Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в закрито заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
разгледа докладваното от съдия Сантиров
ч.гр.д. № 12772/2020 г. по описа на
СГС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба
на длъжника „П.к.Б.“ ЕООД с вх. № 62257 от 08.09.2020 г. при ЧСИ М.П. на КЧСИ и
вх. № 290603 от 20.11.2020 г. при СГС, чрез пълномощника му – юриск. Р.П., с
надлежно учредена представителна власт по делото, против Постановление за
разноските от 17.09.2020 г., постановено по изп.д. № 20208510401490/2020 г. по
описа на ЧСИ М.П., с което е оставено без уважение възражение на „П.к.Б.“ ЕООД с
вх. № 62257/08.09.2020 г. за намаляване като прекомерно на присъденото
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство до сумата от 200,00 лв.,
дължими само за образуване на делото, както и в частта, касаеща .
Жалбоподателят поддържа,
че постановлението, с което съдебният изпълнител е отказал намаляване на присъдената
/определената/ от съдебния изпълнител сума за адвокатско възнаграждение на
взискателя в размер на 400,00 лв. с Постановление за разноските, обективирано в
поканата за доброволно изпълнение от 18.08.2020 г. е прекомерно по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК, предвид предприетите действия по събиране на вземането,
изразяващи се само в образуване на изпълнителното дело, поради което незаконосъобразно
е оставена без уважение молбата за намаляване на същото като прекомерно за
разликата над 200,00 лв. Изтъква, че в случая дължи адвокатско възнаграждение
само за образуване на изпълнителното производство по смисъла на чл. 10, т. 1 от
НМРАВ. Моли съда да отмени същото за разликата над 200,00 лв., както и съобрази
и дължимата пропорционална такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, която е начислена
към адвокатското възнаграждение.
Взискателят „Е.М.“
ЕООД , чрез пълномощника си – адв. В.С., с надлежно учредена представителна
власт по делото, е взел становище за неоснователност на жалбата, сочейки че
начислените такси и разноски са определени в съответствие с Наредбата, като
следва да се съобрази, че са извършени действия по събиране на вземането. Претендира
разноски.
В представените по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М.П. на КЧСИ излага подробни
съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като
обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в преклузивния срок по чл.436 ал.1 ГПК от легитимирана страна и е насочена
срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на
чл.435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице усложнения по
отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и
не са прилагани различни изпълнителни
способи, изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност,
поради което дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да са в
минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. В тази връзка следва да се посочи,
че съгласно задължителните за органите на съдебната власт, указания, дадени в
т. 3 от ТР 6/17.10.2013г. по т. д № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/
09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредбата за образуването на
изпълнителното дело минималното възнаграждение е от 200,00лв. Според настоящият
състав обаче същото в случая не се дължи кумулативно с възнаграждението по
чл.10, т.2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В тази връзка
следва да се отбележи, че нормата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на
ВАС за минималните адвокатски възнаграждения, в приложимата към
датата на сключване на договора за правна помощ от 13.8.2020 г. редакция /ДВ бр. 68 от 2020 г./, според която за водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2
от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт не намира приложение,
тъй като в разглежданото изпълнително производство след връчване на поканата за
доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с
водене на изпълнителното производство, чрез които да се е стигнало до удовлетворяване
на паричното вземане. Ето защо не е налице основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на още 200,00 лв. водене на изпълнителното дело. За
определяне /начисляване/ на такова би възникнало основание едва след извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по конкретното
изпълнително дело.
Следва да се отбележи, че макар от представеното копие от изпълнителното
дело да липсват доказателства за извършеното в срока за доброволно изпълнение
плащане от страна на жалбоподателя, това негово твърдение не е отречено от
взискателя и съдебния изпълнител, още повече, че ако след администрирането на
настоящата жалба, процесуалният представител на взискателя е предприел
необходими действия по водене на изпълнителното производство с цел събирането
на дълга, няма правна пречка да поиска от ЧСИ приемането на допълнителни
разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът приема, че дължимите от длъжника - „П.к.Б.“
ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към
момента на постановяване на обжалвания акт възлизат на 200,00 лв. Ето защо
обжалваното Постановление за разноските от 17.09.2020 г., постановено по изп.д.
№ 20208510401490/2020 г. по
описа на ЧСИ М.П., с което е оставено без уважение възражение с вх. №
62257/08.09.2020 г. за намаляване като прекомерно на присъденото адвокатско /адвокатско/
възнаграждение, обективирано в ПДИ от 18.08.2020
г. следва да се отмени за сумата над 200,00 лв. до пълния начислен размер на адвокатското
възнаграждение от 400,00 лв.
При това положение начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26
ТТРЗЧСИ също следва да бъде редуцирана. Пропорционалната такса се събира върху
събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 ЗЧСИ,
таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия,
като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради
което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист, т.е. тези
разноски следва да се включат в базата при изчисляването на пропорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Последната следва да бъде определена като процент от събираната
сума, която е в общ размер на 746,50 лв., като в размера на паричното вземане
не се включват авансовите такси. Следователно таксата по т. 26, б.„б“ от
Тарифата е в размер на 89,52 лв. с ДДС.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски в размер на
73 лв. – 48,00 лв. заплатена такса за връчване на преписи от жалбата, както и
25,00 лв. - заплатена държавна такса.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
длъжника „П.к.Б.“ ЕООД с вх. № 62257 от 08.09.2020 г. при ЧСИ М.П. на КЧСИ и
вх. № 290603 от 20.11.2020 г. при СГС, Постановление за разноските от 17.09.2020
г., постановено по изп.д. № 20208510401490/2020 г. по описа на ЧСИ М.П. на КЧСИ, с което е
отказано намаляване на разноските за
адвокатско възнаграждение за сумата над 200,00 лв. до присъдената /определената/ от
съдебния изпълнител сума за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на
400,00 лв. с Постановление за разноските, обективирано в поканата за доброволно
изпълнение от 18.08.2020 г., както и таксата по т. 26, б. „б“ от
ТТРЗЧСИ до сумата от 89,52 лв.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД , ЕИК ********, да заплати на „П.к.Б.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 73,00 лв.,
представляваща сторени по делото разноски.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: