№ 1751
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20221100105849 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на М. Д. К. срещу ЗК „Л.И.“ АД за
осъждането му да й заплати сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 14.02.2022 г.,
ведно със законната лихва от 03.06.2022 г. до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 14.02.2022 г. настъпило ПТП, вина за
което имал водачът на л.а. „Сеат“, модел „Алхамра“ с ДК № ******* –
Й.С.Й.. В гр. Нови Искър, в района на ул. „******* водачът Й. изгубил
контрол над автомобила, напуснал пътното платно и се ударил в метална
кофа за смет, метална тръба с пътни знаци, метален стълб със
спиркоуказателна табела и метален стълб за улично осветление. Продължил
движение по тротоара и се ударил в ограда на имот на ул. „*******, след
което се ударил в сграда на № 271.
Водачът на л.а. „Сеат“ нарушил правилата за движение по пътищата,
поради което за К. настъпили травматични увреждания: фрактури на 2 – 7
ребра вляво и 6 и 7 ребра вдясно, травматичен пневмоторакс и плеврални
изливи двустранно.
Непосредствено след произшествието К. била приета в УМБАЛСМ „Н.
И. Пирогов“, където се провело оперативно лечение на пневмоторакса. На
18.02.2022 г. преместили пострадалата в друго отделение на болницата,
поради усложнения. Изписали я на 28.02.2022 г. с указания за домашно
лечение с дадени препоръки за щадящ режим на покой и прием на
лекарствени средства.
Увредите причинили на ищцата болки и страдания със значителен
1
интензитет през първите месеци от възстановителния период. Изпитвала
затруднения при посрещане на обикновените си битови потребности и
разчитала на помощ от своите близки.
До 14.02.2022 г. К. водела активен начин на живот, а последиците от
ПТП довели до промяна в нормалното протичане на ежедневието й и до
ограничаване на социалната и семейната ангажираност. Изживяла стрес и
душевни страдания.
Търпените болки и страдания оценява на сумата от 30 000 лева.
Гражданската отговорност на водача Й. Й. била застрахована при
ответното дружество, поради което следвало да се ангажира отговорността на
ЗК „Л.И.“ АД за обезщетяване на търпените от ищцата неимуществени вреди.
На 02.03.2022 г. М. К. предявила претенция пред застрахователя за
заплащане на обезщетение, но дружеството не се произнесло в тримесечния
срок.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати сумата от 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законните лихви от 03.06.2022 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор, в който не оспорва валидно
застрахователно правоотношение с водача на л.а. „Сеат“. Оспорва вината на
водача Й. Й., описаните в исковата молба вреди и причинната им връзка с
процесното ПТП и размера на съдебно предявената претенция.
Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, която пътувала в л.а. „Сеат“ без правилно поставен обезопасителен
колан и непровеждане на предписаното медикаментозно лечение.
Оспорва и началния момент, от който се дължи мораторна лихва.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка за допустимостта на исковете е предявяване на
претенцията пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е
безспорно, че ищцата е предявила претенцията си пред ответното дружество
на 02.03.2022 г.
Данни за произнасяне на ответника липсват.
2
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Не се спори между страните в производството, че за управлявания от
Й.С.Й. л.а. „Сеат“, модел „Алхамбра“ с ДК № ******* е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК
„Л.И.“ АД към 14.02.2022 г. и това обстоятелство е отделено като безспорно
между страните с определение от 30.08.2022 г.
В случая отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана
при наличие на предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
и на причинна връзка между получените увреждания и противоправното
поведение на виновния водач.
От заключението на авто-техническата част на комплексната експертиза
се установява механизмът на произшествието. На 14.02.2022 г. около 11.30 ч.
в Гр. Нови Искър по ул. „Искърско дефиле” в посока от ул. „Зорница” към ул.
„ Чавдар войвода” се движи л.а. марка „Сеат”, модел „Алхамбра” с peг. №
*******, управляван от Й.С.Й. със скорост 70-75 км/ч. Преминавайки през
кръстовището на ул. „Искърско дефиле“ и ул. „Търговска“, водачът Й. не
намалил скоростта си, поради наличие на повдигната пешеходна пътека
непосредствено след това кръстовище. От високата скорост върху автомобила
и пътуващите в него са се създали относително големи вертикални сили, най-
вероятно е имало и летеж на автомобила и на пътниците в него. От действието
на вертикалните сили водачът Й. загубил контрол над управлението на
автомобила, който се насочил към левия тротоар. Автомобилът достигнал
вратата на дом № 265 и започнал да се качва с удар в бордюра върху левия
тротоар. Гумата на предното му ляво колело оставила следа от протектора.
Автомобилът продължил да се движи диагонално наляво, като
последователно ударил метално кошче за боклук, метално ел. табло, метална
тръба, изкъртил с основата информационна табела, ударил се силно в
3
електрически стълб от уличната мрежа, в информационна табела за спирка, в
метална тръба с пътни знаци и оставил следи от задиране върху тротоарните
плочи. При достигане до дом № 269 се ударил в метална ограда с телена
мрежа и я свалил на терена заедно с коловете й и я прегил. Ударил металната
врата на дом № 271 и се качил върху нея. Накрая се ударил в стената на
сградата на дом № 271, като разрушил част от нея и счупил прозореца й от
ПВЦ дограма.
До основния удар в електрическия стълб се движил с висока скорост.
Затова при последователното качва на тротоара на предните и задните колела
автомобилът галопирал, създавайки и вертикални сили, предизвикали
преместване на пътниците в автомобила. При удара в ел. стълб и в стената
пътуващите излетели напред.
Като причина за настъпване на произшествието вещото лице сочи
действията водача Й. Й., който е преминал през повдигната пешеходна пътека
с висока скорост и така е загубил контрол над управлението на автомобила.
Всички удари били челни а най-силните от тях били ударът в ел. стълб
и в стената на сградата на № 271.
При така даденото от вещото лице заключение съдът намира, че Й. Й. е
реализирал противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на
правилата за движение по пътищата. Водачътна л.а. „Сеат“ не е спазил
задължението си да не създава опасност и пречки за движението и да поставя
в опасност живота и здравето на хората (чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП), да
контролира непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство
(чл. 20, ал. 1 от ЗДвП) и да избира скорост на движение, съобразена с
атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на
превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на
движението, конкретните условия на видимост, за да спре пред всяко
предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението (чл. 20, ал. 2
от ЗДвП).
Като е реализирал виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
нарушение на правилата за движение по пътищата, налице са предпоставките
за ангажиране на отговорността на застрахователя а гражданската
отговорност на водача на л.а. „Сеат“, модел „Алхамбра“ Й.С.Й. - ЗК „Л.И.“
4
АД.
В причинна връзка с тези нарушения на правилата за движение по
пътищата е настъпването на ПТП, от което за М. К. като пътник в л.а. „Сеат“
са настъпили телесни увреждания.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и
тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените
болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за
възстановяването и др.
Според заключението на съдебно-медицинската част от комплексната
експертиза, в причинна връзка с процесното ПТП са получените от ищцата
увреждания: фрактури на 5, 6 и 7 ребра вляво аксиларно и съмнение за малък
пневмоторакс. Състоянието на К. се влошило на 16.02.2022 г. След КТ на
гръден кош са установени фрактури на 2-ро – 6-то ребра вляво - от предна
към задна аксиларна линия, по две фрактурни линии на 5-то и 6-то ребра,
фрактури на 6-то и 7-мо ребра вдясно по средна аксиларна линия и
десностранен пневмоторакс. Провело се оперативно лечение - торакоцентеза
и дренаж с активна аспирация.
Фрактурите на ребрата довели до трайно затруднение на движенията на
снагата за срок, по-дълъг от 30 дни. Пневмотораксът причинил разстройство
на здравето, временно опасно за живота на пострадалата. Освен оперативно
лечение за отстраняване на навлезлия въздух в дясна гръдна половина, след
операцията се провело консервативно лечение с вливане на водно-солеви
разтвори, протектори на стомашната лигавица, обезболяване, спазмолитици,
антитромботична профилактика, антибиотично лечение, дихателна
гимнастика.
През периода на възстановяване ищцата търпяла болки и страдания за
около четири месеца, като през първите два от тях болките били с по-висок
интензитет.
Срастванията в областта на долните части на белия дроб не подлежали
на пълно възстановяване. Тези сраствания, както при първоначалния
болничен прием, така и при контролната рентгенова снимка на бял дроб от
5
04.01.2023г. имали траен характер и пораждала вероятност от оплаквания за
ищцата и в бъдеще.
На 02.02.2023 г. вещото лице д-р С. извършил личен преглед на ищцата,
при който тя се оплакала от много силни болки в продължение на два месеца,
след което болките започнали да отслабват. Появили се и болки в кръста.
Боледувала от ревматоиден артрит, който бил в ремисия, но след инцидента
се обострил. Изпитвала болки в гърдите при по-дълбоко дишане, лесна
уморяемост и задух, както и болки в областта на счупванията на ребрата в
лява гръдна половина.
Обективно се установило наличие на оперативен белег от
торакоцентеза в дясна гръдна половина в 5-то междуребрие с дължина 3 см и
болка при натиск в областта на счупванията на ребра в лява гръдна половина.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на Г.П., която
съжителствала със сина на ищцата. Съобщава, че вечерта на 14.02.2022 г.
провела телефонен разговор, в който М. се оплакала, че има счупени ребра и
че изпитва затруднения при дишане. Една седмица след инцидента
свидетелят видяла ищцата, която се придвижвала трудно и била разстроена и
стресирана от преживяното. След изписването М. имала нужда от помощ,
оказана й от близките и от майката на ищцата. М. се нуждаела от помощ за
домакинската работа. Не можела да излиза сама, за да пазарува. За посещения
при лекари я транспортирали с автомобил.
След заздравяване на ребрата ищцата ходела на санаториуми и
провеждала рехабилитационни курсове.
Върнала се на работа, но придвижването било трудно за нея, тъй като
използвала влак и слизането и качването изисквали физически усилия.
При така събраните по делото доказателства и като съобрази възрастта
на пострадалата – 53 г. към датата на процесното ПТП, характера на една от
увредите – средна телесна повреда, причинила болезнено и затруднено
дишане, от което и понастоящем страда, трайните последици от срастванията
в долните части на белия дроб, болничният престой, при който е претърпяла
оперативна интервенция, продължителният период на интензивни болки,
отсъствието от работа, а също и психическият дискомфорт, който
пострадалата все още преживява, съдът намира, че претендираният размер на
обезщетението от 30 000 лева е справедлив. Животът на пострадалата е бил
6
поставен в опасност, а за здравето й са налице трайни и необратими
последици.
Определянето на размера на обезщетението е и според лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди и конкретните
икономически условия към релевантния за определяне на обезщетението
момент – 14.02.2022 г., когато е настъпилото произшествието, от което са
произтекли вредите.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, което подлежи на разглеждане в настоящото производство.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. (т. 7 от ТР №
1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС).
За факта на противоправното деяние на пострадалата и на
обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията,
доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го
(застрахователят по „Гражданска отговорност” на делинквента).
Първото от възраженията на ответника се изразява в непоставен
обезопасителен колан при движение на превозното средство, в което К. е
била пътник.
От данни в медицинската документация вещите лица са направили
извод, че К. е била пътник на задна дясна седалка, без поставен предпазен
коран. При поставянето му обаче, според д-р С., счупванията на ребрата биха
били по т. нар. „линия на колана“. За пътника на задна дясна седалка косата
част на колана минава отдясно на шията, пред дясна раменна става, косо
надолу пред дясна ключица, средна част на гръдната кост, от 6-то до 9-то
ребра вляво и се прикрепва отстрани на седалката, заедно с напречната част.
При поставен предпазен колан биха се получили и травми в областта на
7
долната част на корема от напречната част на колана.
Предвид данните за механизма на произшествието, множеството тежки
челни удари и скоростта на движение на превозното средство (70 км/ч), съдът
намира, че липсва причинна връзка между увредите и неизпълнението на
задължението на пострадалата по чл. 137а от ЗДвП. Макар и да не е сигурно
какви по вид биха били травмите при поставен предпазен колан, тяхната
тежест не би била по-различна от тази на реално получените травми. В тази
насока са и дадените от вещото лице д-р С. пояснения в съдебното заседание
на 24.03.2023 г.
Липсата на пълно и главно доказване на причинната връзка води до
извод за неоснователност на направеното от ответника възражение.
Неоснователно и недоказано остана в настоящото производство и
възражението на ответника, че пострадалата не е спазвала лекарските
предписания. Действително, документи за провеждано лечение след
изписване от болничното заведение по делото не са представени.
Пострадалата обаче едва ли би се възстановила до степен да се върне на
работното си място, ако беше неглижирала здравето си. В противовес на това
твърдение са както свидетелските показания на Г.П., съдържащи данни за
санаториално и рехабилитационно лечение, така и направена на 04.01.2023 г.
рентгенова снимка за проследяване състоянието на десен бял дроб.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
Ищцата е сезирала ответното застрахователно дружество с искане за
изплащане на застрахователно обезщетение на 02.03.2022 г. Срокът за
произнасяне е изтекъл на 02.06.2022 г. и от 03.06.2022 г. се дължи законна
лихва върху главницата от 30 000 лева.
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса,
ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 1 200 лева
държавна такса.
8
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни, но
с оглед изхода на спора, право на разноски има ищцата. М. К. е заплатила
депозит за експертиза по делото в размер на 300 лева.
Оказана й е безплатна правна помощ от адв. Я. Д., на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Дължимото на процесуалния представител на К.
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 3 050 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******* да
заплати на М. Д. К., ЕГН **********, с адрес с. Р., ул. „******* сумата от 30
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП,
настъпило на 14.02.2022 г., ведно със законната лихва от 03.06.2022 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******* да
заплати на М. Д. К., ЕГН **********, с адрес с. Р., ул. „******* сумата от 300
лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗАдв., ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„******* да заплати на адв. Я. Д. Д., с адрес гр. София, ул. „******* сумата
от 3 050 лева адвокатско възнаграждение за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******* да
заплати по сметка на СГС сумата от 1 200 лева държавна такса.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9