№ 12057
гр. С. 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110125046 по описа за 2023 година
Ищците А. В. Б. и В. Г. Б. твърдят, че са наследници на Е.И. Б.а, ЕГН **********, б.ж.
на град С. починала на 07.10.2008г.,като първият ищец е неин син, а вторият ищец преживял
съпруг. Е.И. Б.а е наследник на родителите си Й.Т. З., ЕГН **********, б.ж. на гр. С.
починала на 22.07.1999 г. и И.В.З., ЕГН **********, б.ж. на гр. С. починал на 09.02.2023 г.
Ответницата е дъщеря на Й.Т. З. и И.В.З., и като такава е техен наследник по закон.
Посочват, че Й.Т. З. и И.В.З. са сключили граждански брак на 14.05.1957 г., като
съпружеската имуществена общност е прекратена със смъртта на съпругата Й.Т. З. -
22.07.1999г.
Предявява се иск за делба на:
АПАРТАМЕНТ № 5 (пет), находящ се на II (втори) етаж, вх. „Б“, със застроена площ
53.69 (петдесет и три цяло шестдесет и девет стотни) кв.м., състоящ се от: входно
антре, спалня, дневна с кът за хранене, кухненски бокс, баня с тоалетна, при съседи:
***, стълбище, ап. *, заедно с мазе N2 5 (пет), находящо се в сутерена, със застроена
площ от 4.23 (четири цяло и двадесет и три стотни)кв.м., при съседи: мазе № 6,
коридор, мазе № 4, дворното място, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и заедно с 1/2 (една втора) идеална част от 300,50/875(триста цяло и
петдесет стотни върхуосемстотин седемдесет и пет) идеални части от дворното място,
върху което е построена сградата, съставляващо по скица УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ VIII-19,20,21(осми, отреден за имоти с планоснимачни номера деветнадесет,
двадесет, двадесет и едно) кв. 7(седем буква „в“) по плана на град С. местност „*“), с
графично изчислена площ 875(осемстотин седемдесет и пет)квадратни метра, при
граници по скица:*“, улица, УПИ VII-22,23 (седми отреден за имоти планоснимачни
номера двадесет и две, двадесет и три), УПИ VI -24, 27 (шести, отреден за имоти
планоснимачни номера двадесет и четири, двадесет и седем), УПИ 1Х-25,2б (девети
отреден за имоти планоснимачни номера двадесет и пет, двадесет и шест);
АПАРТАМЕНТ № 8 (осем), находящ се на III(трети) етаж, вх. „Б“ със застроена площ
53.69 (петдесет и три цяло шестдесет и девет стотни) кв.м., състоящ се от входно
антре, спалня, дневна с кът за хранене, кухненски бокс, баня с тоалетна, при съседи: *,
заедно с мазе № 8 (осем), находящо се в сутерена, със застроена площ от 5.10 (пет цяло
1
и десет стотни) кв.м., при съседи: мазе № 7, мазе № 12, мазе № 9, коридор, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата;
МАГАЗИН № 2 (две), находящ се на партера, вх. „А“ със застроена площ 38.85
(тридесет и осем цяло и осемдесет и пет стотни) кв.м., при съседи: у*, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата.;
НИВА в местността „Н.“, землището на с. С., Софийски окръг с пространство от 700
(седемстотин) кв.м., при съседи .'наследници Б.М., Ц.К., Б.С. и наследници М.С., който
имот е индивидуализиран в Нотариален акт № 499/05.10.1972г. том 2, дело № 940/1972
г. , а по скица представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, в с. С., общ. Своге, обл. С. находящ
се в местн. „Н.“ и попадащ в границите на околовръстен полигон на мах. „С.“, одобрен
с решение № 8/09.12.1982 г. на ИК на ОНС-С. съставляващ имот пл. № 118 (сто и
осемнадесет) от неодобрен кадастрален план от 1990г., с площ по графични данни:
700(седемстотин) кв.м., ведно с построена в поземления имот вилна сграда (2 ет.),
състояща се от: - етаж със застроена площ от 61.90 (шестдесет и едно цяло и
деветдесет стотни) кв., - разгърната застроена площ от 97.90 (деветдесет и седем цяло
и деветдесет стотни) кв.м., строена с одобрен проект и разрешение за строеж №
48/15.05.1985 г., при съседи: П.С.П., ЕООД „Х.И.“, н.ци на Ж.Д.Д., път, Б.Й.Т. и Е.Й.
Т., като имотът попада извън границите на одобрената КККР на с. С. в урбанизирана
територия, на посочените в обстоятелствената част основания, при законовите квоти
за съделителите.
Подробно в исковата молба се излагат твърдения за начина на възникване на
съсобствеността.
Отделно от това ищецът А. В. Б. е предявил срещу ответницата иск по чл.30 ЗН за
намаляване на основание чл. 30, ал.1 от ЗН дарение, извършено на 23.09.1999 г., с което
И.В.З., дарява на ответницата С. И. З. АПАРТАМЕНТ № 8 (осем), находящ се в жилищната
сграда в гр. С. *, застроена в дворно място с площ от 865 (осемстотин седемдесет и пет)
кв.м., съставяващо п-л VIII-19,20,21, от кв. 7в (седем в) по плана на гр. С. местността „*“,
във вх. Б на III (трети) етаж, със застроена площ 53.69 (петдесет и три цяло шестдесет и
девет стотни) кв.м., състоящ се от входно антре, спалня, дневна с кът за хранене, кухненски
бокс, баня с тоалетна, при съседи: *, заедно с мазе № 8 (осем), находящо се в сутерена, със
застроена площ от 5.10 (пет цяло и десет стотни) кв.м., при съседи: мазе № 7, мазе № 12,
мазе № 9, коридор, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, дарение обективирано в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот N° 71, том I, per. N° 2109, дело N2 79/1999г. на Д.Ж., вписан под № 101 на
Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията им.п. № 62802, вх. Per. №23028, акт
163, том LXXXII, дело № 20333/99 г., като възстановите запазената част на първия ищец (1/3
идеална част) А. В. Б. в качеството на низходящ и законен наследник на Е.И. Б.а, ЕГН
**********, б.ж. на град С. починала на 07.10.2008г.
В срока за отговор по чл.131 ГПК дава становище за допустимост на предявения иск.
Твърди, че в нейна полза е изтекла придобивна давност по отношение на имотите посочени
в т.1,2 и 3 от исковата молба, като твърди, че до делба следва да бъде допуснат единствено
имотът по т. 4 от исковата молба. Оспорва предявения иск по чл30 ЗН, доколкото
наследодателката на ищците е знаела за извършеното дарение от нейния баща, не се е
противопоставила на същото, като последната е била овъзмездена от нейния баща със
средства от продажбата на друг негов недвижим имот.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна/ следното:
Установява се от Удостоверение за наследници изх. №681/11.04.2023г. на Й.Т. З., че
след смъртта си на 22.07.1999г. е оставила за свои наследници съпругът си И.В.З., С. З. и
Е.И. Б.а.
От удостоверение за наследници на Е.И. Б.а починала на 07.10.2008г. е оставила
ищците А. Б. и В. Б. за свои наследници.
2
Видно от Удостоверение за наследници № 680/11.04.2023г. след смъртта си на
09.02.2023г. И.В.З. е оставил за свои наследници С. И. З., а по право на заместване на
починалата му дъщеря Е.И. Б.а – ищците А. Б. и В. Б..
От Нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу лек автомобил от 12.05.1983 г.
N° 186, том XII, дело N° 2008/83г., вписан в Служба по вписванията вх. Per. N°
7227/12.05.983г., парт. кн. том 719, стр. 436 се установява, че Й. З. и И.З. са придобили право
на собственост върху 1/2 (една втора) идеална част от недвижим имот, представляващ
дворно място, находящо се в гр. С. м. „* от 300.00 (триста) кв. м., пл. № 19 (деветнадесет), от
кв.7 (седми), стар 72 (седемдесет и втори), застроено с едноетажна жилищна сграда с площ
от 50.30 (петдесет цяло и тридесет стотни) кв.м., състояща се от три стаи, кухня и антре.
С Нотариален акт N° 161 от 02.02.1996 г., том VII, дело N° 1411/1996г. за учредяване
право на строеж срещу задължение за строителство на Нотариус И.Н., Първи нотариус при
СРС И.В.З. и други изброени в нотариалния акт лица като съсобственици на ДВОРНО
МЯСТО с площ от 875 (осемстотин седемдесет и пет) кв.м., съставляващо парцел VIII-
19,20,21 (осми за имоти планоснимачни номера деветнадесет, двадесет и двадесет и едно), в
кв. 7в (седем „в“) учредяват на СД „С.З.М.“ право на строеж върху описаното дворно място
за построяване на жилищна сграда със застроена разгърната площ от 6297.41 кв.м., състояща
се от: сутерен, партер, пет жилищни етажа и мезонети в подпокривното пространство срещу
задължението на дружеството да построи за учредителите обектите, изброени в пункт трети
на този раздел на нотариалния акт, като в т.3.8. са изброени обектите за И.В.З., а именно:
АПАРТАМЕНТ N2 5 (пет), находящ се на II (втори) етаж, вх. „Б“, със застроена площ
53.69 (петдесет и три цяло шестдесет и девет стотни) кв.м., състоящ се от: входно антре,
спалня, дневна с кът за хранене, кухненски бокс, баня с тоалетна, при съседи: ***, стълбище,
ап. *, заедно с мазе № 5 (пет), находящо се в сутерена, със застроена площ от 4.23 (четири
цяло и двадесет и три стотни)кв.м., при съседи: мазе № 6, коридор, мазе № 4, дворното
място, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата;
АПАРТАМЕНТ № 2 (две), находящ се на I (първи) етаж, вх. „В“, със застроена площ
53.69 (петдесет и три цяло шестдесет и девет стотни) кв.м., състоящ се от: входно антре,
спалня, дневна с кът за хранене, кухненски бокс, баня с тоалетна, при съседи: * , коридор,
an. № 1, заедно с мазе № 2 (две), находящо се в сутерена, със застроена площ от 4.26
(четири цяло и двадесет и шест стотни)кв.м., при съседи: мазе № 3, коридор, мазе № 1,
дворното място, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата;
АПАРТАМЕНТ N2 8 (осем), находящ се на Ш(трети) етаж, вх. „Б“ със застроена
площ 53.69 (петдесет и три цяло шестдесет и девет стотни) кв.м., състоящ се от входно
антре, спалня, дневна с кът за хранене, кухненски бокс, баня с тоалетна, при съседи: *,
заедно с мазе № 8 (осем), находящо се в сутерена, със застроена площ от 5.10 (пет цяло и
десет стотни) кв.м., при съседи: мазе № 7, мазе № 12, мазе № 9, коридор, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата;
МАГАЗИН N2 2 (две), находящ се на партера, вх. „А“ със застроена площ 38.85
(тридесет и осем цяло и осемдесет и пет стотни) кв.м., при съседи: у*, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата.
В Нотариалния акт № 161 от 02.02.1996 г., за учредяване право на строеж срещу
задължение за строителство в пункт 7 от документите, удостоверяващи правото на
собственост и спазването на особените изисквания на закона е описан нотариалния акт за
замяна, цитиран по- горе - Нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу лек
автомобил от 12.05.1983 г. № 186, с който нотариален акт учредителят И.В.З. е удостоверил
правото си на собственост върху идеална част от земята, върху която е построена сградата и
описаните обекти на собственост.
Като писмено доказателство по делото е приет Нотариален акт за дарение на
недвижим имот N2 71, том I, per. N° 2109, дело N2 79/1999г. на Д.Ж., вписан под N2 101 на
Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията им.п. N2 62802, вх. Per. N223028, акт
163, том LXXXII, дело N2 20333/99 г. на 23.09.1999 г., И. В.З. дарява на
3
ответницата С. И. З. АПАРТАМЕНТ N° 8 (осем), находящ се в жилищната сграда в гр. С. *,
застроена в дворно място с площ от 865 (осемстотин седемдесет и пет) кв.м., съставяващо п-
л VIII- 19,20,21, от кв. 7 в (седем в) по плана на гр. С. местността „*“, във вх. Б, на III (трети)
етаж, със застроена площ 53.69 (петдесет и три цяло шестдесет и девет стотни) кв.м.,
състоящ се от входно антре, спалня, дневна с кът за хранене, кухненски бокс, баня с
тоалетна, при съседи: *, заедно с мазе № 8 (осем), находящо се в сутерена, със застроена
площ от 5.10 (пет цяло и десет стотни) кв.м., при съседи: мазе № 7, мазе № 12, мазе № 9,
коридор, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
Видно от Нотариален акт N9 18, том IX, per. N9 14073, дело N9 1422/2012 г. на
нотариус И.Н., вписан в регистъра на НК под N9 040, вписан в Служба по вписванията
вх.рег. N261086/27.12.12г., акт N2 137, том СХ1Л/Ш,дело N2 33832/2012г. парт.книга том
35999, стр. 252109 между наследодателя И.В.З. и ответницата С. И. З. е сключен договор за
прехвърляне на идеални части от недвижими имоти срещу положени грижи и издръжка и
продажба иа идеални части от недвижими имоти. По силата на сключения договор И.З.
прехвърля на ответницата 30/100 (тридесет върху сто) идеални части от следните свои
собствени недвижими имоти, находящи се в гр. С. Столична община, район Триадица, с
адрес съгласно разрешение за ползване №2343/04.08.1998г., изд. от Държавна инспекция за
териториалноустройствен и строителен контрол - *, жилищна сграда с магазини и ателиета
на *“№26-28, а именно: АПАРТАМЕНТ № 5 (пет), находящ се на II (втори) етаж, вх. „Б“
(буква Б), със застроена площ 53.69 (петдесет и три цяло шестдесет и девет стотни) кв.м.,
състоящ се от: входно антре, спалня, дневна с кът за хранене, кухненски бокс, баня с
тоалетна, при съседи: ***, стълбище, ап. *, заедно с мазе № 5 (пет), находящо се r сутерена,
със застроена площ от 4.23 (четири цяло и двадесет и три стотни)кв.м., при съседи: мазе №
6, коридор, мазе № 4, дворното място, ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата и заедно с 1/2 (една втора) идеална част от 300,50/875(триста пяло и петдесет
стотни върху осемстотин седемдесет и пет) идеални части от дворното място, върху което е
построена сградата, съставляващо по скица УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VIII-
19,20,21(осми, отреден за имоти с планоснимачни номера деветнадесет, двадесет, двадесет и
едно) кв. 7(седем буква „в“) по плана на град С. местност „*“), с графично изчислена площ
875(осемстотин седемдесет и пет)квадратни метра, при граници по скица:*“, улица, УПИ
VII-22,23 (седми отреден за имоти планоснимачни номера двадесет и две, двадесет и три),
УПИ VI - 24, 27 (шести, отреден за имоти планоснимачни номера двадесет и четири,
двадесет и седем), УПИ 1Х-25,26 (девети отреден за имоти планоснимачни номера двадесет
и пет, двадесет и шест) и МАГАЗИН N2 2 (две), находящ се на партера, вх. „А“(буква „А“)
със застроена площ 38.85 (тридесет и осем цяло и осемдесет и пет стотни) кв.м., при съседи:
вход, у*, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху подробно описания по-горе
урегулиран поземлен имот и в знак на благодарност срещу положените от ответницата С. И.
З. грижи в продължение на двадесет години към прехвърлителя и продава 70/100
(седемдесет върху сто) идеални части от описаните в нотариалния акт имоти за сумата от 29
000(двадесет и девет хиляди) лева, която сума И.В.З. е получил напълно от купувача през
2009 г.
От приетия Нотариален акт № 499/05.10.1972г. том 2, дело № 940/1972 г. за покупко
продажба на недвижим имот по реда на ЗРПВПННИ се установява, че Й.Т. З. и И.В.З. са
придобили право на собственост върху НИВА в местността „Н.“, землището на с. С.,
Софийски окръг с пространство от 700 (седемстотин) кв.м., при съседи .-наследници Б.М.,
Ц.К., Б.С. и наследници М.С., а по скица представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, в с. С., общ.
Своге, обл. С. находящ се в местн. „Н.“ и попадащ в границите на околовръстен полигон на
мах. „С.“, одобрен с решение № 8/09.12.1982 г. на ИК на ОНС-С. съставляващ имот пл. №
118 (сто и осемнадесет) от неодобрен кадастрален план от 1990г., с площ по графични
данни: 700 (седемстотин) кв.м., построената в поземления имот вилна сграда(2 ет.) състояща
се от: - етаж със застроена площ от 61.90 (шестдесет и едно цяло и деветдесет стотни) кв., -
разгърната застроена площ от 97.90 (деветдесет и седем цяло и деветдесет стотни) кв.м.,
4
строена с одобрен проект и разрешение за строеж № 48/15.05.1985 г., при съседи: П.С.П.,
ЕООД „Х.И.“, н-ци на Ж.Д.Д., път, Б.Й.Т. и Е.Й. Т., като имотът попада извън границите на
одобрената КККР на с. С. в урбанизирана територия.
Установява се от Нотариален акт за продажба на идеална част от право на строеж
№95, том XVIII, дело №3806/96г. И.З. е продал на СД „С.З.М.“ правото на строеж върху
Апартамент № 2 за сумата от 100 000 лева.
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот №25, том XXIX, дело
№5763/1996г. се установява, че В. Г. Б. и Е.И. Б.а са придобили право на собственост върху
Апартамен №19, находящ се в гр. С. ул. „Янулка Янева“ №5-9, бл. 207, вх.Б, етаж 21
състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 83,95 кв.м.
Приет като писмено доказателство по делото е заверен препис от Спестовна книжка
на И.З., 2101-1-456097-8.
Представен и приет като доказателство по делото е личен картон на И.В.З., от който е
видно, че Й. З. и И.З. са сключили граждански брак на 14.05.1957 г., като съпружеската
имуществена общност е прекратена със смъртта на съпругата Й.Т. З. - 22.07.1999 г.
От разпита на свидетелката М.М.Ц. се установява, че са били в близки отношения
със семейството на В. и Е. Б.и. Семейството живеело в кв. „Ф.“. Посочва, че е знаела за
съществуването на процесните имоти, като твърди, че Е. Б.а е получавала част от наема за
имотите. Посочва, че не е виждала сестра й, а са се чували само по телефона. Заявява, че
бащата на Е. Б.а я е посещавал в жилището им в кв. Ф..
От разпита на свидетеля Л.Ц.М. се установява, че същата живее в блока в който са
живели Е. и В. Б.и, заедно със сина им А.. Посочва, че не познава сестрата на Е. Б.а. Заявява,
че е чувала бащата на Е. – И. Б. да е идвал по повод наем на имоти, носел част от тези наеми
Свидетелката С.Г.Й. заявява, че посочва, че живее на семейни начала с ищеца В. Б..
Твърди, че са ходили да получават суми за дължим наем от ответницата, катое присъствала
лично на предаването на парите. Свидетелката твърди, че В. Б. е ходел не само да взема
парите за наема, а е пазарувал, водел на лекар ответницата и нейния баща.
Свидетелят В.Й.Б. заявява, че познава страните по делото, тъй като живят в една
кооперация, като тя е наемател на един от делбените имоти - апартамент, на ет. 3, ап. 8. Това
е в *.Заявява, че от десет години живее там. Посочва, че плаща ежемесечно наем на
ответницата С. З.. Посочва, че ответницата живее от наемите, които взима от апартамент 8 и
от магазина. Твърди, че с наследодателя на страните И.З. са били близки.Той е разказвал за
починалата си дъщеря, за внука и зет си. Твърдя, че са в добри отношения – като зет му /В.
Б./, като той го посещавал често, пазарувал му. Твърди, че И.З. придобил три апартамента в
процесната сграда, като един от тях- за дъщеря му Е. – продал и и дал парите, а другтие два
останали за него и дъщеря му С..
Свидетелят Е.А. Т. заявява, че познава страните.Знае, че И.З. получил като
обезщетение три апартамента на в гр. С. *“, като ги бил разпределил – един за него и
съпругата му и по един за дъщерите му. Впоследствие Е. Б.а се отказала от апртамента. В
едини апартамент все още живее С. З., а другият е отдаден под наем. Твърди, че И.З. е дал
пари на Е. Б.а за закупуването на апартаментът им в кв. Ф.. Твърди, че И.З. е давал част от
наема на ищците. Твърди, че В. Б. е ходил при И. и С. – помагал им е, пазарувал е.
По делото е приета СТЕ от заключението на която се установява, че средната пазарна
цена на Апартамент №8, с площ 53,69кв.м. към 09.02.2023г. е в размер на 208405,00лв. В
допълнителната експертиза вещото лице е посочило цена на имота при съответно отчитане
на учреденото вещно право на ползване изчислена по два метода: Видно от данните за
възрастта на ползвателя и средната продължителност на живота, същият надминава
средната продължителност на живота.
При първия метод експертизата се позовава на чл. 23, ал. 1 и чл.24 от ЗМДТ, където е
указано, че когато ползвателя е на повече от 70 години, за брой години се приемат 5 цената
на имота към датата на дарението е:28663лв., а къв датата на откриване на наследството –
5
193150лв. Вещото лице посочва, че друга срещана методология е отчитане периода на
ползването, който е 23 години. Цената на вещното право на ползване към дата на откриване
на наследството би била: Коефициент за корекция: 23/68,34 = 0,3366; Цената на правото на
ползване е: 208405x0,3366 = 70149,00лв. Цената на имота към датата на откриване на
наследството е 138256,00лв.
Отразено е в експертизата, че пазарната цена на имота в с. С., община Своге с площ
на дворното място 700кв.м. с построената в имота вилна сграда, със ЗП=61,90 кв.м. и
РЗП=97,90 кв.м., към дата на откриване на наследството - 09.02.2023г. е в размер на
65099лв.
От допълнителното заключение на вещото лице А. Х., прието в съдебно заседание на
27.05.2024г. се установява, че средната пазарна цена на Апартамет №8 към месец май 2024г.
219204лв. Отчитайки учреденото право на ползване вещото лице дава два варината за цена
на имота - при съобразяване на средна продължителност на живота - 203158лв., а отчитайки
времето на действителното ползване на имота – 145420лв.
По иска с правно основание чл.30 ЗН.
За уважаване на конститутивния иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на накърнена
запазена част от наследството, като се намали завещателно или дарствено разпореждане, е
необходимо да бъдат налице следните предпоставки: наследодателят да е оставил
наследници със запазена част към момента на откриване на наследството; право на запазена
част от наследството, независимо от нейния размер; накърняване на запазената част в
резултат на безвъзмездно разпореждане приживе от наследодателя посредством завещания
или дарения; приемането на наследството по опис в случай, че наследникът иска да
реализира правото на възстановяване на запазена част от наследството спрямо лица, които
не са наследници по закон. Тази последна предпоставка в настоящия случай е неприложима,
тъй като ищецът А. Б. цели да реализира правото си по чл.30, ал.1 от ЗН спрямо лице, което
е наследник по закон - призован към наследяване – дъщеря.
В хода на производството по делото не се оспорва, че първият ищец А. Б. е
наследник по закон на Е.И. Б.а, същият е от кръга на лицата, имащи право на запазена част,
касателно извършено от И.В.З. (наследодател на майката на ищеца) в полза на ответницата
дарение.
Ищецът - А. Б. е наследник с право на запазена част, низходящ на наследодателите,
негови баба и дядо по майчина линия, по заместване на неговата майка. Същият е активно
материалноправно и процесуалноправно легитимиран да предяви иск за възстановяване на
запазената част от наследството баба си и дядо си по майчина линия, която е накърнена с
дарение.
Ответницата С. З. е облагодетелствано лице от извършения дарствен акт, с който
наследодателя И.З. се е разпоредил само в нейна полза.
Разпоредбата на чл. 30,ал.1 ЗН предвижда, че наследник с право на запазена част,
който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може
да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част.
Размерът на запазената част на ищеца А. В. Б. е 1/6 идеална част, изхождайки от
разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗН, която постулира, че запазената част на низходящи
(включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете
или низходящи от него - 1 / 2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от
имуществото на наследодателя. Съдът съобразява факта, че наследодателката на ищеца Б. е
дъщеря на И.З. и нейната запазена част е 1/3. Последната е била в брак с В. Б., който не е
предявил иск по чл. 30 ЗН, зачитайки към настоящия момент волята на наследодадетеля.
Не е спорно по делото, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот N2 71, том
I, per. N° 2109, дело N2 79/1999г. на Д.Ж., вписан под N2 101 на Нотариалната камара,
вписан в Служба по вписванията им.п. N2 62802, вх. Per. N223028, акт 163, том LXXXII,
дело N2 20333/99 г. на 23.09.1999 г., И. В.З. дарява на ответницата С. И. З. АПАРТАМЕНТ
6
N° 8 (осем), находящ се в жилищната сграда в гр. С. *. Не е спорно, че той с този си акт се е
разпоредил с повече права отколкото притежава, тъй като той в действителност притежава
4/6 идеални части от правото на собственост върху имота.
При предявен иск за възстановяване на запазена част от наследството по реда на чл.
30 ЗН, и двете спорещи страни следва да установят всички елементи, формиращи
наследствената маса по чл. 31 ЗН: имотите, които са принадлежали на наследодателя в
момента на смъртта му; задълженията на наследството; увеличението на наследството
по чл. 12, ал. 2 ЗН; извършените от наследодателя дарения.
Извън случаите на универсално завещание, размерът на запазената част се установява
по правилата на чл.31 ЗН, като наследството се възстановява такова, каквото би било като
имущество и стойност в деня на смъртта на наследодателя, ако последният не беше
направил безвъзмездни разпореждания. За образуването на наследствената маса е без правно
значение чия собственост са завещаните или подарените имущества към момента на
разглеждане на спора, както и дали същите съществуват понастоящем.
В настоящия случай следва да се образува наследствена маса. Ако наследодателят е
извършил дарения, без значение дали е оставил завещание или не, за да се определи
накърнена ли е запазената част, според чл. 31 ЗН към чистата стойност на наследството се
прибавят даренията, с изключение на обичайните такива, според тяхното положение по
време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството за
недвижимите имоти и по време на подаряването за движимостите, като под ”прибавяне на
даренията”, се разбира прибавяне на стойността на подареното към стойността на
наследството. След като по този ред се определи каква стойността на масата по чл. 31 ЗН и
от нея се определя и каква е стойността,която наследникът трябва да получи като запазена
част от наследството-паричната стойност на запазената му част и едва когато тя бъде
определена да се види дали запазената част е накърнена. Затова е необходимо да се види
дали има в наследството свободни /незавещани/ имоти в достатъчен размер, за да се
попълнят от тях запазените части на наследниците.За определяне на разполагаемата част и
размера на запазената част се образува наследствена маса само при завети и дарения.
Тази маса следва да се образува от всички имущества, които са принадлежали на
наследодателя към момента на откриване на наследството - момента на смъртта на
наследодателя съгласно чл.1 от ЗН, като се извадят задълженията на наследството,
включително и увеличението на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН. Към тази маса следва да
се прибавят и даренията, с изключение на обичайните такива, според тяхното положение по
време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството - за
недвижимите имоти, и по време на подаряването - за движимите вещи. При образуване на
масата по чл.31 от ЗН се прибавя и обикновената покъщнина по чл.12, ал.1 от ЗН, без
значение дали същата следва да се постави в дял на наследника, който е живял с
наследодателя и се е грижил за него (в този смисъл решение № 367/13.03.1984 г. по гр. д. №
2511/1983 г. на ВС, I ГО). Вещите от обикновената покъщнина са принадлежали на
наследодателя към момента на смъртта му, поради което са част от неговото наследство -
видно и от изричния текст на чл.12, ал.1 от ЗН, и при липса на изрична разпоредба в
обратния смисъл те на общо основание се включват в масата по чл.31 от ЗН.
В случая от представените от ответницата писмени доказателства се установява, че
наследодателят И.З. към момента на смъртта си е притежавал НИВА в местността „Н.“,
землището на с. С., Софийски окръг с пространство от 700 (седемстотин) кв.м., при съседи
.наследници Б.М., Ц.К., Б.С. и наследници М.С., който имот е индивидуализиран в
Нотариален акт № 499/05.10.1972г. том 2, дело № 940/1972 г. на стойност 65099лв.
Доколкото той се е разпоредил с притежавания от него апартамент №5 и магазин №2 в
процесната сграда в гр. С. на *“ те не следва да се включват в наследствената маса. На
основание чл.31, изр. второ от ЗН към наследствената маса на наследодателя И.З. следва да
се прибави и процесното дарение в размер на 92170лв.лв. В случая съдът приема за цена на
подарения имот тази посочена от вещото лице Х. в допълнителта й експертиза, приета в
7
съдебното заседание на 25 март 2024г. в т.2 – 138256лв. Именно тази цена съдът приема за
релевантна, доколкото в случая упражнявано или не, върху имота е имало учредено вещно
право на ползване, което не може да не бъде взето предвид. Същевременно, методът за
оценка посочен в т.1 от същото заключение се освовава на разпоредби на данъчното
законодателство и не отчита времето през което реално е действало вещното право на
ползване. Същевременно следва да се отчете факта, че макар наследодателят И.З. да е дарил
целия имот на ответницата, той е притежавал 4/6 от него и именно тази е стойността на
дарението, която съдът намира за релевнатна при изчисляване на наследствената маса.
Следователно стойността на наследствената маса на общия наследодател И.З.,
определена съгласно чл.31 от ЗН възлиза на 157269лв. Негови наследници по закон са
ответницата С. З. и по заместване от дъщерята на наследодателя Е. Б.а - ищците А. В. и В.
Б.. Запазената част на наследниците по закон на И. Б., който не е оставил след своята смърт
преживял съпруг, при две деца, какъвто е случаят, е в размер общо на 2/3 или по 1/3 за всяко
от децата му, а разполагаемата част от наследството е в размер на 1/3 - арг. от чл.29, ал.1 във
връзка с чл.5, ал.1 от ЗН.
Стойността на запазената част общо за наследниците по закон на наследодателя И.З. е
104846 лева, а за всеки от тях съобразно с обема на наследствените им права е 52423 лева.
Стойността на разполагаемата част е 52423 лева.
Стойността на останалото притежавано от И. Б. имущество т.е чистият актив е в
размер на 65099 лв. Възприето е в съдебната практика, че запазената част не може да се
възстанови от чистия актив на наследството - Решение № 69/1.04.2016 г. по гр.д. №
5266/2015 г., I г.о. Наследникът с право на запазена част може да я допълни от останалото
неразпоредено от наследодателя имущество само ако припадащата му се по правилата на
чл.5-10 ЗН част от това имущество съответства стойностно или надвишава стойността на
запазената му част от наследството, определена по правилата на чл.29 ЗН от формираната
по чл.31 ЗН наследствена маса. Стойността на запазената част не може да бъде допълнена от
останалото в наследството /като неразпоредено/ имущество, което по правилата на чл.5-10
ЗН се припада на останалите наследници по закон и представлява тяхно лично имущество,
придобито чрез наследяване по закон, т.е. на основание, чиито правни последици законът не
допуска да бъдат редуцирани за разлика от наследяването по завещание. Правото на
собственост върху съответната част от неразпореденото от наследодателя имущество се
придобива от призованите към наследяване лица от момента на откриване на наследството
/при липса на спор, че наследството е било прието/ и тази част не може да бъде променяна
освен при отказ от наследство, извършен от призовано към наследяване лице от същия ред
или коляно в наследяването, който съгласно чл.53 ЗН уголемява дяловете на останалите
наследници. Законът предвижда възможност за възстановяване /допълване/ на запазената
част чрез намаляване на извършени от наследодателя завещателни разпореждания и
дарения, но не и чрез намаляване на дела от неразпореденото имущество, който заветникът
или надарения е придобил чрез наследяване по закон.
Тъй като към момента на откриване на наследството, при отчитане на действието на
разпоредбите на чл.5-10 ЗН, наследодателят не е притежавал имущество на стойност,
достатъчна за покриване на размера на запазената част на ищеца А. Б., то следва да се
приеме, че искът по чл.30, ал.1 от ЗН е основателен, като бъде извършено възстановяване на
запазената част му част, възлизаща на 1/6 чрез намаляване на извършеното в полза на
ответницата – С. З. дарение до размера, необходим за допълване на запазената част на
ищеца. Съдът приема, че се касае за 1/6 доколкото искът по чл.30 ЗН е предявен единствено
от ищеца А. Б.. Стойността на запазената част на А. Б. е 26211,50. Припадащата му се част
от неразпоредената част от наследството на И. Б. е 16274,75. Тъй като стойността на
имуществото, което ще получи ищеца от чистия актив е по-ниска от размера на
8
запазената част, то следва да се приеме, че е налице превишаване – запазената част е
накърнена и заветът подлежи на намаление, а запазената част следва да бъде
възстановена. За допълване на запазената част на ответника е необходимо имущество
на стойност 9936,75лв.
Ето защо следва да се приеме, че претенцията по чл. 30, ал. 1 ЗН е основателна и
следва да бъде извършено възстановяване на запазената част на ищцата с имущество
на стойност съответно 9936,75 лв.
След като беше установено, че запазената част на ответника е накърнена с
извършеното от наследодателя частно завещателно разпореждане, следва да се реши
въпросът как да бъде възстановена същата. Начинът, по който следва да бъде
извършено възстановяването, се обуславя от обстоятелството какво имущество се
включва в наследството, колко дарствени или завещателни разпореждания е извършил
наследодателят и дали същите са последователни или са извършени едновременно,
колко лица имат право на запазена част и дали всички са предявили искане за нейното
възстановяване, възможно ли е част от подарения или завещан имот да бъде отделена,
за да се допълни запазената част. При предявяване на искането наследникът, който
твърди, че запазената му част е накърнена с извършените от наследодателя
завещателни и дарствени разпореждания, не е длъжен да посочи начина, по който
следва да бъде извършено възстановяването, а дори и да го посочи, съдът е длъжен да
формира крайния си извод с оглед всички установени по делото и имащи значение за
начина на възстановяване факти. Разпоредбата на чл. 36 ЗН е императивна, поради
което и без да е направено изрично искане, съдът служебно следва да произнесе
относно присъждането на паричната равностойност на запазената част, което е законна
последица от основателността на искането по чл. 30 ЗН (вж. Решение № 25 от
07.03.2014 г. по гр. д. № 4215/2013 г., І Г.О., ВКС, Решение № 34 от 12.05.2014 г. по гр.
д. № 3542/2013 г., І Г.О., ВКС).
Общият принцип, на който са основани разпоредбите на чл. 32 – чл. 36 ЗН, е
получаване в натура на запазената част от наследството, респ. задържане в натура на
разполагаемата част. Когато в резултат на уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се
наложи частично отменяване на завещание или дарение по отношение на една
неделима вещ (както е в настоящия случай), възможностите са две – или намалението
да се извърши в дробна част (обикновена дроб) само по правилата на чл. 32 – чл. 34 ЗН,
при което ще възникне съсобственост между ищеца и ответника, или чрез парично
допълване на запазената част при прилагане правилата на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН, които
целят избягване на съсобственост. Действително, целта на разпоредбата на чл. 36, ал. 2
ЗН за запазване на имота от надарения или заветника е да се предотврати възникването
на съсобственост между наследника със запазена част от наследството и надарения,
респ. заветника и съответно да не се налага извършване на делба на този имот и
9
евентуално същият да бъде изнесен на публична продан.
Когато наследникът със запазена част от наследството вече притежава на
собствено основание идеална част от дарения, респ. завещания имот, тази цел не може
да бъде постигната, поради което е и недопустимо да се прилага тази разпоредба.
Затова в съдебната практика е прието, че разпоредбата на чл. 36 ЗН намира
приложение само ако всички наследници с право на запазена част са поискали нейното
възстановяване и не притежават дял от имота на друго самостоятелно основание (вж.
Решение № 37 от 04.04.2018 г. по гр. д. № 1836/2017 г., І Г.О., ВКС, Решение № 209 от
29.04.2010 г. по гр. д. № 1048/2009 г., ІІ Г.О., ВКС, Решение № 104 от 24.06.2015 г. по
гр. д. № 5871/2014 г., І Г.О., ВКС).
При съобразяване на цитираната по-горе съдебна практика, съдът намира, че в
настоящия случай разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН са неприложими. Oт
събраните писмени доказателства се установява, че наследодателят И.З., макар да е
дарил целия имот на ответницата е могъл да се разпореди само с 4/6 идеални части от
имота, които е притежавал. Ответницата притежава 1/6 по наследство от майка си – Й.
З., същото се отнася и за наследодателката на ищците Е. Б.а. Т.е. и преди уважаване на
възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН съществува съсобственост между наследник със
запазена част и заветника, поради което целта на чл. 36 ЗН не може да бъде постигната.
При тези данни единствената възможност за възстановяване на запазената част
на ответницата е намалението да се извърши в обикновена дроб, отразяваща
съотношението между накърнената запазена част и завещаното имущество. С оглед на
изложеното възстановяването на запазената част на ответницата следва да се извърши
чрез отделяне на идеална част от имота, а именно на 9936,75/92170 ид.части.
Следователно следва да бъде извършено намаляване на завещанието на 4/6 ид.ч. от
недвижимия имот с 9937лв. и възстановяване на запазената част с 9936,75/92170 ид.
части от завещания имот. 4/6 ид.ч. от недвижимия имот се равняват на 92170 лв., от
които изкарваме накърнената част от 9937 лв., при което се получава, че ответницата е
получила по дарение 82233ид/ч. от имота. Като се прибави и придобитата от
наследството на майка й Й. З. 1/6 ид.ч. от имота, равняваща се на 23043 лв., следва, че
С. З. притежава 105276/138256 ид.ч. от процесния апартамент. Ищците А. Б. и В. Б.
притежават от Е. Б.а 1/6 идеална част съответстваща на 23043/138256. Всеки от тях
притежава по ½ т.е. 11521,50. Към тази стойност следва по отношение на А. Б. да се
прибави стойността на накърнението като той притежава 21458/138256 идеални части.
В. Б. притежава 11522/138256 идеални части, а С. З. притежава 105276,01/138255
идеални части. Това са и квотите при които следва да бъде допусната делба на
процесния апартамент, след уважаване на иска по чл.30 ЗН предявен от ищеца А. Б..
Не е спорно между страните, че процесните имоти са придобити по време на брака на
И.З. и Й. З., като с оглед разпоредбите на действащия СК са станали съпружеска
имуществена общност. Бракът помежду им е прекратен със смъртта на Й. З. на 22.07.1999г.
10
Ответницата не оспорва обстоятелството, че наследодателят им И.З. й е прехвърлил повече
права отколкото притежава с извършените сделки по отношение на апартамент №5,
апартамент №8 и магазин №2. Но по отношение на тях, тя е релевирала правоизключващо
правата на ищците вързажение за изтекла в нейна полза придобвина давност.
По отношение на релевираното възражение за изтекла в полза на С. З. придобвина
давност, същото остана недоказано в настоящия процес. В ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС
са дадени указания, че за да придобие по давност чуждите идеални части, съсобственикът,
който упражнява фактическа власт върху вещта, трябва да превърне с едностранни действия
държанието им във владение; че тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по
явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици;
че завладяването на частите на останалите съсобственици трябва да се манифестира пред
тях чрез действия, отблъскващи владението им и установяване на своене. Следва да се има
предвид, че абстрактното понятие „преобръщане на държането във владение” придобива
конкретно съдържание в зависимост от особеностите на всяко разглеждано дело. При
съвкупна преценка на всички доказателства по делото съдът решава дали са налице
действия по промяна на държането във владение.
Към момента на двете прехвърлителни сделки ответницата З. е била собственик на
идеални части от трите имота на *“, в резултат от наследствено правоприемство от нейната
майка Й. З., като квотата й в съсобствеността възлиза на 1/6.
Предвид признатото от ответницата, че с прехвърлителните сделки, посочени по-горе
са прехвърлени повече права отколкото прехвърлителят притежава, то направеното
възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност би следвало да се субсумира по
отношение на идеалните части на наследодателката на ищците.
Съгласно възприетото в ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК при спор за придобиване по
давност на съсобствен имот от един от съсобствениците, следва да се прецени дали той
владее изключително за себе си целия имот и от кога. В случай, че съсобствеността е
възникнала от наследяване, с приемане на наследството то продължава от наследниците по
право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот, като всеки сънаследник
е владелец на своите идеални части и държи идеалните части на сънаследниците си.
Необходимо е, за да се придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, да превърне с едностранни действия
държането във владение, като по недвусмиселн начин покаже отричане на владението на
останалите съсобственици, чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи
своене.
За да се придобие по давност съсобствен или сънаследствен имот не е достатъчно
само да се ползва вещта изцяло, защото за чуждите идеални части сънаследникът не е
владелец, а държател. Необходимо е да бъде отблъсната фактическата власт на
съсобственика за неговите идеални части чрез явно владение , манифестирано по начин,
който да не оставя съмнение, че съсобственикът е започнал да свои цялата сънаследствена
вещ. В случая по делото не са събрани доказателства, установяващи извършени действия от
съделителя З..
Не се оспорва от ответната страна, че е получила повече права от общия
наследодател на страните И.З.. Не се доказва по делото, че починалата Е. Б.а е била наясно с
извършеното в полза на сестра й дарение на апартамент №8. По отношение на сключения
между ответницата и И.З. договор за издръжка и гледане, същият е сключен след нейната
смърт, което обстоятелство изключва възможността за нейното знание. По делото не е
доказано по категоричен начин, че ответницата З. недвусмислено е демонстрирала
промяната намерението си за своене на процесните недвижими имоти.
Съдът счита, че ползването на имотите по тяхното предназначение, не означава
упражняване на фактическа власт с намерение за своене, в хипотезата на съсобствен имот.
Придобиването на притежаваната от другия съсобственик идеална част от имот, изисква
намерението за своене да бъде демонстрирано по категоричен начин, посредством действия,
11
отричащи правата на съсобственика върху общия имот – недодускане до имота,
отстраняване от него и т.н. Обикновеното ползване на съсобствената вещ не изразява
намерение за своене.
Недоказани по делото са твърденията на ответницата, че двете дъщери на починалия
И.З. са били „обезвъзмезедни“ с равностойни имоти. Не се установи по категоричен начин,
че на починалата Е. Б.а е била дарена парична сума от продажбата на апартамент №2 в
процесната сграда. Показанията на разпитаните свидетели не касаят техни непосредствени
впечатления свързани с уговорки или предаване на пари. По делото не е представен договор
в предвидената от чл. 225, ал. 2 ЗЗД форма; от показанията на свидетелите не може да се
направи извод за осъществяване на дарение в полза на Е. Б.а чрез реално предаване на
парична сума; не е установено е намерение у бащата Золотницки за дарствено
разпореждане.
Следва да бъде отбелязан факта, че разпитаните по делото свидетели – В.Б., Е. Т.,
свидетелката Ц. се установя, че наследодателката на ищците Е. Б.а, а впоследствие синът и
са получавали част от парите от отдаваните под наем процесни имоти. Обстотялеството, че
на Е. Б.а, а впоследствие на ищците е плащана част от наемната цена изключва твърдението,
че имотите са владени с намерение за своене, както и субективния елемен на придобиването
по давност – отвтветницата и наследодателят И. Б. да са считали имотите изцяо за своя
собственост, както преди, така и след прехвърлителните сделки.
Така в Решение № 166 от 13.03.2024 г. по гр. д. № 3950/2022 г., Г. К., I Г. О. на ВКС
се сочи, че „необходимостта промяната в намерението да намери външна проява чрез
действия, които недвусмислено да отричат правата на другите съсобственици, следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин /решение № 270/20.05.2010 г. по
гр. д. № 1162/2009 г. на ВКС, II-ро г. о./. Както е прието в решение № 145/14.06.2011 г. по
гр. д. № 627/2010 г. на ВКС, I-во г. о., общият принцип на справедливостта изключва
скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по
време, когато засегнатият собственик няма възможност, поради неведение, да се брани.“
С оглед гореизложеното съдът приема възражението за изтекла в полза на
ответницата С. З. възражение за изтекла придобвина давност за неоснователно, като приема,
че процесните имоти следва да бъдат допуснати до делба.
РЕШИ:
НАМАЛЯВА на основание на чл. 30, ал. 1 от ЗН извършеното от наследодателя
И.В.З., починал на 09.02.2023 г., дарение обективирано в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот N2 71, том I, per. N° 2109, дело N2 79/1999г. на Д.Ж., вписан под N2 101 на
Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията им.п. N2 62802, вх. Per. N223028, акт
163, том LXXXII, дело N2 20333/99 г. на 23.09.1999 г. направено в полза на С. И.
З., ЕГН: **********, с което наследодателят й е завещал 4/6 ид.ч. от недвижим имот: на
следния недвижим имот, АПАРТАМЕНТ № 8 (осем), находящ се на III(трети) етаж, вх. „Б“
със застроена площ 53.69 (петдесет и три цяло шестдесет и девет стотни) кв.м., състоящ се
от входно антре, спалня, дневна с кът за хранене, кухненски бокс, баня с тоалетна, при
съседи: *, заедно с мазе № 8 (осем), находящо се в сутерена, със застроена площ от 5.10 (пет
цяло и десет стотни) кв.м., при съседи: мазе № 7, мазе № 12, мазе № 9, коридор, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата в размер на 9936,75 лв., като
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на А. В. Б., ЕГН **********, от наследството на
И.В.З., починал на 09.02.2023 г., в размер на 9937/92170 ид./ч.
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕ НА СЪДЕБНА ДЕЛБА между А. В. Б., ЕГН **********,
В. Г. Б. с ЕГН ********** и С. И. З., ЕГН: ********** на следните недвижими имоти:
АПАРТАМЕНТ № 5 (пет), находящ се на II (втори) етаж, вх. „Б“, със застроена площ
12
53.69 (петдесет и три цяло шестдесет и девет стотни) кв.м., състоящ се от: входно
антре, спалня, дневна с кът за хранене, кухненски бокс, баня с тоалетна, при съседи:
***, стълбище, ап. *, заедно с мазе N2 5 (пет), находящо се в сутерена, със застроена
площ от 4.23 (четири цяло и двадесет и три стотни)кв.м., при съседи: мазе № 6,
коридор, мазе № 4, дворното място, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и заедно с 1/2 (една втора) идеална част от 300,50/875(триста цяло и
петдесет стотни върхуосемстотин седемдесет и пет) идеални части от дворното място,
върху което е построена сградата, съставляващо по скица УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ VIII-19,20,21(осми, отреден за имоти с планоснимачни номера деветнадесет,
двадесет, двадесет и едно) кв. 7(седем буква „в“) по плана на град С. местност „*“), с
графично изчислена площ 875(осемстотин седемдесет и пет)квадратни метра, при
граници по скица:*“, улица, УПИ VII-22,23 (седми отреден за имоти планоснимачни
номера двадесет и две, двадесет и три), УПИ VI -24, 27 (шести, отреден за имоти
планоснимачни номера двадесет и четири, двадесет и седем), УПИ 1Х-25,2б (девети
отреден за имоти планоснимачни номера двадесет и пет, двадесет и шест) при квоти:
1/12 за А. В. Б.
1/12 за В. Г. Б. и
10/12 за С. И. З. ;
АПАРТАМЕНТ № 8 (осем), находящ се на III(трети) етаж, вх. „Б“ със застроена площ
53.69 (петдесет и три цяло шестдесет и девет стотни) кв.м., състоящ се от входно
антре, спалня, дневна с кът за хранене, кухненски бокс, баня с тоалетна, при съседи: *,
заедно с мазе № 8 (осем), находящо се в сутерена, със застроена площ от 5.10 (пет цяло
и десет стотни) кв.м., при съседи: мазе № 7, мазе № 12, мазе № 9, коридор, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата при квоти
21458/138256 за А. В. Б.
11522/138256 за В. Г. Б.
105276/138256 за С. И. З.;
МАГАЗИН № 2 (две), находящ се на партера, вх. „А“ със застроена площ 38.85
(тридесет и осем цяло и осемдесет и пет стотни) кв.м., при съседи: у*, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата. при квоти:
1/12 за А. В. Б.
1/12 за В. Г. Б. и
10/12 за С. И. З.;
НИВА в местността „Н.“, землището на с. С., Софийски окръг с пространство от 700
(седемстотин) кв.м., при съседи .'наследници Б.М., Ц.К., Б.С. и наследници М.С., който
имот е индивидуализиран в Нотариален акт № 499/05.10.1972г. том 2, дело № 940/1972
г. , а по скица представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, в с. С., общ. Своге, обл. С. находящ
се в местн. „Н.“ и попадащ в границите на околовръстен полигон на мах. „С.“, одобрен
с решение № 8/09.12.1982 г. на ИК на ОНС-С. съставляващ имот пл. № 118 (сто и
осемнадесет) от неодобрен кадастрален план от 1990г., с площ по графични данни:
700(седемстотин) кв.м., ведно с построена в поземления имот вилна сграда (2 ет.),
състояща се от: - етаж със застроена площ от 61.90 (шестдесет и едно цяло и
деветдесет стотни) кв., - разгърната застроена площ от 97.90 (деветдесет и седем цяло
и деветдесет стотни) кв.м., строена с одобрен проект и разрешение за строеж №
48/15.05.1985 г., при съседи: П.С.П., ЕООД „Х.И.“, н.ци на Ж.Д.Д., път, Б.Й.Т. и Е.Й.
Т., като имотът попада извън границите на одобрената КККР на с. С. в урбанизирана
територия при квоти:
1/4 за А. В. Б.
1/4 за В. Г. Б. и
1/2 за С. И. З..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
13
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14