№ 292
гр. София, 21.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600330 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1,
вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, образувано по частна жалба от адв. В. А.-
защитник на подсъдимия И. В. М. - срещу определение от 19.05.2022 г.,
постановено в разпоредително заседание по н. о. х. д. № 663/2021 г. по описа
на районен съд- С..
Обжалва се определение, с което първоинстанционният съд е оставил без
уважение искане на защитника, предявено в разпоредителното заседание, за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора
за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на обвиняемия да
научи за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност. Сочи
се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват факти, от които
да се направи извод за наличието на специалната цел у подсъдимия да набави
за себе си или за другиго имотна облага. Прави се оплакване и по отношение
на това, че от обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно какъв
е произхода на намерените пари.
На следващо място се излагат съображения, че изложената в
обстоятелствената част на ОА фактическа обстановка е непълна и неясна, тъй
като не е била описана фактическата обстановка преди извършване на
изпълнителното деяние. По този начин част от предмета на доказване не е бил
очертан от държавното обвинение.
Посочените пороци според защитата водят до невъзможност подсъдимия
да разбере за какво точно е обвинен, както и да организира ефективно своята
защита.
Отправено е искане за отмяна на посочения по-горе съдебен акт.
Настоящият въззивен състав, след като взе предвид доводите, изложени в
1
частната жалба, атакуваното определение на районен съд – С. и материалите
по делото, намери за установено следното:
Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл.
249, ал. 3 НПК от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва
постановения съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по
реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен от районна
прокуратура – С., с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия И. В. М.
за престъпления по чл. чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 3, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 НК и по чл.
270, ал. 1 НК.
Съгласно указанията дадени в TP № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС,
основното предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението
по начин, определящ предмета на доказване в аспекта на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин се
очертават основните рамки на процеса на доказване, респективно и
осъществяване на правото на защита.
Въззивната инстанция счита, че внесеният в районен съд - С. обвинителен
акт напълно отговаря на изискванията, визирани в чл. 246 НПК и не се
наблюдават отклонения от предписанията, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК.
В обстоятелствената част на акта ясно и недвусмислено е отразена позицията
на прокурора като са изложени твърдения за факти, свързани с това кога, къде
и как са били осъществени посочените в обвинителния акт деяния, както и
какво моторно превозно средство е било използвано.
Цитираният в частната жалба недостатък, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт не са изложени твърдения за факти, свързани с това у
подсъдимия да е била налице специална цел, а именно да набави за себе си
или за другиго имотна облага, въззивния състав счита, че не е налице. При
така формулираното фактическо обвинение не се ограничава правото на
подсъдимия, както и на подпомагащия го защитник да организира защитата
си. Съществено процесуално нарушение на процесуалните правила от
подобен характер би било налице, в случаите когато в обстоятелствената част
на обвинителния акт има неяснота или двусмислие около дадени факти,
свързани с предмета на делото, но не и в случаите, когато има непълноти във
фактическото обвинение. В случаите, когато дадени факти са изключени от
обхвата на фактическото обвинение, то същите не са включени в предмета на
доказване и по отношение на тях не е необходимо да бъде организирана и
поддържана защитна теза от страна на подсъдимия. Ето защо релевираното
възражение от страна на защитата, че поради твърдения недостатък в
обвинителния акт, същият е негоден да изпълни процесуалното си
предназначение е неоснователно и не намира опора. Освен това изводи
относно субективната страна на деянието се извеждат от действията на
2
подсъдимия и от други обективно проявени обстоятелства, позволяващи
дефинирането на интелектуалния и волевия елемент на вината.
На следващо място е неоснователно възражението на защитата, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт не е била описана фактическата
обстановка преди извършване на изпълнителното деяние, в резултат на което
е бил ограничен предмета на доказване по делото. В обхвата на фактическото
обвинение, изложено в ОА, е посочено ясно и недвусмислено мястото,
времето, използваното средство, както и действията на подсъдимия. По този
начин са посочени съставомерните признаци на деянието и участието на
подсъдимия в него, в резултат на което са очертани основните рамки на
процеса на доказване, както и в какви предели следва да се осъществи
правото на защита. Поради тези съображения не намира опора направеното
оплакването, че е налице допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните права на подсъдимия и неговата защита.
За пълнота следва да се отбележи, че дори и да има някаква
предварителна дейност на подс. М., която не е посочена от фактическа страна
в обвинителния акт и от която защитата може да претендира за благоприятни
за подсъдимия последици, то вън от съмнение е факта, че с преминаването от
досъдебната в съдебната фаза на процеса не настъпва процесуална преклузия
за тяхното установяване. Доколкото съдебната фаза, заема централна място в
наказателния процес, то именно в тази фаза могат да бъдат удовлетворени
всички доказателставени искания чрез предвидените в процеса
доказателствени способи, включително и за установяване благоприятни за
подсъдимия обстоятелства и факти.
Предвид гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна и
следва да бъде постановено определение, с което обжалвания
първоинстанционен акт да бъде потвърден, а делото върнато на същия състав
на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Воден от горното и на основание чл. 345, ал. 2 НПК, С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.05.2022 г., постановено в
разпоредително заседание по н. о. х. д. № 663/2021 г. по описа на районен
съд- С., с което е оставено без уважение искането на адв. В. А.- защитник на
подсъдимия И. В. М., за прекратяване на съдебното производство и връщане
на делото на прокурор за отстраняване на допуснати на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4