№ 13627
гр. *************, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110152695 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба на ************* срещу *************, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
05.09.2018 г., около 06:15 часа, на път I-2, в района на 150+000 м., водачът на лек
автомобил „Ауди“ с рег. № ************* – *************, предприема маневра
„изпреварване“, при която навлиза в лентата за насрещно движение и блъска в
предната част движещото се по нея МПС марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. №
*************, управлявано от *************, при което нанася щети по автомобила.
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2010- 1058-50/05.09.2018 г. по описа на СПП към ОД на МВР - *************. Във
връзка с произшествието е образувано НОХД № 2677/2019 г. по описа на РС –
*************, приключило със споразумение, с което ************* се признава за
виновен за настъпилото ПТП. Ищецът твърди, че към датата на събитието увреденото
имущество – МПС „Форд Транзит“ с рег. № ************* е застраховано при
дружеството по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна
полица № 0020970201700151, с период на валидност от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. В
тази връзка, с оглед постъпило уведомление от собственика на автомобила, е
образувана преписка по щета № 0020-970-0057-2018 г. След извършен оглед от
експерти при дружеството е установено наличието на „тотална щета“, като след
прекратяване на регистрацията на автомобила, е определено застрахователно
обезщетение на стойност 1890 лв., изплатено на собственика на автомобила – община
*************, с платежно нареждане от 18.01.2019 г. Твърди, че към датата на
събитието отговорността на делинквента е застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, както и че на основание
чл. 411 КЗ, с изплащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на
1
застрахования срещу застрахователя на виновния водач. В тази връзка, с регресна
покана с изх. № А315-848/07.02.2019 г., получена от ответника на 08.02.2019 г., е
отправено искане заизплащане на сумата от 1905 лв., с включени ликвидационни
разходи на стойност 15 лв. Излага доводи, че с оглед извършено прихващане на
насрещни вземания, от Приложение № 2 към Уведомление от 20.03.2019 г., установява,
че ответното дружество е одобрило за изплащане сума в размер на 1554,72 лв.,
съответно е налице непогасен остатък от вземането в размер на 350,28 лв. Сочи, че
ответното дружество дължи и изплащането на мораторно обезщетение в размер на
108,89 лв., начислено върху стойността на главницата за периода 11.06.2020 г. –
11.06.2023 г. Твърди, че за процесните вземания разполага с издадена в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32473/2023 г. по описа на СРС, 171
с-в, срещу която ответникът възразил. Ето защо моли съда да признае за установено по
отношение на ответното дружеството, че същото му дължи заплащането на сума в
размер на 350,28 лв., представляваща непогасения остатък от изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 0020-970-0057-2018, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.06.2023 г. до
окончателното погасяване на вземането, както и 108,89 лв. – мораторна лихва за
периода 11.06.2020 г. – 11.06.2023 г. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност на
предявения иск. Потвърждава, че към датата на процесното събитие е осигурявал
застрахователно покритие по отношение на отговорността на *************, поради
което пред дружеството е образувана щета № **********, по която е одобрено
погасяването на регресното вземане на ищеца чрез прихващане на сумата от 1554,72
лв., поради което намира претенцията на ищеца за изцяло изплатена. Оспорва размера
на претендираното застрахователно обезщетение, като сочи че същото не отговаря на
действителната стойност на причинените вреди. Съобразно изложеното е направено
искане съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните,
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 411 КЗ:
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност.
Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие
на валиден договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско на МПС“
между ищеца и увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие, представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно
поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно
правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено
от ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в
полза на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице в размер до
2
действителните вреди; 4) наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество,
както и 5) извършване на ликвидационни разходи за определяне на застрахователното
обезщетение в претендирания размер.
По аргумент от разпоредбата на чл. 154 ГПК, установяването на горепосочените
факти, при условията на пълно и главно доказване, е в доказателствена тежест на
ищеца, а при доказването им в доказателствена тежест на ответника е да установи
погасяването на претендираното обезщетение или релевираните в писмения отговор
правоизключващи възражения, включително възражението за съпричиняване.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че
предявеният осъдителен иск е основателен, като съображенията за това са
следните:
С постановено по делото определение № 14058/31.03.2024 г. /л. 57 и сл. от
делото/, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства, включени във
фактическия състав на спорното право:настъпилото пътнотранспорно произшествие на
05.09.2018 г. ; към датата на процесното събитие МПС марка „Форд“, модел
„Транзит“, с рег. № ************* е застраховано при ищеца по имуществена
застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0020970201700151;
към датата на процесното събитие отговорността на водача на лек автомобил „Ауди“ с
рег. № ************* е застрахована при ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица №
BG/02/118001465979, изплатеното от ищеца в полза на собственика на увреденото
имущество застрахователно обезщетение в размер на 1890 лв., погасяването на
вземането на ищеца от ответното дружество за сумата от 1554,72 лв., одобрена за
изплащане чрез прихващане на насрещни вземания.
С оглед становищата на страните по делото и като съобрази съдържаннието на
сключеното споразумение между застрахования при ответното дружество водач
************* и Прокуратурата на Република България, обективирано в протокол от
23.12.2019 г. по НОХД № 2677/2019 г. /л. 10 и сл./, включително и като взе предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК и съобрази извършеното от ответника частично
погасяване на претендираното във връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие обезщетение, съдът намира за доказано по делото и наличието на
противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди.
Спорен между страните по делото е въпроса относно размера на размера на
дължимото застрахователно обезщетение, за изясняване на който по делото е
изслушано заключение на съдебна-автотехническа експертиза /л. 80 и сл./, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Вещото лице е посочило, че щетите по застрахования при ищеца товарен
автомобил „Форд Транзит“, с рег. № Н8033АХ, се намират в пряка причинно-
следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие. Констатирано е, че
действителната стойност на товарния автомобил, определена към датата на настъпване
на застрахователното събитие – 06.09.2018 г., възлиза на 5 590 лв., а стойността
необходима за възстановяването му, изчислена на база средни пазарни цени с вложени
алтернативни части, е в размер на 6 151,91 лв., т.е. налице е тотална щета. Вещото
лице е посочило, че стойността на дължимото обезщетение, определена при условията
на тотална щета и след приспадане на запазените части в размер на 25 % е 4 192 лв. В
случай че бъде приложен коефициент на овехтяване, стойността, необходима за
възстановяване на автомобила възлиза на 4 410,67 лв.
3
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество,
включително и с оглед релевираното от него възражение за завишен размер на
претендираното обезщетение, съдът намира, че освен заключението на вещото лице по
приетата съдебна-автотехническа експертиза, следва да се съобразят още следните
обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респективно възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази, необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други
– чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена
по аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д.
№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.
на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Съгласно разпоредбата на чл. 390 КЗ, критерият за тотален характер на щетата
не е техническата възможност за възстановяване на лекия автомобил в състояние
преди настъпване на застрахователното събитие, а икономическата нецелесъобразност
на изпълнението на ремонтните работи, необходими за привеждането му в това
състояние, поради това, че тяхната стойност надвишава нормативно определения
процент от 70% от действителната му стойност към датата на увреждането, каквато се
установява от изслушаното заключение на съдебната-автотехническа експертиза да е и
процесната хипотеза. От действителната стойност на автомобила следва да бъде
приспадната стойността на запазените части. Съгласно съдебната практика,
приспадането на стойността на запазените части при определяне на застрахователно
обезщетение за тотална щета е израз на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване. Възможността да се приспада стойността на запазените части се основава
на идеята, че тези запазени части могат да бъдат реализирани на вторичния пазар и
срещу същите да се получи насрещна престация, като по този начин загубите
(неблагоприятното изменение в имуществото на застрахования( се компенсират с
ползите/придобитата насрещна престация). В противен случай би се нарушил
принципът обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в
сравнение с това от преди увреждането.
4
В конкретния случай, според заключението на вещото лице, стойността на
дължимото застрахователно обезщетение, определена при условията на тотална щета и
след приспадане на запазените части в размер на 25 %, е 4 192 лв. Тази стойност е
изчислена въз основа средни пазарни цени, т.е. при съобразяване всички
икономически субекти в този сегмент на пазара, поради което същата отразява
адекватния стойностен еквивалент на вредите. Предвид изложеното, възражението на
ответника за завишен размер на платеното от ищеца застрахователно обезщетение във
връзка с процесното пътно-транспортно произшествие е неоснователно исковата
претенция следва да бъде уважена в пълния претендиран размер, ведно със законна
лихва върху присъдената главница, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК – 12.06.2023 г., до окончателното плащане на вземането. Съдът намира, че
определяне на застрахователното обезщетение не следва да се прилага корекционен
коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност /в този смисъл: решение № 6 от
2.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I ТО; решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т.
д. № 1821/2020 г. на ВКС, II ТО и др./.
В обобщение, при анализ и преценка на безспорните между страните факти и
обстоятелства, събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на
съдебна-автотехническа експертиза, съдът намира за доказано осъществяването на
горепосочените предпоставки за уважаване на предявения положителен установителен
иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД:
По предявения акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и забава на
ответника, като и двете предпоставки се установиха по делото. Не се спори, че от
ответника е получена покана за плащане на процесното вземане на 08.02.2019 г. /л. 30/.
Размерът на лихвата за забава за периода 11.06.2020 г. – 11.06.2023 г. върху дължимата
главница, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сума в размер на
108,39 лв., поради което и акцесорната претенция за лихва също следва да се уважи
изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищеца, от който се претендират и са сторени такива в общ размер на 780 лв., от които
250 лв. – депозит за вещо лице, 50 лв. – държавна такса, 480 лв. – адвокатско
възнаграждение. Плащането на претендираните разноски е доказано по делото, поради
което същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Последният следва да
бъде осъден да плати и разноските за заповедното производство в общ размер на 505
лв. Релевираното от отответника възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар за исковот производство съдът намира за неоснователно, с оглед
правната и фактическа сложност на делото и обичайните възнаграждения по дела със
сходен предмет.
С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
*************, ЕИК *************, със седалище в град ************* и адрес на
управление: *************, дължи на ************* *************, със седалище в
град ************* и адрес на управление: *************, следните суми:
- 350,28 лв. – главница, включваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” по щета № 0020-970-0057-2018,
във връзка с пътно-транспортно произшествие, реализирано на 05.09.2018 г., около
06:15 часа, на път I-2, в района на 150+000 м., по вина на водача на лек автомобил
„Ауди“ с рег. № ************* – *************, за който е налице сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника към датата
на инцидента, при което са причинени имуществени вреди на застрахован при ищеца
автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № *************, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.06.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението;
- 108,89 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъдената главницата в размер на 350,28 лв., начислено за периода 11.06.2020 г. –
11.06.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 04.07.20023 г. по ч. гр. д. № 32473/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 171 състав.
ОСЪЖДА, *************, ЕИК *************, със седалище в град
************* и адрес на управление: *************, да заплати на *************
*************, със седалище в град ************* и адрес на управление:
*************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 780 лв.,
представляваща разноски за исковото производство, и сума в размер на 505 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6