Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 83
гр. Перник, 08.03.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание
на осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Стефанова КАНД №
51/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К.Б.Н., ЕГН **********
*** против Решение № 160/10.10.2018 г., постановено по АНД № 269/2018 г. по
описа на Районен съд – ***, с което е потвърдено Наказателно постановление №
17-0328-001377/18.12.2017 г. на началника на РУП към ОДМР – Перник, РУ – ***, с
което на жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 250
лв.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобрзаност на
обжалвания съдебен акт, поради нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Според жалбоподателя административно-наказателното
производство е образувано със съставянето на АУАН, който не отговаря на
изискванията на ЗАНН, затова и издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение
и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – Районно управление – ***
при ОДМВР – Перник, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не е изразил становище.
Окръжна прокуратура – Перник, в определения и от съда срок
по реда на чл. 217, ал. 4 от АПК, е представила писмено заключение. Изразено е
становище за неоснователност на жалбата. Искането към съда е да остави в сила
обжалваното решение.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата
на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
За да постанови обжалваното решение, районният съд е
приел, че на 13.11.2017 г. жалбоподателят управлявал собствения си лек
автомобил марка „***“, с рег. № *** в с. Жабляно, общ. ***, на път ІІІ – 623.
При извършена му проверка от служител на РУ – *** – младши автоконтрольор ***,
било установено, че не е сключил договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за управляваното от него моторно
превозно средство. За констатираното нарушение на място бил съставен АУАН серия
Д № 0354490, подписан от актосъставителя, нарушителя и двама свидетели.
Нарушителя не е направил възражения и е получил препис от АУАН. Въз основа на
последния е издадено наказателното постановление, предмет на съдебно оспорване.
При така установеното от фактическа страна районният съд е
достигнал до извода, че административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана законосъобразно. Приел е, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма,
при спазване на предвидената процедура и при наличие на предпоставките за това.
По тази причина е потвърдил издаденият от административно-наказващия орган
правораздавателен акт.
Настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в
рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което е валидно и допустимо. При спазване принципите на чл. 13
и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН фактическата обстановка е установена
правилно. Събрани са гласни и писмени доказателства, относими към всички факти,
предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно,
всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата
съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и законът е приложен правилно.
Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател
за неправилно приложение на закона. Правилно районният съд е приел, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на
административно-наказателното производство и налагане на административното
наказание. Видно от приложения АУАН, серия Д, № 0354490/13.11.2017 г., същият е
съставен от компетентно за това лице съгласно чл. 647, ал. 1 от КЗ, във вр. със
заповед № 313з-281/09.02.2016 г. на директора на ОДМВ – Перник. Съдържа всички,
посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя, свидетелите,
присъствали при установяване на нарушението и нарушителя и е връчен на
последния. Въз основа на АУАН, компетентният за това орган съгласно чл. 647,
ал. 2 от КЗ, във вр. със заповед № 313з-281/09.02.2016 г. на директора на ОДМВ
– Перник – началник РПУ към ОДМВР – Перник, РУ - ***, е издал НП №
17-0328-001377/18.12.2017 г. Същото е в изискуемата от закона писмена форма,
съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от
издателя.
Правилно, с оглед установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че привлеченото към
административно – наказателна отговорност лице е осъществило състава на
административното нарушение по 638, ал. 1, т. 1, във р. с чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ. Нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ задължава всеки собственик на
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение да сключи договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. В настоящия случай
от събраните гласни и писмени доказателства се установява по категоричен и
безпротиворечив начин, че към 13.11.2017 г. жалбоподателят не е сключил договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
собственото му МПС – лек автомобил „***“, с рег. № ***.
За извършеното нарушение нормата на чл. 638, ал. 1, т. 1
от КЗ предвижда за физически лица административно наказание глоба в размер на
250 лв. Видът и размерът на административното наказание е определен от
законодателя по абсолютен начин и административно-наказващият орган не
разполага с правомощие да извършва преценка на обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН. Затова констатацията за извършване на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ има за последица налагане на конкретно предвиденото в чл. 638, ал. 1, т.
1 от КЗ по вид и размер административно наказание. В настоящия случай, с
потвърденото от районния съд наказателно постановление
административно-наказващият орган е наложил предвиденото в чл. 638, ал. 1, т. 1
от КЗ административно наказание.
Предвид всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице
релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1
от НПК за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
160/10.10.2018 г. по АНД № 269/2018 г.
по описа на Районен съд – ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: