Р E Ш Е Н И Е
№ 501
гр.Плевен, 01.11.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на седми октомври
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Николай Господинов
Членове: Елка
Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Дойчо Тарев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 777 описа на Административен съд -
Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 428 от 25.07.2022 г.,
постановено по нахд № 20224430201072 по описа за 2022 г., Районен съд – Плевен
е потвърдил Наказателно постановление № BG2022/4000-184 от 11.05.2022 г. на Началник на отдел
„Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница Русе при
Агенция „Митници“, с което на „Коал Енерджи“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ж.к. „Дружба“, бл.318, вх.Б, ет.5, управлявано и
представлявано от П.А.Т., с ЕГН **********, на основание чл.110, ал.2, във
връзка с ал.4, чл.4 т.17 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и
чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 500 лева за нарушение на чл.87, ал.3, във връзка с ал.1 от ЗАДС, за
това, че като лице регистрирано по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗАДС /на регистрация
подлежат лица, които произвеждат, внасят или въвеждат на територията на
страната кокс или въглища, както и лица, които извършват сделки с кокс или
въглища/ не е подал акцизна декларация за данъчен период 1.11.2021 г. до
30.11.2021 г. в законния срок до 14.12.2021 г. включително, а е подал акцизна
декларация № BG004000/01-04638/29.12.2021
г.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от „Коал Енерджи“ ООД, представлявано
от П.А.Т., който счита същото за незаконосъобразно и неправилно поради
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Счита, че от страна на въззивния съд неправилно са анализирани свидетелските
показания, както и събраните по делото писмени доказателства. Сочи, че видно от
мотивите на обжалвания съдебен акт решаващият състав е приел, че безспорно е
осъществен състава на нарушението по чл.110, ал.2, вр. чл.4 от ЗАДС, както и че
са спазени процесуалните правила - АУАН и НП съдържат всички реквизити на чл.42
и чл.57 от ЗАНН; издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията
си; спазени са сроковете на издаване, връчени са редовно, с което е гарантирано
правото на защита на жалбоподателя във всеки етап на производството. Счита още,
че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, което да обуславя изцяло отмяната му на тази
основа, поради което същото следва да се потвърди изцяло. Счита този извод на
РС за неправилен. Според касатора при съставянето на Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № BG07022022/4000/A-68 от 07.02.2022 г. и
издаването на Наказателно постановление №BG2022/4000-184 /НП/ от 11.05.2022 г.
не са спазени всички императивно предвидени изисквания за законосъобразност,
както и че са допуснати съществени процесуални нарушения, които представляват
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Навежда доводи, че
нарушението в издадените АУАН и НП не е описано както от обективна, така и от
субективна страна, с неговите признаци по начин, който да не буди съмнение за
какво точно е ангажирана административно-наказателната отговорност. Намира, че в
хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което е накърнило правото на защита на санкционираното
лице, издадените АУАН и НП не съдържат точно и ясно описание на констатираното
нарушение, а липсата на пълно, точно и ясно описание на твърдяното нарушение,
изложено по разбираемо за сочения нарушител начин, води до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя, който следва да е наясно и да знае всички факти от
състава на нарушението, които е необходимо да са конкретно и безпротиворечиво
вписани, за да се защити именно срещу тези факти. Сочи, че съгласно чл.42, ал.1,
т.3 от ЗАНН АУАН трябва да съдържа датата и мястото на извършване на
нарушението, а в конкретния случай, видно от съдържанието на процесния акт за
установяване на административно нарушение, от страна на актосъставителя в
издадения АУАН не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението,
което е нарушение на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН. Посочва, че в издадения
АУАН липсва точен адрес на свидетеля Д. С. Н., с което е нарушена разпоредбата
на чл. 42, ал.1, т. 7 от ЗАНН, т.к. на адреса, посочен в АУАН като адрес на
свидетеля, се намира Митническо бюро Плевен. Счита, че всяко едно от
гореизброените процесуални нарушения при съставяне и връчване на АУАН е
съществено и застрашава правата на санкционираното лице, а съвкупността от
всички тях води до обоснован извод, че съставения документ, назоваван АУАН,
всъщност няма характера на индивидуален административен акт, независимо от
своето наименование, поради това, че не съдържа всички задължително изискуеми
съгласно ЗАНН реквизити, поради което и ангажирането на административно-наказателната
отговорност на определено лице въз основа на него би било незаконосъобразно.
Цитира разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите и относимите
към вината обстоятелствата, при които е извършено. Намира, че ако бе изпълнил
вмененото му по силата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН задължение,
административно-наказващият орган щеше да стигне до единствения законосъобразен
в случая извод, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не
оспорва, че това е предоставено изцяло на преценката на наказващия орган, но в
конкретния случай, невъзползвайки се от тази възможност, същият е допуснал нарушение
на чл.27, ал.2 от ЗАНН, а това придава на наложеното административно наказание репресивен
характер и го прави несъответстващо на целите, визирани в чл.12 от ЗАНН. Прави
извод, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Счита, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалния закон и е
негодно за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Сочи, че в чл.53
от ЗАНН е предвидено изискване към административно - наказващия орган да издаде
наказателно постановление едва след като установи, че нарушителят е извършил
деянието виновно и ако няма основания за прилагането на чл.28, което предполага
в наказателното постановление административно - наказващият орган да обоснове
защо не прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да бъдат изложени мотиви защо е
приел, че не са налице предпоставките на чл.28. Намира, че липсата на мотиви
относно приложение на чл.28 води до невъзможност да се прецени дали
административно-наказващият орган е упражнил правомощията си по налагане на
административно наказание в съответствие с целите на закона, което е едно от
изискванията за законосъобразност на наказателното постановление. Счита, че след
като законодателят е предвидил възможност за приложение на чл.28 от ЗАНН за
всички административни нарушения, то административно - наказващият орган е
следвало да изложи мотиви защо не е приложил чл.28 от ЗАНН и защо е определил
този размер на наказанието, а като не е направил това, административно-наказващият
орган не е обосновал упражняването на предоставените му правомощия в
съответствие с целите на закона, поради което издаденото наказателно
постановление се явява постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила. Според касатора при издаване на наказателното постановление е
допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 предл.3 и 4 от ЗАНН, т.к. видно от обстоятелствената
част на същото са посочени факти, досежно констатирането на нарушението, но не
и такива, свързани с извършването му така, както предписва разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.5, предл. 3 от ЗАНН. Сочи, че проверяващият орган, а
впоследствие и наказващият такъв, са се задоволили само да посочат кога, къде и
какво е установено, но липсва описание на конкретни обстоятелства, при които е
извършено нарушението. Счита посочените нарушения за съществени, тъй като
лишават жалбоподателя от възможността да узнае какво точно нарушение е извършил
и при каква фактическа обстановка, както и въз основа на какви доказателства е
ангажирана административно-наказателната му отговорност. Също така счита, че
настоящият случай безспорно е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което е
предпоставка да не се налага санкция на нарушителя, тъй като от осъщественото
деяние не са настъпили конкретни вредни последици за обществото; налице е
по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновени
случаи на нарушения от посочения тип; тези обстоятелства не са били правилно
преценени от наказващия орган и те не е следвало да доведат до ангажиране и
понасяне на административно наказателна отговорност от страна на дружеството.
Намира, че като не е изпълнил и отчел тези предпоставки, наказващият орган
неправилно е наложил на „Коал Енерджи" ООД административно наказание
"имуществена санкция” в размер от 500.00 лева, а е следвало наказващият
орган само да предупреди дружеството, че при повторно нарушение ще му бъде
наложена такава. Посочва, че легалното определение на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11
от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Счита, че преценката
за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по
конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и
стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността
и целите на административно-наказателната отговорност. Навежда доводи, че
преценката на административно-наказващия орган за "маловажност" на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол - ТР № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, а в конкретния случай, макар и
формално да са налице признаците на извършено административно нарушение, се
касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Счита, че извършеното не
следва да се квалифицира като административно нарушение, т. к. е малозначително
по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, поради явно
незначителната обществена опасност на деянието. Намира, че са налице всички
основания случаят да се прецени като малозначителен по см. чл. 9, ал. 2 от НК
вр. чл. 11 от ЗАНН, а дори и ако се приеме, че признаците на състава на нарушението
може да се считат осъществени, то това осъществяване е формално и е налице явна
незначителност на обществената опасност на деянието. Твърди, че липсват каквито
и да било вредни последици и че настоящият случай се явява маловажен и
наказващият орган е бил длъжен да приложи хипотезата на чл.28 ЗАНН, а като не
го е сторил, е допуснал нарушение на закона и е издал незаконосъобразен акт. В
заключение моли съда да отмени решението.
В съдебно заседание касаторът не се представлява.
В съдебно заседание ответникът- Началник отдел
„Митническо разузнаване и разследване“ при ТД Митница Русе не се явява и не се представлява.
Постъпила е писмена
защита с писмо вх.рег.№ 5521 от 4 октомври 2022 г., с приложено пълномощно за
процесуален представител – юрк.Ш., изготвил защитата. Със същата се изразява
становище по съществото на правния спор и се претендира присъждане на разноски
в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че Наказателното постановление е издадено
за това, че във връзка с правомощията на митническите служители по
администриране на акциза, съгласно чл.102, ал.1 и ал.2 от ЗАДС, след извършена
документална проверка в БАЦИС – Българска акцизна централизирана информационна
система в МБ Плевен на 29.12.2021 г. било установено, че икономическият
оператор „Коал Енерджи“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ж.к. „Дружба“, бл.318, вх.Б, ет.5, притежаващ Удостоверение за
регистрация № BG004300С0240/15.10.2014 г., издадено от началника на
Митница Свищов, като лице регистрирано по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗАДС /на
регистрация подлежат лица, които произвеждат, внасят или въвеждат на
територията на страната кокс или въглища, както и лица, които извършват сделки
с кокс или въглища/ не е подал акцизна декларация за периода от 01.11.2021 г.
до 30.11.2021 г. в законния срок до 14.12.2021 г. включително. На 29.12.2021 г.
„Коал Енерджи“ ООД подало акцизна декларация за енергийни продукти и електрическа
енергия за данъчен период 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г., регистрирана в
Българската акцизна централизирана информационна система (БАЦИС) с вх. № BG004000/01-04638/29.12.2021
г. Съгласно разпоредбите на чл.87, ал.1 и ал.3 от ЗАДС, „Коал Енерджи“ ООД,
като лице регистрирано по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗАДС е длъжно да подава
декларация в компетентното митническо учреждение, издавало удостоверението за
регистрация, в 14- дневен срок от изтичането на данъчния период за който се
отнася /от 1.11.2021 г. до 30.11.2021 г./, а в случая това е до 14.12.2021 г.
включително. С писмо рег. № 32-24702/24.01.2022 г. била отправена покана на
основание чл.40, ал.1 от ЗАНН до представляващия „Коал Енерджи“ ООД да се яви в
Териториална дирекция Митница Русе, Митническо бюро Плевен, за съставяне на акт
за установяване на административно нарушение. Поканата била получена от
представляващия дружеството П.А.Т. на 26.01.2022 г., видно от известието за доставяне.
АУАН бил съставен в отсъствието на представляващия „Коал Енерджи“ ООД, на
основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. Актът за установяване на административно
нарушение бил връчен на 15.03.2022 г. лично на представляващия дружеството П.А.Т..
На 21.03.2022 г. в Териториална дирекция Митница Русе е депозирано възражение
срещу съставения АУАН, с което се възразява изцяло срещу АУАН №
BG07022022/4000/A-68 от 07.02.2022 г. След извършена справка в регистрите на
Митница Свищов е установено, че „Коал Енерджи“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Плевен, ж.к. „Дружба“, бл.318, вх.Б, ет.5,
представлявано от П.А.Т., има сключено споразумение № С266/22.11.2021 г. за
същото по вид нарушение, влязло в законна сила на 3.12.2021 г.
РС е приел,
че така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от
събраните по делото доказателства. Възприел и кредитирал е показанията на
разпитаните в съдебно заседание актосъставител С. Н. С. и свидетелят Д. С. Н.,
от които се установява времето и мястото на извършеното. От показанията по
делото установил периодът и мястото на
извършеното нарушение, личността на извършителя – дружеството „Коал Енерджи“
ООД. Съдът приел за неоснователно становището на дружеството, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са спазени
всички императивно предвидени изисквания за неговата законосъобразност и са
допуснати съществени процесуални нарушения. Цитирана е разпоредбата на чл.42,
ал.1, т.3 от ЗАНН, като се твърди, че според нея „АУАН трябва да съдържа датата
и мястото на извършване на нарушението“. Съгласно чл.87, ал.3 от ЗАДС
регистрираните лица по чл.57а, подават акцизна декларация в компетентното
митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация в 14-дневен срок
от изтичането на данъчния период, за който се отнася. Приел, че времето и
мястото на извършване на нарушението са определяеми, предвид законово
определения срок за изпълнение на задължението и то започва да тече от деня,
следващ датата в компетентното митническо учреждение. Извършеното от
дружеството нарушение е формално и е на просто извършване, осъществено чрез
бездействие. За неоснователно съдът приел и становището, че е нарушена и
разпоредбата на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН, тъй като в АУАН липсва точен адрес на
свидетеля Д.Н.. Според въззивния съд абсолютно достатъчно подробно е описан
служебния адрес на свидетеля и това обстоятелство не би следвало да доведе до
невъзможност свидетелят да бъде призован и разпитван. За неоснователно приел и
становището, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
процесуалния закон и по–точно предвиденото изискване към наказващия орган,
визирано в чл.53 от ЗАНН, а именно наказващия орган да издаде наказателно
постановление едва след като установи, че нарушителят е извършил деянието
виновно и ако няма основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Според РС не са
налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. Безспорно
е установено, че дружеството жалбоподател има сключено споразумение за същото
по вид нарушение, одобрено с Решение №740/2021 г. на Директора на Дирекция МРР
в ЦМУ, влязло в сила на 03.12.2021 г. Към 15.12.2021 г. дружеството отново не е
подало акцизна декларация за периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. в
законоустановения срок. Съдът изложил мотиви, че в случая е налице повторност,
а съгласно чл.4, т.17 от ЗАДС повторно е нарушението, извършено в срок от 1
година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е
било наказано за същото по вид нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.107з,
ал.11 от ЗАДС споразумението за прекратяване на административнонаказателното
производство влиза в сила от датата на одобряването му и същото има последици
на влязло в сила наказателно постановление. Според РС, би било неоснователно да
се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай, тъй като,
съгласно същата наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го
предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. На дружеството е било наложено ефективно наказание
за същото нарушение и то отново е престъпило установените правила с извършване
на същото по вид нарушение. Ето защо, РС е счел, че приложението на чл.28 от ЗАНН не би изиграло превантивна роля и не би превъзпитало нарушителя към
спазване на законите. За неоснователно приел и становището, че извършеното
нарушение следва да се квалифицира като малозначително по смисъла на чл.9, ал.2
от НК вр. чл.11 от ЗАНН. Акцизната декларация, която е следвало да подаде дружеството
за периода 1.11.2021 г. - 30.11.2021 г., е нулева такава и във фиска няма
отражение, но съгласно чл.87, ал.4 от ЗАДС регистрираните лица подават акцизна
декларация и в случаите, когато не е начислен акциз за данъчния период. Още
повече това нарушение не може да се приеме, като малозначително и предвид
факта, че е извършено повторно по смисъла на чл.4, ал.17 от ЗАДС. Безспорно е
осъществен състава на нарушението по чл.110, ал.2, вр. чл.4 от ЗАДС. Санкцията,
наложена от административнонаказващия орган е към минимума, предвиден от закона
– чл.110, ал.4 от ЗАДС, а именно при повторно нарушение на чл.110, ал.1, 2 и 3
имуществената санкция е в размер от 500 до 3000 лв., а глобата е в размер от
300 до 2000 лв. Спазени според въззивния съд са процесуалните правила – АУАН и
НП съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от
компетентни органи, в рамките на правомощията си. Спазени са сроковете на
издаване, връчени са редовно, с което е гарантирано правото на защита във всеки
етап на производството. При издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което да обуславя
изцяло отмяната му на тази основа, поради което същото е потвърдено изцяло.
Според
касационната инстанция оспореното решение е правилно и обосновано на събраните
по делото доказателства, при постановяването му не са допуснати съществени
нарушения, съставляващи касационни основания.
Нарушението в
съставения АУАН и издаденото НП е описано от обективна страна, и то по начин,
който да не буди съмнение за какво точно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството. Доколкото
отговорността на юридическите лица е обективна, не е необходимо да се търси и
доказва вина. Ясно е посочено, че нарушението е извършено чрез бездействие,
като изискуемата по ЗАДС акцизна декларация за периода 1.11-30.11.2021 г. не е
подадена в срок. Липсва твърдяното в касационната жалба допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, накърнило правото на защита на
санкционираното лице, че издадените АУАН и НП не съдържат точно и ясно описание
на констатираното нарушение. При нарушенията, извършени чрез бездействие, е
достатъчно да се посочи срокът, в който съответното действие е следвало да се
извърши – и в случая това е направено, като е посочено, че акцизната декларация
е трябвало да се подаде до 14.12.2021 г., както и къде е следвало да се извърши
– в случая е посочено, че същата е следвало да се подаде в компетентното
митническо учреждение. Нарушението е извършено в първия ден след изтичане на
срока, както е и надлежно посочено. В АУАН е посочен точен служебен адрес на
свидетеля Д. С. Н., не е нарушена разпоредбата на чл. 42, ал.1, т. 7 от ЗАНН, и
не е имало никакви проблеми с призоваването на свидетеля по АУАН. АУАН не може
да има характер на индивидуален административен акт, както счита касаторът,
същият е акт с констатираща, обвинителна и сезираща функция, като в случая съдържа
всички задължително изискуеми съгласно ЗАНН реквизити. При издаване на
наказателното постановление не е допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т.5
предл.3 и 4 от ЗАНН, тъй като са посочени както факти, досежно констатирането
на нарушението, както и такива, свързани с извършването му.
Наказващият
орган е изпълнил вмененото му по силата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН задължение, като
е съобразил повторността на нарушението, същото е съобразено и от РС.
Настоящият състав на съда съобразява, че още в началото на едногодишния период
след влизане в сила на наказанието за същото по вид нарушение, дружеството
отново е извършило нарушение на чл.87, ал.3 от ЗАДС. Видно от приложеното
споразумение /л.36-37 от делото пред РС/, дружеството не е подало акцизна
декларация за периода 1.07-31.07.2021 г. След като налагането на наказание за
това нарушение не е довело до изпълнение от страна на дружеството на възложените
му със закон задължения, не може да се очаква, че евентуалното предупреждение,
че ако не изпълнява задълженията си, ще му бъде наложено наказание, би имало
предупредителен и превантивен ефект. Случаят не е маловажен, доколкото
повторното нарушение не показва признаци на по-ниска обществена опасност от
другите повторни нарушения на същата разпоредба.
С оглед на
изложеното, подадената касационна жалба е неоснователна.
При направената служебна проверка, по реда на чл.
218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд –
Плевен, е валидно, допустимо, съобразено е с
материалния закон и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25а, ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Агенция "Митници" следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева.
Воден от горното и на основание чл.63в във връзка с
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 428 от 25.07.2022 г.,
постановено по нахд № 20224430201072/2022 г. на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА „Коал
Енерджи“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к.
„Дружба“, бл.318, вх.Б, ет.5, управлявано и представлявано от П.А.Т. да
заплати в полза на Агенция „Митници“ разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 /петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/