Мотиви
към присъда по НОХД N 986/2018г. по описа на СНС, ХI състав.
Специализирана прокуратура е повдигнала обвинение срещу Д.К.В. и същият е предаден на съд
за извършено престъпление по чл. 214 ал. 2 т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а ал. 2 т. 1 пр. 1 от НК от НК за това, че
на 26.07.2017 г.,
около 15,00 ч. в гр. Пордим, обл. Плевен, ул. „Цар
Освободител", в офиса на Районна потребителска кооперация
„Освобождение", с цел да набави за себе си имотна облага - сумата от 1800
(хиляда и осемстотин) лева, равняваща се на претендирано
от него вземане към К.Д.И., принудил другиго - К.К.Д.,
ЕГН ********** (майка на К.Д.И.), чрез заплашване - замахване с дървен кол и
отправяне на закани, че ще убие нея и сина й, да извърши нещо, противно на
волята й - да му предостави сумата от 1800 (хиляда и осемстотин) лева, и с това
на 27.07.2017 г. й причинил имотна вреда в размер на 1800 (хиляда и осемстотин)
лева, като изнудването е придружено със заплаха за убийство.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация
на деянието. По отношение на
реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия
да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на една година, чието изпълнение да бъде отложено при условията на
чл.66,ал.1, от НК.
В съдебно заседание по негова
молба бе конституирана в качеството на частен
обвинител св. К.Д.. Същата, редовно уведомена от
предходно съдебно заседание, не се яви в
последното по делото заседание и не взе участие в хода на съдебните прения.
Нейният повереник, адв. К. зае становище, че деянието е доказано. Изтъкна
влошеното здравословно състояние на свидетелката след деянието. Моли Съда
подсъдимият да бъде признат за виновен. Относно вида и размера на наказанието
остави преценката на съдебния състав, но изрази становище, че прокурорът е
отправил жест към подсъдимия,посочвайки искания от него размер на наказанието.
Подсъдимият в съдебно заседание даде
обяснения по обвинението и не призна вината си.
Неговият защитник адв. Ц. изрази становище, че извършеното от подсъдимия е несъставомерно на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В подкрепа на това
изтъкна, че подсъдимият е дал пчелни отводки, чиято
цена е 1800 лв. на св. К.И. със знанието, че последният ще отглежда същите
на семейния имот с родителите си и то под формата на „семеен бизнес“. Поради
това той намира, че взимайки сумата от 1800 лв. от св. К.Д., за подсъдимия не е
налице увеличение на имуществото му. Не е налице намаление на имуществото и на
самата свидетелка, тъй като тя отговаря солидарно със сина си за общия им
семеен бизнес.
Алтернативно адв. Ц. зае становище, че макар да е налице противоправно деяние, то не е извършено виновно от страна
на подсъдимия, тъй като не е престъпление ако някой заплаши другиго с цел да
изпълни задължението си по закон. Като пример изтъкна обстоятелството, че в
дома си е принуден от съпругата си да
мие чинни под закани, заплахи и кръвожадни погледи.
Отделно от това се изтъкна, че заплахата, че подсъдимият ще удави в Дунава
св. К.Д. е трудна за изпълнение, доколкото същата река се намира далеч от
местожителството на двамата.
Другият защитник на подсъдимия – адв. М. изрази становище, че не е доказано
по делото отправяне от страна на подсъдимия на заплахи изобщо към св. К.Д.. Той
се позова на недостоверността на показанията на свидетелите Д. и Х., в които се
съдържат горните данни. В подкрепа но това той изтъкна заинтересоваността на
самата св. К.Д. и на св. В.Х., доколкото първата е частен обвинител по делото,
а другата е нейна приятелка. Изрази становище, че не бива да се кредитират
показанията и на св. Б.А., дадени в хода на ДП, доколкото именно съдебното
производство е централната част на наказателния процес и само „тук се казва
истината“.
Адв. М. отново заяви, че липсва престъпен умисъл от страна на подсъдимия че
причинява вреда при вземането на 1800 лв. от св. К.Д..
И двамата защитници изтъкнаха добрите характеристични данни на подсъдимия.
Фактът, че същият е постоянен дарител и че е получил инкриминираната сума
от 1800 лв. срещу разписка, тоест, съзнавайки,
че я получава на законово основание. И двамата молят Съда подсъдимият да бъде
оправдан.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Д.К.В. е роден на *** г. в гр.Пордим, живее в гр.Пордим. Българин е и български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, пенсионер. ЕГН **********.
Към инкриминирания период подсъдимият живеел в гр.
Пордим. По същото време, както и понастоящем същият бил пенсионер и се
занимавал с отглеждане на пчели. Много пъти дарявал пари за общественополезни
каузи.
Към същия период св. К.Д. била председател на РПК „Освобождение“ гр.
Пордим, както и общински съветник. Кабинетът на свидетелката се помещавал в
една и съща сграда, в който се намирали и помещенията на Община Пордим. А в
част от тях се намирали св. Б.А. – заместник кмет и св. В.Х. ***. Св. К.Д. имал
син – св. К.И.. Всички тези свидетели и подсъдимият като живеещи и работещи в
малък град се познавали добре помежду си.
През 2016г. св. К.И. се учел на
пчеларство от подсъдимия и по същото време взел от него 20 отводки.
Всяка отводка представлява младо пчелно семейство. 20
–тте отводки стрували към
онзи момент 1800 лв. и именно тази сума св. К.И. се задължил на плати на
подсъдимия за взетите от него отводки. Свидетелят
имал намерение да придобие тези пари след като кандидатства и бъде одобрен по
програма „6-3- развитие на малки и средни стопанства“, без с това очакване да
ангажира пред подсъдимия изплащането на дължимата сума.
Свидетелят И. така и не получил пари от тази програма, поради което и към
инкриминирания период, и към момента на последното съдебно заседание по
настоящото дело, не изплатил дълга си към подсъдимия.
На 25,07,2017г. подсъдимият, воден от желанието си да придобие дължимите му
от св. К.И. пари, се насочил към сградата на Община Пордим, където знаел, че се
намира кабинета на неговата майка – св. К.Д.. По същото време св. К.Д. излизала
от сградата на Общината. Пред сградата двамата се срещнали. Подсъдимият бил
доста изнервен от факта, че дълго време този дълг не му бил платен и на висок
тон казал на св. К.Д., че синът й му
дължи 1800 лв. и до следващия ден, а именно до 26,07,2018г. тя трябва да му даде тези пари. Свидетелката
се притеснила от тази среща и прибирайки се в къщи, попитала сина си – св. К.И.
за отношенията му с подсъдимия.
Свидетелят й потвърдил, че действително дължи горната сума на
подсъдимия. И вместо да обсъдят необходимостта от връщане на този дълг от
страна на св. К.И., двамата отишли в полицията с намерение да подадат жалба
срещу подсъдимия. Жалба нито един от свидетелите не подал.
На следващия ден, 26,07,2018г. следобед св. К.Д. се намирала в кабинета си
в сградата на Община Пордим. В това време подсъдимият й позвънил по телефона. К.Д.,
притеснена от срещата с подсъдимия от предния ден, се обадила по телефона на
св. В.Х., която се намирала в същата сграда. До две минути последната била вече
в кабинета на Д.. Непосредствено след това в кабинета й влязъл подсъдимият с
дървен кол в ръка, тръгнал срещу св. К.Д., замахнал
срещу нея с този дървен кол и със
заплашителен тон й казал „Давай парите!“. Св. В.Х. хванала държаното от
подсъдимия дърво и се опитала го спре. Тогава подсъдимият отправил множество
псувни към св. К.Д.. Също я заплашил, че ще я убие и нея и сина й, че ще ги
удави в Дунава. В това време в кабинета влязъл зам. кмета – св. Б.А., който
успял да успокои подсъдимия и да го изведе извън кабинета.
От показанията на свидетелите се установи, че посоченият дървен кол е с
дължина, равняваща се на разстоянието между двете човешки рамене.
След горната ситуация, св. К.Д. се
свързала със своя позната – св. Е.А. *** и поискала от нея назаем сумата от
1800 лв., без да обясни причината за това. На 27,07,2018г. сутринта заедно със
съпруга си отишли в гр. Плевен, където свидетелката Д. взела от св. Е.А. сумата
1800 лв. След като се върнала в гр. Пордим, се срещнала с подсъдимия и му
предала тази сума. За това предаване подсъдимият й написал разписка. А малко
по-късно дарил тази сума на народно читалище „Иван Радоев – 1907 „ гр. Пордим, за което бил съставен протокол за приемане на
дарение.
В хода на съдебното производство по делото постъпи подписка от съгражданите
на подсъдимия, в която същите изразяват своето възмущение срещу повдигнатото
обвинение. Заявяват, че познават подсъдимия като много добър и честен човек,
който не веднъж е правел дарения за редица детски, спортни и обществени
мероприятия.
За да постанови присъдата
си Съдът прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи
по несъмнен начин от следните,
събрани по делото доказателствени материали
- от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, в кредитираната им
от Съда част, от свидетелските показания на свидетелите К.Д., К.И., В.Х., Б.А., Е.А., С.Д., дадени в съдебно заседание, от свидетелските показания на свидетеля Б.А.,
дадени в досъдебното производство, прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал, както и от писмените доказателства,
събрани на предварителното производство, прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал - протокол за приемане на дарение, справка от АВ, разписка, свидетелство за съдимост за подсъдимия и писмените
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал - подписка от
съгражданите на подсъдимия.
От доказателствения
материал, събран по делото се очерта противоречие относно това дали подсъдимият на 26,07,2017г. е отправил
закани за убийство към св. К.Д. и сина й
и е замахнал към нея с дървен кол. Това обстоятелство
заявиха в показанията си свидетелите К.Д. и В.Х.. Същото отрече в обясненията
си подсъдимият като заяви, че не е заплашвал св.Д.. следващият, присъствал на
събитието, св. Б.А. заяви в показанията си, дадени в хода на съдебното
следствие, че е възприел само обиди от страна на подсъдимия към св. К.Д.. В
съдебно заседание бяха констатирани противоречия между тези негови показания и
същите, дадено от него в хода на ДП, в които е заявил, че е чул как подсъдимият
е казал на св. К.Д., че ще я убие. След констатирането на противоречията св. А.
заяви, че не си спомня да е казвал съдържащото се в протокола за разпит от ДП.
Досежно
горното противоречие Съдът даде вяра на показанията на свидетелите К.Д. и В.Х..
За да стигне до този извод настоящият съдебен състав отчете обстоятелството, че
на практика в показанията си двете свидетелки дословно пресъздават едни и същи
обстоятелства, включително и относно отправените от подсъдимия заплахи. А тъй
като същите намериха подкрепа в показанията на св. Б.А., дадени в хода на ДП не
може да се приеме, че тази идентичност се дължи на някакво желание от тяхна
страна да стиковат версиите си относно „несъществуващи“ събития. Напротив, именно
факта, че същите намират подкрепа в показанията на трети свидетел, води до
извода ,че в същите са изнесени достоверни настъпилите събития. Именно това е
причината и Съдът да кредитира показанията на св. Б.А., дадени в хода на ДП
относно вътрешното противоречие с показанията му, дадени в хода на съдебното
следствие. На първо място, житейски нормално в момент, значително по-близък до
този на настъпилите събития, спомените на свидетеля да са били по- близки до
реалността на настъпилите събития. А от друга страна, както вече беше
отбелязано, същите намериха потвърждение в твърденията на други двама
свидетели, а именно свидетелите К.Д. и В.Х.. Тъй като останаха изолирани от
останалия доказателствен материал в тази им част, Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия досежно това обстоятелство.
Поради всичко изложено Съдът прие, че
на 26,07,2018г. подсъдимият е отправил закани към св. К.Д., че ще убие нея и сина й и е замахнал
към нея с дървен кол. Обстоятелството, че замахването с кол от страна на
подсъдимия изобщо не намери място в показанията на св. Б.А. не оборват този
извод. Както беше установено, свидетелят е влязъл в кабинета на св. Д. в малко
по-късен момент, а именно след замахването от страна на подсъдимия със същия
кол.
Съдът не базира своите изводи на
представените по делото документи за здравословното състояние на св. К.Д.,
доколкото прецени, че същите нямат отношение към фактите по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената по категоричен и несъмнен начин в
хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 214 ал. 2 т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а ал. 2 т. 1 пр. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият на 26.07.2017 г., около 15,00 ч.
в гр. Пордим, обл. Плевен, ул. „Цар
Освободител", в офиса на Районна потребителска кооперация
„Освобождение", с цел да набави за себе си имотна облага - сумата от 1800
(хиляда и осемстотин) лева, равняваща се на претендирано
от него вземане към К.Д.И., принудил другиго - К.К.Д.,
ЕГН ********** (майка на К.Д.И.), чрез заплашване - замахване с дървен кол и
отправяне на закани, че ще убие нея и сина й, да извърши нещо, противно на волята
й - да му предостави сумата от 1800 (хиляда и осемстотин) лева, и с това на
27.07.2017 г. й причинил имотна вреда в размер на 1800 (хиляда и осемстотин)
лева, като изнудването е придружено със заплаха за убийство
Подсъдимият е осъществил от обективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл. 214 ал. 1 от НК като е отишъл
в кабинета на св. К.Д. на 26,07,2018г. и й е отправил закани, замахвайки към
нея с дървен кол. Водещата му цел за това е била да мотивира св. К.Д. да му даде 1800 лв.
Именно такава сума му е дължал св. К.И., синът на свидетелката. Това
подсъдимият е извършил противно на волята на свидетелката, доколкото същата не
е дължала лично на подсъдимия никакви парични суми, нито пък други престации, които да биха могли да бъдат оценени на горната
сума.
А обстоятелството, че тези закани са били свързани именно с убийството на
самата свидетелка и на нейния син, изпълват от обективна страна и
квалифициращия състав на чл. 214 ал. 2 вр. чл. 213а ал. 2 т. 1 пр. 1 от НК.
В хода на съдебните прения от страна
на защитата се направи възражение в смисъл, че подсъдимият е действал,
събирайки свое задължение.
Съдът не прие това възражение за основателно.
Действително, от доказателствата по делото се установи, че синът на св. К.Д. -
св. К.И. дължи на подсъдимия именно сумата от 1800 лв. Същият, обаче, е
дееспособен гражданин. Не бяха събрани каквито и да било доказателства относно
негова физическа, или психическа недееспособност, която да води до извода, че
майка му следва да отговаря за неговите действия и задължения. А при положение,
че двамата свидетели са дееспособни отделни граждани на страната ни, всеки един
от тях отговаря самостоятелно за собствените си задължения. Поради това Съдът
прие, че св. К.Д. по никакъв начин не е носела отговорност за дълга, поет от
нейния син, нито пък е имала каквото и да било основание, или задължение да
връща същото. Тоест, подсъдимият, искайки от нея сумата от 1800 лв., не е искал
дължимата му сума от страна на сина й, а на практика е действал с цел да получи
имотна облага в размер на тази сума.
И именно като е приел на 27.07.2017
г. от св. К.Д. сумата от 1800 лв., които
тя не му е дължала, й е причинил имотна
вреда в същия размер.
Тоест, осъществени са от обективна страна всички състовомерни
признаци на обсъжданото престъпление.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е желаел настъпването им.
В представното
съдържание на умисъла му е било включено както знанието, че сума от 1800 лв. не
му се дължи от страна на св. К.Д., така и съзнанието, че отправяйки и закани и
замахвайки към нея с дървен кол, я
мотивира против волята й да му предаде инкриминираната сума пари.
И тук Съдът не прие възражението на
защитата, че подсъдимият е действал с умисъла, че взима от св. К.Д. дълга на
сина й. Защитниците на подсъдимия заеха становище, че същият е знаел, че това е
семеен дълг и всички членове на семейството отговорят солидарно за него. В
подкрепа на това възражение се изтъкна обстоятелството, че св. К.И. е отглеждал
взетите от подсъдиимя пчелни отводки
на семейния имот.
Доказателства относно горното
твърдение по делото не бяха събрани. Напротив, установи се по несъмнен начин,
че подсъдимият е дал на св. К.И. 20 пчелни отводки,
срещу което последният се е задължил да
му изплати стойността им от 1800 лв. За
общ семеен дълг по делото не бяха събрани каквито и да било доказателства.
Както вече беше отбелязано по-горе, не се събраха и доказателства относно това
св. К.И. да притежава каквато и да било
форма на ограничена дееспособност, даваща задължение на неговата майка да поеме
дълга му. А това къде е отглеждал взетите отводки
също е ирелевантно към настоящия казус.
Нещо повече, подсъдимият В. също е
дееспособен гражданин. И за него по делото не бяха събрани каквито и да било
доказателства за физически, или психически отклонения от нормалното
здравословно състояние, които да му пречат обективно да съзнава, че всеки един
гражданин отговаря единствено и само за своите задължения.
Поради изложените съображения Съдът прие, че са осъществени
и от субективна страна
квалифициращите обстоятелства на
обсъжданото престъпление.
При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства чистото му съдебно
минало, зрялата му възраст към
инкриминирания момент и към настоящия, изключително добрите му характеристични данни, липсата на каквито и
да било други противообществени прояви, както и обстоятелството, че същият
многократно е дарявал различни суми за обществени каузи. Отекчаващи вината обстоятелства Съдът не констатира. Според преценката на Съда
смекчаващите вината обстоятелства
се явяват многобройни и обосновават извода, че и най-лекото, предвидено
в закона наказание би се явило несъразмерно тежко със степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Ето защо и на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК
Съдът счете, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание под предвидения
в закона предел. Съдът прие доводите на защитата относно личността на
подсъдимия. Действително, по делото се установи, че същият е постоянен дарител.
А предвид изключително добрите характеричистични
данни за подсъдимия прие, че размерът на предвиденото наказание „лишаване от
свобода“ следва да бъде в абсолютния минимум, определен от закона, а именно три
месеца и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на три
месеца. Поради същите съображения
съдебният състав прие, че в случая е напълно адекватно да намери приложение
разпоредбата на чл. 55 ал. 3 от НК, поради което и не наложи наказание глоба,
предвидено заедно с наказанието лишаване от свобода в разпоредбата на чл. 214
ал. 2 от НК.
Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което
и е справедливо.
С оглед чистото съдебно
минало на подсъдимия и на останалите смекчаващи отговорността му обстоятелства Съдът зае
становище, че необходимият поправително-превъзпитателен
и принудително-възпиращ ефект,
каквито са смисълът и значението на наказанието,визирани в чл.36 от НК биха се постигнали
с успех и без ефективното изтърпяване на така наложеното
наказание лишаване от свобода. Ето
защо и на основание чл.66,ал.1 от НК изпълнението
на наказанието, наложено на подсъдимия
беше отложено за срок от 3 години.
С оглед изхода на делото
и на основание чл.189,ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия
Съдът възложи направените по делото разноски
в размер на 30 лв.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: