Р Е Ш Е
Н И Е № 1321
гр.Пловдив,
14.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.дело № 1850/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Пловдив,
чрез юрисконсулт Д.А. срещу решение № 2570/19.06.2019г. по гр.д. № 12072/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ІХ гр. състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Ю.Г.А., в
качеството й на майка и законен представител на детето М.С.Т. сумата от 10 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от детето М.Т. неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдание, вследствие на претърпяна телесна
повреда, изразяваща се в дълбока разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица и
лезия /разкъсване/ на левия заден голямо-пищялен мускул и сухожилие, довели до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, предизвикана от
попадане в една от шахтите до детската площадка на градинката, находяща се
срещу клиника „Луксор“ в Район Северен на Община Пловдив, с адрес на клиниката:
гр. Пловдив, бул. „България“ № 47а, ведно със законната лихва от датата на
деликта – 02.06.2018 г. до окончателното й изплащане. В останалата му част д о
пълния предявен размер от 12 000 лева искът е бил отхвърлен.
Решението
се обжалва от Община Пловдив в осъдителната му част. Решението се обжалва като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. На първо място се твърди, че
следва да се изясни видът на шахтата, която е хидрант, част от поливната
система на парк-градина „Луксор“, като тази шахта е била изправна и е
функционирала с оглед на нейното предназначение, като се е намирала извън
оградената детска площадка и извън пешеходната зона, която е достатъчно просторна,
като в нарушение на чл.25 т.5 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване
на зелената система на Община Пловдив пострадалата се е движила в обществена
зелена площ, което е забранено, с изключение на определените за тази цел места.
На второ място се сочи, че твърденията в исковата молба остават недоказани,
като не е изяснен механизмът на причинения инцидент и пряката и
непосредствената причинна връзка между деянието и вредите. На последно място се
сочи, че присъденият размер на обезщетението е твърде прекомерен и несправедлив
като несъобразен с характера и вида на травмата, продължителността на
оздравителния процес, както и приноса на пострадалото лице за причиняването на
телесната повреда. Сочи се, че решението е неправилно в частта, в която е
прието, че няма съпричиняване на вредата. Иска се отхвърляне изцяло на
предявения иск и отмяна на съдебното решение, алтернативно - намаляване размера
на вредите. Претендират се съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност на евентуален адвокатски хонорар на
насрещната страна.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от Ю.Г.А., в
качеството й на майка и законен представител на детето М.С.Т., с която се иска
потвърждаване на съдебното решение и присъждане на разноски пред настоящата
инстанция.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
От
събраните по делото доказателства безспорно по делото се доказва, че на 02.06.2018г. св.М.А. отишла на
детската площадка с внуците си – ищцата М. и П.. Детската площадка се намирала в
гр.Пловдив на бул. „България“, в близост до очна клиника „Луксор“. Нямало и пет
минути след като децата започнали да си играят и детето П. започнал да вика, че
сестра му М. е пропаднала в една шахта и си разрязала цялото краче. Детето М.Т.
била паднала, дори легнала на тревната площ до една кръгла шахта с тръба.
Тръбата не се виждала, защото отгоре имало трева. Тази тръба била колкото едно
детско краче, около една педя. На 20 – 30 см. наблизо имало още една дупка, пак
същата – вътре с тръби за поливане на вода, но по-голяма и правоъгълна. Самата
т.нар. дупка, представлявала нещо като вкопана в земята тръба. В самата тръба
имало нещо като кран за вода. Нямало капак върху тръбата. Не се виждала заради
тревите над нея. Тревата била висока по-малко от педя. Лявото краче, от
коляното до глезена, целият мускул се бил разтворил. Св. М.А. хванала с двете
ръце мускула, за да затвори раната и да спре кръвта. След това извикала бърза
помощ. Докато разговаряла по телефона, дошли синът й- вуйчо на детето и две
момичета от очната клиника – лекарка св.С.Д. и сестра. Те оказали първа помощ
на детето, защото от раната на подбедрицата силно течала кръв, след което детето
се транпортирало до болница - УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив.
Видно от
приетата СМЕ се
установява, че при пропадане в хидрантна шахта детето М.Т. е получила
травматични увреждания в областта на лявата подбедрица, изразяващи се в дълбока
разкъсно-контузна рана, с дължина около 20-22 см. и лезия /разкъсване/ на
мускул и сухожилие /касае се за м.тибиалис постериор – или задният
голямо-пищялен мускул/. Травмата е била придружена от обилно кръвотечение,
което първоначално е било ограничено чрез притискане с ръка от бабата на
детето, а след това – чрез компресивна превръзка, извършена от медицински лица
към болница „Луксор“. Детето било прието по спешност за лечение в клиника по
ортопедия и травматология при УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив. С венозна
анестезия е била извършена спешна оперативна интервенция – възстановяване
целостта на мускула и сухожилието /тенопластика/, хирургична обработка и шев на
разкъсно-контузната рана. Поставена е гипсова шина за 15-20 дни. В хода на
лечението на 18.06.2018 г. настъпило усложнение на първичното зарастване на
раната /раната се отворила/ и били необходими допълнителни хирургични
манипулации в медицински център „Хипоталамус“. Срокът за възстановяване, след
операцията на детето, продължил около два месеца, през което време пострадалата
претърпяла силни болки и страдания, дискомфорт, напрежение и неудобства – била
е необходима чужда помощ за да се справи с личната си хигиена и храненето.
Възможно е и след този период детето да е получавало болки и дискомфорт при
натоварване на крайника по време на тичане и игри – за още около два месеца.
РС Пловдив правилно
е приел, че е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД, тъй
като причинените неимуществени вреди на ищеца са в резултат на бездействието на
съответните длъжностни лица за изпълнение на задълженията, които произтичат от
закона и изразяващи се в необезопасяване на процесната шахта което е необходимо
за нормалното използване от гражданите на общинската инфраструктура и
неизпълнение на задължението на ответника като собственик да поддържа инфраструктурата в изправно и безопасно за
ползване състояние с грижата на добър стопанин. Тона се подкрепя от тълкуването
дадено в т.3 от Постановление №4/30.10.1975г. по гр.д. №5/75г. на ВС.
РС Пловдив приема
за доказано, че инцидентът е настъпил на територията на зелена площ в близост до детска площадка и представлява
публична общинска собственост по силата на чл.2 ал. 1, т. 2 от ЗОС, § 7, т. 4
от ПЗР на ЗМСМА и чл.19 т. 4 от Закона за водите и че община Пловдив е лицето,
което следва да осъществява действия за поддържането на вещта в изправно
състояние. Прието е че от показанията на ангажираните по делото свидетели се
установява, че процесната хидрантна шахта по време на инцидента с детето не е
била обезопасена. Едва след инцидента работници на ОП „Паркове и градини“ към
община Пловдив са обезопасили хидрантните шахти, като капаците им били сменени
с такива, хванати с един болт.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя Община Пловдив, че твърденията в исковата молба остават недоказани, като
не е изяснен механизмът на причинения инцидент и пряката и непосредствената
причинна връзка между деянието и вредите. Безспорно по делото е доказано, че малко след като
пострадалото дете започва да играе на тревната площ, до детската площадка то е
намерено на земята с голяма прорезна рана в областта на долната си подбедрица.
По сведения на другото си внуче и братче на пострадалото дете св.М.А., разбира,
че раната е причинена при попадане на крака в шахтата за водоподаване на
градинката. Косвено доказателство за това е и факта, че детето е лежало с
кървяща рана именно до една такава шахта. Същото е потвърдено от св.С.Д., която
е видяла детето да лежи на около един метър от тази дупка. Видно от приетата
СМЕ механизма на причиняване на конкретното травматично увреждане е напълно
възможно и добре отговоря да е станало по време и начин, така както е отразено
в исковата молба, тоест при пропадане на лявата подбедрица на детето в
хидрантната шахта. Тоест при наличие само на доказателства за причиняване на
разкъсно-контузната рана от попадане в дупката /хидрантна шахта/ от тревната
площ на зелената площ намираща се между очната клиника „Луксор“ и бул.България“
в гр.Пловдив съдът приема, че е доказан механизма на причиняване на тази
телесна повреда. Причинната връзка между причинената разкъсно-контузна рана и
получените травматични увреждания или вредата по настоящия деликт е доказана от
заключението по приетата без възражения съдебно-медицинска експертиза от
първата инстанция.
Основателно е
възражението на жалбоподателя Община Пловдив, че неправилно е прието от РС
Пловдив, че няма съпричиняване
на вредата, защото в нарушение на чл.25 т.5 от Наредбата за
развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив пострадалата
се е движила в обществена зелена площ, което е забранено, с изключение на
определените за тази цел места. Това съпричиняване следва да се вземе предвид при определяне на размера на
неимуществените вреди. Малолетното дете поради недостатъчния надзор упражнен от
баба му си е играло върху зелени площи в нарушение на чл.25 т.5 от горната Наредба издадена от ОбС Пловдив. С това си
поведение детето също е допринесло за настъпването на вредите и това
съпричиняване следва да се отчете при определяне на размера на неимуществените
вреди, което не е сторено от първата инстанция. Според въззивният съд основната
причина за настъпването на вредите е липсата на капак върху хидрантната шахта,
защото при наличието на такъв вредите не биха настъпили, дори и в нарушение на
Наредбата децата да си бяха играли върху зелената площ. От друга страна и при
отворена шахта вредите не биха настъпили, ако децата не бяха играли върху
зелената площ. Вярно е че са липсвали табели забраняващи преминаването и играта
върху зелените площи, но доколкото има издадена Наредба от съответния общински
съвет, то нейното изпълнение е задължение на гражданите независимо дали същите
знаят за нейното съществуваване и правните норми, които създава. В казуса
въззивният съд намира, че с оглед на това, че основната каузална причина за
настъпването на вредите е наличието на необезопасената дупка с водопроводен
кран в нея, то нарушението на забраната за игра в зелената площ е довело до
съпричиняване на вредите от 20 % за пострадалата. При правилно изчислено
обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лева, което е съобразено с
обективните последствия за здравето на детето, причинените му болки и страдания
и относително продължителния период на възстановяване на здравето на детето, то
този размер от 10 000 лева за неимуществени вреди следва да се редуцира с
20% поради съпричиняване и законосъобразното обезщетение в казуса е в размер на
8 000 лева. Ето защо в тази насока следва да се измени обжалваното
решение, като се намали обезещетението за неимуществени вреди от 10 000
лева на 8 000 лева. В тази част решението над 8 000 лева следва да се
отмени, а иска да се отхвърли. Решението в отхвърлителната му част като необжалвано е
влязло в сила.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК основателна е претенцията на община Пловдив за присъждане на разноските по настоящото въззивно дело и
за първата инстанция съобразно отхвърлената част от иска, аналогичната
претенция на въззиваемата, направена чрез пълномощника й адв.М.Н. е
неоснователна, защото такива разноски не е доказано да са направени по това
въззивно дело, ето защо и такива не се присъждат. По въззивното дело на община
Пловдив се дължат 20 % съразмерно на отхвърлената част от иска. От съда се
определят 150
лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция по реда на чл.25
ал.1 Наредбата за заплащането на
правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ и чл.78 ал.8 от ГПК. За държавна такса са платени 200
лева. От общо 350 лева на жалбоподателя се дължат 70 лева за разноски. От определеното
възнаграждение от 100 лева от РС Пловдив за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция
се дължат от въззиваемата страна съразмерно 20 лева за разноски, с оглед
намаления размер на уважената искова претенция.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2570/19.06.2019г. по гр.д. № 12072/2018 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, ІХ гр. състав, В ЧАСТТА В КОЯТО Община Пловдив, БУЛСТАТ
*********, седалище и адрес гр. Пловдив, пл. “Стефан Стамболов“ № 1 се осъжда да заплати на Ю.Г.А., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на
детето М.С.Т., ЕГН ********** сумата представляваща обезщетение за претърпените
от детето М.Т. неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание,
вследствие на претърпяна телесна повреда, изразяваща се в дълбока
разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица и лезия /разкъсване/ на левия заден
голямо-пищялен мускул и сухожилие, довели до трайно затрудняване на движенията
на левия долен крайник, предизвикана от попадане в една от шахтите до детската
площадка на градинката, находяща се срещу клиника „Луксор“ в Район Северен на
Община Пловдив, с адрес на клиниката: гр. Пловдив, бул. „България“ № 47а, за
разликата от 8 000 до 10 000 лева и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен Ю.Г.А., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на детето М.С.Т., ЕГН ********** ***,
БУЛСТАТ *********, седалище и адрес гр. Пловдив, пл. “Стефан Стамболов“ № 1 за обезщетение за претърпените от детето М.Т.
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, вследствие на
претърпяна телесна повреда, изразяваща се в дълбока разкъсно-контузна рана на
лявата подбедрица и лезия /разкъсване/ на левия заден голямо-пищялен мускул и
сухожилие, довели до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник,
предизвикана от попадане в една от шахтите до детската площадка на градинката,
находяща се срещу клиника „Луксор“ в Район Северен на Община Пловдив, с адрес
на клиниката: гр. Пловдив, бул. „България“ № 47а за разликата от 8 000
лева до 10 000 лева.
ОСЪЖДА Ю.Г.А., ЕГН **********, в качеството й на майка и
законен представител на детето М.С.Т., ЕГН ********** ***, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес *** сумата от 90 лева за разноски направени в първата и
въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата му част.
Решението в отхвърлителната му
част като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на
страните пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.