Р Е Ш Е Н И Е N 204
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Поморие, 23.09.2014год.
ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в публично съдебно заседание на двадесети август през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при участието на секретаря Йовка Тодорова и в присъствието на прокурора. . . . . като разгледа докладваното от съдия ЯПАДЖИЕВА гр.дело N 187 по описа за 2014год. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред ПРС е образувано по повод искова молба подадена от И.П.Г. *** против С.М.К. *** исковата молба ищецът твърди, че живеели с ответницата на семейни начала от началото на 2013г. в жилището на родителите му и имат едно дете М., роден на ***г., но след раждането на детето ответницата получила някакви кризи, буйствала, страхувала се да бъде сама и съвместното им съжителство продължило до средата на м. март 2014г., когато ответницата напуснала жилището и детето останало при ищеца. Сочи че постоянно пред хората викала, псувала, обиждала го и не можела да се контролира, като разбрал, че ответницата се е лекувала от психично разстройство и моли съдът да постанови решение с което да предостави упражняването на родителските права над детето М.И. Г. на бащата и определи режим на лични отношения на майката с детето една събота в месеца от 09.00ч. до 18.00 и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като счита че режима следва да е минимален заради психичното й заболяване и опасността да навреди на детето.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответницата с който оспорва предявения иск и предявява насрещен иск. Твърди, че през съвместното им съжителство ищецът употребявал алкохол и често упражнявал физически и психически тормоз над нея, не работел, а се издържали от нейната заплата и след пореден побой тя напуснала жилището в което живеели и оставила детето при ищеца. Твърди, че ищецът преди години е употребявал наркотици и от общи приятели разбрала, че отново е почнал да употребява наркотици, изтърпявал е наказание лишаване от свобода и счита, че същия не знае как да се грижи за детето, а от две седмици е започнал работа и детето се отглежда от неговата баба. Сочи, че условията при които се отглеждат детето са лоши и същото не се извежда навън и че в дома на нейните родители има обособена стая за нея и детето и родителите й имат възможност да й помагат при отглеждането на детето. Моли съдът да постанови решение с което да предостави упражняването на родителските права над детето М. на майката и да определи подходящ режим на лични контакти на бащата с детето.
Постъпил е отговор на насрещния иск с който ищеца оспорва насрещния иск и сочи, че изложеното не отговаря на истината.
Предявения иск е с правно основание чл.127, ал.2 от СК. Насрещния предявен иск е също с правно основание чл. 127, ал.2 от СК.
От събраните по делото доказателства се установи следната фактическа обстановка:
Страните по делото са родители на детето М.И. Г., роден на ***г. и това се установява от представеното удостоверение за раждане.
Не се спори, че страните по делото са живеели заедно в дома на майката на ищеца Г. и са се разделели в средата на м.март, като ответницата е напуснала жилището и детето е останало да живее при бащата.
По искане и на двете страни съдът два пъти се е произнасял по искане за определяне на привременни мерки, като съгласно последното определение от 19.05.2014г. е определил привременни мерки съгласно които е предоставил упражняването на родителските права върху детето: М.И. Г., ЕГН ********** на бащата И.П.Г., ЕГН ********** и е определил режим на лични отношения между майката – С.М.К., ЕГН ********** и детето М.И. Г. както следва: майката да има право да взема детето всеки вторник и четвъртък от седмицата от 16ч. до 19ч. и всяка събота и неделя на месеца от 10.00 ч. до 18.30 ч. без задължителното присъствие на бащата, като взема детето от дома на бащата и го връща отново от там.
Установява се от представения Амбулаторен лист от 10.04.2014г., че ответницата е прегледана от д-р М. и като основна диагноза на ответницата е посочена Параноидна шизофрения, обективно състояние – терапевтична ремисия.
По делото е представено зав.копие от медицинско удостоверение №306/15.04.2014г. издадено от ЦПЗ „Проф. Д-р И. Темков” ЕООД гр.Бургас /л.26/ видно от което С.К. се води на диспансерен отчет с диагноза Параноидна шизофрения. Пристъпно прогредиентно протичане. Терапевтична ремисия.
По делото е представено Постановление на прокурор при РП Поморие /л.30/ от 31.03.2014г. от което се установява, че е отказано внасяне на искане за провеждане на задължително лечение на С.М.К.. Видно от мотивите на прокурора, С.К. посещава редовно амбулатория и приема назначената терапия, като от попълнените критерии за първоначална оценка на риска при обслужване на пациенти с рискова поведение се прави извод за ниска степен на риск и същата е приела предложеното и доброволно лечение в амбулаторни условия и е била назначена съответната терапия.
Представено е удостоверение от НОИ-ТП Бургас, видно от което С.К. получава обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане на дете, като не се спори, че същата е в отпуск за отглеждане на дете.
Видно от представения Трудов договор №20/31.03.2014г. ищеца - И.п.Г. работи на автомивка с месечно възнаграждение 340лв.
Видно от изисканата справка за съдимост /л.77/ ищецът е многократно осъждан, като последното осъждане е от 15.05.2012год. по НОХД № 2534/2012г. на РС гр.Пловдив за престъпление по чл. 354а, ал.3 т.2 от НК, като му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода. Наказанието е изтърпяно на 23.05.2012г.
Видно от изисканата справка от РП Поморие с изх. №691/30.05.2014г. в РП няма неприключили досъдебни производства срещу И.П.Г..
По делото са допуснати до разпит шестима свидетели, тъй като съдът два пъти е постановявал привременни мерки. Свидетелката И. – майка на ищеца свидетелства, че страните по делото заживели заедно в началото на 2013г. като още в началото на съвместното съжителство ответницата обиждала ищеца, налагала мнението си, но отношенията им се влошили още повече след раждането на детето и в началото на м.март, като ищцата станал нервна, обиждала ищеца, замервала го с предмети, развила страхова невроза като завивала детето с одеало да не падне, не желаела да го къпе, давала му да се храни по всяко време, пускала високо музика, а понякога по цели нощи не спяла страхувайки се, че има някой в къщата. Твърди, че със сина си и Т. са живели в една жилищна сграда, тя на първия етаж, а страните по делото първо на втория етаж, след това на третия етаж самостоятелно и основно за детето се е грижил синът й, а сега след като С. си е тръгнала и синът й работи, тя се грижи за детето. Твърди, че на 20 март вечерта ответницата е имала страхова невроза, а около обяд синът й се обадил, че Т. е заминала и тя се прибрала да се грижи за детето. Твърди, че достъпа на Т. до детето не е ограничаван и синът й винаги я е пускал при детето, а отвеждането на Т. от полицията в ЦПЗ Бургас за лечение е било идея на нейните родители. Сочи, че синът й е употребявал наркотици преди години, постъпвал е в комуна за лечение преди около 7години, не е лекуван в психиатрия, спрял употребата на наркотици и от доста време не употребява и не е виждала С. бита и със синини. Свидетелката Б. в показанията си твърди, че никога не е виждала Т. да се държи агресивно, не знае да е вземала наркотици или да е била на лечение, но ответницата й е споделяла, че съпруга й е ревнив, и я бие, а самата тя я е виждала с насинено око. Свидетелката К.-майка на ответницата свидетелства, че през м. февруари Т.е била две седмици с детето при тях и се е грижила добре за детето, а тя е пенсионер по болест и може да помага на дъщеря си при отглеждането на детето. Признава, че е имало случай когато дъщеря й е била болна, но твърди че сега е добре, същата само инцидентно е вземала наркотици и счита че е редно детето да е при майка си и ако детето е при дъщеря й, И. няма да има никакви проблеми да се вижда с него когато поиска. Сочи че пред нея и съпруга й, И. си е признал че е удрял Т., а когато дъщеря й напуснала дома на И. била пребита от него. Свидетелят Д. свидетелства, че познава и двете страни и в началото били нормална двойка, но след раждането на детето, започнали да се карат за дребни неща, а И. му е споделял, че Т. го е замервала с чаши и пепелник. Сочи, че И. работил на строеж в гр. Свети влас и спрял работа, тъй като се притеснявал да оставя детето само с Т.. Свидетелства, че след определянето на режима на лични контакти на Т. с детето, И. е излизал с Т. и с детето, а често той е ходил в дома на И. в дните определени за лични контакти на майката с детето, тъй като св.И. се страхувала да остане сама с Т., когато И. е на работа. Свидетелката П. – баба на ищеца, свидетелства, че страните са живеели лошо, като ответницата системно е обиждала ищеца, критикувала го, а след раждането на детето нещата се влошили. В началото при отглеждането на детето й помагали майката на И. и И., който като видял че Т. не е добре напуснал работа, тъй като се страхувал за детето, а след като Т. напуснала дома им за детето се грижила майката на И., а той започнал работа, като детето наддало, било спокойно, извеждали го всеки ден навън. Сочи, че преди да напусне дома им ищцата „не била добре”, пускала високо музика и танцувала, викала за помощ без да има някой в къщата. Страните живеели първо на втория етаж, после на третия, но имали условия за отглеждане на детето. Твърди, че след като е бил в затвора И. е престанал да взема наркотици. Свидетелката Г. свидетелства, че познава страните и в началото отношенията им били нормални, И. работил при родителите на Т.. Знае че Т. взема детето събота и неделя и счита че тя се държи много добре с него и то е спокойно с нея. Само веднъж е чувала Т. да обижда И. при разговор по телефона, тя й е споделяла, че И. я е биел. Свидетеля К. също свидетелства, че съвместния живот на страните по делото е протичал нормално преди раждането на детето, но след раждането на детето ищецът започнал да бие Т., като след побой не я пускал да излиза, за да не видят родителите й белезите. Действително детето в началото наддало малко, но причината за това е била че дъщеря му не е знаела че няма достатъчно кърма като това се установило на консултацията. Сочи, че пред него И. е споделил, че е удрял Т. и по тази причина седмица и половина страните са живеели в неговия дом, за да се „пооправят” нещата между тях, след което се върнали в дома на И., а преди дъщеря му да напусне дома на ищеца същата му се обадила по телефона че е бита, след което успяла да избяга, като не успяла да вземе детето. Твърди, че, тъй като И. не работил се е случвало той да плаща сметките им за ток и счита, че ищеца желае да упражнява родителските права единствено с цел да изнудва дъщеря им, като в началото искал пари от нея, да купува памперси и мляко, за да й разреши да види детето. Твърди, че дъщеря му не е изпадала в кризи от четири години, като по време на бременността спряла лечението, но започнала отново след като родила и е ходила на лекар и терапията й е определена по 1 таблетка дневно, като тя е добре, гледа детето и те й помагат.
По делото са представени два социални доклада изготвени във връзка с определянето на привременните мерки, единият представен на 11.04., а другия на 19.05.2014г. от соц.работник който се е запознал с детето, направил е проучване на близките в дома в който живее и условията при които живее. В социалните доклади е посочено, че детето е в добро здравословно състояние, води са редовно на консултации, с направени имунизации според имунизационния календар. При посещението на дома в който се отглежда детето е установено, че същото е спокойно отглеждано при подходяща температура със закупени необходими консумативи и козметика. При съдействие от страна на ОЗД за провеждане на среща между майката и детето, същото е било спокойно. От соц.доклад, се установява, че в дома на бащата, битовите условия са подходящи за отглеждане на малко дете, за детето има осигурена кошара, дрешки, играчки, храна и козметика. За детето се грижи неговата баба по бащина линия, която е безработна. Бащата на детето работи на автомивка в гр.Поморие. Много добри са условията на живот и в дома на майката, видно от проучването извършено от Д „СП” Бургас, майката живее при родителите си в апартамент, където има самостоятелна стая и в соц.доклад е посочено че условията също са подходящи за отглеждане на дете. Посочено е че и двамата родители са признали, че са употребявала наркотици в миналото, но отричат употреба към настоящия момент. Според заключението на соц.работник родителите С.К. и И.Г. имат подкрепяща ги среда от страна на своите родители и няма пречка детето да се отглежда както от майката така и от бащата, като при наблюдението не са констатирани пропуски в отглеждането на детето.
