ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 95
15.01.2021 г., гр.Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, осемнадесети състав, в закрито заседание на петнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: М. Николова
като разгледа докладваното от съдия Николова адм. дело № 2601 по описа за 2020
г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба на Р.В.Д., с адрес: *** срещу Решение № Д 1040-02-159/11.12.2020
год. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което жалбата й срещу разпореждане №
РВ-3-02-00833244/29.10.2020 година на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО на ТП на НОИ - Бургас, е оставена без разглеждане, като просрочена, а
производството е прекратено.
С Разпореждане № 5019 от
21.12.2020 г. съдът е оставил жалбата без движение, като е указал на
жалбоподателя, че следва в 7-дневен срок от съобщението да отстрани
нередовността на жалбата си,
както и е изискал административната преписка.
Със Заявление вх. №
11432/22.12.2020 г. е представен документ за платената държавна такса.
С писмо вх. №
230/11.01.2021 год. е постъпила административната преписка.
Административен
съд - Бургас, осемнадесети състав, след като се запозна с представената
административна преписка и доводите, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
Видно от
данните по административната преписка с разпореждане №
РВ-3-02-00833244/29.10.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
на ТП на НОИ - Бургас, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО и във връзка с
нарушението на чл.46, ал.3 от КСО, на Р.В.Д. е разпоредено възстановяването на
недобросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност, поради
нетрудова злополука за периода от 09.03.2018 г. до 22.03.2018 г. в размер на 532.69
лв., от които 425.01 лв. главница и 107.68 лв. дължима лихва от датата на
неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Изложени
са съображения, че съгласно чл.46, ал.3
от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и
раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание
за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са
издадени актове от здравните органи. Съгласно приключила с констативен протокол
№ КП-5-21-00818933/02.10.2020 г., проверка от контролен орган в ТП на НОИ -
София-град, е констатирано, че за периода от 09.03.2018 г. до 22.03.2018 г. на
болничния лист, представен от община Бургас, лицето е упражнявало трудова
дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство при
осигурителя „Евроквалификационен център“ АД - гр. София.
От
приложеното по делото известие за доставяне е видно, че разпореждане №
РВ-3-02-00833244/29.10.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
на ТП на НОИ - Бургас е получено от жалбоподателя на 03.11.2020 г., за което Д.
е положила подписа си на известието за доставяне - факт, за който по делото страните
не формират спор.
Срещу това
разпореждане е подадена жалба с вх. №Д1012-02-227 от 18.11.2020г. с изложени в
нея възражения по същество против постановеното разпореждане.
По
подадената жалба е образувано контролно-отменително производство по реда на
чл.117, ал.1, т.2, б. "б" от КСО, като с решение № Д
1040-02-159/11.12.2020 год. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, на
основание чл.117, ал.3 от КСО и чл.88, ал.1, т.2 от АПК, жалбата е оставена без
разглеждане, а производството по оспорването е прекратено. В мотивите към
решението е прието, че жалбата е подадена след изтичане на 14-дневния срок за
обжалване по чл.117, ал.2, т.2 от КСО, който е започнал да тече от деня,
следващ деня на получаването - 04.11.2020 г. и е изтекъл на 17.11.2020 г. (вторник - присъствен ден). Просрочието на жалбата е
квалифицирано като процесуална пречка за разглеждането й по същество, с оглед
на което е направен извод, че тя е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане, а производство – прекратено.
Решение №
Д 1040-02-159/11.12.2020 год. на Директора на ТП на НОИ - Бургас е получено от Р.Д.
на 14.12.2020 год.
Жалбата на
Д., адресирана до Административен съд – Бургас е депозирана на 18.12.2020 год.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, в срока по
чл.88, ал.3 от АПК, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, а така постановеното решение е
законосъобразно.
Съгласно
специалната норма на чл.117, ал.2, т.2 от КСО, жалбите срещу разпорежданията по
чл.117, ал.1, т.2, букви "б" – "ж" се подават в 14-дневен
срок от получаването им, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт. От приложените по делото
документи се установява, че процесното разпореждане №
РВ-3-02-00833244/29.10.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
на ТП на НОИ - Бургас е получено
от жалбоподателя Д. на 03.11.2020 г.
Срокът за
обжалване е започнал да тече на 04.11.2020 г. и е изтекъл на 17.11.2020 г.
(вторник - присъствен ден).
Жалбата с
вх. №Д1012-02-227 от 18.11.2020 г. против постановеното разпореждане е подадена
на 18.11.2020 г.
С
оглед изложеното правилно директорът на ТП на НОИ - гр. Бургас е приел, че
срокът за обжалването на разпореждането е изтекъл на 17.11.2020 г. (вторник - присъствен ден) и подадената срещу него
жалба е просрочена, като подадена извън срока за административно обжалване, предвиденото
в чл.117, ал.2, т.2 от КСО.
Просрочието
на жалбата по административен ред има за правна последица нейната процесуална
недопустимост, поради което правилно решаващият орган я е оставил без
разглеждане, като такава и е прекратил производството по нея. За спазване на
срока за обжалване по-горестоящият административен орган следи служебно, тъй
като това обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки за допустимост на производството, съгласно чл.88, ал.1, т.2 от АПК
във връзка чл.117, ал.5 от КСО.
За да бъде разгледана по същество, жалбата следва да бъде подадена от
заинтересованата страна в предвидения от закона преклузивен срок за обжалване.
Пропускането на срока по чл.117, ал.2, т.2 от КСО погасява правото на обжалване, поради което и на основание чл.88,
ал.1, т.2 от АПК, по-горестоящият административен орган е длъжен да остави без
разглеждане жалбата и да прекрати производството.
В жалбата,
адресирана до Административен съд – Бургас Д. твърди, че пропускането на срока
се дължи на „непредвидими обстоятелства, произтичащи от епидемиологичната
обстановка“, но по делото не са представени доказателства и не са изложени
твърдения, Д. да се е възползвала от разпоредбата на чл.89, ал.1 от АПК, в
който текст е указано, че „В
случаите по чл.88, ал.1, т 2 жалбоподателят
в 7-дневен срок от съобщаването на акта за прекратяване на производството
може да поиска възстановяване на срока, ако пропускането му се дължи на особени
непредвидени обстоятелства. Към искането се прилага и върнатата жалба.”
При
съобразяване на всичко изложено по-горе следва да се заключи, че решение № Д 1040-02-159/11.12.2020 год. на
Директора на ТП на НОИ – Бургас е
правилно и законосъобразно, поради което жалбата против него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По
изложените съображения и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.В.Д., с адрес: *** срещу Решение № Д
1040-02-159/ 11.12.2020 год. на Директора на ТП на НОИ - Бургас, с което
жалбата й срещу разпореждане № РВ-3-02-00833244/29.10.2020 година на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО на ТП на НОИ - Бургас, е оставена
без разглеждане, като просрочена, а производството е прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване на основание чл. 88, ал. 3 от АПК.
СЪДИЯ: