Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
град Силистра, 29.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Силистра, в публично заседание на
осми юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Павлина Георгиева-Железова
Членове: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева, при участието на представителя на
Окръжна прокуратура прокурор Галина Вълчева, като разгледа
докладваното от съдия Георгиева-Железова КАД
№ 136 по описа на
съда за 2020, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР,
във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на командир на отделение в група „OOP“ при
РУ - Силистра при ОД на МВР-Силистра, чрез
гл. юрисконсулт А., против Решение № 101 от 18.03.2020 г. по
адм.д № 118/2020 г. на Районен съд – Силистра, с което е отменена Заповед за
налагане на принудителна административна мярка УРИ № 33-1886зз-25 от 09.02.2020
г. ,издадена от касатора, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на Д.К.Д.,
ЕГН: ********** *** е наложена принудителна административна мярка
"Задържане за срок до 24 часа".
Поддържат
се оплаквания на нарушаване на материалния закон -първоинстанционният съд
неправилно е счел, че целта на закона не е спазена в хипотезата на чл. 146, т.
5 от АПК, при положение, че е отчел, че отменената заповед е материално
законосъобразна. Развива подробни съображения в касационната жалба и в писмено
становище. Моли за отмяна на решението, за потвърждаване на оспорената заповед
и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касация - Д.Д., не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не
ангажира писмено становище по касационната жалба.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура поддържа заключение за основателност на жалбата.
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок, а разгледана по същество – основателна поради следните съображения:
Оспорената
заповед е издадена със следните мотиви, съдържащи се в акта и в
административната преписка: Д.К.Д. е заподозрян в извършена кражба по
образувано досъдебно производство № 1886 ЗМ-67 / 07.02.2020 г. Към преписката
са приобщени протокол за личен обиск на лице от 09.02.2020 г.
Касационната
инстанция извършва проверка за приложението на материалния закон /разписаните
правила за поведение - чл. 146, т. 4 от АПК, и спазване целта на закона - чл. 146,
т. 5 от АПК /въз основа на фактическите установявания на районния съд /чл. 220
от АПК/.
Установените
от районния съд факти сочат, че на 07.02.2020 г., в тъмната част на
денонощието, около 03.30 часа полицейски служители забелязали в гр. Силистра
ответникът по жалбата да пренася кондензатор и акумулаторен трион. При опит да
бъде извършена проверка, Д.Д. побягнал в посока вилна зона и лозови насаждения.
Полицейските служители го последвали и когато го достигнали Д. се обърнал,
изхвърлил държания от него катализатор, а впоследствие – и акумулаторния трион,
побягвайки по тясна пътечка. Малко след това го изгубили от поглед. Контролните
органи се насочили към дома му, открили го, но той заключил вратата, с което
умишлено възпрепятствал изпълнението на разпорежданията на полицаите. По
нареждане на началника им полицаите напуснали адреса. Два дни по-късно, на
09.02.2020 г. Д.Д. *** около 19:00 ч., като бил забелязан да изхвърля на
тротоара кутия, от която се посипало бяло прахообразно вещество, което при
тестване реагирало на хероин. Свидетелите знаели, че Д. е търсен във връзка с
образувано наказателно производство за извършена кражба на кондензатор и трион
от автомобил.
Решаващият
състав е отчел, че Заповедта за задържането на жалбоподателя е издадена от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на
производствените правила. Развил е подробни мотиви с извод, че оспорената
заповед е материално законосъобразна и не е налице отменителен порок по чл. 146,
т. 4 от АПК. За да достигне до посочения извод, е коментирал наличието на
хипотезата по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластяваща полицейските органи да
задържат лица в случаи, когато има данни, че са извършили престъпление-в случая
– кражба, за която е било образувано цитираното в заповедта ДП №
1886ЗМ-67/07.02.2020 г.
Районният
съд е коментирал, че задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка, която има за цел да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие и спрямо него да не може да бъде
проведено предварително разследване. Обосновани са изводите на районния съд, че
„в конкретната хипотеза и към момента на издаване на заповедта са били налице
достатъчно данни за извършено от жалбоподателя престъпление. Приложени са
докладни, от които става ясно, че жалбоподателят не е съдействал на
полицейските служители на 07.02.2020 г. и се е заключил, препятствайки работата
на контролните органи.“ Извел е извод, че заповедта е материално
законосъобразна, тъй като покрива хипотезата на приложената норма на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
След
като е достигнал до извод за материална законосъобразност на административния
акт, районният съд е счел, че заповедта е издадена в противоречие, респ. в
несъответствие с целта на закона, тъй като от преписката било видно, че след
задържането на жалбоподателя не са провеждани никакви процесуално-следствени
действия с негово участие, респ. такива не били и планирани. Като резултат е
отменил оспорената заповед поради противоречие с целта на закона - отменително
основание по чл. 146, т. 5 от АПК.
Така
постановеното решение противоречи на материалния закон-чл. 209, т. 3, пр. 1 от АПК. След като административният акт е материално законосъобразен, то целта на
закона е спазена. Проекция на целта на закона са материално-правните текстове
на разписаните правила за поведение – в случая – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и
след като те са причина за издаване на заповедта, то превърнатата им форма - цел
на създаването на тези правила, е спазена.
При
тези съждения се налага отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата против
издадената заповед.
В
полза на административния орган следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
На
основание изложените мотиви и чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 101 / 18.03.2020 г., постановено по адм. дело № 118 / 2020 г. на
Районен съд – Силистра, и вместо него постановява
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.К.Д., ЕГН: ********** *** против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка УРИ № 33-1886зз-25, издадена на 09.02.2020
г. от командир на отделение в група OOP при
РУ - Силистра, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на Д.К.Д. *** е
наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24
часа".
ОСЪЖДА
Д.К.Д., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Силистра сумата от 100 лв.
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/