдебната фаза те възлизат на 574 лв - а именно 440 лв пред ОС С.З. и 134 лв пред СпНС (пътни разноски - л.239 гръб - 70 лв за св. К. и Ш. и л.243 - 34 лв за в.л. Ч.; както и сумата от 30 лв за приемане на експертизата на в.л. Ч.).

Разноските от досъдебната фаза следва да бъдат присъдени на МВР, а тези от съдебната - на ВСС, като първостепенни разпоредители с бюджетни средства.

Всеки един от двамата подсъдими следва да бъде осъден да заплати съответна част от тези разноски, като сумата следва да бъде закръглена до цял лев.

 

На последно място единственото иззето веществено доказателство - мотопедът - следва да се върне на собственика му.

 

С оглед на тези съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: