№ 763
гр. Бургас, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120201966 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „В.“ ЕООД, ЕИК *****, срещу Наказателно постановление
№ 22-0002296/15.05.2025г., издадено от началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Бургас, с което за нарушение на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на
министъра на транспорта и съобщенията, на основание чл. 99, предл. 4 ЗАвПр на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Жалбоподателят оспорва обжалвания акт като незаконосъобразен, постановен в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Оспорва извършването на
нарушението. В жалбата се излагат твърдения, че дружеството –жалбоподател е отдало под
наем процесното ППС на друго дружество, като жалбоподателят не е извършвал процесния
международен превоз, за който е било издадено еднократно разрешително, за което се
твърди, че не е било отчетено в срок от жалбоподателя. Поддържа се, че жалбоподателят не
е инициирал издаването и не е получавал процесното еднократно разрешително за
международен превоз. Сочи, че неправомерно е бил използван от друго търговско
дружество издадения в полза на жалбоподателя международен лиценз за извършване на
превози, за да се издаде разрешително за международен превоз, който е бил извършен от
това друго дружество, наемател на автомобила, собственост на жалбоподателя.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно уведомен, представлява се от адв. С..
Поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Търговското дружество „В.“ ЕООД притежава лиценз на Общността № 14483 за
международен превози на товари и е собственик на МПС влекач МАН TGA 8.840 с рег. №
****. На 28.05.2024 г. жалбоподателят е отдал под наем на „Т.“ ЕООД собственото си МПС
за временно ползване за срок от 6 месеца.
През месец октомври 2024 г. жалбоподателят бил уведомен от митническа агенция „Е.“
ЕООД, че на тяхно име за собственото на дружеството МПС влекач МАН TGA 8.840 с рег.
№ **** е било издадено разрешително за международен превоз за Р., като транзитът не е бил
приключен. След запознаване с изпратени от „Е.“ ЕООД документи (ЧМР, декларация Т-1),
се констатирало, че жалбоподателят е бил посочен в тези документи като превозвач, при
условие, че „В.“ ЕООД не е инициирало издаване на разрешение за превоз до Р. и не е
извършвало процесния международен превоз. Установило, че спрямо „В.“ ЕООД са били
извършени неправомерни действия, като са били посочени от трето лице за превозвач и въз
основа на лиценза за международен превоз на „В.“ ЕООД, е било издадено еднократно
разрешение за международен превоз, който не е бил извършен от жалбоподателя. На
24.10.2024 г. с нотариална покана жалбоподателят прекратил едностранно сключения с „Т.“
ЕООД договор за наем на превозното средство влекач, като изискал връщане на предаденото
МПС. За така установените факти, жалбоподателят сигнализирал Районна прокуратура-
Бургас.
След извършена справка в системата за автоматизирани резервации на разрешителни
контролният орган е констатирал, че издаденото на жалбоподателя еднократно
разрешително № 240477/2024 г. за международен превоз до Р. не е било отчетено в срока до
01.03.2025 г. При така направените констатации на 23.04.2025 г. свидетелят Л. на длъжност
инспектор инспектор към ОО „АА“ гр. Бургас съставил срещу жалбоподателя АУАН, а
впоследствие на 15.05.2025 г. било издадено и обжалваното в производството наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева за извършено нарушение по чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на министъра
на транспорта и съобщенията.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетелите Л. и Т.С. са обективни,
логични и безпротиворечиви, поради което съдът напълно им дава вяра. Показанията на
свидетеля С. изцяло се подкрепят от приложени в преписката писмени доказателства. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
2
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на материалния закон и
на процесуалните правила, които обуславят отмяна на обжалвания акт.
В случая на жалбоподателя се вменява извършено нарушение по чл.25 от Наредба №
11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
издадена от Министерството на транспорта и съобщенията, съгласно която получените
разрешителни по реда на раздели III и V за съответната календарна година се отчитат от
превозвача в срок до 1 март на следващата календарна година. От фактическа страна по
делото обаче се установява, че жалбоподателят не е инициирал издаване на процесното
разрешително № 240477/2024 г. и не е извършвало международен превоз съгласно
разрешителното. От събрани писмени доказателства и от показанията на свидетеля Т.С.
служител при жалбоподателя се установява, че притежаваните от „В.“ ЕООД лиценз за
международен превоз и МПС влекач са били използвани неправомерно за издаване на
еднократно разрешително за международен превоз за Р., като са били посочени неверни
данни, че именно „В.“ ЕООД е превозвачът, който ще извърши превоза. Установява се, че
еднократното разрешително за международен превоз № 240477/2024 г. е било издадено без
знанието и съгласието на законния представител на жалбоподателя. В тази връзка съдът
намира, че неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, за това, че не е
било отчетено в срок издаденото разрешително. След като се установява, че чрез
неправомерни действия трети лица са получили разрешителното, като са посочили неверни
данни за превозвача, неправилно АНО е приел, че в тежест на жалбоподателя е възникнало
предвиденото в чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на министъра на транспорта и
съобщенията задължение за отчитане на издаденото разрешително. Ето защо
неизпълнението на това задължение не следва да се вменява във вина на жалбоподателя.
Следователно жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението, за което е бил
санкциониран с издаване на обжалваното в производството наказателно постановление.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0002296/15.05.2025г., издадено от
началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас, с което за нарушение
на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на министъра на транспорта и съобщенията, на
основание чл. 99, предл. 4 ЗАвПр на „В.“ ЕООД, ЕИК ***** е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4