№ 237
гр. Плевен , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА И. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20214430200138 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от „***“ ЕООД, гр. Плевен, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Н. А. Л. – управител и собственик, против наказателно
постановление №144/15.07.2020г. на *** на Областна дирекция по безопасност на храните
/ОДБХ/ гр. Плевен, с което на „***“ ЕООД гр. Плевен за нарушение на чл.21а, ал.1, т.2 от
Закона за храните /ЗХ/ отм. и на основание чл.48, ал.2 от ЗХ отм., във вр. с чл.83 от ЗАНН е
била наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева. В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, а също така, че е
издадено в нарушение на административнопроизводствените правила. В заключение се
моли съда за отм*** на издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, представлява се от управителя
който моли за отм*** на издаденото НП, като ангажира писмени доказателства.
Ответникът по жалбата – *** на Областна дирекция по безопасност на храните-Плевен,
редовно призован, не се представлява в последното по делото с.з. В писмено становище
юрк. Г.Д. излага подробни доводи относно недопустимостта, и алтернативно
неоснователността на жалбата и законосъобразността на наказателното постановление, като
в заключение моли за неговото потвърждаване.
1
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на страните,
събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО СЕ
ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Съображенията са следните:
Направеният извод за изтичане на срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради редовно
връчване на наказателното постановление при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН е
необоснован и незаконосъобразен, т. к. не е в съответствие със събраните по делото
доказателства и приложимия закон, поради което не се споделя от съда.
Съгласно чл. 58, ал. 1 ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу
подпис на нарушителя, като ал. 2 предвижда, че когато нарушителят не се намери на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това
върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
За да е осъществена хипотезата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН е необходимо да са налице
кумулативно дадените предпоставки, а именно нарушителят не само да не се намери на
посочения от него адрес, но и този адрес да е променен, и новият му адрес да е неизвестен,
които понастоящем не са осъществени. Нещо повече – дори процесуалният представител на
ответната страна в писмените си бележки е посочил че по преписката има един единствен
адрес за призоваване на дружеството и той съвпада с този посочен при проверка в
търговския регистър. С други думи има категорични данни, че пром*** в адреса на „***“
ЕООД гр. Плевен не е налице. Освен това следва да се посочи, че няма данни по делото кога
е изпратено процесното НП като пратка по пощата, а само, че на 30.09.2020г. пратката е
върната като непотърсена. Няма данни кога и къде е оставено известие за доставяне на
единствения по делото известен адрес на ж-ля, от което да е видно, че представляващия ж-ля
следва да потърси пратка.
В тази връзка не е достатъчно единствено изпращане на НП на адреса, при което
нарушителя да не е намерен, т. к. същия не може да знае кога ще бъде посетен за връчване
на наказателно постановление, а няма задължение да осигури постоянен представител за
получаване на съобщения на обявения от него адрес, поради което е трябвало да се оставят
на адреса, съответно да изпратят по пощата съобщение на нарушителя във връзка с връчване
на наказателното постановление, като за всички извършени действия следва да има
надлежно съставени документи.
2
Поради описаното срокът за оспорване следва да се счита за възстановен, а жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО ЖАЛБАТА СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА, но по
различни съображения.
На 06.03.2020г. в 11:30 часа длъжностни лица от ОДБХ-Плевен – актосъставителят д-р Д. П.
А., *** в отдел „Контрол храни“ и свидетелят д-р М. М. М. извършили проверка в обект –
„Закусвалня с кетъринг“, находящ се на адрес гр. Плевен, ЗИЗ в завод „***“ с
Удостоверение за регистрация по Закона за храните № 101-17591/03.07.2017г. и peг. № ***,
стопанисван от „***“ ЕООД, представлявано от Н. А. Л.. В хода на проверката
констатирали, че сертификати за изходящ контрол на готовата продукция от № **********
до № **********, не са попълвани до момента на извършената инспекция и по дадена
информация от управителя готовата продукция се издава без тях. В хода на проверката
инспекторите установили още, че по този начин не е осигурена възможност за проследяване
на храните на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция, тъй като не се
съхранява информация за търговците на храни, на които производителите са доставили
своите продукти.
В резултат на горните констатации д-р Д. П. А. в присъствието на свидетеля д-р М. М. М.
съставила АУАН № 826/12.05.2020г., с който на „***“ ЕООД гр. Плевен, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. А. Л., с ЕГН ********** е
вменено нарушение на разпоредбата на чл.21а, ал.1, т.2 от ЗХ, във вр. с чл.48, ал.2 от ЗХ.
Актът бил съставен в отсъствие на представляващия жалбоподателя Н.Л., предявен на
същата на дата 08.07.2020г., която не го подписала, като отказа на жалбоподателя да
подпише акта е удостоверен по надлежния ред, чрез подписа на свидетеля М.М.. В срока
предвиден в чл.44, ал.1 от ЗАНН от „***“ ЕООД е било депозирано писмено възражение
срещу АУАН № 826/12.05.2020г., с вх. №4384/10.07.2020г. Д-р Л.А.Ф. – *** отдел „Контрол
храни“ при ОДБХ-Плевен с резолюция от 13.07.2020г. счела същото за неоснователно, а
нарушението за установено по безспорен начин, а именно че в обекта, в момента на
проверката е невъзможно доказване на проследимост на приготвената храна.
Въз основа на съставения акт, на 15.07.2020г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на „***“ ЕООД гр. Плевен, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Н. А. Л., с ЕГН ********** била наложена имуществена
санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.21а, ал.1, т.2 от ЗХ.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото
3
доказателства – изцяло кредитираните като обективни, логични и последователни показания
на свидетелите д-р Д. П. А. и д-р М. М. М., приложените към делото писмени доказателства
– Наказателно постановление № 144/15.07.2020г. на л.11; покана за доброволно изпълнение
на л.12; Пощенски плик с известие за доставяне на НП № 144/15.07.2020г. на л.13; Акт за
установяване на административно нарушение № 000826/12.05.2020г. на л.15-18; писмо до
Първо Районно управление-Плевен за връчване на АУАН с изх. № 2974/12.05.2020г. на 19;
възражение с вх. № 4384/ф.07.2020г., ведно с писмени доказателства на л.20-24; възражение
с вх. № 2004/26.03.2020г. на л.25; Констативен протокол №035211/26.05.2020г. на л.26-27;
Констативен протокол №035208/20.05.2020г. на л.28-29; заявление с вх. № 3173/20.05.2020г.
на л.30; Констативен протокол № 034741/10.03.2020г. на л.32-33; покана за съставяне и
връчване на АУАН с изх. № 1582/06.03.2020г., ведно с известие за доставяне /л.34-36/;
Предписание № 003269/06.03.2020г. на л.37; Доклад от извършена инспекция в обект за
производство и търговия с храни № 02092/03.07.2020г. на л.38-39; Чек лист за инспекция на
обект за обществено хранене на л.40-44.
Действайки обаче като въззивна инстанция и подлагайки на служебна проверка както акта,
така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение, както и наказателното
постановление са съставени от компетентни длъжностни лица. Съдът счита също така обаче,
че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление не отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал.
1 от ЗАНН и в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя и налагащи отм*** на постановлението на това основание.
Съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.21а, ал.1 от Закона за храните/отм./ действаща към момента на
вмененото нарушение: „Производителите и търговците на храни са длъжни да осигурят
възможност за проследяване на храните и на всички други вещества, предназначени за
влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички етапи на
производство, преработка и дистрибуция, като за целта: т.2 съхраняват информация за
производителите и търговците на храни, на които те са доставили своите продукти.”
Както в АУАН, така и в НП не са посочени обстоятелствата при което е извършено
нарушението, а само формално е посочено, че в конкретния обект „сертификати за изходящ
контрол на готовата продукция от № ********** до № **********, които не са попълвани
до момента на извършената инспекция, по дадена информация от управителя готовата
продукция се издава без тях.” Т.е. в случая не става ясен вида и количеството на тези храни,
за които не е била осигурена проследимост. Не става ясно за един или за повече по вид
храни и колко пъти се е случвало в процесния обект, и с какви количества с оглед да се
4
установи за едно или за повече нарушения става въпрос и съответно нарушен ли е чл.18 от
ЗАНН, който е императивен и който не допуска едно административно наказание да се
наложи за повече от едно административно нарушение.
В допълнение на посоченото по-горе обстоятелство, а именно, че не става ясен вида и броя
на храните за които не е налице проследимост според проверяващите, следва да се посочи
визираните 49 бр. сертификати, за които се твърди, че не са попълвани, изобщо ли не са
попълвани или са попълвани неточно, и в какво качество на ж-ля – като „Търговец на
храна”по смисъла на пар. 1 т.61 или като „Производител на храна” по пар.1 т.48 от ЗХ/отм./,
доколкото разпоредбата на чл.21а, ал.1 от Закона за храните/отм./ предвижда изрично
алтернативност на субекта на нарушение.
АНО е следвало да констатира допуснатото процесуално нарушение и да го отстрани, а не
да преповтаря в обстоятелствената част на НП тази на АУАН. Като последица от
изложеното наказателното постановление, следва да бъде отменено само на това основание.
Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, при който, когато ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на
страните в която и да е фаза на процеса. В настоящия случай горните нарушения на
процесуалните правила са съществени, тъй като са във връзка с правото на защита на
жалбоподателя. След като има неизпълнение на задължението на актосъставителя да опише
в АУАН обстоятелствата на нарушението, то жалбоподателят е бил лишен от възможността
на разбере за какво точно свое виновно поведение се обвинява с акта, какви нарушения се
твърди, че е извършил, бил е лишен и от възможността да организира адекватно и в пълен
обем защитата си, като направи необходимите за това коректни възражения, които да се
вземат предвид както от актосъставителя, така и впоследствие от наказващия орган. Нещо
повече - нарушението по чл. 42 ЗАНН се е отразило върху цялото административно
наказателно роизводство, като се има предвид, че са преповторени и в НП с което е нарушен
и чл.57 от ЗАНН, а административнонаказателното производство се образува със съставяне
на акт за установяване на извършеното административно нарушение.
Всички гореизброени разпоредби на ЗАНН са все процесуални гаранции за осъществяване
правото на защита на наказаното лице и затова нарушаването им винаги се преценява като
съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отм*** на наказателното
постановление изцяло като незаконосъобразно.
Поради горните съображения съдът счита, че обжалваното наказателното постановление
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, Съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №144/15.07.2020г. на *** на Областна дирекция по
безопасност на храните – Плевен, с което на жалбоподателя „***“ ЕООД гр. Плевен, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. А. Л., с ЕГН
********** за нарушение на чл.21а, ал.1, т.2 от ЗХ и на основание чл.48, ал.2 от ЗХ, във вр.
с чл.83 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6