№ 982
гр. Б., 25.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Съдия:Гюлфие Яхова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20241200501156 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
адв. И. Н., в качеството си на пълномощник на Д. Д.Т., с ЕГН ********** и
адрес: гр. Б., ул.“Ш.“ №18, ет.7, ап.23, против Решение № 479/16.06.2024г.,
постановено по гр.д. № 11/2022г. по описа на Районен съд Б..
Твърди се, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно
постановено при допуснати нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила.
Конкретно се сочи, че районният съд е обсъдил само част от
доказателствата по делото – пълномощно, договор за покупко-продажба,
свидетелските показания само на част от свидетелите /св.М. и св.Н./ и
заключението на в.л. П. И., тоест се е позовал само на отделни доказателства,
но без да ги обсъди в съвкупност с приетите за неотносими към спора. Сочи,
че в константната практика на касационната инстанция се приема, че
съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи
правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване,
като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните.
Районният съд не е съобразил заинтересоваността на св. М., тъй като
същата нямало как да свидетелства срещу себе си, сочейки неизгодни за себе
си факти, както и че се е позовал на експертизата на в.л. П. И., приемайки
същата за неоспорена от страните, без да извърши справка дали въпросното
лице притежава „сертификат“ за изготвяне на точно такава експертиза.
Твърди се, че вещото лице не фигурирало в списъка на лицензираните
оценители, вписани в камарата им, където се вписвали само такива,
притежаващи сертификат за съответната експертиза. В този смисъл
решението на съда се основавало на заключение на вещо лице, което не
притежавало необходимата компетентност по отношение на оценката на
земеделските земи.
Съдът не е обсъдил и редица други обстоятелства като характера и
тежестта на клаузата за неустойка, продажбата на други имоти, начина на
1
осъществяване на представителната власт, които обстоятелства се съдържали
в „необсъдени като неотносими“ от съда доказателства.
Обжалваното решение е в противоречие с ТР №5/2014г., ОСГТК, по
материалноправния въпрос между кои лица следва да се установява
субективният елемент „споразумяване“. Липсвало отговор на този въпрос,
като била разгледана единствено общата хипотеза, при която
„споразумяването“ по смисъла на чл.4 0 ЗЗД се осъществява между
представителя и третото лице, а не между представителя и законния
представител на третото лице, какъвто е настоящият случай.
Съдът неправилно е приложил презумпцията за знание за увреждането
по чл. 135 ЗЗД, независимо, че такава нямало предвидена в хипотезата на чл.40
ЗЗД.
В противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че
продадените по спорната сделка имоти, били запустели, необработваеми,
буренясали, като за тези си доводи се е позовал само на показанията на св.М. и
св.Н., които били в пълно противоречие с показанията на останалите
свидетели.
Поради изложеното се прави искане за отмяна на атакувания акт и
уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна – К. С. Е.,
от която в срок е постъпил подробен писмен отговор. Сочи се, че атакуваното
решение е правилно, обосновано и при постановяването му не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е
изложил мотиви, които дават отговори на всички релевантни обстоятелства.
Сочи се, че липсвало противоречие между показанията на всички свидетели
по делото, тъй като същите установявали напълно различни факти и
обстоятелства, случили се по различно време.
По отношение на възраженията, касаещи компетентността на вещото
лице П. И., се излагат твърдения, че същата е вписана в списъка на
специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл.401, ал.1 от ЗСВ за
съдебния район на ОС Б.. Съобразно разпоредбата на чл.202 ГПК, РС е
обсъдил всяко едно от заключенията по делото поотделно, съпоставил го с
останалите експертизи, както и с другите доказателства по делото, като
подробно и обосновано е изложил мотиви за причините, поради които не
кредитира една част от експертизите, а възприема друга част от тях. От
представените писмени доказателства се установявало, че договори за
отдаване на имоти под аренда изобщо не са вписвани.
Сочи се, че са правилни изводите на съда за това, че ищецът не само не
установил наличието на визираните от ВКС предпоставки за уважаване на
иска по чл.40 ЗЗД, а същите били изцяло опровергани. Доказателствата по
спора категорично опровергавали доводите, че ищецът бил в неизвестност за
съдържанието на пълномощното, въз основа на което е изповядана процесната
сделка. Твърденията в исковата молба, касаещи разпореждания с други имоти,
2
нямали отношение към спорната сделка, поради което правилно не са взети
предвид. От свидетелските показания се установявало, че между страните по
делото е имало прекрасни отношения, О. Т. се грижил финансово за
родителите си, което обосновавало и пълните права, които са били дадени от
упълномощителя в полза на сина му, да се разпорежда с всичко притежавано
от него. От свидетелските показания се установявало по категоричен начин,
че ищецът е знаел за сделките, вкл. за спорната такава. Показанията на св. К.С.
правилно не били кредитирани от съда, тъй като тя изрично била заявила, че
от 2010 г. до 2019 г. не се е виждала и не разговаряла с ищеца, поради което
нямала преки и непосредствени впечатления за знанието му за сделката. В
случая нямало нито едно пряко или косвено обстоятелство, което да сочи, че
към момента на подписване на сделката страните са договаряли сключване на
договора във вреда на упълномощителя.
Сочи се, че учредената от ищеца представителна власт била
изключително широка, което на самостоятелно основание изключвало
твърдяното увреждане на продавача. С действията си по приподписване и
презаверка на декларации към спорното пълномощно от 2016г., сочело
желание от страна на Д. Т. правата по пълномощното да бъдат осъществени от
упълномощения. Липса на увреждане на упълномощителя сочел и факта, че в
полза на прехвърлителя е запазено правото на ползване на прехвърлените
имоти-безвъзмездно и безсрочно-до смъртта на продавача, в който смисъл
същият е могъл да упражни ползването на имотите.
По отношение на неустойката, същата била уговорена във връзка с
невярност на декларирани обстоятелства за липса на пречки за прехвърляне на
имота и последицата от тях за отстраняване на купувача на имотите, поради
което размерът на същата не би могъл да обоснове недействителност на
сделката. Отделно от това, ако се обяви за нищожна клаузата за неустойка,
това нямало да води до нищожност на целия договор. Ищецът не оспорвал
правото и възможността имотите да се прехвърлят на ответника, а се касаело
само за промяна в намеренията относно броят на имотите, която промяна
нямала отношение към настоящия спор, тъй като е след датата на продажбата
и не водела до недействителността й.
Навежда се, че сговора за увреждане следва да е осъществен между
упълномощеното лице и купувача, но последният е бил непълнолетен към
този момент и не е могъл да формира воля нито пък да договаря пряко с
упълномощеното лице. В същия не е могло да има и знание за увреждане,
което е основна предпоставка за уважаване на иска по чл.40 ЗЗД.
Сочи се, че продажната цена като величина, не е единственият критерий
за увреждане и не всяко разминаване на договорената по данъчната оценка
цена и реалната стойност на имотите предпоставя извод за сговаряне във вреда
на представлявания, тъй като в случая се касаело за имоти които не са в добро
стопанско състояние, и към които нямало интерес както за обработването им,
така и за продажбата им. Тези изводи се подкрепяли и от показанията на
свидетелите. Доказателствата по делото опровергали като цяло твърдението в
исковата молба, че цената на прехвърлените имоти била многократно по-
3
висока от тази, при която е осъществена сделката. От неоспорената от
страните повторна експертиза била установена пазарната цена на имотите,
която съвсем малко надхвърляла стойността по сделката, и то без да се
приспада запазеното право на ползване. Не се споделят изводите на РС
единствено относно начина на изчисляване на пазарната стойност на правото
на ползване. Тройната експертиза правилно не била кредитирана от РС.
Близките родствени отношения с купувача по сделката/син на
упълномощеното лице/, не могли да обусловят категоричен извод за сговаряне
за увреждане, поради което правилно РС е взел предвид, че действия на
разпореждане при сходни условия самият ищец е осъществил в полза на
другите си внуци, и то във време, което е сходно с процесната сделка.
Сочи се, че атакуваното решение е правилно и обосновано, постановено
при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за
неговото потвърждаване. Претендират се разноски. Доказателствени искания
с писмения отговор не се правят.
При извършената проверка по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК се установи, че
депозираната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в срока за
обжалване, от надлежна страна в производството, при наличие на правен
интерес от обжалването на решението на първоинстанционния съд.
Ето защо, на основание чл. 267, ал.1 ГПК, следва да се насрочи открито
съдебно заседание по делото, с призоваване на страните.
Мотивиран така, съдията - докладчик
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з за 21.01.2025г. от 9 часа, за
която дата да се призоват страните.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
4