Назначена е съдебно психиатрична-психологична експертиза и за двамата родители. От заключението на експетризата за С.К. се установява, че същата се води на диспансерен отчет в ЦПЗ гр.Бургас от 17.06.2010г., като заболяването се отключва през 2010г. и е провокирано от злоупотреба с амфетамини. От 14.06.2010г. до 18.06.2010г. е лекувана в остро отделение на ЦПЗ гр.Бургас по повод влошаване на състоянието й, след като преустановила препоръчанато й подържащо лечение, поради което станала неспокойна, враждебна, причували й се гласове. По време на това лечение не достигнала до терапевтична ремисия, поради самоволно напускане на стационара. От 14.10.2011г. до 04.11.2011г. лекувана в ЦПЗ Бургас по повод възбудно параноиден синдром, като причината за влошаване на състоянието й било отново, че е прекъснала лечението, като е изписана спокойна, с препоръки да продължи лечението в домашни условия. През м. юни 2013г. терапията й е редуцирана поради бременност и при посещение на амбулаторията на ЦПЗ в началото на м.март 2014г. й е изписана терапия. На 26.03.2014г. е доведена в ЦПЗ с полиция, като е била спряла назначената й терапия. При прегледа психиатъра е установил, че е напрегната, гневно заредена, емоционално стенична, критична, като оценката на риска била 11 и е обсъдено доброволно амбулаторно лечение. При проведеното от експерта интервю вещото лице е установило остатъчна налудна продукция от параноидния кръг за отношение което я прави по раздразнителна, гневлива, липсва критичност към психичното заболяване и вещо лице е посочило, че счита, че С.М.К. боледува от Параноидна шизофрения. Пристъпно прогредиентно протичане. Непълна терапевтична ремисия. Начална емоционално-волева промяна на личността. Вещото лице е посочило, че състоянието на С.К. й позволява да разбира свойството и значението на постъпките си, няма зависимост от ПАВ и алкохол, намира се в състояние на добра терапевтична ремисия, поради което не съществува риск за детето. След психологичното изследване психолога е посочил в заключението, че К. притежава ниска степен на диференцираност, формална логика, екзекутивни процеси – снижени, има представа за нуждите на малкото дете, базалните потребности, и визия за нейните ролеви функции в живота на детето, като притежава потенциал макар и не високо диференциран за стимулиране на конгнитивното, емоционално, социалното развитие на детето, може да осигури по отношение на средата в която живее спокойствие и сигурност на детето, да откликва на емоционалните му потребности и притежава необходимите качества да бъде родител.
От назначената съдебно психиатрична-психологична експертиза за И.Г. се установява, че същия не се води на отчет в ЦПЗ Бургас, страда от Токсимания към хероин, липсват обективни и клинични данни за физическа зависимост към ПАВ. След психологичното изследване психолога е посочил в заключението си, че Г. има много добра представа относно грижите които трябва да се полагат за малкото дете, има потенциал за изграждане на добра емоционална връзка между него и детето има потенциал да развива и насърчава когнитивното личностно развитие на сина си, да се грижи, да го стимулира да възпроизвежда модел на поведение характерен за пола му, може да осигури стабилност по отношение на средата в която живее детето. Средно диференциран е, притежава качества да бъде отговорен и надежден родител, който за съблюдава правилен подход при отглеждането на сина си, както и да се грижи за пълноценно му развитие.
Изслушани и двамата родители заявяват, че желаят да упражняват родителските права.
Безспорно се установи в настоящото производството, че родителите на детето не живеят заедно. Когато родителите са трайно разделени или не са в законен брак и не живеят заедно /какъвто е настоящият случай/ с решението си съдът определя при кой от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските права. При решаване на въпроса за предоставяне на родителските права следва да се обсъдят съвкупност от обстоятелства, които са от значение по делото като интересите на детето са основен и водещ критерий при преценката на съда по този въпрос. В тази връзка Постановление № 1 /12.11.1974год. на Пленума на ВС като обобщава съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права развива подробни съображения относно обстоятелствата които следва да се имат предвид от съда както при първоначалното определяне на мерките относно упражняването на родителските права така и при искане за тяхното изменение. Следва да се преценят родителските качества, интелектуални и материални възможности на всеки от родителите, връзката им с детето, възрастта и пола на детето.
Според съда от доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налага изводът, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката – С.М.К.. Установи се по делото, че преди раздялата на родителите в отглеждането на детето са се включвали и двамата родители, като основно грижите са полагани от бащата, а пропуските в началото от страна на майката в отглеждането на детето се дължат на липсата на опит и психичното й заболяване, като същата е с диагноза Пароноидна шизофрения пристъпно прогредиентно протичане. Неколкократното споменаване от свидетелите ненаддаване на детето през първия месец, се дължи на недостатъчното количество кърма на майката и неосъзнаването от същата, че детете следва да се дохранва, а това не е било целенасочено поведение от страна на майката, нито проява на незаинтересованост, като след установяването на причините по време на консултацията, същата е корегирала това свое поведение. Установи се, че по време на бремеността майката е спряла провежданото й лечение и след раждането е била по напрегната, като самата тя признава в с.з. на 19.05.2014г., че лекарствата които вземала били много силни, затваряли й се очите и не можела да си гледа детето, но след смяната на лекарствата, ги взема редовно и се чувства добре. Какво е било състоянието на С.К. към момента на установената между страните раздяла според съда се установява и от СПЕ в която д-р С. е посочила, че на 26.03.2014г. при принудително довеждане на С. в ЦПЗ при прегледа същата е споделила, че е спряла лечението и при прегледа е установено че е напрегната, гневно заредена, емоционално стенична, критична без систематизирана налудна продукция като оценката на риска била 11 точки и е обсъдено доброволно амбулаторно лечение. Обстоятелството, че не се е налагало да бъде лекувана принудително, според настоящия състав съвсем не означава, че състоянието й е било подходящо да отглежда напълно сама дете на 3 месеца. В тази връзка съдът счита, че сигналът на ищеца до РП Поморие е бил продиктуван от опасенията му, че ответницата не може да се грижи пълноценно за детето и че е опасна за него. След корегиране на лечението обаче, вещите лица извършили съдебно психолочично-психиатрична експертиза са категорични, че ответницата приема подържащо лечение, намира се в добра терапетична ремисия, спокойна е, няма халюцинации, прояви на агресия и е в състояне да се грижи за молетното дете. Вещото лице е посочило, че при правилно лечение на болните с шизофрения може с години да не получат пристъп.
Според СПЕ, бащата също притежава качества да бъде отговорен и надежден родител и да се грижи за пълноценно развитие на детето. Налага се извода, че и двете страни имат необходимия капацитет да упражняват родителските права върху детето.
По делото се установи, че след установяване на раздялата между родителите, детето е останало да живее при бащата в гр.Поморие и същия в началото е възпрепятствал контактите на майката с детето. Причина за това възпрепятстване е от една страна страха на бащата от поведението на майката, като за ищеца който за първи път се сблъсква с проявите на това заболяване, поведението на ответницата е възприето като доста опасно, а от друга страна това си били конфликтите между майката на ищеца, която се е грижила за детето и поведението на ответницата К., която е провокирала скандали. След постановяване на привременните мерки същите се спазват от страните, като и двамата родители осъзнават необходимостта детето да контактува с двамата родители.
От съществено значение за решаване на въпроса за родителските права са жилищно-битовите и материални условия, с които страните разполагат, защото те също са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието. Установи се от социалния доклад и от показанията на свидетелите, че след раздялата на страните за детето М. се полагат адекватни грижи, същото е добре обгрижвано, като в отглеждането на детето активно се включва майката на бащата, тъй като бащата следва да работи за да осигурява доходи, както за своята издръжка така и за тази на детето. При бащата на детето има много добри условия за живот, като бащата живее в етаж от жилищна сграда собственост на майка му и има много добри условия за отглеждане на детето. Майката също няма свое жилище и живее при родителите си, като за нея и детето има самостоятелна стая. Родителите на майката също имат възможност и желание да се включат и подпомагат дъщеря си при отглеждането на детето. При това положение, се налага изводът, че и двете страни могат да осигурят добри битови условия за отглеждане на детето и подходяща обкръжаваща среда.
Не се установи бащата системно да употребява алкохол, но според съда се установи, че същия е удрял ответницата, като основно конфликтите между страните са се изострили след раждането на детето, когато и поведението на ответницата е било по агресивно и същата го е обиждала непрекъснато като в този смисъл са показанята на свидетелите които са имали наблюдения върху съвместния им живот и които съдът кредитира. В този момент, когато явно в резултат на заболяването си ответницата е имала проблеми, те не са били осъзнати от ищеца, който е следвало да прояви по голяма търпимост и да обсъди с ответница необходимостта от лечение и потърсят мнението на специалистите, а същият е проявил агресия спрямо нея.
И
двете страни признават, че в миналото са употребявали ниркотици, но отричат да
го правят понастоящем. Ищецът – И.Г. е осъждан е многократно, като видно от
изисканата сравка за съдимост почти всичките му осъждания са за деяния
извършени през 2006г., като същия на 09.11.2009г. е изтърпял наказание лишаване
от свобода в размер на
Други важни критерии при изследване на въпроса за предоставяне на родителските права са полът и възрастта на детето. Процесният случай касае момченце на 9месеца и настоящия състав счита, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава дете в такава ниска възраст и че то се нуждае от непосредствени майчини грижи. През времето през което бащата е упражнявал родителските права, определения режим на лично контакти на майката с детето е давал възможност на същата да осъществява редовни контакти с детето, поради което съдът счита, че не е налице отчуждение между майката и детето, което да е пречка за предоставяне родителските права на майката. Полът и възрастта не може да послужи като единствено основание въз основа на което да се реши спора, но преценен с останалите критерии те имат съществено значение. В настоящото производството не се установиха неморални качества на майката, отрицателно поведение на ответницата спрямо детето в насока лошо възпитание, непроявяване на интерес, наличието на които фактори да са пречка да й бъдат предоставени родителските права.
Според съда към настоящия момент състоянието на майката е такова, че същата може пълноценно да упражнява родителските права и с оглед възрастта на детето счита, че следва да предостави упражняването на родителските права на майката. Това не означава, че бащата не притежава родителски качества, но е необходимо да се вземе най доброто решение за детето с оглед възрастта му. Според настоящата инстанция родителските права следва да се упражняват от майката, като при промяна на обстоятелствата този режим може да бъде променен. Доколкото постановявайки решението си съдът е взел предвид настъпилата ремисия в състоянието на майката, то следва да се отбележи че промяната на обстоятелствата е предпоставка да се промени и решението относно упражняването на родителските права и същите могат да се предоставят на другия родител, а ОС „СП” е компетентна при определени предпоставки да иска настаняване на детето за отглеждане в дома на роднини и близки.
Съда следва да определи режим на лични контакти между бащата и детето и при определянето му взе предвид, че детето известно време е живяло в дома на баща си без майката, свикнало е с него, поради което намира, че следва да се определи по разширен режим на лични контакти, а именно всяка първа, втора и трета седмица от 18ч. на петъчния ден до 18.00 ч. на неделния ден с преспиване на детето в дома на бащата, един месец през лятото когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и всяка четна година детето да прекарва Коледните празници с бащата за времето от 10.00 часа на 24.12. до 18.00 часа на 27.12., а всяка нечетна година да прекарва Новогодишните празници с бащата за времето от 10.00 часа на 30.12. до 18.00 часа на 02.01.
Съда следва да се произнесе и по въпроса за издръжката на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка и на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. При определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява. Съда при определяне на издръжката е обвързан от чл. 142 ал.2 от СК, който определя минималния размер на дължимата издръжка която към настоящия момент е 85.00лв. Детето е на 9 месеца има нужда от консумативи, храна, дрехи и играчки. Майката получава обезщетение за временна неработоспособност, а бащата има неголеми трудови доходи и според съда средствата необходими за издръжка на детето за един месец са в размер на 230 / двеста и тридесет/ лева, като бащата следва да плаща 100лв., а остатъка следва да се поеме от майката която ще полага непосредствените грижи и ще получава и детските надбавки. С оглед на изложеното съдът счита, че бащата – И.П.Г. следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 / сто/ лева, считано от влизане в сила на решението, до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
Във връзка с изложеното, съдът следва да отхвърли първоначално предявения иск и да уважи насрещния иск и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 1075лв. включващи адв. възнаграждение, платена държавна такса и разноски за експертиза. Съдът, следва да осъди ответника да плати по сметка на ПРС сумата от 144 / сто четиридесет и четири / лева държавна такса върху иска за издръжка.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.П.Г., ЕГН ********** *** против С.М.К., ЕГН **********, с адрес *** .за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето М.И. Г., ЕГН ********** на бащата И.Г. и определяне подходящ режим на лични отношения между майката С.М.К. и детето М.И. Г. като неоснователен.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето М И Г., ЕГН ********** на майката С.М.К., ЕГН **********, като определя режим на лични отношения между бащата И.П.Г., ЕГН ********** и детето - М.И. Г. както следва: бащата може да се вижда с детето всяка първа, втора и трета седмица на месеца от 18.00ч. на петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден с преспИ.е в дома на бащата, като бащата вземе детето от дома на майката и го връща отново там; един месец през лятото когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и всяка четна година детето да прекарва Коледните празници с бащата за времето от 10.00 часа на 24.12. до 18.00 часа на 27.12., а всяка нечетна година да прекарва Новогодишните празници с бащата за времето от 10.00 часа на 30.12. до 18.00 часа на 02.01.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето М.И. Георгив при майката.
ОСЪЖДА И. П.Г. да заплаща месечна издръжка на детето М.И. Г. род.на ***г., чрез неговата майка и законен представител С.М.К. в размер на 100 /сто/ лева, считано от влизане в сила на решението до настъпването на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, в едно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА И.П.Г. да заплати по сметка на ПРС сумата от 144 /сто четиридесет и четири / лева държавна такса.
ОСЪЖДА И. П.Г. да заплати на С.М.К. сумата от 1075лв. направени разноски по делото.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок който тече от получаване на съобщението.
След влизане в сила решението да се изпрати на ОС „СП” гр.Поморие, отдел „ЗД”.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: