№ 159
гр. Пловдив, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора С. Черешарова
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20245000600373 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от ОП-Кърджали срещу
присъда № 8/26.06.2024 г., постановена по НОХД №125/ 2024 г. на Окръжен
съд- Кърджали, с която подсъдимата К. Х. К. е призната за виновна в
извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.„в”, във вр. с чл.342, ал.1 от
НК, за което при условията на чл.58а, ал.4, във вр. с 55, ал.1, т.1, и ал.3, във вр.
с чл.2, ал.2 от НК й е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода.
На на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е
отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени
доказателства.
Направените по делото съдопроизводствени разноски е възложил в
тежест на подсъдимата.
В протеста и допълнението към него е заявено оплакване за
1
несправедливост на наказанието, с оглед определянето му при условията на
чл. 58а, ал. 4 вр. с чл. 55, ал. 1 и ал. 3 от НК. Отстоява се позиция, че макар да
са налице множество смекчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства и да отсъстват отегчаващи такива, то не са налице основанията
на чл. 55 от НК за определяне на наказанието. Иска се наказанието лишаване
от свобода да бъде определено по реда на чл. 54 от НК, в размер на две години
лишаване от свобода, след което да бъде редуцирано по правилата на чл. 58а,
ал. 1 от НК до една година и четири месеца. Претендира се и налагане на
кумулативното наказание лишаване на дееца от право да управлява МПС,
което да е за срок от две години.
Представителят на АП-Пловдив поддържа протеста- със същите
оплаквания и същото искане.
Защитникът на подсъдимата оспорва протеста. Изразява становище, че
следва да бъде оставен без уважение. Изтъква отсъствието на предишни
нарушения на ЗДвП на подсъдимата, съдействащото й процесуално
поведение, изразеното критично отношение към деянието, младата възраст на
подсъдимата и негативните й изживявания от загубата на майката.
В предоставената й възможност за за лична защита подсъдимата К. се
солидаризира със заявеното от защитника му. В последната си дума отправя
искане да се потвърди присъдата.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като
провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт,
служебно и във връзка с направените оплаквания, и обсъди доводите и
съображенията на страните, намери, че:
Протестът е допустим. Депозиран е от страна в процеса, легитимирана
да атакува постановения съдебен акт, в предвидения за това срок.
Разгледан по същество, същият е частично основателен.
Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на Глава
ХХVII от НПК, при диференцираната процедура, основана на чл. 371, ал. 1 т.
2 от НПК-направено от подсъдимата К. признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
2
Настоящият състав на съда констатира, че процесуалната дейност на
първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба
на диференцираното в глава 27 от НПК производство. При налични
предпоставки за прилагане на особената процедура- действително направено
от подс. К. в разпоредително заседание волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК,
доказателствена подкрепа на самопризнанието, събирането на доказателствата
в хода на ДП при спазване на предвидения в НПК регламент за тази дейност,
изводът на Кърджалийския окръжен съд за допустимо протичане на
съдебното следствие по реда, пожелан от подсъдимата К., е правилен. Той е
изразен аргументирано по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК, като преди това е
спазено и изискването на чл. 372 ал. 1 от НПК.
I. По фактическата установеност на извършеното.
Не се оспорва пред въззивния съд фактическата обстановка, възприета
от окръжния съд, който е намерил за доказана по делото фактологията,
изложена от прокурора в обвинителния акт. Тя е следната:
Подс. К. К. била правоспособен водач с категории В и М, на която от
ОДМВР - Кърджали на 10.06.2019 г. било издадено свидетелство за
управление на МПС № ********, валидно до 10.06.2029 г. Към 25.03.2023 г.
същата като водач не била санкционирана с фишове и наказателни
постановления за извършени нарушения на ЗДвП.
На 25.03.2023 г. към 16.30 часа подс. К. К., детето й В. К., брат й св.
Л.Д. и майка й Е.Д. потеглили с управлявания от нея лек автомобил марка
„Ф.“ модел „Ф.“ с peг. № *******, собственост на съпруга й, в посока от село
Г.К., община К., към гр. К.. До подсъдимата седял брат й св. Л.Д., на задната
лява седалка, зад седалката на водача, пътувала Е.Д., а на задната дясна
седалка, зад седалката на св.Л.Д., на детско столче пътувала В. К..
Към 17.50 часа, на път Е 85 I - 5 на км. 369+350 метра в землището на
с.Б., община К., област К., по посока на движение от ГКПП М. за гр. К., на
хоризонтален прав участък, на сухо и чисто платно за движение с две пътни
ленти, по една във всяка посока, разделени с прекъсната осева линия тип M3,
денем на естествена светлина при ясно време, подс. К. К. управлявала лекия
автомобил марка „Ф.“ с peг. № ******* със скорост от 70 км/час. Скоростта,
която не трябва да се превишава от водачите на леки автомобили в участъка от
пътя не била сигнализирана с пътен знак по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗДвП,
3
т.е. не била различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП- за извън населено
място 90 км/ч. за леки автомобили от категория В.
Имало интензивен трафик на моторни превозни средства на пътя. От
двете страни на пътя били изградени крайпътни банкети, трошено-каменен
тип, на нивото на асфалта, широки по 1,00 метър. Трасето на пътя минавало
през насип, от двете страни на който имало крайпътни скатове, с ниво по-
ниско от нивото на пътя, след който следвали зелени площи. Имало изградени
стоманени предпазни огради /СПО/ - мантинели.
Подс.К. К. не била концентрирана в максимална степен върху
управлението на автомобила си, не следила всеобхватно и непрекъснато
пътната обстановка и движението на управлявания от нея лек автомобил,
поради което завила волана надясно, след това наляво, вкарвайки по този
начин автомобила в движение по крива, при движение със скорост от 70
км/час, над критичната за кривата скорост от 61,74 км/час. Автомобилът
започнал странично да се плъзга и подс. К. К. изгубила контрол над
автомобила, който неконтролирано преминал през лявата лента за движение и
излязъл вляво извън пътя. С предната си част лекият автомобил ударил
заустването на стоманената предпазна ограда - мантинела, дясната му част
преминала над шината й, от което автомобилът получил крен наляво. А крен
означава завъртане на обект около надлъжната му ос. Мястото на удара в СПО
е установено от вещото лице, извършило съдебната автотехническа
експертиза: на разстояние Ху1- 98,50 метра от мерна линия /МЛ/, мерено по
базовата линия - /БЛ/ успоредно на оста на пътя, считано по посока на огледа
и на Уу1 - 8,50 метра от БЛ, мерено перпендикулярно на оста на пътя, на
банкета. Мерната линия е прекарана при извършените огледи на
местопроизшествието на 25.03.2023 г. и на 26.03.2023 г. през
ориентира[1]водосток, отляво на пътя, на 3,70 метра от ръба на асфалта.
Базовата линия е прекарана по десния ръб на асфалта, успоредно на оста на
пътя. Приетата посока на огледа е от ГКПП „М.“ към гр. К..
След това лявата страна на автомобила задрала върху земното
покритие - скат на зелената площ след банкета и СПО. Координатите на
мястото на този втори удар са: на разстояние Ху2- 106,70-112,30 метра от
мерната линия, мерено по БЛ успоредно на оста на пътя, считано по посока на
огледа и на Уу2 — 13,50- 15,00 метра от БЛ, мерено перпендикулярно на оста
4
напътя, на зелената площ. Непосредствено преди задирането в земното
покритие след удара в СПО скоростта на лекия автомобил била 66,60 км/час.
След удара в земното покритие, автомобилът излетял по ската на пътя
напред и с предната си част се ударил в него. По време на удара в ската
скоростта на лекия автомобил била 58,72 км/час, а след удара - 45,58 км/час.
След това автомобилът започнал да се преобръща надясно и напред,
извършвайки сложно ротационно - транслационно движение. Последвал удар
в ската с тавана и задната част на купето. След това последвал още един,
последен пети удар на автомобила с дясната му странична част в земното
покритие и храстите на зелената площ. След последния удар в ската до
спирането си автомобилът се преобръщал и се установил отляво на платното
за движение в зелената площ - дере на дясната си страна.
По време на преобръщането на автомобила Е.Д. и внучката й В. К.
изпаднали от автомобила на зелената площ.
Оста на спрелия автомобил била перпендикулярна на оста на пътя,
предната му част била насочена към с. Б., задната му част била насочена към
ската. Задната дясна гума на автомобила била на разстояние 16,30 метра от
мястото на удара и на 28.00 метра от мястото на заораване на лекия автомобил
в земното покритие. От задна дясна гума до най-високата част на банкета
разстоянието било 18,70 метра, до БЛ било 27,50 метра, и до МЛ било 137,80
метра. Предна дясна гума на автомобила била на разстояние 29,50 метра от
мястото на заораване на лекия автомобил в земното покритие. Лекият
автомобил бил със счупена предна броня, деформирана основа, деформирани
предни калници, счупени предни ПВЦ подкалници, деформиран капак,
деформирана предна маска, счупена предна декоративна решетка, унищожен
двигателен отсек, двигателят се е отделил от купето, счупено предно челно
стъкло, деформиран таван, деформирани всички врати на купето, счупени
всички странични стъкла, счупено задно панорамно стъкло, деформирани
задни калници и задна врата, контактният ключ е бил поставен на
определеното за това място на арматурното табло, въздушните възглавници не
били задействани /целостта им не била нарушена/, коланите на предните
седалки били блокирани.
Вследствие на изпадането й от автомобила и контактите на тялото й в
купето и в земното покритие, Е.Д. получила множество тежки наранявания.
5
След установяването на автомобила подс. К. К. си откопчала
предпазния колан, като паднала върху брат си, след което с крак избила
счупеното при удара предно панорамно стъкло и успяла оттам да излезе от
купето на автомобила.
Подс. К. К. и брат й започнали да търсят майка си и детето В. К.. Подс.
К. К. открила детето си в едни храсти, на разстояние около 2-4 метра от
обърнатия автомобил, а на около 7-8 метра от автомобила лежала по гръб Е.Д.
на тревата до едно дърво, като дишала тежко, опитала се да каже нещо, но не
успяла. Лицето й било синьо-червено, имала видима контузна рана на главата.
От устата й излизала кръв под формата на пяна.
На мястото пристигнали полицаите от РУ МВР – К., св. М.Ч. и св. А.К..
Подс. К. К. била изпробвана за установяване на употребата на алкохол с
техническо средство „Дрегер“ 7510 с фабр. № ******, който отчел нулев
резултат.
Пристигналата на място линейка на ЦСМП с водач св. М.Ч. и фелдшер
св. Х.С. взели в 18.15 часа Е.Д. и я превозили до Спешно приемно отделение
на МБАЛ „Д-р А.Д.“ АД, след което тя била приета в ОАИЛ, където починала
в 23.45 часа на 25.03.2023 г. вследствие на остра сърдечно-съдова
недостатъчност, причинена от остра кръвозагуба, настъпила в резултат на
получените при пътнотранспортното произшествие тежка гръдна травма с
левостранен пневмоторакс и кръвоизливи в двете половини на гръдната
кухина.
С друга линейка, в която били медицинския фелдшер св. С.А. и водача
св. М.А., били превозени до същата болница подс. К. К., брат й и детето й.
За времето от 19.20 часа на 25.03.2023 г. до 20.30 часа на 25.03.2023 г.
бил извършен оглед на местопроизшествието, за което деействие е съставен
надлежен протокол, към който е изготвен фотоалбум № 1. Според
съдържанието на обсъждания процесуален документ местопроизшествието се
намира в землището на с. Б., община К. по път Е 85 I - 5 на километър 369+350
метра. Огледът е извършен по посока на движение от ГКПП „М.“ за гр.К. /юг-
север/. За ориентир е приет водосток, находящ се отляво по посока на огледа
на разстояние 3,70 метра от ръба на платното по посока на огледа. Ширината
на пътното платно е 6,75 метра. Банкетът е с ширина 1 метър, каменно-
трошачен, затворен на нивото на асфалта, следват ливади след банкета. За
6
базова линия е приет десният ръб на асфалта по посока на огледа, а за мерна
линия е приета линия /точка/ от ръба на асфалта от дясната страна по посока
на огледа, пренесена по права линия от ориентира. От началото на МЛ до края
на напускането на пътното платно на МПС, пътното платно е с две ленти за
движение в двете посоки по една, с размери 2x3,60 метра, разделени с
прекъсната осова линия и непрекъснати лява и дясна крайни ограничителни
линии. От МЛ по посока на огледа на разстояние 44 метра се намира трайно
поставен пътен знак А 28 - Кръстовище с път без предимство отляво. На
разстояние 32 метра от А 28 следва пътен знак Ж6 Указателна табела. На
разстояние 1,20 метра от Ж6 започва началото /от заземяването й/ на
еластичната ограда - мантинела. На пътното платно са открити в хода на
огледа две успоредни дъгообразни следи, започващи от дясното платно по
посока на огледа и завършващи в края на асфалта в лявото платно за
движение, където е първият удар на автомобила в еластичната ограда, където
последната е заземена към банкета. От МЛ до началото на дясната следа по
посока на огледа разстоянието е 79, 80 метра, а до БЛ е 0,40 метра. Цялата
дясна следа е 25 метра. Мястото, където пресича дясната следа прекъснатата
осева линия до БЛ е 4,10 метра. От началото на лявата следа до края на
асфалта /левия ръб на асфалта/ лявата следа е дълга 17,90 метра. От началото
на лявата следа до БЛ разстоянието е 1,90 метра, а до МЛ е 83,20 метра.
Разстоянието между двете следи в началото по посока на огледа е 0,80 метра, в
средата е 1,50 метра, а в края е 3,80 метра. Разследващият е отразил в
протокола, че автомобилът се удря в крайпътната еластична ограда, на
началото на заземяването й към банкета, удря се в ливадата /земната
повърхност/ след оградата и пада в крайпътно дере по посока на огледа на
страничната си дясна страна, с предната си част по посока на с. Б. /запад/,
задна част - пътното платно /изток/ - перпендикулярно на пътното платно към
ската.
На 26.03.2023 г. отново бил извършен оглед на местопроизшествието,
видно от приложения протокол, ведно с фотоалбум № 2. В хода на огледа е
установено, че заземената част на еластичната ограда е с обща дължина 4,60
метра. По същата са открити следи от удари, чернокафяви на цвят,
деформации по страничната и най - горната й част, с обща дължина 3,85
метра. След мантинелата е открита ясно видима следа от задържане на твърд
предмет по земното покритие с дължина 6,30 метра и широчина с неправилна
7
форма с размери между 10 см. и 22 см. След тази следа следва скат и мястото
на удара е на ската на разстояние от края на тази следа 11,70 метра. На мястото
на удара се намерили множество парчета и отломки, различни по форма и
размери, от стъкло, пластмаса и други от автомобил, вещи и предмети. От
мястото на удара до първото обръщане на автомобила разстоянието е 6,25
метра. Автомобилът марка „Ф.“ с peг. № ******* е открит странично заседнал
на дясната си страна, перпендикулярно на пътното платно към ската по посока
на огледа, с предната си част по посока на с. Б., община К. /запад/ и задна част
насочена към пътното платно /изток, към ската/. Лекият автомобил е тотално
унищожен. На задната дясна седалка се намерил стол за обезопасяване на
деца. Предпазните обезопасителни колани на водача и пътника на предната
дясна седалка били блокирани. Около автомобила и по посоката на
движението му се намерили най-различни счупени части, парчета и отломки
от автомобила, оборудването му и други вещи и предмети. В хода на огледа
като веществено доказателство бил иззет лекия автомобил - „Ф.“ с peг. №
*******, собственост на В.В.К.“ от гр. К., съпруг на подсъдимата.
В заключението на извършената съдебномедицинска експертиза на
труп № 19/2023 г. е прието, че при съдебномедицинското изследване на трупа
на Е.Д.Д. се установило: съчетана гръдна травма и травма на главата,
кръвонасядания на лицето и меките черепни покривки, счупване на
множество ребра двустранно по повече от една фрактурна линия, с разкъсване
на междуребрената мускулатура и наранявания на левия бял дроб,
левостранен пневмоторакс /проникване на въздух в лявата половина на
гръдната кухина/, кръвоизлив в лявата половина на гръдната кухина в
количество около 900 мл. и дясната половина в количество около 600 мл.
кръвопропиване на рехавата тъкан на средностението и на меките тъкани в
областта на счупванията на ребрата, оток на мозъка, данни за анемия
/обезкървяване на трупа/.
Според вещото лице смъртта на Е.Д.Д. се дължи на остра сърдечно-
съдова недостатъчност вследствие на остра кръвозагуба, настъпила в резултат
на тежка гръдна травма с левостранен пневмоторакс и кръвоизливи в двете
половини на гръдната кухина.
Описаните травматични увреждания са получени при действието на
твърд тъп предмет със значителна сила и добре отговарят да са възникнали
8
при пътно-транспортно произшествие, за каквото има данни в случая.
Налице е причинно-следствена връзка между травмите, получени от
Е.Д. при ПТП и настъпилата й смърт.
Според заключението на извършената съдебномедицинска експертиза
по писмени данни № 40/2023 г., на В. В. К. е било причинено: сътресение на
мозъка и охлузвания на кожата на тялото.
Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или
тъпо-ръбест предмет и добре отговарят да са възникнали по начина, отразен в
анамнезата - при изпадане от автомобил при пътно - транспортно
произшествие. Сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на
съзнание, е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, а охлузванията на кожата на тялото са причинили болка и
страдание.
В заключението си на извършената съдебна химическа експертиза в
Протокол № 42/30.03.2023 г. е прието, че в изпратените за изследване проби
кръв, взети от Е.Д.Д. не се доказва наличие на етилов алкохол.
В заключението си по извършената съдебномедицинска експертиза по
метода на ДНК профилиране в Протокол № 23/ДНК-869 от 20.10.2023 г.,
експертът от сектор „ДНК анализи“ в ЦЕКИ към НИК-МВР сочи: в отривка от
калъф на волан /обект № 8/ има смес на клетъчен материал, най-вероятно от
две лица от мъжки и женски пол, в която част от изследвания биологичен
материал произхожда от К. Х. К..
Останалите алели в анализираната смес по обект № 8 могат да бъдат
сравнявани с алелите от ДНК профила на конкретно посочено/и лице/а.
В отривка от лост за ръчна спирачка /обект № 11/ се установило смес на
клетъчен материал с много нисък интензитет, която не може да бъде
интерпретирана. в отривки от предна лява кора на колонка на предно
панорамно стъкло, предна лява седалка под волана, предна лява седалка,
предна дясна седалка, външна и вътрешна ръкохватка на лява врата, вътрешна
част на волан, бутони за прозорец на шофьорска врата, лост за мигачи и
скоростен лост /обекти №№ 1, 1.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 10 и 12/ не са определени
годни за идентификация ДНК профили.
В заключение № 115/07.08.2023 г. на съдебната автотехническа
експертиза е прието, че:
9
Местата на ударите са: Удар с предната част на л.а. „Ф. Ф.“, ******* в
СПО, отляво на пътното платно на път 1-5, км 369+350.
Координатите му са на разстояние Ху1 - 98,50 м от МЛ (мерено по БЛ
успоредно на оста на пътя), считано по посока на огледа и на Yyl-8,5Ом, от БЛ
(мерено перпендикулярно на оста на пътя) на банкета.
Удар и застъргване с лявата странична част на л.а. „Ф. Ф.“, ******* в
земното покритие на зелената площ, отляво на път 1-5, км 369 +350, след
банкета и СПО. Кординатите му са на разстояние Ху2 - 106,70-112,30 м от МЛ
(мерено по БЛ успоредно на оста на пътя), считано по посока на огледа и на
Ууг - 13,50 - 15.00 м от БЛ (мерено перпендикулярно на оста на пътя) на
зелената площ. Удар с предната част на л.а. „ Ф. Ф.“, ******* в ската, от ляво
на път 1-5. Кординатите му са на разстояние Хуз - 122,50 м от МЛ (мерено по
БЛ, успоредно на оста на пътя), считано по посока на огледа и на УУЗ - 19,30м
от БЛ (мерено перпендикулярно на оста на пътя ) на ската.
Удар с тавана и задната част на л.а. „ Ф. Ф.", ******* в ската, от ляво на
пътното платно на път 1-5. Координатите му са на разстояние Ху4 - 129,00 м.
от МЛ (мерено по БЛ успоредно на оста на пътя), считано по посока на огледа
и на Уу4 - 22, 20м от БА (мерено перпендикулярно на оста на пътя) на
банкета.
Удар с дясната странична част на л.а. „Ф. Ф.“, ******* в земното
покритие и храстите на зелената площ от ляво на път 1-5. Координатите му са
на разстояние Ху5 - 137,00-138,20м от МЛ (мерено по БЛ успоредно на оста на
пътя), считано по посока на огледа и на Уу5 - 19,20-23,00 м, от БЛ (мерено
перпендикулярно на оста на пътя) на ската.
Скоростите на движение на лек автомобил „Ф. Ф.“, *******, участвал в
процесното ПТП на 25.03.2023г, са били : Преди ПТП-70 км/ч.
Непосредствено преди задиране в земното покритие след СПО- 66.60
км/ч.
По време на удара в ската на пътя- 58,72 км/ч. Непосредствено след
удара ската на пътя- 45,58 км/ч. При така създалата се ситуация тази скорост е
била съобразена с нормативно разрешената скорост от 90км/ч. При така
създалата се ситуация тази скорост е била несъобразена с маневрите,
извършени от водача, като съобразената е била 61,74.км/ч.
10
Дължината на „опасната зона“ за спиране на автомобила, при така
пресметнатата скорост е била 51,29 м.
Механизмът на ПТП е следният:
Лек автомобил „Ф. Ф.“, *******, управляван от К. К., се е движил по
път 1-5, с посока от ГКПП „М.“ към К..
В района на км 369+350 го е вкарала в движение по крива. Скоростта
му е била над критичната, автомобилът е започнал странично плъзгане и К. е
загубила контрол над него (свидетелство за това са оставените следи от
приплъзгане по асфалта, същите са от плъзгане, а не от употребата на
спирачки, потвърждаващо се от различното състояние между тях в началото,
средата, и края). Така той неконтролирано е преминал през лявата лента за
движение, излязъл е в ляво извън пътя. С предната си част е ударил
заустването на мантинелата, дясната му част е преминала над шината й, от
което е получил крен на ляво. Лявата му страна е задрала върху земното
покритие на зелената площ.
След удара в него, л.а. е излетял по ската на пътя напред и с предната
си част се е ударил в него. Започнал е да се преобръща надясно и напред
извършвайки сложно ротационно-транслационно движение. Последвал е удар
в ската с тавана на купето, след което е спрял в положението открит след ПТП.
По време на преобръщането пострадалата Д. и внучката й В. са
изпадали от автомобила и са открити на местата посочени от участниците в
ПТП и свидетели по делото.
От техническа гледна точна причината за ПТП е: Загуба на контрол над
автомобила от водача К., в резултат на вкарването му в движение по крива със
скорост над критичната за нея. Водачът на л.а.“Ф. Ф.“, ******- К., не е имала
възможност да предотврати настъпването на ПТП, тя е била загубила контрол
над управлението му. Тя не е могла да въздейства на автомобила по никакъв
начин, не е имала възможност да предприеме действия в тази насока, сама се е
поставила в тази ситуация.
Технически правилните действия за водачът на л.а.“Ф. Ф.“, *******- К.,
са били при възникване на „опасност“ на пътя да се използва спирачната
уредба. Така скоростта би паднала под критичната за кривата, тя нямаше да
загуби контрол над управлението на л.а. и да излезе вляво извън пътя. В
конкретната пътна ситуация, технически са неправилни действията на водача
11
К., „завой наляво/надясно“. Това е довело до вкарването на л.а. в движение по
крива със скорост над критичната за нея, от което е загубила контрол над него.
Тези действия на водача К. се намират според експерта в пряка причинна
връзка с настъпилото на 25.03.2023г. ПТП.
II. По доказателствата .
Първостепенният съд правилно е оценил изводимото от
доказателствената съвкупност като подкрепящо направеното от подсъдимата
К. признание на фактите, залегнали в обвинителния акт. Възприетата
фактическа обстановка се установява по безспорен начин както от
направеното по съответния процесуален ред самопризнание от подсъдимата,
така и от събраните в хода на ДП доказателства-показанията на свидетелите
Л.Д., Е.А., М.Ч., Х.С., М.Ч., А.К. и С.А., които е първостепенният съд е ценил
като житейски логични, еднопосочни, последователни, кореспондиращи
помежду си и взаимодопълващи се, от заключенията на изготвените по делото
експертизи, от приложените по делото писмени доказателства.
Следва да се отбележи, че при разпита си като обвиняем/ л. 40, т. 2 от
ДП/ подс. К. се е възползвала от правото си на мълчание. Очевидец на
деянието е пътуващият на предна дясна седалка в автомобила нейн брат- свид.
Л.Д./л. 52-л. 56 т. 2 от ДП/.За обстановката на местопроизшествието и
поведението на подсъдимата и пътуващите в колата й лица се съдържат данни
в показанията на свидетелите М.Ч./л. 58-61, т. 2 от ДП/, Х.С./ л. 62-65, т.2 от
ДП/, Ч.Ч. / л. 66-89,т.2 от ДП/,А.К./ л. 70-74, т. 2 ДП/, С.А./ л. 94-95,т. 2 от ДП/,
М.А.- л. 99-100, т. 2 от ДП/.
Доказателствената основа, послужила за възприемане на изведените в
обжалвания акт фактически изводи, е правилно оценена от контролираната
инстанция, като не се констатира процесуален порок в дейността на съда по
формиране на вътрешното му убеждение по фактите, релевантни за
обвинението, нито отклонение от принципните положения, установени в чл.
13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Срещу тази дейност на съда не са и наведени
никакви възражения.
III. По приложението на материалния закон.
12
Несъмнено, при приетата по процесния казус фактология, се
установяват съставомерните признаци на престъплението по по чл.343, ал.1, б.
„в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, изразило се в това, че на 25.03.2023 г. в
землището на с. Б., община К., област К., при управление на лек автомобил
марка „Ф.“ модел „Ф.“ с peг. № ******* на път Е 85 I - 5 на км. 369+350 метра
по посока на движение от ГКПП М. за гр. К., на платно за движение с две
пътни ленти, по една във всяка посока, подс. К. е нарушила правилото за
движение, установено в чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“,
като не контролирала непрекъснато управляваното от нея моторно превозно
средство, тъй като не била концентрирана в максимална степен върху
управлението на автомобила си, не следила всеобхватно и непрекъснато
пътната обстановка и движението на управлявания от нея лек автомобил и по
непредпазливост причинила смъртта на Е.Д.Д. с ЕГН ********** от гр. К.,
починала на 25.03.2023 г., в ОАИЛ при МБАЛ „Д-р А.Д.“ АД гр.К..
По делото е несъмнено установено авторството на престъплението.
Именно подс. К. е била водачът, управлявал на инкриминираните време и
място лек автомобил марка „Ф.“ модел „Ф.“ с peг. № *******, в който наред с
нея, дъщеря й, брат й, пътувала и майка й- пострадалата Е.Д.Д..
Като водач на МПС подс. К. е следвало да има поведение, съобразено с
вменените от закона задължения на водачите на МПС- да спазват правилата за
движение. Нарушила е повелята на чл.20, ал.1 от ЗДвП, задължаващ водачите
на МПС непрекъснато да контролират превозните средства, които управляват.
В случая, подсъдимата не е била концентрирана в максимална степен върху
управлявания от нея автомобил, като не е наблюдавала непрекъснато и
всеобхватно пътната обстановка и движението на автомобила по пътя.
Извършената от нея в конкретната ситуация маневра „завой наляво/надясно” е
била неправилна, това е довело до вкарването на автомобила в крива със
скорост над критичната за нея, вследствие на което е загубила контрол над
автомобила и е последвало ПТП.
Според заключението на АТЕ от технически правилните действия за
водачът на л.а.“Ф. Ф.“, *******- подс.К., са били при възникване на опасност
на пътя да използва спирачната уредба. Така скоростта би паднала под
критичната за кривата, тя е нямало да загуби контрол над управлението на л.а.
13
и да излезе вляво извън пътя. В конкретната пътна ситуация, технически са
неправилни действията на подс. К.-„завой наляво/надясно“. Това е довело до
вкарването на л.а. в движение по крива със скорост над критичната за нея, от
което е загубила контрол над автомобила. Тези действия на водача К. се
намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 25.03.2023г. ПТП.
Вследствие противоправното поведение на подсъдимата К. като водач
на МПС, несъобразено с повелята чл.20, ал.1 от ЗДвП, е настъпило процесното
ПТП и са причинени несъвместимите с живота телесни увреждания на Е.Д..
Налице е изискуемата от закона пряка причинно- следствена връзка между
поведението на дееца, допуснатите нарушения за безопасност на движението
и настъпилите общественоопасни последици.
Не е наведено пред въззивната инстанция оплакване за неправилно
приложение на материалния закон при възприетата от окръжния съд правна
квалификация на деянието. При извършената от настоящия съд в обхвата на
чл. 314 от НПК пълна фактическа и правна проверка на протестираната
присъда се извежда констатация за нарушение на материалния закон с
ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимата К. по обсъдения
по- горе състав на престъплението - по чл. 343а, ал. 1 от НК. Това е така,
защото:
В обвинителната теза/ стр. 4, абз. 4 и 5 от обв. акт/, макар и оскъдно
поднесени от прокурора, са налице факти за поведението на подсъдимата след
инкриминираното деяние. Същите са коментирани и от първостепенния съд в
обхвата на индивидуализиращите отговорността обстоятелства. Липсва
анализ дали това поведение на подсъдимата е било насочено към оказване
помощ на пострадалите, респ., ако е така, дали е било всичко, което тя е могла
да направи.
При установената по делото фактология, вкл. сочената от прокурора,
след установяването на управлявания от подс. К. автомобил в него са били
осанали само пътуващите на предните две седалки, т.е. тя и брат й- свид. Л.Д..
Изпаднали от автомобила при преобръщането му са били пътниците на
задната седалка: майката на двамата- пострадалата Е.Д. и тригодишната
дъщеря на подсъдимата- В. К.. В тази ситуация именно подсъдимата е „избила
счупеното при удара предно панорамно стъкло и успяла оттам да излезе от
купето на автомобила“. Неописано изрично, но следващо от изнесеното в
14
следващия абзац /и от доказателствата по делото/ е, че същото сторил и св. Д..
И двамата започнали да търсят майка си и детето. Подс. К. открила дъщеря си
„в едни храсти, на разстояние около 2-3 метра от обърнатия автомобил “,
пострадалата Е. Д., все още жива, била на около 7-8 метра от автомобила.
В доказателствената съвкупност са налице факти, че притекли се на
помощ случайно преминаващи лица започнали да оказват помощ на майката,
подаден бил и сигнал на тел. 1128 л. 38-39,т. 3 от ДП/. Подсъдимата е била на
мястото на произшествието, видимо наранена, плачеща и умоляваща за
помощ, прегърнала детето си, по което също имало кръв/след това е било
настанено за болнично лечение/. Сочените обстоятелства, според настоящия
състав на съда, формират извод, че след деянието подс. К. е извършила всичко,
което обективно е могла да извърши за оказване помощ на пострадалите.
Първо- тя с активните си действия е обезпечила излизането от автомобила и
на нея, и на брат й. Това, от своя страна е позволило и на двамата да започнат
да търсят изпадналите от автомобила дете и възрастна жена. Детето в този
момент очевидно е имало нужда от помощ. То е било не само много
изплашено и плачещо, но наранено. Решението на подсъдимата да го вземе, да
го прегърне, да го държи въпреки счупената си ръка, е било действие,
насочено към оказване помощ на пострадалото дете. Тази помощ е била
необходима за детето. В случая е без значение, че впоследствие се е оказало
травмите му да са били извън визираните в чл. 128 и чл. 129 от НК- експертно
е установено, че на малолетната В. В. К. е било причинено сътресение на
мозъка и охлузвания на кожата на тялото.Т.е, то също е имало качеството на
„пострадал“ при пътно- транспортното произшествие.
Подс. К. правилно е преценила, че детето й е пострадало при
катастрофата /в тази насока са и показанията на свидетелите, посетили
мястото на ПТП/ и има нужда от помощ. Изборът й да му помогне, като го
вземе на ръце и го държи, е съответен на обективната обстоновка в този
момент, а не само проявен инстинкт на майка. Това, наред със собственото й
състояние, обективно не й е позволявало с лични действия да се погрижи и за
майка си, при което е умолявала присъстващите там лица да го сторят. В този
момент до по- тежко пострадалата Е.Д. са били отишли първо синът й /св.
Л.Д./, след това- пристигналите на място свидетели, вкл. полицейски
служители и медици. Всички те описват, че не само подсъдимата, но и детето
й видимо са имали наранявания и нужда от помощ. Такава им е и оказана
15
впоследствие, вкл. и при престой в болнично заведение.
Т.е., в рамките на признатите от подс. К. фактически положения по
обвинителния акт, първостепенният съд е бил длъжен да прецени дали са
налице правопроменящи такива досежно предложената от държавното
обвинение правна квалификация на извършеното, каквито настоящият съд
намира за несъмнено установени. В посочения смисъл са и указанията, дадени
в т. 8.1 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008
г., ОСНК.
Въззивният съд, като осъществи дължимия анализ за съответствие на
фактите по делото и обективните и субективни признаци на престъплението,
за което подсъдимата е предадена на съд и това по чл. 343а от НК, намира за
приложима именно нормата на привилегирования състав. Поведението на
подс. К., обсъдено с оглед канкретиката по делото относно състоянието на
подсъдимата- емоционално и физическо, обстановката на мястото
непосредствено след настъпилото ПТП, броя, възрастта, уязвимостта на
пострадалите лица- брат, майка и дъщеря на подсъдимата намира, че тя е
направила всички зависещо от нея за оказване на помощ след деянието.
Осигурила е възможността на св. Д. да напусне автомобила след като е дошъл
на себе си. Самата тя е започнала, наред с него, да търси майка си и детето си/
на 3 години/- и двете живи в онзи момент, и двете с наранявания. Предприела
е действия за оказване помощ на малолетната В. К.- взела я е на ръце,
държала я е до пристигане на линейката, с която и двете са откарани в
болницата. В този момент подсъдимата обективно не е могла да оказва помощ
и на майка си- тя е била ангажирана с детето, също имащо качество на
пострадал при ПТП. Самата подсъдима е била с тежка фрактура на ръката.
Състоянието на майката, описано от свидетелите- очевидци, е предполагало
професионална намеса още на мястото на медицински лица, а не местенето й.
Всички свидетели- немедици сочат да не са променяли позата на тялото на
пострадалата Д. до идването на медицинския екип. Според незагубилите
актуалност указания, дадени в т.5.2 от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н.
д. № 8/82 г., ПВС, за приложението на привилегирования състав на чл. 343а от
НК не е необхдимо нито деецът да е оказал помощ на всички пострадали, нито
да е насочил помощта си спрямо най- тежко пострадалия. В случая, с
оказаната помощ на малолетната пострадала В. К., макар нараняванията й да
са били несъставомерни, подсъдимата К. К. е направила всичка зависещо от
16
нея за оказване помощ на един от пострадалите. Тя не е имала обективна
възможност да окаже такава и на пострадалата Д.. Деянието следва да се
кварифицира по по- леко наказуемия състав на престъплението- чл. 343а, ал. 1,
б. „б“ от НК. В правомощията на въззивната инстанция е да отмени присъдата
и по отношение на неподал жалба подсъдим, ако има основание за това и ако
е в негова полза. В този смисъл присъдата следва да бъде изменена, при което
не се нарушава забраната за влошаване положението на подсъдимата.
Правилно Кърджалийският окръжен съд е приел, че деянието е
извършено от подсъдимата по непредпазливост, при формата на престъпна
небрежност. Подс. К. не е предвиждала като възможна или сигурна последица
от управлението на автомобила в нарушение на посоченото правило на ЗДвП
настъпването на смъртта на нейната майка – пострадалата Е.Д., но е била
длъжна, обективно и субективно е могла да предвиди този престъпен
резултат.
IV. По наведените възражения относно несправедливост на
наказанието:
Заявените в протеста оплаквания относно несправедливост на
наказанието, поради отреждането му по реда на чл.. 58а, ал. 4 вр. с чл. 55, ал.1
и ал. 3 от НК, са основателни.
Несъмнено отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства
не се установяват от доказателствата по делото и настоящият съд споделя така
направения от окръжния съд извод.
Защитена е и тезата, че данните по делото не разкриват извършеното
деяние да се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение
с останалите примери на транспортни престъпления от този вид, а изводът, че
личността на подсъдимата е с ниска степен на обществена опасност е
обоснован с установените смекчаващи обстоятелства, с наличието на част от
които настоящият съд се съгласява.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства
първостепеният съд правилно е намерил: чистото й съдебно минало,
трудовата и семейна ангажираност, изключително добрите характеристични
данни, изводими включително трудовата й характеристика, издадена от
прекия й ръководител, изразеното съжаление и искрено разкаяние за
стореното, липсата предходни нарушения по ЗДвП, което я определя като
17
дисциплиниран водач до деня на процесното деяние.
Следва да се оцени и фактът, че подсъдимата К. при пътния инцидент е
загубила близък й човек- майка си, но това обстоятелство не е с решаващо
значение.
Неправилно като такова обстоятелство е прието, че нарушението на
ЗДвП не е тежко, то „е само едно и не се отличава с особена грубост или
драстичност“. Нарушението на правилото за движение е несъмнено, то е
предпоставило престъпния резултат и не може да се тълкува като смекчаващо
отговорността на дееца обстоятелство това, че не е реализирал множество
нарушение, след като единственото такова е довело до ПТП. Отделно от това,
правилото на чл. 20, ал. 1 от НК е базисно и не може да се приеме, че е
незначително за обезпечаване на безопасността при движението по пътищата,
напротив. Непрекъснатият контрол от водача на управляваното моторно
превозно средство осигурява безопасността не само на пътуващите в неговия
автомобил, а и на всички останали участници в движението по пътищата, при
което и най- малкото отклонение от предписаното правило е със значителен
потенциал за увреждащ резултат.
Неправилно като смекчаващо отговорността на позд. К. обстоятелство
е ценен „образователният й ценз“, което противоречи на установения в чл.11,
ал. 1 от НПК принцип за равенство на гражданите в наказателното
производство, забраняващ привилегировано третиране, основано на
образование.
Не е налице и визираната от окръжния съд като такова обстоятелство
млада възраст на подс. К.. Към инкриминираната дата тя била навършила 29
години и на тази възраст- зряла, формирането на личността вече е
приключило.
С оглед приетата от настоящия съд правна квалификация на
извършеното не може да се третира като смекчаващо отговорността на дееца
обстоятелство оказаната помощ на пострадал, тъй като е елемент от
обективния състав на престъплението.
Неоснователно се отстоява от защитника като такова обстоятелство да
бъде ценено добросъвестното процесуално поведение на подсъдимата, която
се е явявала надлежно и пред органите на ДП, и пред съда. Следва да се
отбележи, че това е дължимо процесуално поведение на всяко обвинено лице,
18
отсъствието му е основание за прилагане на различна по вид процесуална
принуда, съблюдаването му не може да се третира като смекчаващо
отговорността на дееца обстоятелство.
В обобщение- налице са смекчаващите отговорността обстоятелства
чисто съдебно минало, трудова и семейна ангажираност, добри
характеристични данни, вкл. и като водач на МПС, изразено съжаление и
критичност за случилото се. Те, в своята съвкупност, според мнозинството от
настоящия състав на съда, не очертават допустимо приложение на чл. 55 от
НК. Окръжният съд е следвало да определи наказанието на подс. К. по
правилата на чл. 54 от НК, каквато правилно позиция отстоява прокурорът.
Необходимо е да се констатира, че първостепенният съд не е обсъждал
наличието на всички изискуеми предпоставки за допустимо приложение на
чл. 55 от НК, но го е приложил. Посочил е, че са налице основанията на чл. 55
от НК поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства. Според приетото в Постановление № 4 от 8.XI.1978 г. по н. д.
№ 1/78 г., указанията в което съдебната практика следва, обсъжданата норма
визира едно изключение от чл. 54 от НК и може да се прилага, само когато
съществуват две условия:
Първото е наличие на многобройни или едно, но изключително
смекчаващо отговорността на дееца обстоятелства, които действително
показват, че е налице значително по-ниска обществена опасност на деянието и
дееца. В случая, макар обществената опасност на дееца да е ниска, а на
деянието, според настоящия съд- обичайна за този вид престъпления, за нито
една от двете опасности не може да се коментира да е по- ниска от
обичайните, още по- малко “значително“ по- ниска. Това, както бе отбелязано,
е едно от кумулативно установените изисквания за допустимо приложение на
чл. 55 от НК. То в настоящия случай не е налице.
Второто задължително условие за определяне на наказанието по
избрания от първостепенния съд ред е формиран извод, че и най-лекото
наказание, предвидено в закона, е несъразмерно тежко. В тази насока
контролираният съд не е изложил никакви съображения, макар да е бил
длъжен да го стори/т.5 от Постановление № 1 от 8.X.1978 г. по н. д. № 3/78
г.,ПВС/.
Т.е., за наложеното при условията по чл. 55 от НК наказание не е
19
изведена от ОС-Кърджали констатация да са налице и двете кумулативно
изискуими предпоставки. Наличието само на първата изискуема
предпоставка, която ОС-Кърджали е възприел, не е достатъчно. Наведените в
протеста доводи в тази насока са основателни. От това логически следва, че и
приложимата норма е била чл. 58а, ал. 1 от НК, а не ал. 4 от същия текст.
Според мнозинството на съда в разглеждания случай наказанието
следва да бъде определено по правилата на чл. 54 от НК.
За престъплението по чл. 343а, ал. 1, б.“б“ от НК предвидената санкция
и към момента на извършване на престъплението, и към актуалния момент е
лишаване от свобода от три месеца /поради отсъствие на специален минимум/
до четири години.
Несъмнено са налице многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства, но те не формират извод, че деянието и дееца са с
толкова по- ниска от обичайната обществена опасност, че предвиденото в
закона минимално наказание от три месеца лишаване от свобода се явява
несъразмерно тежко спрямо извършеното деяние. Отделно от това, наказание
в предвидения минимален размер, не би постигнало нито една от целите по чл.
36 от НК.
Съпоставката на установените по делото смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства дава основание настоящия съдебен състав в
своето мнозинство да приеме, че при така възприетата от въззивния съд
правна квалификация на извършеното по- тежкото по вид наказание следва да
бъде определено значително под средния размер- девет месеца лишаване от
свобода. В този размер то е съответно на извършеното престъпление и
достатъчно за постигане на целите на чл. 36 НК.
При съблюдаване на императива на чл.373, ал.2 от НПК, при условията
на чл.58а, ал.1 от НК, наказанието следва да бъде намалено с 1/3-та. На подс.
К., следва да се наложи наказание от шест месеца лишаване от свобода.
Присъдата следва да се измени в частта относно основанието за налагане на
наказанието, макар размерът му да остава непроменен. Не е налице
законодателна промяна относно чл. 343а, ал. 1, б. „б“ от НК и чл. 2 от НК не
намира приложение.
Остояваната в протеста позиция за определяне на наказание от две
години лишаване от свобода, е неоснователна.
20
На подс. К., по повелята на чл. 343г от НК, следва да бъде наложено
и кумулативно предвиденото наказание по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК- лишаване
от право да управлява МПС. Пловдивският апелативен съд в своето
мнозинство, като взе предвид отсъствието при дееца на каквито и да е
предходни нарушения на правилата за движение по пътищата намира, че и
това наказание следва да бъде определено в размер, близък до минималния
съобразното възприетото в съдебната практика тълкуване на чл. 49, ал. 2 от
НК/ т. 6, б. Б на ППВС 1/83 г., по Н. Д. 8/82 г. ВС; ТР № 61/80 г., по Н. Д. 56/80
г. на ОСНК и др./- една година.
Този срок мнозинството на настоящия съд намира за достатъчен за
превъзпитанието на дееца, размерът му способства и за постигане на
генералната превенция.
Така отредената на подс. К. комплексната санкция съответства на
степента на тежест на извършеното и данните за личността на дееца, както и е
достатъчна за постигане на всички цели по чл. 36 от НК- да се поправи и
превъзпита осъденият към спазване на законите, да се въздейства
предупредително върху него, да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
В посочения по- горе смисъл присъдата също следва да бъде
изменена.
Искането в протеста за налагане на кумулативното наказание за по-
дългия срок от две години, е неоснователно.
В претендираните от обвинението по- високи размери и двете
наказания биха имали неоправдано репресивен характер и биха очертали
противоречие с данните за личността на подсъдимата, вкл. като дългогодишен
безукорен водач на МПС.
Налице са формалните предпоставки за прилагането на чл. 66, ал. 1
от НК на наказанието лишаване от свобода- чисто съдебно минало на
подсъдимата, наложено наказание под три години лишаване от свобода.
Налице е и специалната предпоставка- обоснован извод, че целите на
наказанието могат да бъдат постигнати без ефективно изтърпяване на по-
тежкото по вид наказание. Този извод се формира на плоскостта на
генералната и най-вече на специалната превенция, която е водеща при
решаване на въпроса за отлагане изтърпяването на наложено наказание. Подс.
21
К. е трудово и семейно ангажирана, с много добри характеристични данни.
Определеният от окръжния съд изпитателен срок е минималният, но годен
да е способства за постигане на целите на наказанието и най- вече за
превъзпитанието на подсъдимата.
В съответствие с императива на чл.189, ал.3 от НПК, правилно в
тежест на подсъдимата са били възложени направените по делото.
Разпореждането с веществените доказателства е законосъобразно.
С оглед на изложеното, на осн. чл. 337, ал.1, т. 2 и ал.2,т.1, и чл. 338,
във вр. с чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 8/26.06.2024 г., постановена по НОХД №125/
2024 г. на Окръжен съд- Кърджали, като:
- преквалифицира деянието по чл. 343а,ал.1, б. „б“ вр. с чл.343, ал.1, б.
„в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК;
- на осн чл. 373, ал. 3 вр. чл. 343а, ал.1, б. „б“ вр. с чл.343, ал.1, б.„в”,
във вр. с чл.342, ал.1, вр. с чл. 54, вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК налага на
подсъдимата К. Х. К. наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода;
-на осн. чл. 343г вр. с чл. 343а,, ал.1, б.“б“, вр. с чл.343, ал.1, б.„в”, във
вр. с чл.342, ал.1, вр. с чл. 54 от НК налага на подсъдимата К. Х. К. наказание
в размер на една година лишаване от право да управлява МПС.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на протест и обжалване пред ВКС в 15- дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22
23