Решение по дело №1456/2016 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. П., 30.09.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          П.ски районен съд, V гр. състав в публично заседание проведено на 12.09.2016г. в състав

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

и при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1456 по описа на съда за 2016г., въз основа на данните по делото и закона, за да  се произнесе взе предвид следното:

          Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

      Постъпила е искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД, гр.П. против И.Т.М. *** с искане да се признае за установено, че ответницата дължи сумата от 625.47 лв., за която е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми – 514.79 лв. - главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2012г. – 30.04.2014г. и 110.68лв. - лихва за забава за периода 09.07.2012г. – 22.10.2015г., ведно със законната лихва върху размера на на главницата от 514,79 лв., считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че по този повод, по образуваното ч.гр.д. 8703/15г. на РС – П., впоследствие- ч.гр.д. № 54/2016г. на РС П., съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение, като в срока по чл. 414 от ГПК, длъжникът е подал възражение. РС П. е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищеца твърди, че ответника е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена за апартамент, находящ се в ****. Твърди, че са публикувани общите условия за договора за доставка на топлоенергия съгласно изискванията на ЗЕ. Представя писмени доказателства. Моли съда, на осн. чл. 190, ал.1 от ГПК, да задължи ответника да представи документ за собственост за топлоснабдения имот, и да приложи ч.гр.д. № 54/2016г. на РС П..

      Ответникът оспорва исковете като основание. Твърди, че топлоснабдения имот е съсобствен между наследниците на Т.Р. Твърди, че не е налице солидарност между тях относно задълженията за имота. Твърди, че имота се стопанисва от един от сънаследниците – К.Т.Р.. Оспорва, че е клиент на топлинна енергия и че съществува облигационно отношение между нея и ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия за процесния период и относно процесния недвижим имот. Твърди, че няма монтирани топлоизмервателни уреди в имота, и че ищеца не извършва доставка на топлинна енергия в него. Твърди, че между нея и фирма за дялово разпределение на топлинната енергия не съществува облигационно отношение, като оспорва коректността на редовността на воденото счетоводство. Сочи, че вписаните от ищеца и фирмата за дялово разпределение данни за потребена топлинна енергия са недостоверни. Твърди, че представените общи условия са неприложими за процесния период и процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност за главницата и лихвите. Моли съда на основание чл. 192, ал. 1 от ГПК да задължи К.Т.Р. да представи препис от документ за собственост за отопляемия имот, находящ се в ****. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

          Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери за установено следното: Със Заповед № 38/06.01.2016г. по ч.гр.д. № 54/2016г. на ПлРС, съдът е разпоредил длъжникът И.Т.М. с адрес, посочен в заявлението- **** с адрес посочен в служебно изготвена справка НБД „Население“ *-*** да заплати посочените задължения на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” АД, сумата от 514,79 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., лихва върху главницата в размер на 110,68 лв. за периода от 09.07.2012 г. до 22.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 24.11.2015 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение – 100.00 лв.  С Възражение от 10.02.2016г. ответницата И.Т.М. е възразила срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 54/2016г. на ПлРС в законoустановения срок. Съдът е указал на заявителя – „Топлофикация – П.” АД да подаде в едномесечен срок установителен иск за дължимостта на посочената в заповедта сума и такъв е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото производство по чл. 422 от ГПК.

      Видно от представеното от ищеца препис – извлечение от сметка в гр.д. № 1456/2016г. на адреса на имота, в който е доставяна топлоенергия, е записан потребител – длъжникът И.Т.М.. Не се спори по делото, че ответницата е наследник на **** поч. на 22.07.1994 г. – негова дъщеря. Доказателства по делото за обстоятелството, че наследодателя Т.Т.Р. или отв. И.Т.М. са били собственици или ползватели на имота не се представиха. Нито ищеца, нито ответницата сочат наличие на конкретен документ - нотариален акт, договор за покупко-продажба или договор за наем, относно установяване на обстоятелството кое лице е било собственик или ползвател по време на процесния период на процесния имот, находящ се в ****.

          С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: В действителност ищеца е подал заявление до Районен съд - П., който съобразявайки постоянния адрес на длъжника, е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на компетентния съд- Районен съд гр. П., който е издал заповед за изпълнение, като е разпоредил ответницата да заплати дължимите суми за топлоенергия за жилището в ****. В законоустановения срок е подадено възражение, като по този начин се поражда интерес за ищеца да подаде установителен иск по чл. 422 от ГПК, като той го е сторил, по повод на което е образувано настоящето дело. Действително, съгл чл. 153, ал. 6 във вр. с ал. 1 от ЗЕ, собствениците или ползвателите на имот, който е топлоснабден следва да заплащат топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела от общите части. По делото обаче не се доказа, че ответницата е бил собственик или ползвател на жилището, в което е доставяна топлоенергия, за да може да се направи извод, че задълженията за заплащането на топлоенергията са в нейния патримониум. Именно тази предпоставка за основателност на иска е оспорена от ответницата и на ищеца е изрично указано, че следва да докаже на какво основание сочи ответницата като ползвател на ТЕ – като собственик или като ползвател на жилището – при условията на пълно и главно доказване. Дадена му е възможност да се снабди с доказателства в тази насока чрез издаване на удостоверения за пред трети лица. Следва да се отбележи също, и че въпреки че са недоказани, ако са верни твърденията на ответница за получаване на част от имот в наследство, то периода, за който се претендират исковите суми е 01.05.2012г. до 30.04.2014г. – с начална дата след смъртта на наследодателя, поч. през 1994г., поради което тези задължения не са били част от откритото наследство и ответницата не ги е наследила като задължения на Т.Т.Р..

          Поради изложеното, съдът намира, че настоящите искове за признаване дължимостта на главница и лихва, предявени срещу ответницата И.Т.М. се явяват недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

          Липсват доказателства за направени разноски от ответника, поради което такива не следва да се присъждат.

          Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ предявените искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, представлявано от юрк. С.С., за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Т.М. с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” АД следните суми: 514,79 лв. – главница, представляваща стойността на ползваната и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014г.; 110,68 лв. – представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 09.07.2012г. до 22.10.2015г., както и законната лихва върху главницата от 514,79 лв., считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр.д. 54/16г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: